РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Елин Пелин, 08.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ
ДЕЛА, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Петко Р. Георгиев
при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова
като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Административно
наказателно дело № 20211820200211 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на Д. ХР. СТ., ЕГН **********, с адрес: с. П., ул. „С. К.“ № ...,
срещу наказателно постановление № 21-1204-000706/ 04.06.2021 г. на Началника на група
към ОДМВР София, с-р Пътна полиция, с което са му наложени административни наказания
глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца на
основание чл. 178Ж, ал. 1, предл. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП.
В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно
постановление, като се иска изцяло отмяната му. Твърди се, че жалбоподателя има
здравословен проблем, който наложил спирането му в аварийна лента. Твърди се, че в акта и
наказателното постановление не са описани обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, като има несъответствия в часа - 13.40 ч. в АУАН и 14.12 ч. в наказателното
постановление.
В съдебното заседание жалбоподателят лично и чрез адв. Б. моли за отмяна на
наказателното постановление. Сочи се, че нарушението не е доказано, тъй като има
несъответствия в посочените часове и мястото на нарушението. Твърди се, че
актосъставителят няма лични възприятия, а показанията на свидетелите са противоречиви.
Освен това жалбоподателят страда от дискова херния и е опериран, което причина за
движението и спирането в аварийната лента.
Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата.
1
РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на
страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
Според приложената епикриза от 23.03.2018 г. жалбоподателят Д. ХР. СТ. бил опериран от
дискова херния във връзка с оплакванията си от болки в кръста и десния крак. Впоследствие
са издадени болнични листи за периодите от 24.06.2020 г. до 07.07.2020 г., 08.07.2020 г. до
17.07.2020 г., от 18.07.2020 г. до 16.08.2020 г., от 14.05.2021 г. до 23.05.2021 г., всички с
диагноза на жалбоподателя – увреждания на междупрешлените дискове в поясната и други
отдели на гръб.
На 30.04.2021 г. жалбоподателят Д. ХР. СТ. и съпругата ми свидетелката Д.Ц. С. пътували
по автомагистрала Хемус от гр. София до с. Поповица, като заради болки в кръста
жалбоподателят спрял в аварийната лента. Около 20 км. на автомагистрала Хемус
автомобилът на жалбоподателя бил спрян от свидетеля Б. ЦВ. Д., полицейски инспектор
КОС отдел Охранителна полиция при ОДМВР-София. Там спрял и свидетеля СТ. Д. С.,
който заявил желание да свидетелства относно управлението на автомобила в лентата за
принудително спиране. За съдействие бил извикан Б. Ст. Б., командир на отделение в ГКПД
ГПА към ОДМВР София.
Срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ серия GА № 272219 / 30.04.2021 г. от Б. Ст. Б., командир на отделение в ГКПД ГПА
към ОДМВР София, за това, че на 30.04.2021 г. около 13.40 часа, по АМ Хемус в района на
20+300 км управлява личния лек автомобил „БМВ 535“ с рег. номер СВ1131АМ, като
навлиза и управлява в лента за принудително спиране без уважителна причина за това
(здравословни проблеми на водача и пътниците, технически изправен автомобил), с което е
нарушил чл. 58, т. 3, пр. 1 ЗДвП. Актът е бил подписан от актосъставителя Б. Ст. Б.,
свидетелите С.Д. С. и Б. ЦВ. Д., както и от жалбоподателя Д. ХР. СТ., като последният
получил препис от него според разписката.
Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя е съставено наказателно постановление № 21-
1204-000706/ 04.06.2021 г. на Началника на група към ОДМВР София, с-р Пътна полиция, с
което са му наложени административни наказания глоба в размер на 1000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за 3 месеца на основание чл. 178Ж, ал. 1, предл. 1 ЗДвП за
нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП за това, че на 30.04.2021 г. около 14.12 часа, по АМ А2
Хемус в района на 20+300 км с посока на движение гр. Варна управлява лек автомобил
„БМВ 535“ с рег. номер СВ1131АМ, негова собственост, като навлиза и управлява в лента за
принудително спиране без уважителна причина за това (здравословни проблеми на водача и
пътниците, технически изправен автомобил), АУАН съставен по докладна записка, с което е
извършил: 1. на автомагистрала се движи в лентата за принудително спиране без повреда на
пътното превозно средство и без здравословни проблеми на водача и пътниците в
превозното средство.
2
Представена е заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи
относно компетентността на актосъставителя и наказващия орган.
Фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от горепосочените писмени
доказателства, както и от гласните доказателство -показанията на свидетелите Б. Ст. Б., СТ.
Д. С., Б. ЦВ. Д. и Д.Ц. С..
Свидетелят Б. Ст. Б. сочи, че е актосъставител, но не е очевидец, а бил извикан от колеги от
охранителна полиция и жандармерия. На 20 км от магистралата имало спрени три
автомобила, за които свидетелят Д. казал, че изпреварвали в аварийна лента.
Свидетелят Б. ЦВ. Д. сочи, че не е видял нарушението, а му е било казано за него от другия
посочен в АУАН свидетел Стилиян, който му казал, че същият автомобил не е пропуснал
линейка. Свидетелят Б. ЦВ. Д. сочи, че били на 17-18 км, когато им било съобщено за
нарушението, където имало мост, а нарушението било извършено преди това.
Свидетелят СТ. Д. С. сочи, че пътувал за гр. Враца по автомагистралата, когато около 11.00
към 11.30 ч. на 19 към 20 км забелязал автомобил в аварийната лента, който бил спрян от
жандармерията. Свидетелят СТ. Д. С. също спрял и казал, че ще свидетелства, че
автомобилът е карал в аварийната лента. В това време били спрени още два автомобила.
Свидетелят СТ. Д. С. твърди, че не е чул какво са говорили с водача. Свидетелят СТ. Д. С.
твърди, че не е видял линейка.
Съдът намира, че намира, че са налице противоречия между показанията свидетелите Б. Ст.
Б., СТ. Д. С. и Б. ЦВ. Д. относно мястото на спиране на автомобила, часът на спиране,
обстоятелствата по управление на автомобила, наличието на линейка и проведените
разговори с водача. Съдът намира, че следва да се приеме за установено, че автомобилът на
жалбоподателя е бил спрян от свидетеля Б. ЦВ. Д. около 20 км. на автомагистрала Хемус.
Там спрял и свидетеля СТ. Д. С., който заявил желание да свидетелства относно
управлението на автомобила в лентата за принудително спиране. По късно бил извикан
свидетелят Б. Ст. Б., който съставил АУАН на жалбоподателя.
Свидетелката Д. Ц. С. е заинтересована като съпруга на жалбоподателя, но показанията й са
логични, последователни и се подкрепят от представените писмени доказателства за
здравословни проблеми на жалбоподателя.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в
срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на
обжалване. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 23.06.2021 г. и е
обжалвано на 25.06.2021 г.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателната процедура не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Административно-наказателното
производство е започнало, протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания
на ЗАНН. Актът е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл.
3
42 ЗАНН, подписан е и е надлежно връчен, охранено е правото на жалбоподателя по чл. 44
ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, спазени
са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, правната квалификация на деянията е правилно
определена, налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на
административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление.
В тежест на наказващия орган е да докаже от обективна и субективна страна
административното нарушение. Безспорно е, че в преценката си, дали да издаде НП, този
орган се основава на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане
на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното. Това не е
така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него
съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени
средства и да прецени има ли извършено нарушение и правилно ли е санкционирано то.
При движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за
принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при
здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство (чл. 58, т. 3 ЗДвП).
От посочената разпоредба е видно, че движението или спирането в лентата за принудително
спиране на автомагистрала не е забранено във всички случаи, а само когато превозното
средство е изправно и водачът или пътниците в превозното средство нямат здравословни
проблеми. Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от три месеца и глоба 1000 лв. водач, който се движи в лентата за принудително спиране по
автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 или в платното за насрещно
движение по автомагистрала и скоростен път (чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП).
От събраните гласни доказателства извършеното нарушение не се установява по безспорен
начин. При ангажиране на административна отговорност спрямо лице водач на пътно
превозно средство за нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДВП не следва да е налице никое от тези
изрично предвидени от законодателя изключения и липсата на тези изключения следва да се
посочи изрично в АУАН и НП. В АУАН и наказателно постановление декларативно е
посочено без повреда на пътното превозно средство и без здравословни проблеми на водача
и пътниците в превозното средство, но не са отразени конкретни обстоятелства. В случая са
доказани са твърденията на жалбоподателя за наличието на здравословни проблеми, а
показанията на свидетелите Б. Ст. Б., СТ. Д. С. и Б. ЦВ. Д. са противоречиви в
горепосочените части относно мястото на спиране на автомобила, часът на спиране,
обстоятелствата по управление на автомобила, наличието на линейка и проведените
разговори с водача.
Горното обуславя и извод, че в случая са били налице обстоятелства, при които законът е
допускал движение или спиране в лентата за принудително спиране – поради здравословен
проблем на водача в превозното средство, поради което неправилно жалбоподателят е бил
санкциониран, а обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
Мотивиран от изложеното съдът и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-1204-000706/ 04.06.2021 г. на Началника на
група към ОДМВР София, с-р Пътна полиция.
Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
5