Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. К., 10.03.2022 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - К., трети състав, в закрито съдебно заседание на десети март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕФАН СТОЙКОВ,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 618 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 и чл. 248 от ГПК.
В хода на производството по гр. д. № 618/2019 г. е разгледана искова молба, предявена от ищеца – И.В.Г.,***“ АД за заплащане на сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – направени разходи за лечение.
С решение № 260049 от 04.11.2021 г. е осъден ответника да заплати на И. В.Г. сумата от 280 лева, ведно със законна лихва, считано от 21.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в размер на 250 лева.
Решението е влязло в сила, след като не е обжалвано от страните.
В срока за обжалване /ищеца е уведомен за решението на 22.11.2021 г./ е подадена молба от упълномощения представител на ищеца – адвокат В.О., с която се иска поправка на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в неправилно обозначаване на собственото име на ищеца в диспозитив на постановеното решение, както и допълване на решението в частта за разноските.
Препис от молбата на ищеца е изпратена за отговор на ответника, какъвто не е представен в срока за това. За постановяване на исканата поправка съдът намира, че не е необходимо призоваването на страните в о.с.з.
Молбата е допустима, след като е
подадена от страна по делото, а по отношение на исканото допълване е спазен и срока
за отправяне на такова искане по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
По същество е основателно искането
за поправка на ОФГ, след като в мотивите на постановеното решение /стр.1/
ищецът е обозначен със собствено име „И.“, докато в диспозитив на решението е
обозначен със собствено име „И.“. Тази разлика между мотиви и диспозитив
представлява именно ОФГ и следва да бъде допуснато поправянето й като бъде
постановено в диспозитив собственото име на ищеца да се чете „И.“.
В частта, в която съдът се е произнесъл по основната
претенция на ищеца съдът констатира, че е налице и друга очевидна фактическа
грешка, която следва да бъде поправена, като в тази насока и съдът има
възможност служебно да констатира наличието й и да допусне нейното
отстраняване. Тази грешка се състои в несъотвествие между мотиви и диспозитив
по въпроса дали претенцията следва да бъде уважена изцяло или частично, след
като в мотивите, след излагане на съображения за съпричиняване от страна на
ищеца, е направени извод, че претенцията на ищеца е основателна до размера от
250 лева, докато в диспозитива е присъдена сума от 280 лева. Това противоречие
между мотиви и диспозитив следва да бъде отстранено като бъде постановено, че
ответника се осъжда да заплати на ищеца сумата от 250 лева.
Непълнотата в решението, изразяваща
се в липса на отхвърлителен диспозитив за частта над уважената сума не може да
бъде отстранена, поради липса на искане за това в срока по чл. 250, ал. 1 от ГПК.
По
второто искане с цитираната молба на ищеца съдът намира, че по същество това е
искане за изменение на решението в частта за разноските, след като с
диспозитива ответника е осъден да заплати на ищеца сумата от 250 лева за
разноски.
В производството ищецът е
представляван от упълномощения представител – адвокат В.О., като неколкократно
е представяно пълномощно /л.18/.
В съдебно заседание, проведено на
05.10.2021 г. /когато е приключило съдебното дирене и е даден ход на устните
състезания/ е докладвана постъпила молба на 24.09.2021 г. /л.177/, с която от
страна на адвокат О. е поискано присъждане на съдебно-деловодни разноски,
съобразно представен договор за безплатна правна помощ, нов списък с разноски и
удостоверение за регистрация по ЗДДС.
Списък с разноски е наличен по
делото /л.72/, като в него е обозначена сумата от 50 лева за заплатена ДТ
/л.3/, както искане за присъждане на минималното възнаграждение по чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения. Представен е също така и договор за правна помощ /л.71/, с
който е уговорено процесуалното представителство на упълномощения адвокат да се
осъществи безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Налице е и
доказателство, че адвокат О. е регистриран по ЗДДС /л.73/.
При тези факти и
представени доказателства съдът намира, че молбата за изменение на решението в
частта за разноските е частично основателна. Налице е произнасяне от съда в
частта за разноските, като е присъден по-малък размер от възможните за
претендиране общо 350 лева, в което число сумата от 50 лева за заплатена ДТ и
сумата от 300 лева за минимално възнагр. по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г.
Макар и да не са изложени конкретни
мотиви за разноските, предвид неуважаването на исковата претенцията на ищеца в
пълен размер, може да се направи извод, че съдът е приел съпричиняване от
страна на ищеца при оценката на подлежащите на обезщетение вреди, в каквато
насока са мотиви и обсъждане на обстоятелства за поведението на ищеца. Поради
това съдът е постановил решение, с което
не е уважил изцяло предявената претенция, а така също не е уважил изцяло и
искането за присъждане на разноски, като макар и да не е направено позоваване
на чл. 78, ал. 1 от ГПК, очевидно е намерението на съда да уважи искането за
разноски съразмерно с уважената претенция. Именно в такава насока следва да
бъде изменено решението в частта за разноските, като бъде постановено ответника
да заплати на ищеца разноски съразмерно с уважената част от иска, съобразно
изложените по-горе аргументи за точния размер на уважената претенция.
Поради това следва на ищеца да
бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част, като бъде изменено
решението в частта за разноските и боде постановено ответника да заплати на
ищеца сумата от 341.66 лева за направените разноски, в това число сумата от 41.66
лева за заплатената ДТ /намалена
съразмерно с уважената част от иска/, както и сумата от 300 лева за адвокатско
възнаграждение с ДДС /също намалено от
минималните 300 лева съразмерно с уважената част и последващо увеличение с 20%
заради задължението на адвокат О. да начислява ДДС за предлаганите услуги/.
Сумата за разноски следва да бъде присъдена изцяло в полза на адвокат О.
доколкото той има право да получи възнаграждение за оказаната безплатна правна
помощ – чл. 37 и 38, ал. 2 от ЗА, а така също именно той е и вносител на сумата
от 50 лева за заплатената ДТ.
Воден от горното и на основание чл. 247 и чл. 248 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА поправки на очевидни фактически
грешки в диспозитив на решение № 260049 от 04.11.2021 г., както следва:
-
Собственото име на ищеца да се чете „И.“***“ АД, ЕИК ******** се осъжда
да заплати на И.В.Г., ЕГН ********** сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева,
ведно със законна лихва, считано от 21.08.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ИЗМЕНЯ решение № 260049 от
04.11.2021 г. в частта за разноските, като осъжда Б.И.“ АД, ЕИК ******** да
заплати на В.В.О., ЕГН ********** сумата от 341.66 лева за направените разноски,
в това число сумата от 41.66 лева за заплатената ДТ и сумата от 300 лева с ДДС
за адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
На основание чл. 247, ал. 4 и
чл. 248, ал. 3 от ГПК настоящото решение може да бъде обжалвано изцяло или в
отделните му части пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от получаването
му.
Препис от решението да се връчи на страните, чрез упълномощените представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: