РЕШЕНИЕ
№ 7984
гр. София, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110167628 по
описа за 2022 година
„..“ АД е предявило против Р. С. Л. установителни искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1233,83, представляваща главница по
Договор за потребителски кредит на физическо лице № 11 от 06.04.2012 г., ведно със
законната лихва от 29.10.2021 г. до окончателното изплащане и сумата от 1761,43 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 30.10.2013 г. - 29.10.2021 г., за които суми по ч.
гр. д. № 62246/2021 г. на СРС, 82 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Ищецът твърди, че на 06.04.2012 г. е сключил с Р. С. Л. Договор за потребителски
кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 11, по
силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 2000 лева, като с
настъпването на падежа на задължението кредитополучателят е следвало да го заплати
изцяло като изискуемо в пълен размер. Ищецът посочва, че ответникът е уведомен за
размера на задължението си чрез връчването на покана, в която бил даден срок и
възможност за доброволно изпълнение. Въпреки това обаче ответникът не погасил
дължимите задължения по сключения договор за кредит, с оглед на което ищецът обуславя
правния си интерес от предявяване на настоящите установителни искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Навежда аргументи, че претендираната от
ищеца сума по договора за потребителски кредит е погасена доброволно от ответника още
на 29.04.2014 г., с оглед на което образуваното от „..“ АД изп. дело № 20148390400376 на ...
било прекратено с постановление за прекратяване поради погасено задължение към
1
взискателя на основание издаден изпълнителен лист от 24.03.2014 г. Оспорва дължимостта
на претендираната мораторна лихва. Релевира възражение за изтекла тригодишна
погасителна давност по отношение на процесните вземания.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
С Договор за банков потребителски кредит № 11 от 06.04.2012 г., сключен между „..“
АД и Р. С. Л., банката отпуска на кредитополучателя кредит в размер на 2000 лева с краен
срок на погасяване на кредита – 05.04.2013 г. при годишна лихва от 12,950%. Посочен е
годишен лихвен процент върху просрочена главница от 19,950%. Предвидено е заплащането
на такса за управление от 15 лева, платима еднократно.
Представени са Общите условия на банката, при които се предоставят потребителски
кредити на физически лица.
На ответника чрез ЧСИ Ренета Василева е връчена покана за доброволно изпълнение
за дължими към 20.01.2020 г. суми по договора в общ размер на 2607,93 лева.
По гр. с. № 13974/2014 г. са издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист от 24.03.2014 г. за сумата от 1279,95 лв. - главница въз основа на
Извлечение от счетоводните книги по Договор за банков потребителски кредит на
физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 11/06.04.2012 г.,
ведно със законна лихва за периода от 14.03.2014 г. до изплащане на вземането и лихва в
размер на 10,7 лв. за периода 30.10.2013 г. - 13.3.2014 г., които с аобезсилени с
разпореждане от 21.05.2015 г.
В Удостоверение от 19.06.2015 г., издадено по изп. д. № 20148390400376, е посочено,
че общо постъпилите суми от наложени запори върху банкови сметки и трудови
възнаграждения на длъжника, са в размер на 1661,39 лева. Представени са платежни
нареждания за преведени в полза на взискателя суми в общ размер на 1404,91 лева. С
Постановление от 27.02.2020 г. изп. производство е прекратено.
С платежно нареждане от 02.06.2015 г. „..“ АД е възстановило на Р. С. Л. сума в
размер на 1404,91 лева по изп. д. № 376/2014 г.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което с
Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка № 11 от 06.04.2012 г., сключен между „..“ АД като кредитор и Р. С. Л.
като кредитополучател, кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски
кредит за текущи нужди, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка, в размер на
2000 лв. Установени са проведени две изпълнителни производства по процесния договор за
кредит, както следва: изпълнително дело № 20148390400376 ... е завършило с постановление
за прекратяване поради свършване от 27.02.2020 г. По делото са изплатени всички дължими
суми. Изплатените по делото суми на взискателя „..“АД са в размер на 1404,91 лв. С
разпореждане от 21.05.2015 г. по гр. д. № 13974/2014 г. на СРС, 57 състав, са обезсилени
изпълнителен лист от 24.03.2014 г. и заповед за изпълнение на парично задължение от
2
24.03.2014 г. Възстановени и изплатени по разплащателната сметка па кредитополучателя Р.
С. Л. са сумите, получени от „..“ АД. Плащането е извършено на 02.06.2015 г. и е усвоено
напълно от кредитополучателя. По изпълнително дело № 20227900401475 на ... с взискател
„..“ АД и длъжник Р. С. Л. няма постъпили суми. Делото е спряно с молба на взискателя от
31.08.2023 г. При проведен анализ на документите, представени от кредитора по отношение
на процесния договор за кредит, експертизата констатира, че кредитът е бил усвояван по
предназначение за текущи нужди, като за периода 06.04.2012 г. - 19.05.2016 г. /дата на
последен трансфер по разплащателна сметка/ дебитните обороти по разплащателната
сметка, обслужвала кредита, са в размер на 20898,42 лв. Общият установен размер на
плащанията от кредитополучателя по кредита /чрез вноски на каса, получени вътрешни и
междубанкови трансфери/ е в размер на 19433,46 лв. Последното погасяване по главница в
резултат на плащане по кредита е извършено на 25.08.2015 г. - погасена е главница за 46,12
лв. Не се констатират други плащания по кредита след посочената дата. Доказан и
установен е размер на неплатената и просрочена главница за сумата от 1233,83 лв.
Претендираните суми за лихви за просрочие в размер на 1761,43 лв. за периода 30.10.2013 г.
- 29.10.2021 г. са начислени съгласно представените лихвени листа по кредита при лихвен
процент за просрочена главница, отговарящ на договореното между страните по процесния
договор за кредит.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, за чието уважаване в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
правоотношение по договор за потребителски кредит на физическо лице, че е предоставил
на ответника съответната парична сума, а последният се е задължил да я върне в посочения
срок; стойността на непогасената част на кредита, наличието на основания, водещи до
спиране или прекъсване на давностния срок, изпадането на ответника в забава, както и
размера на обезщетението за забава.
От събраните по делото писмени доказателства и заключениeто на ССчЕ се
установява, че на 06.04.2012 г. между ищеца и ответника е възникнало валидно
правоотношение по договор за банков потребителски кредит, по който ищецът е отпуснал на
ответника сума в размер на 2000 лева, като ответникът е изпаднал в забава за връщане на
сумата, като в следствие на това се е натрупала мораторна лихва.
Ответникът е релевирал възражение за погасяване по давност на процесните вземания.
Погасителната давност за вземанията, произтичащи от договор за кредит, които не са
периодични вземания съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС, е 5-годишната. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, а според чл. 116 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на
иск, като ако искът не бъде уважен, давността не се смята прекъсната, както и с
предприемане на действия за принудително изпълнение.
Съгласно процесния договор за кредит, изискуемостта на вземанията по него настъпва
3
на 05.04.2013 г., от когато е започнала да тече погасителна давност, която е била прекъсната
с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по гр. д. № 13974/2014 г. на
14.03.2014 г. От влизане в сила на разпореждането за обезсилване на заповедта за
изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист на 04.08.2015 г. е започнала да
тече нова погасителна давност. Вещото лице е посочило, че на 19.05.2016 г. е бил извършен
последният трансфер по разплащателната сметка, обслужвала кредита, а последното
погасяване по главница в резултат на плащане по кредита е извършено на 25.08.2015 г. Дори
да се приеме, че нова погасителна давност е започнала да тече от 19.05.2016 г., то 29.10.2021
г., когато е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по гр. д. № 62246/2021
г. на СРС, 82 състав, са изтекли повече от 5 години, поради което съдът намира, че
процесните вземания са били погасени по давност. Постановлението за прекратяване на
образуваното изпълнително дело, доколкото не е действие, извършено от кредитора, не е от
естество да прекъсне давността, а същото има единствено констатиращ характер.
С оглед основателността на възражението за давност съдът намира предявените искове
за неоснователни, поради което и подлежат на отхвърляне.
При този изход на спора право на разноски има ответникът. Претендира се адвокатско
възнаграждение при условията на чл. 38 ЗА, което съдът определя в размер на 600 лева с
оглед чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.....“ АД, ЕИК ...., срещу Р. С. Л., ЕГН **********,
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 1233,83, представляваща главница по Договор за потребителски кредит на физическо
лице № 11 от 06.04.2012 г., ведно със законната лихва от 29.10.2021 г. до окончателното
изплащане и сумата от 1761,43 лева, представляваща мораторна лихва за периода 30.10.2013
г. - 29.10.2021 г., за които суми по ч. гр. д. № 62246/2021 г. на СРС, 82 състав, е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
ОСЪЖДА „...“ АД, ЕИК ..., да заплати на адв. П. Ж., САК, ЛН ...., на основание чл. 38,
ал. 1, т. 3 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4