Р     Е     Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 1143                                       10.09.2009 год.                                   гр.Бургас

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Бургаски районен съд,                                      Наказателно отделение, VІ състав,

на девети септември,                                                   двехиляди и девета година,

В открито съдебно заседание, в следния състав:

                                                                                                                             

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                                                                      

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                               

                                                                                    2.

                                                                                           

секретар Жасмина Славова

прокурор

като разгледа докладваното от съдия Чавдар Димитров

н.а.х.д. № 2201 по описа за 2009 година

 

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63 ЗАНН. Оспорва се НП №02-0200136/01.06.2009г. на Директора на “ДОИТ” Бургас, с което на основание чл.413, ал.1 от Кодекса на труда е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200 лв., за административно нарушение по чл.284, ал.2, от Кодекса на труда на М. *** с ЕГН **********.

Недоволен от него, жалбоподателят го обжалва изцяло, като незаконосъобразно, и моли за неговата отмяна предвид допуснати съществени процесуални нарушения по съставяне на АУАН. Излага твърдение за пропуск да бъде описано нарушението обстоятелствено и пълно, съобразно изискванията на чл. 57, т.5 ЗАНН. На следващо място излагайки аргументи по същество, твърди, че НП е неправилно, т.к. установената и отразена в него факт. обстановка не отговаря на действителността. Обяснява, че проверката е била извършена по време на почивка, поради което установените обстоятелства са несъставомерни, а от субективна страна липсва както умисъл, така и непредпазливост.        

В с.з. жалбоподателят се представлява от адв. Г., БАК, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът по жалбата редовно призован, се предсавлява от ю.к. Н.. Претендира за правилност, обоснованост и законосъобразност на НП, поради което желае потвърждаването му. Нови писмени доказателства не се представят.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и като обсъди събраните доказателства, приема следното:

Жалбата е подадена от легитимно да обжалва лице, в законния за това 7-дневен преклузивен срок и е допустима, а по основателността й след преценка на събраните по делото доказателства, като взе предвид възраженията и доводите на страните и съобрази закона, приема от фактическа страна следното :

От АУАН № 02-0200136/17.03.2009г. на гл. инспектор Н.П. ***, от разпита й в с.з. на 09.09.2009г., от разпита на св. Е.Г. се установява, че при извършена проверка на 16.02.2009г. на строителен обект – сграда, находяща се в гр. Бургас, ул. „Патриарх Евтимий” № 71, като общ работник в ***, извършващ строителни работи жалбоподателят М.М. не е ползвал лично предпазно средство - защитна каска, предоставено му от работодателя. Работодателят е бил призован на 17.03.2009г. в Д „ОИТ” Бургас, където е представил доказателства, за това, че лични предпазни средства, вкл. и каски са били раздадени на всички работници, вкл. и на жалбоподателя. В така съставеният АУАН е отразено, че същият е връчен на нарушителя, който го е подписал и е получил препис от него, като това обстоятелство се потвърждава и от св. показания в о.с.з.

С така констатираното бездействие от страна на нарушителя, Д “ОИТ”, Бургас е преценил, че е извършено визираното в разпоредбата на чл.284, ал.2 КТ административно нарушение. 

Въз основа на акта от 17.03.2009г. било издадено НП № 02-0200136/01.06.2009г., с което на основание чл.413, ал.1 КТ на М.М., в качеството му на общ работник в ***, е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.284, ал.2 от КТ. Последната норма е императивна и съдържа задължение за работника да ползва специалното работно облекло и личните предпазни средства, предоставени му от работодтеля по предназначението им, и то само по време на работа.

При така установената фактическа обстановка Съдът приема, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН, подписването му и връчването му, както и при издаване на НП. От събраните по делото доказателства се налага извода, че АУАН е съставен в присъствието на нарушителя в канцеларията на Д „ОИТ” Бургас, а самата констатация на нарушението е извършена на строителния обект на дружеството-работодател през работно време. Съдът възприема и разказаното от Н.П. според която така съставен, актът е бил предявен и връчен на нарушителя, като му е била дадена възможност да се запознае с него и направи възражения по него. В този смисъл АУАН е съставен изцяло в съответствие с разпоредбите на чл.42 и 43 от ЗАНН. А въз основа на него е издадено и правилно и законосъобразно НП, като същото е изцяло в съответствие с разпоредбите на чл.57 и сл. от ЗАНН, включително ис т.5 от същата разпоредба, тъй като описва в пълнота мястото на извършване на нарушението, времето на осъществяването му, като липсва изрично изискване в ЗАНН за посочване на часа на осъществяването му.

Във връзка с горното, систематическото тълкуване на разпоредбата на чл.284, ал.2 КТ сочи, че хипотезата й е обективно свързана с тази на чл.284, ал.1 КТ. Съгласно последната, работодателят е длъжен да предоставя безплатно специално работно облекло и лични предпазни средства на работниците и служителите, които работят със или при опасни и вредни за здравето и живота машини, съоръжения, течности, газове, стопени метали, нажежени предмети и други подобни.

Именно това специално работно облекло и предпазни средства, които работодателят е предоставил на работниците, следва да бъдат използвани от тях по предназначението им.

Следователно, за да докаже, че работник е осъществил състава на административното нарушение, предвидено в разпоредбата на чл.284, ал.2 КТ, Административно-наказващия орган следва да докаже, преюдициално, че работодателят му е предоставил изискуемите работно облекло и предпазни средства и то при условията и по редът, определи от министъра на труда и социалната политика и от министъра на здравеопазването, съгласно разпоредбата на чл.284, ал.3 КТ, което Д “ОИТ” Бургас, твръди, че е проверил и надлежно установил, а това обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя. 

Що се отнася до възраженията на жалбоподателят, че същият не е извършвал трудова функция на обекта към момента на проверката, все пак същият не оспорва, че към момента на проверката, същият се е намирал на процесния строеж, като присъствието му там отново е било във връзка с изпълняваната от него трудова функция, т.е. дали проверката на дл. лица е била извършена през работно време или по време на почивка. За да достигне до извод еднакъв с този на АНО съдът кредитира изцяло св показания на актосъставителя и св. св. Г. и П., тъй като същите са безпротиворечиви и незаинтересовани и сочат на осъщетсвявана от нарушителя трудова функция по изготвяне на кофраж, а се подкрепят и от обстоятелството, че в самия АУАН при връчването му работникът М.М. не е изложил устни или писмени възражения в насока на твърдянот пред БРС. Тези изводи не могат да бъдат оборени и чрез св. показания на водения от процесуалния представител на жалбоподателя свидетел Р.С.. Същият обяснява, че е бригадир на групата, в която е работел санкционирания жалбоподател, както и за това, че той е разпоредил на работниците си почивка – около 10.30ч., като сам сочи, че е отишъл лично да купи кафе на всеки от тях. Т.е. става ясно, че към момента на пирстигане на дл. лица свидетелят е отсъствал от обекта, а когато се е завърнал е установил присъствието на проверяващите там и обстоятелството, че същите са снели самоличността на всеки от работниците, т.е. проверката е била започнала и тогава именно е установил, че жалбоподателят не е изпълнявал трудова функция. За времето на отсъствието си обаче, той няма впечатления. Поради изложеното БРС достига до извода, че жалбоподателят е изпълнявал трудова функция къммомента на пристигане на дл. лица от ДОИТ и е бил задължен, с оглед опасностите на строителния обект и изпълняваните трудови задължения да носи защитната си каска.

Относно субективната страна на деянието, нарушителят следва да е осъзнавал както обстоятелството, че му е предоставено съответното лично предпазно средство от работодателя, така и това, че не носи същото при осъществяване на трудова дейност при опасни за здравето и живота съоръжения и да е искал именно това. В настоящия случай са налице и двете предпоставки, като по този начин става ясно, че жалбоподателят е осъзнавал както обществено-вредния характер на адм. нарушение, така и неговите обществено вредни последици и въпреки това се е стремил към тях и е желаел те да се случат.

Що се отнася до размера на наказанието, разпоредбата на чл.413, ал.1 от КТ предвижда „глоба” в размер от 100 до 500лв. В настоящия случай при преценка на нейния размер Съдът взема от една страна обстоятелството, че нарушителят не признава вината си и извършването на самото деяние, но от друга предвид следва да бъде взет размера на трудовото му възнаграждение, както и обстоятелството, че констатираното нарушение се извършва от него за пръв път. Всичко това обосновава налагането на минимално по размер наказание. Справедлива в настоящия случай се явява глоба в размер на 100лв. 

В същото време Съдът намира за необходимо да посочи, че не намира наличие на хипотезата на чл.415в от КТ, както протендира това процесуалния пердставител на жалбоподателя. За същата не следва просто констатираното нарушение да „може да бъде отстранено”, а и това да е действително сторено. Тъй като именно с това последващо поведение нарушителят показва, че се е поправил, а това от своя страна определя по-ниската степен на обществена вредност на случая. В настоящия случай обаче, видно от събраните по делото св. показания дл. лица са поискали да видят каските на работниците, но те не са им били показани, единтсвено им е било обяснено, че са им предадени и са някъде по строежа. В този смисъл липсват данни за оттсраняване на нарушението от страна на жалбоподателя непосредствено след констатиране на същото.

Предвид изложеното, БРС в настоящия си състав счита, че оспореното НП следва да бъде изменено, като постановеното с него наказание следва да бъде намалено до посочения по-горе размер.

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.40 ал.1 ЗВАС, вр. чл. 63, ал.1 ЗАНН, окръжният съд

 

                                Р    Е    Ш    И    :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №02-0200136/01.06.2009г. на Директора на “ДОИТ” Бургас, с което на основание чл.413, ал.1 от Кодекса на труда е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200 лв., за административно нарушение по чл.284, ал.2, от Кодекса на труда на М. *** с ЕГН **********, като намалява така наложеното наказание от 200 /двеста/ лв. на 100 /сто/лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред БАС в 14-дневен срок от уведомлението по реда на АПК.

                                                                

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : Чавдар Димитров

 

Вярно с оригинала:

Жасмина Славова