Решение по дело №16890/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. София, 01.06.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на трети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

 

при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №16890 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ.

Ищецът П.С.С. твърди, че е образувано ДП №3008/2004 г. по описа на 09 РУП-СДВР за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.2 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК, по което на 22.09.2004 г. бил задържан за срок от 24 часа, като на следващия ден бил разпитан в качеството на уличено лице и му била взета мярка за неотклонение „подписка“. Сочи, че по случая бил внесен обвинителен акт на 30.10.2006 г. в СРС, като въз основа на него е образувано НОХД №14847/2006 г. по описа на СРС, НО, 16 състав, като с разпореждане от 07.11.2006 г. делото било върнато на прокуратурата, поради съществени процесуални нарушения, допуснати в досъдебното производство. На 25.02.2010 г. отново бил привлечен за обвиняем, а на 29.03.2010 г. отново бил внесен обвинителен акт, на базата на който било образувано НОХД №3799/2010 г. по описа на СРС, НО, 16 състав, като с разпореждане от 22.06.2010 г. делото отново било върнато на прокуратурата, поради съществени процесуални нарушения, допуснати в досъдебното производство. На 02.05.2011 г. отново бил внесен обвинителен акт, на базата на който било образувано НОХД №8030/2011 г. по описа на СРС, НО, 16 състав, по което били проведени общо 10 съдебни заседания, на които се явявал лично. Излага, че с присъда от 03.12.2014 г. бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, като оправдателната присъдата била протестирана от прокурор при СРП, въз основа на който било образувано ВНОХД №2441/2016 г. по описа на СГС, по което били проведени 2 съдебни заседания и което приключило с решение от 04.10.2016 г., с което била потвърдена първоинстанционната присъда.

Ищецът поддържа, че в резултат на действията на длъжностни лица при ответника в рамките на описаното наказателно производство е бил незаконосъобразно обвинен в извършване на умишлено престъпление – за отнемане на чужди движими вещи – 2 бр. решетъчни метални тръби и метални платна на обща стойност 154,20 лв. от владението на А.К.К., с намерение противозаконно да ги присвои, като са кражбата е използвано техническо средство /3 бр. ножовки и 1 бр. метален чук/. Заявява, че в резултат на повдиганите му обвинения и наказателното преследване от разследващите органи и тези на прокуратурата е претърпял и продължава да търпи болки и страдания. Наказателното производство против него продължило повече от 12 г., като през цялото това време бил под постоянно напрежение, че срещу него се води наказателно преследване за престъпление, което не е извършил. Поддържа, че вследствие на проведеното срещу него наказателно преследване се затворил в себе си и избягвал контакти с близки и приятели, отразило се негативно и на семейните му отношения. Ищецът твърди още, че претърпените от него страдания се изразявали в раздразнителност, напрежение, срам и унижение, през цялото време живял в постоянно притеснение дали няма да бъде осъден ефективно за нещо, което не е извършил, трудно заспивал, през нощта се събуждал от кошмари, направил хипертонични кризи. Счита, че справедливото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди е в размер на сумата от 35 000,00 лв., поради което претендира тази сума, ведно със законната лихва от 04.10.2016 г. до окончателното изплащане. Претендира и разноски.

Ответникът Прокуратура на Република България в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск. Оспорва наличието на сочената оправдателна присъда, както и наличието на причинно-следствена връзка между повдигнатото обвинение и сочените от ищеца вреди, както и размера на същите.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

При предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ в тежест на ищеца е да ангажира доказателства, че спрямо него е повдигнато обвинение за извършване на престъпление, но е постановена влязла в сила оправдателна присъда, както и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, като в частта за имуществените вреди следва да докаже че имуществото му е намаляло с определена сума, чрез действителното извършване на разхода.

Установява се по делото, че със заповед за задържане на лице от 22.09.2004 г. на полицейски орган при МВР ищецът е задържан за срок от 24 часа в 09 РУП – СДВР, като заподозрян в извършване на престъпление, като с протокол за разпит на уличено лице от 28.03.2005 г. на дознател при 09 РУП- СДВР по досъдебно производство №ЗМ3998/2004 г. по описа на 09 РУП - СДВР ищецът е уведомен, че спрямо него е започнало полицейско производство за това, че на 22.09.2004 г. в гр. София, ул. „***********, от къща-музей „Александър Стамболийски“, в съучастие с лицата Д.Й.Д., М.А.Б.и А.Р.М., е отнел чужди движими вещи – 2 бр. решетъчни метални тръби и метални платна на обща стойност 154,20 лв., от владението на А.К.К., с намерение противозаконно да ги присвои, като за кражбата е използвано техническо средство – 3 бр. ножовки и 1 бр. метален чук  – престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.2 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК. На 28.03.2005 г. лично и в присъствието на защитник му е предявено полицейското производство. На 18.12.2005 г. с протокол за разпит на уличено лице на дознател при 09 РУП- СДВР по досъдебно производство №ЗМ3998/2004 г. по описа на 09 РУП - СДВР ищецът отново е уведомен, че спрямо него е започнало полицейско производство за описаното по-горе престъпление и на същата дата лично и в присъствието на защитник му е предявено полицейското производство. С протокол от 04.06.2006 г. на дознател при 09 РУП- СДВР по досъдебно производство №ЗМ3998/2004 г. по описа на 09 РУП – СДВР разследването отново е предявено на ищеца лично и в присъствието на защитник.

Не се спори между страните, че на 30.10.2006 г. Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт в Софийски районен съд, въз основа на който е образувано НОХД №14847/2006 г., НО, 16 състав. С разпореждане на съдията-докладчик от 07.11.2006 г. делото е върнато на СРП за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

С постановление от 25.02.2010 г. на разследващ полицай при 09 РУП- СДВР по досъдебно производство №ЗМ3998/2004 г. по описа на 09 РУП – СДВР, пр.пр. №1047/2006 г. по описа на СРП, ищецът отново е привлечен за обвиняем и му е взета мярка за неотклонение „подписка“. С протокол от 25.02.2010 г. на разследващ полицай при 09 РУП- СДВР по досъдебно производство №ЗМ3998/2004 г. по описа на 09 РУП – СДВР разследването е предявено на ищеца лично и в присъствието на защитник.

Не се спори между страните, че на 02.05.2011 г. Софийска районна прокуратура отново е внесла обвинителен акт в Софийски районен съд, въз основа на който е образувано НОХД №8030/2011 г., НО, 16 състав. С разпореждане на съдията-докладчик от 09.08.2011 г. съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в о.с.з., като са проведени общо 10 съдебни заседания - съответно на датите 28.11.2011 г., 05.03.2012 г., 04.06.2012 г., 05.11.2012 г., 11.03.2013 г., 18.11.2013 г., 09.04.2014 г., 29.09.2014 г., 03.12.2014 г., на които ищецът се е явил лично.

С присъда от 03.12.2014 г. по НОХД №8030/2011 г.  по описа на СРС, НО, 16 състав, ищецът е признат за невиновен по повдигнатото му от СРП обвинение за извършено престъпление с правна квалификация чл.195 ал.1 т.4 пр.2 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.18 ал.1 НК. Въз основа на протест на прокурор при СРП е образувано ВНОХД №2441/2016 г. по описа на СГС. С разпореждане от 27.05.2016 г. съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в о.с.з., като са проведени общо 2 съдебни заседания - съответно на датите 07.07.2016 г. и 28.09.2016 г., на които ищецът се е явил лично. С постановеното по въззивното дело решение от 04.10.2016 г. въззивният съд е потвърдил присъдата на първоинстанционния съд.

Съгласно чл.2 ал.1 т.3 пр. 1 ЗОДОВ, държавната отговаря за вреди, причинени от обвинение в извършване на престъпление, по което обвиняемият е оправдан. Съгласно разрешенията, дадени в ТР №5 от 15.06.2015 г. на ОСГК на ВКС по тълк.д. №5/2013 г., съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл.2 ЗОДОВ /ред. преди ЗИД на ЗОДОВ - ДВ, бр.38 от 18.05.2012 г./ само в случаите по ал.1 т.4 и т.5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно. В останалите хипотези на чл.2 ЗОДОВ, какъвто е настоящият, пасивно легитимирана да отговаря по тези искове е Прокуратурата на РБ. Отговорността на държавата за дейността на правозащитните органи е обективна, безвиновна - тя отговаря независимо дали вредите са причинени виновно от длъжностните лица. Съгласно ЗОДОВ, държавата отговоря чрез органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди. При обективната отговорност се прилага принципът на риска, а не на вината. Когато е без значение дали увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно лице, то отговорността за вреди се поема от този, който е създал риска, в конкретния случай - Прокуратурата на РБ.

За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ, освен наличие на влязла в сила акт, с който ищец е оправдан, какъвто в случая безспорно се установи, че е налице, ищецът следва да докаже и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, както и причинна връзка между вредите и незаконното обвинение. На репариране подлежат само действително настъпилите вреди  - в този смисъл т.11 от ТР №3/22.04.2005 г. по тълк.д. №3//2004 г. на ОСГК на ВКС.

Размерът на претърпените неимуществени вреди се определя на базата на критерия за справедливост, като това понятие по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, обуславящи размера на обезщетението. Последното следва да е съразмерно с конкретно претърпените вреди, като удовлетворява изискването за справедливост. Такива обстоятелства са: продължителността на наказателното производство, тежестта на престъплението, за което е обвинението, броя на деянията, по които е било незаконното повдигнатото обвинение, ограничаването на гражданските права, вида на мярката за неотклонение и нейния срок, личностните качества на ищеца, общественото му положение и начина, по който се е отразило обвинението на ищеца - върху личния, професионалния, обществения му живот, чувствата, честта и достойнството му, продължителност и интензитет на терзанията. От правно значение са само действително търпените неудобства в резултат на обвинението. /В този смисъл Постановления №4/1964 г. и №18/1968 г. на Пленума на ВС; Решение №344/24.11.2014 г. по гр.д. №2378/2014 г. на ІV ГО на ВКС; Решение №18/20.02.2014 г. по гр.д. №2721/2013 г. на ІV ГО на ВКС; Решение №26/04.03.2009 г. по гр.д. №4724/2007 г. на ІІІ ГО на ВКС; Решение №23/03.02.2009 г. по гр.д. №816/2008 г. на ІІ ГО на ВКС; Решение №1199/11.02.2009 г. по гр.д. №4997/2007 г. на І ГО на ВКС/.

Не са нужни специални знания, а и безспорно се доказа в настоящото производство, че ищецът в следствие на образуваното срещу него наказателно производство е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в редица неприятни преживявания, като тревога, несигурност, напрежение и безпокойство относно неясното си бъдеще. Повдигането на обвинение срещу някого има свойството да създаде силни негативни емоции у него, с оглед не само на потенциалната възможност да понесе предвидената в закона наказателна репресия, а и относно възможността това да повлияе в отрицателен план на отношенията му с неговите роднини, приятели и въобще с всички,  с които има социалния контакти.

От показанията на свид. Параскева Огнянова се установява, че от притеснение ищецът е напуснал работа, постоянно е плачел, бил е нервен и неспокоен, вдигал е кръвно.

От показанията на свид. А.К.се установява, че ищецът е бил притеснен, напуснал е работа, вдигал е кръвно.

От представените по делото справки, издадени от НСС, рег. №И-11964/26.03.2018 г. и от МП, ГДИН, рег. №И-4873/05.04.2108 г. се установява, че през периода 11.07.2011 г. – 22.07.2011 г. и през периода 25.09.1997 г. – 01.07.1998 г. и 12.02.2013 г. – 14.10.2013 г. ищецът е бил задържан в арестите на територията на ОС „ИН“ – София, а през периода 01.07.1998 г. – 24.02.1999 г. и през периода 21.05.2005 г. – 14.08.2006 г. ищецът търпял наказание „лишаване от свобода“.

Представена е също справка за съдимост на ищеца.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото, като ги цени при условията на чл.172 ГПК, а именно с оглед на другите събрани данни по делото, като има предвид възможната заинтересованост на тези свидетели от изхода на делото. Личните впечатления на тези свидетели са логични и последователни, изнесените с тях факти относно личните терзания и преживявания на ищеца са житейски оправдани, предвид ситуацията, в която се е намирал към този момент. Впечатленията им са трайни и регулярни, продължили не само през целия период на воденото наказателно преследване, а и преди него. Доколкото претендираните неимуществени вреди се изразяват в засягане на емоционалното и душевно състояние на индивида, то напълно нормално е за такъв тип вреди да свидетелстват близки до ищеца хора. Същевременно, обаче, съдът не кредитира показанията на тези свидетели по отношение на твърденията им, че процесното наказателно преследване е довело до невъзможност ищецът да полага труд, както и по отношение на твърденията им за нарушаване на здравословното състояние на ищеца, изразяващо се в високо кръвно налягане и безсъние, тъй като същите не са годни доказателствени средства да установят причинно–следствената връзка между влошеното здраве и повдигнатото и поддържано обвинение.

От ангажираните по делото писмени доказателства се установи безспорно наличието на оправдателна присъда спрямо ищеца, като до момента на влизането и в сила същият е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания.  Ищецът твърди, че наказателното производство против него е продължило в период на 12 години и 1 месец. Наказателното производство срещу него в двете му фази е продължило обаче в периода от 22.09.2004 г. - 04.10.2016 г. или 12 г. и 11 дни. Следователно може да се приеме, че този период надвишава рамките на „разумния срок“ по смисъла на ЕКЗПЧОС и НПК. В този смисъл е нарушено и правото на ищеца за справедливо и публично гледане на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд, съгласно чл.6 ЕКЗПЧОС.

Ищецът е бил обвинен в извършването на умишлено престъпление против собствеността по чл.195 ал.1 т.4 пр.2 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК, което е тежко и за което е предвиденото наказание „лишаване от свобода“ от една до десет години. Наложено му е била мярка за неотклонение „подписка“, а е първоначално е била взета временна мярка за неотклонение „задържане под стража за срок до 24 часа“.

При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази както събраните по делото писмени и гласни доказателства, така и отзвукът на факта на повдигнато обвинение сред близки и познати на ищеца, нарушеното спокойствие, засегнатото чувство за справедливост, чест и достойнство, обидата от приетите във връзка с наказателното производство действия срещу него, обстоятелството, че по отношение на него е били взета мярка за неотклонение „подписка“, но и това, че първоначално е била взета временна мярка за неотклонение „задържане под стража за срок до 24 часа“, и обстоятелството, че е изпитвал стрес и срам във връзка с образуваното наказателно преследване, че е станал нервен, че е изпитвал отчаяние.

По делото не се установява ищецът да е търпял изключителни и над житейски нормалните спрямо случая вреди от обвинението. Предвид това и като съобрази продължителността на наказателното производство – над 12 години, тежестта на обвинението, възрастта на ищеца, отзвукът на факта на повдигнато обвинение сред близки и познати на ищеца, изпитваните негативни емоции, както и обществения критерий за справедливост намира, че сумата от 4000,00 лв. е достатъчна да обезщети вредите от понесените неимуществени вреди.

Поради изложеното, съдът намира, че предявения иск се явява частично основателен до размера на сумата от 4000,00 лв. и като такъв следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер.

Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитните органи по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда, в случая това – това е датата 04.10.2016 г., от който момент вземането за обезщетение за вреди става изискуемо, както е и прието в т.4 от ТР №3 от 22.04.2005 г. по тълк.д. №3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Поради това съдът приема, че акцесорната претенция за лихва се явява основателна и ответника дължи такава върху определеното от съда обезщетение за причинените неимуществени вреди  от 04.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумите.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски, съразмерно с уважената част от иска, в размер на сумата от 10,00 лв., представляваща държавна такса и сумата от 180,59 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ал.2 ЗА.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА П.НА Р.Б.да заплати на П.С.С., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, Силвър център, ет.1, офис 25 – чрез адв. К. К., на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ сумата от 4000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 04.10.2016 г. до окончателното заплащане, произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.2 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила на 04.10.2016 г. присъда по НОХД №8030/2011 г. по описа на СРС, НО, 16 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 35 000,00 лв., а на основание чл.78 ал.1 ГПК да заплати сумата от 10,00 лв., представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА П.НА Р.Б.да заплати на адв. К.К.К., адрес: ***, Силвър център, ет.1, офис 25, на основание чл.78 ал.1 вр. чл.38 ал.2 ЗА сумата от 180,59 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: