Решение по дело №930/2021 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 241
Дата: 8 юни 2022 г. (в сила от 30 юни 2022 г.)
Съдия: Иванета Йорданова Митова
Дело: 20214310100930
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 241
гр. Ловеч, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело
№ 20214310100930 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова
молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД против М. ИВ. В. за установяване на
вземания по заповед за изпълнение – вземане за предсрочно прекратяване
/разваляне/ на договор за мобилни услуги.
Твърди се, че между страните е постигнато съгласие и сключен договор
за предоставяне на мобилни услуги до номер +359***, за срок от 24 месеца,
до 11.08.2020 г., по план Тотал+20,99. При сключването на договора на
ответника предоставена възможност да закупи мобилно устройство марка
MOTOROLA, модел Moto E4 Dual Dark Grey, с цена при запращане в брой
309,90 лв., а при избрания от ответника план 149,99 лв. Ответникът се е
възползвал от възможността и закупил мобилното устройство.
Твърди се, че ответникът не е погасил задълженията си за периода
15.02.2019 г. до 14.04.2019 г., като не е предложил изпълнение по фактура от
15.03.2019 г. на стойност 17,76 лв. – абонаментна такса и по фактура от
15.04.2020 г. на стойност 315,01 лв., от която 17,49 лв. 0 абонаментна такса и
245,00 лв. услуги с добавена стойност и 0,02 лв. 0 разговори „Грижа за
клиента“ Поради неизпълнение на задължението за заплащане на задължения
по договора към посочения мобилен номера той е прекратени, а по партидата
на ответника са начислени вземания за неустойка в размер на 136,80 лв.,
1
формирана от трикратния размер на стандартни абонаментни вноски и
възстановяване на част от стойността на ползваните отстъпки на
предоставеното мобилно устойство.
За събиране на вземанията ищецът е подал заявление, а издадената в
негова полза заповед за изпълнени е връчена чрез залепване на уведомление.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника съществуването в полза на ищеца на
вземане в размер на 136,80 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент на услуги от датата 11.08.208 г.
В депозиран по делото отговор особеният представител на ответника
оспорва предпоставките за възникване на възникване на вземане за ответника
да са се осъществила, т.е. длъжникът да е не е предложил изпълнение по
вземания за предоставени мобилни услуги, основание за разваляне на
договорната връзка.
В хода на делото ищецът не участва чрез свой представител, ангажира
становище по същество в молба от 03.05.2022 г.
Ответникът се представлява от особения представител адв. М.В., която
по същество излага становище за неоснователност на заявената претенция по
съображения изложени в отговора.
След преценка-поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен
материал, доводите и становищата на страните и техните представители,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на подадено заявление от „Теленор България“ ЕАД пред РС
Ловеч е образувано ч. гр. д. № 7 от 2021 г. В рамките на производството на
06.01.2021 г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпредено на М.
ИВ. В. да заплати в полза на „Теленор България“ ЕАД сумата от 136,80 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги и
сторените разноски. Заповедта е връчена чрез залепване на уведомление.
Между страните е постигнато съгласие за сключване на договор за
предоставяне на мобилни услуги по план „Нонстоп +20,99 с неограничени
национални минути и роуминг в ЕС“ с мобилен номер +359***, за срок от 24
месеца, при месечна такса от 20,99 лв. В договора е отбелязано, че на
потребителя се предоставя мобилен апарат MOTOROLA, модел Moto E4 Dual
2
Dark gray, с цена в брой или на лизинг от 149,099 лв., стандарта цена на
устройството 309,90 лв. или отстъпка от 159,91 лв. В договора е уговорено, че
при прекратяването му през първоначалния срок за която и да е СИМ карта
по вина или инициатива на потребителя последният дължи неустойка в
размер на сумата от стандартните за съответния абонаметен план месечни
абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на срока. В случай,
когато е предоставена за ползване устройство потребителят дължи и
разликата между цената на устройството без абонамент съгласно последната
актуална ценова листа на оператора и съответните устройства към момента на
прекратяване на договора и заплатената от него при предоставянето му от
оператора цена в брой или съответна обща лизингова цена по договора.
В декларация към договора потребителят е декларирал, че е получил
екземпляр от договора при общи условия за взаимоотношения с потребители
на мобилни телефонни услуги, съгласил се е с тях и се е задължил да ги
спазва.
По делата са ангажирани три фактури, издадени от ищеца на името на
ответника за периода февруари 2019 – юни 2019 г. Две от тези фактури са
издадени във връзка с предоставени услуги до номер 359***, а третата за
неустойка за предсрочно прекратяване на договорната връзка в размер на
136,80 лв.
Вземанията за предоставени мобилни услуги в размер на 332,77 лв. са
установени с влязло в сила решение, постановено в производството по гр. д.
№ 931/2021 г. на РС Ловеч.
С оглед на така очертаната фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск за установяване на вземане за заплащане на
неустойка за разваляне на договор за представяне на мобилни услуги с правна
квалификация чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД.
Страните са се намирали в договорни отношения с предмет
предоставяне на електронни услуги. Ответникът е имал открита партида при
ищеца, по която е начислявана стойността на предоставените му услуги, вкл.
за процесния период. Той не е оспорил в хода на производство възможността
за ползване на договореното да е ограничена или възпрепятствана.
3
Съществуването на вземания за предоставени мобилни услуги е установено с
влязло в сила решение. В хода на производството ответникът не е ангажирал
доказателства за погасяване на задължението, чиято е тежестта на доказване.
Ищецът претендира установяването на вземане за неустойка при
предсрочно прекратяване на договорната връзка /разваляне/ по вина на
потребителя.
Съгласно постановката на ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС кредиторът
по двустранен договор с продължително и периодично изпълнение, каквито
са процесните, може да търси неустойка за обезщетяване на вредите поради
настъпило бъдещо разваляне ако такава реално е била уговорена. Неустойката
е компенсаторна по своя характер, като целта й е да възмезди вредите на
кредитора от прекратяване на правната връзка, за което длъжникът отговаря.
Предвидимата вреда към датата на сключване на договора за предоставяне на
електронни услуги при предсрочното му прекратяване е нереализирания
приход от ползването на предоставени номера в рамките на срока на
договора. В рамките на срока на договора очакванията на оператора, които
предоставя електронни услуги, са да получи договорените месечни такси,
както и суми над тях във връзка с друго реализирано потребление. В случа,
когато тези негови очаквания не се сбъднат по вина на потребителя, довело до
прекъсване на договорната връзка, клаузата за заплащане на неустойка в
рамките на таксите за остатъка от срока на договора, но не повече от
трикратния размер на дължимите стандарти месечни такси, не може да бъде
определена като неравноправна или противоречаща на добрите нрави.
Неустойката, определяна в рамките на три стандартни месечни вноски не
съставлява по своята същност насрещна престация от страна на потребителя
без насрещен неин еквивалент от страна на оператора. Тя е насочена към това
да компенсира вредите на оператора, които няма да подлежат на доказване,
като не може да се приеме, че това съставлява несъответствие с присъщата й
функция.
По договорните връзки, по които се търси установяване на вземане за
неустойка, е уговорен втори елемент при определяне размера й. Той се
формира от разликата в цената между стандартната цена на предоставеното
по договора мобилно устройство без отстъпка съгласно актуалната към
договора ценова листа на оператора и преференциалната цена, при която е
4
сключен договора за лизинг. В тази част съдът намира, че клаузата е
неравноправна.
В правната връзка, по която се търси изпълнение, ответникът има
качеството на потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП.
Според разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна е клауза в договор с
потребител, която е сключена във вреда на потребителя, не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравенство между
правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя.
Коментираната уговорка не отговаря на посочените изисквания, тъй
като във връзка с предсрочното прекратяване на договор за електронни
услуги се уговаря заплащането на неустойка, която се формира като разлика в
отстъпка по друго договорна връзка /доказателства относно параметрите на
тази връзка не са ангажирани по делото, маркирано е само, че тя е за лизинг
или продажба/, с различен предмет от този на прекратената. Размерът на
възнаграждението по другата договорна връзка е предмет на самостоятелно
договаряне между страните. По тази връзка уговорената цена не може да бъде
едностранно пременян от оператора. По нея не се твърди да е предвидена
възможност за оператора да търси заплащане на разликата между
договорената цена и цената по която устройството се предлага на свободния
пазар, която по своята същност съставлява пропусната полза. Пропусната
полза не е сигурна последица от прекратяване на договора за предоставяне на
електронни услуги, нито е в пряка връзка с него.
По изложените съображения в рамките на производството съдът следва
да установи съществуването на вземане за неустойка в размер на 52,47 лв.
/формирана от трикратния размер на стандартна такса/, а за горницата от
136,80 лв. искът за установяване на вземане следва да се отхвърли.
Ищецът е заявил искане за присъждане на разноски. В заповедното
производството той е сторил разноски в размер на 205,00 лв. В исковото
производство ищецът е ангажирал доказателства за сторени разноски в
размер на 355,00 лв. /държавна такса, адвокатско възнаграждение, депозит за
назначаване особен представител на ответника и възнаграждение за вещо
лице/. От общия размер на сторените разноски в заповедното и исковото
производството – 560 лв., с оглед изхода на спора, в тежест на ответника
следва да се възложи за заплащане сума в размер на 212,80 лв.
5
Ответникът не е заявил искане за присъждане на разноски, на което
съдът да отговори.
По делото ответникът е представляван от особен представител. За
назначаването му съдът е определил депозит в размер на 150,00 лв.
Посочената сума следва да се заплати на адв. М.В., за което се издаде РКО.
Ответникът не е заявил искане за разноски, на което съдът да отговори с
решението.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. ИВ. В., с ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, че „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /сега "ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД/, с ЕИК *********, с адрес гр. Софи, ж. к. „Младост“ 4,
Бизнес парк София, сграда 6 има вземане в размер на 52,47 лв. /петдесет и два
лева четиридесет и седем стотинки/ – неустойка за предсрочно прекратяване
на договори за електронни съобщения от 11.08.2018 г., за което е издадена
Заповед № 4 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
06.01.2021 г. по ч. гр. д. № 7/2021 г. на РС Ловеч, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата до сумата от 136,80 лв. – неустойка, формирана от разлика в цена
на предоставено мобилно устройство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. ИВ. В., с ЕГН **********,
с адрес: гр. *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /сега "ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД/, с ЕИК *********, с адрес гр. Софи, ж. к. „Младост“ 4,
Бизнес парк София, сграда 6 сумата от 212,80 лв. /двеста и дванадесет лева и
осемдесет стотинки/ - сторени разноски според уважената част от исковете.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. М.В. – особен представител на М. ИВ. В.,
възнаграждение в размер на 150,00 лв. /сто и петдесет лева/ от внесения
депозит, за което се издаде РКО.
Присъдените суми в полза на ищеца могат да се заплатят от ответника
по сметка BG*********.

Решението може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на
6
страните пред Окръжен съд Ловеч.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7