М О Т И В И
по АНД №166/2015 г. по описа на
Районен съд-Пловдив, ХХVІ н.с., с обвиняем П.С.Ж. ***
От Районна прокуратура-Пловдив е
внесено Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на П.С.Ж. *** за престъпление по чл.296 ал.1 НК.
В съдебно заседание представителят
на Районна прокуратура-Пловдив изразява становище, че деянието е съставомерно.
Предлага на съда да признае обвиняемия за виновен в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като на осн. чл.78А НК го
освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание
“глоба” в размер около минималния предвиден в закона такъв.
Обвиняемият П.Ж. се явява лично в съдебно
заседание. Не оспорва изложеното в постановлението на РП-Пловдив. Съжалява за
извършеното.
Съдът, след като анализира събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното от фактическа страна:
П.С.Ж. е роден на *** ***, б.,
български гражданин, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
От приложената справка за съдимост е
видно, че Ж. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл.78А НК.
Характеристичната справка сочи, че
обвиняемият няма криминални прояви.
П.Ж. живее заедно с родителите си С.
и М. Ж. в жилището на последните в гр. Пловдив,********* В последните месеци на
2014 г. проявява агресивно поведение спрямо същите. Притеснени от поведението
на сина си, двамата сезират Районен съд-Пловдив с молба по Закона за защита
срещу домашното насилие /ЗЗДН/. Образувано е гр.д № №18249 /2014 г. по описа на
ПРС, V бр.с., като въз основа на определение по същото, в полза на С. и М. Ж.
на 22.12.2014 г. е издадена Заповед за незабавна защита по чл.18 ал.1 ЗЗДН. Със
същата П.Ж. е задължен да се въздържа от извършване на актове на домашно
насилие спрямо С. и М. Ж., отстранен е от съвместно обитаваното с двамата
жилище - апартамент №*, находящ се в гр.
Пловдив, ЖК „Т.", бл.***, вх.*, ет.*, както и му е забранено да приближава
на по-малко от два метра родителите си до издаването на заповед за защита или
отказ на съда по чл.15 ЗЗДН.
На 23.12.2014 г. съдържанието на
горепосочената Заповед за незабавна защита е разяснено на П.Ж., за което е
съставен протокол за предупреждение на осн. чл. 56 ЗМВР, подписан от
обвиняемия.
Въпреки издадената Заповед за
незабавна защита, чието съдържание е доведено до знанието на обвиняемия, на
05.01.2015г. около 15.30 часа П.Ж. се прибира в жилището на родителите си.
Влиза в хола, където по това време са М. и С. Ж.. Започва да иска храна от тях,
като едновременно с това ги псува и заплашва. Майка му успява да се скрие в
спалнята и се заключва. Баща му прави
опит да го успокои сина си, но последният започва да го удря с юмруци по
главата. С. Ж. успява да избяга от апартамента и сигнализира на органите на
Полицията. На място пристига полицейски екип в състав М. И. и Г. П.. Заедно със
С. Ж., М. И. влиза в жилището, в кухнята на което установява П.Ж.. Последният е
отведен в V –то РУП при ОД на МВР - гр. Пловдив, където е задържан за 24 часа
по реда на ЗМВР.
Съгласно заключението по назначената
в хода на досъдебното производство съдебно- психиатричната експертиза, П.Ж. не
страда от психично заболяване- психоза. Към момента на инкриминираното деяние
обвиняемият разбира свойството и значението на извършеното и може да ръководи
постъпките си.
Съдът
възприема заключението по назначената съдебно- психиатричната експертиза като
обективно и компетентно изготвено.
Така установената
фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средства /Заповед на незабавна защита, протокол за
полицейско предупреждение, справка за съдимост и характеристична справка,
прочетени и приети по надлежния ред, заключение по съдебно-психиатрична
експертиза, както и гласни доказателствени средства /обясненията на
обвиняемия и показанията на свидетелите С. Ж., М. Ж., М. И. и К. Н., на
които показания съдът дава вяра като обективни /въпреки възможната
заинтересованост на първите двама като родители на обвиняемия/, логични,
последователни и кореспондиращи на писмените доказателствени средства по
делото/.
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
С оглед на гореизложеното съдът
приема, че от обективна страна извършеното деяние от П.Ж. е съставомерно
по чл.296 ал.1 НК, тъй като от
събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че на 05.01.2015 г. в
гр.Пловдив не е изпълнил Заповед за незабавна защита от домашно насилие,
издадена на 22.12.2014 г. от Районен съд – Пловдив по гражданско дело
№18249/2014 г. по описа на Районен съд.
Обвиняемият осъществява обективните
признаци на състава на престъплението. Заповедта за незабавна защита задължава
същия да се въздържа от
извършване на актове на домашно насилие спрямо С. и М. Ж., отстранява го от
съвместно обитаваното с двамата жилище -
апартамент №*, находящ се в гр. Пловдив, ЖК „Т.", бл.***, вх.*,
ет.*, както и му забранява да приближава на по-малко от два метра родителите
си. Безспорно е, че с протокол за предупреждение от 23.12.2014 г. на същия е
разяснено съдържанието на посочената Заповед за незабавна защита, като с подписа си в протокола Ж.
удостоверява, че е запознат с посоченото в него. На 05.01.2015 г. обвиняемият
нарушава забраната, посочена в Заповедта, влизайки в дома на С. и М. Ж.,
приближавайки до тях на по-малко от два метра разстояние, както и извършва акт
на домашно насилие спрямо баща си, удряйки го с юмруци по главата. В този
смисъл не изпълнява Заповед за защита от домашно насилие – Заповед за незабавна
защита, издадена на 22.12.2014 г. по гр. дело № 18249/2014
г. по описа на Районен съд.
Действително в разпоредбата на
чл.296 ал.1 НК е предвидена наказателна отговорност за лице, което не изпълни
Заповед за защита от домашно насилие. Последната, както и Заповедта за
незабавна защита са различни съдебни актове, издадени на различно основание и
по различен ред. Същевременно и двата акта се издават от съд по реда, предвиден
в ЗЗДН, като със същите се налагат идентични по своя характер и естество
ограничителни мерки - тези предвидени в разпоредбата на чл. 5 ЗЗДН. Тази
констатации следват от посочените в ЗЗДН основания за издаването на Заповедите,
съотв. предназначението им. В този смисъл в разпоредбата на чл.296 ал.1 НК
законодателят използва термина „Заповед за защита от домашно насилие” по-общо,
като няма предвид единствено съдебния акт, издаден по реда на чл.15 ЗЗДН. Под
"Заповед за защита от домашно насилие" следва да се разбира всеки акт
на съда, издаден на основание определена разпоредба на ЗЗДН, с който на дадено
лице се налагат някои от предвидените в този закон мерки за защита независимо
от правното основание, реда на издаване, възможност за обжалване и т.н. В
противен случай би се стигнало до неизпълнението на съдебен акт, с който се
налагат мерки за защита по ЗЗДН, да остане несанкционирано особено като се има
предвид хипотезата по чл. 18 ал.1 от ЗЗДН - при наличие на данни за пряка,
непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото
лице. В този смисъл Заповедта за незабавна защита е напълно годен за изпълнение
съдебен акт, който обвиняемият не изпълнява, след като му е известно
съществуването му и предписаните в същия мерки за защита.
От субективна страна обвиняемият извършва престъплението
умишлено под пряк умисъл като форма на вина, с
непосредствено целени и настъпили общественоопасни последици. Съзнава
противоправния характер на осъщественото
деяние, като цели и иска настъпването на забранените му последици. От
доказателствения материал по делото безспорно се установява, че горепосочената Заповед за незабавна защита е
сведена до знанието на П.Ж., което последният удостоверява с подписа си в
протокола за предупреждение от 23.12.2014 г. и във връзка с необходимостта от
спазването на която е предупреден именно с този протокол.
Предвид изложените съображения съдът призна обвиняемия за виновен в извършване на престъпление по чл.296 ал.1 НК.
Съдът намира, че в конкретния случай
са налице предпоставките за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на П.Ж. за престъплението по чл.296
ал.1 НК. Обвиняемият е
пълнолетно лице; не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78 А НК; престъплението е
извършено умишлено и за него НК предвижда наказание “лишаване от свобода” за
срок до три години или „глоба” до 5 000 лева; от престъплението не са настъпили
имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване.
С
оглед на гореизложеното, след като съдът призна П.Ж. за виновен в
извършване на престъпление по чл.296 ал.1 НК, на основание чл.78А НК го
освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание
„глоба” в размер на 1000 лева.
При определяне на размера на
административното наказание “глоба” съдът взе предвид като смекчаващи
отговорността обстоятелства: чистото съдебно минало на обвиняемия, добрите
характеристични данни с оглед липсата на криминални прояви и изказаното
съжаление. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете, че
издадената Заповед за незабавна защита от домашно
насилие не е изпълнена от страна на обвиняемия във всеки един от посочените в
същата пунктове.
Така определеното административно наказание съдът намира, че
е необходимо и достатъчно за постигане целите на наказанието и преди всичко с
оглед поправянето и превъзпитанието на обвиняемия, както и за постигане на
генералната превенция.
Предвид изложените
съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! ДД