Р Е Ш Е Н И Е
№42/11.3.2021г.
11.03.2021 г. гр.
Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На четвърти март 2021 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар
Ст. Панайотова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Драганов
Административно дело № 340 по описа на 2020 година.
За
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс/АПК/ във вр. с чл. 172, ал. 5
от Закон за движението по пътищата/ЗДвП/.
Образувано е по жалба от Ж.А.С. ЕГН ********** *** и посочен съдебен адрес ***,
кантора 208, чрез адв. М. А. *** срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0261-000132/23.11.2020г.,
издадена от началник на РУ Елхово при ОД
на МВР гр.Ямбол, с която на основание
чл.171 т.1 б.Б от ЗДвП е временно отнето свидетелството му за управление на
моторно превозно средство до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В бланкетната жалба се сочи,
че оспорената заповед е незаконосъобразна,
като издадена при неспазване на процесуалните правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Прави се искане процесната заповед да бъде отменена с присъждане на
направените в производството разноски.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не се явява, като
изпраща процесуалния си представител, която поддържа жалбата и направеното
искане.
Ответната страна началник на РУ
Елхово при ОД на МВР гр.Ямбол редовно призована
изпраща представител юрисконсулт А., която оспорва жалбата и пледира за
законосъобразност на оспорения адм. акт. Моли жалбата
да бъде отхвърлена, с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, ЯАС приема за установена следната фактическа обстановка:
На 21.11.2020 г. в гр. Елхово,
служител на РУ Елхово към ОД МВР
Ямбол на длъжност младши автоконтрольор, в
присъствието на двама свидетели, е съставил Акт за установяване на административно
нарушение серия GA № 182196 против Ж.А.С.
за това, че на същата дата, в 00,
55ч. в гр. Елхово по ул. „****“ пред дом
№9, в посока от ул.“Велико Търново“ към ул.“****“ управлява лек автомобил
БМВ525Д с рег. № **** като: 1. МПС не е
преминало ГТР – справка РСОД; 2.отказва да бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози и не изпълнява предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химично-токсилогично лабораторно изследване
за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Издаден
талон за изследване № 000911. Водача
отрича да е употребил наркотични
вещества или техни аналози, с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3,
пр. 2 от ЗДвП. АУАН е съставен в присъствието на
оспорващия С., като същия го е подписал без възражения, като е подписал и издадения
талон за изследване, в който е записано, че следва да се яви в ЦСМП – Елхово до
30 минути от връчването на същия, при отбелязан час на връчване 00,57ч. на 21.11.2020г. При съставяне на
АУАН, актосъставителя е иззел СУМПС на С. и контролния талон към същото.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено НП № 20-0261-000560/02.12.2020г. на началник
на РУ Елхово при ОД на МВР гр.Ямбол, с което на оспорващия Ж.С. на осн.
чл. 174, ал. 3,
пр. 2 от ЗДвП
е наложено наказание глоба в размер на
2000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24
месеца и на осн.
чл. 185 от ЗДвП е наложено наказание глоба
в размер на 20 лева. НП е връчено на С. на 13.12.2020г., като липсват данни дали същото е оспорено по
съответния ред пред РС-Елхово.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0261-000132/23.11.2020г.,
издадена от началник на РУ Елхово при ОД
на МВР гр.Ямбол, на основание чл. 22 от ЗАНН на Ж.С. е наложена принудителна административна мярка
на основание чл. 171, т. 1,
б. Б от ЗДвП
- временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до
решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца. В
обстоятелствената част на заповедта е
посочено като установено при извършената
проверка, че С. управлява процесното МПС, като
отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози и не изпълнява предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химико-токсилогично лабораторно изследване
за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Заповедта е връчена на оспорващия срещу
подпис на 09.12.2020 г., видно от отбелязването върху екземпляр от самата заповед, а жалбата е подадена директно
в ЯАС с вх.№ 2718 от 22.012.2020г.
По делото е приета адм.
преписка по издаване на оспорената заповед.
Представени са също Заповед № 326з-91397/23.06.2017
г. на Директора на ОД на МВР Ямбол, касаеща оправомощаване на служители от същата дирекция да издават
ЗПАМ по чл. 171 от ЗДвП, сред които
съгласно т.1.1 са и началниците на РУ. В качеството на свидетел е разпитан М.Х.М.-
служител на РУ Елхово, който сочи, че на процесната
дата, час и място, автомобилът управляван от оспорващия е спрян със светлинен и
звуков сигнал, при което е установено, че в същия няма пътници.
С оглед така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, с оглед на
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата се преценя
като неоснователна по следните
съображения:
В съответствие с разпоредбата на чл. 168
от АПК, вр. чл. 142 от АПК, съдът проверява
законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването
му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези,
посочени от оспорващия, като установяването на нови факти от значение за делото
след издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните
състезания. За да е законосъобразен един административен акт, е необходимо да
са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е
издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи
на материалноправните разпоредби и да е в
съответствие с целта на закона. Липсата на някое от посочените изисквания за
законосъобразност опорочават административния акт и предпоставят
неговата отмяна.
Оспореният
акт е издаден от компетентен орган по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, с оглед приетата по делото и посочена по-горе Заповед
№ 326з-91397/23.06.2017 г. на Директора на ОД на МВР Ямбол.
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", т. 6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Това законово
изискване е спазено при издаване на оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0261-000132/23.11.2020г.–
в същата са посочени както фактическите, така и правното основание послужили за
издаването й. Съдът не констатира при издаване на оспорената заповед да е
допуснато съществено нарушение на административно производствени правила. Като
правно основание за издаване на
последната е посочена разпоредбата на
чл.171, т.1, б. Б от ЗДвП, съгласно която за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
В обстоятелствената част на оспорения акт е посочено, че в нарушение на чл. 174, ал. 3,
пр. 2 от ЗДвП
оспорващия е управлявал лек автомобил, при което отказва да му бъде извършена проверка
с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози и не изпълнява предписание дадено с талон за изследване № 000911 за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химико-токсилогично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Именно във връзка с това нарушение и на основание чл. 22 от ЗАНН на оспорващият
е наложена принудителната административна мярка със срок до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Наличието на материално правните
предпоставки в случая – отказ за извършване на проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози и неизпълнение на предписание за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химико-токсилогично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози се установи по категоричен начин от представените писмени доказателства
в настоящето производство, които не бяха оспорени. Както вече се посочи жалбата е бланкетна
и доказателствата сочещи на незаконосъобразност на оспорената
ЗПАМ не бяха ангажирани от оспорващия, въпреки предоставената от съда възможност
за това, като последният не прояви каквато и да било процесуална активност.
Съставения АУАН е допустимо доказателствено средство
по смисъла на чл. 39 от АПК.
Такива са и останали материали по преписката изготвени от служители на РУ Елхово, които като редовно събрани в
производството пред административния орган имат сила и пред съда, досежно отразените в същите факти и обстоятелства.
Изложеното налага извода, че обжалваната заповед е съобразена и с материалния
закон.
Административният орган в случая е действал
при условията на обвързана компетентност, доколкото разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП не му дава право
да преценява дали да приложи мярката отнемане на свидетелството за
управление на МПС, като същата е приложена под прекратително
условие - до решаване на въпроса за
отговорността на оспорващия, но за не повече от 18 месеца. Правомощието на органа
да приложи тази мярка е едновременно и задължение и не е обвързано от други
изисквания на закона.
Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0261-000132/23.11.2020г. е съобразена
и с целта на закона. Целта на ЗДвП е регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в
чл. 171 и тя е опазването на живота и
здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на
административните нарушения.
Предвид изложеното, съдът счита, че
заповедта, като постановена от компетентен орган, при спазване на изискуемата
форма на акта, и в съответствие с административнопроизводствените
правила, материалния закон и неговата целта се явява
законосъобразна, а жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
С оглед изхода на спора и предвид
своевременно заявената от процесуалния представител на ответната страна
претенция за разноски, следва на ОД на МВР -Ямбол да се присъди възнаграждение
за юрисконсулт в минималния предвиден размер, съгласно чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, а именно 100 лева, която сума следва да се заплати
от жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Я А С, трети административен състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.А.С. срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0261-000132/23.11.2020г.,
издадена от началник на РУ Елхово при ОД
на МВР гр.Ямбол, с която на основание
чл.171 т.1 б.Б от ЗДвП е временно отнето свидетелството му за управление на
моторно превозно средство до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА Ж.А.С. ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на ОД на МВР –Ямбол сумата от 100 (сто) лева, съставляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: /п/не се чете