Решение по дело №11131/2015 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4589
Дата: 29 октомври 2019 г. (в сила от 17 ноември 2020 г.)
Съдия: Деница Добрева Добрева
Дело: 20153110111131
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 септември 2015 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………/29.10.2019г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА                                           

при участието на секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11131 по описа за 2015 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е за делба във фазата на извършване.

С  влязло в законна сила Решение 4034/04.11.2019г. по настоящото дело, отменено частично с Решение №1079/28.06.2017г. е допусната делба между С.Д.Б., ЕГН ********** и Ю.Д.Б., ЕГН ********** за недвижим имот, представляващ Апартамент № 28, находящ се на десети етаж в бл. 13, на адрес гр. Варна, ул. „Света Ирина", а по документ за собственост ул. „Мир”, с площ 107,14кв.м., съставляващ самостоятелен обект с идентификатор № 10135.2559.5.1.28, състоящ се от три стаи, хол, кухня и сервизни помещения, при граници на самостоятелния обект по схема: на същия етаж- обект с идентификатор № 10135.2559.5.1.29 и 10135.2559.5.1.27, под обекта- обект с идентификатор № 10135.2559.5.1.25, над обекта- обект с идентификатор № 10135.2559.5.1.31, заедно с принадлежащото избено помещение № 11, както и 2,899% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ с ид. № 10135.2559.5, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК при квоти 2/3 ид.ч. за С.Д.Б. и 1/3 ид.ч. за Ю.Д.Б., на основание чл. 34 от ЗС.

Относно способа за извършване на делбата ищецът С.Д.Б. е направил искане по чл. 349, ал.2 от ГПК за възлагане на жилищния имот при твърдения, че същият е придобил идеални части от имота по силата на наследствено правоприемство, че е живял в имота към датата на отриване на наследството, както и че не разполага с друго жилище. Възлагателната претенция е приета за разглеждане.

Искането за възлагане на процесния имот се оспорва от насрещната страна.Ответникът, включително в депозираните писмени бележки се позовава, че в случая е налице смесена съсобственост, която е възникнала от повече от един юридически факт- наследяване и покупко-продажба. Настоява се отхвърляне на претенцията.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, съобразно чл. 188 от ГПК, приема за установено от фактическа страна и правна страна следното:

По способа за извършване на делбата 

Производството по делото се разглежда по реда на чл. 341 и сл. от ГПК. Съсобствеността във втора фаза на делбеното производство се прекратява по един от посочените способи: посредством теглене на жребие – чл. 352 от ГПК между съставени посредством разделителен протокол дялове, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ал. 1 или 2 ГПК, или чрез изнасяне на имота на публична продан – чл. 348 ГПК.

Преценката за избор на способ за ликвидиране на съсобствеността се определя от броя, вида и поделяемостта на допуснатите до делба имоти. С оглед водещия принцип за поставяне на дял в натура на съделителите, приоритет имат хипотезите на възлагане, след тях – случайното разпределение чрез жребий, служебното рзпределение по конкретни фактически и правни съображения и накрая субсидиарната възможност за публична продан, която се прилага само при липса на друг приложим способ.

Съгласно чл. 349, ал. 2 ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.

Анализът на цитираната разпоредба, води до извода, че за да реализира успешно искането си за поставяне на конкретен имот в негов дял, всеки от съделителите следва да докаже пълно и главно следните кумулативно изискуеми предпоставки: 1. Допуснат до делба наследствен  недвижим имот; 2. Допуснатият до делба недвижим имот да е неподеляем; 3. Допуснатият до делба недвижим имот да отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелно жилище; 4. Към момента на откриване на наследството претендиращият съделител да е живял в имота и 5. претендиращият съделител да не притежава друго жилище.

В настоящия случай безспорно се установи, че имотът допуснат до делбата е неподеляем и че същия имат характеристиките на жилище, в който смисъл е и становището на вещото лице по допуснатата и приета като доказателство  първоначална съдебно-техническа експертиза.

От представеното по делото писмо рег. №МД-Т190002362ВН от Община Варна, Дирекция „Местни данъци“ се установява, че по декларирани с декларация от 12.03.1998г. данни- С.Д.Б. е собственик на идеални части от делбения имот.

От удостоверение, издадено от ОД на МВРС-гр.ВАРНА, Сектор „Български документи за самоличност“./л. 287/ се установява, че считано от 10.08.1982г. С.Д.Б. има адресна регистрация на адрес в гр.Варна, ул.“Света Ирина“ № 13, ет.10, ап.28, а и поначало липсва спор, че ищецът е живял в процесното жилище към датата на откриване на наследството.

От удостоверение, издадено от Агенция по вписванията, изх.№6024/02.05.2019г./л.270/ се установява, че С.Д.Б. не разполага с друг имот освен процесния.

Основният според въпрос във връзка с претенцията за възлагане е дали собствеността по отношение на имота е възникнала въз основа на различни юридически факти, тоест дали се касае за смесена съсобственост по смисъла на ТР № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК.

С ТР № 1/2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г., ОСГК е прието, че само възникналата в резултат на наследяване съсобственост попада под диспозицията на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), сега  чл. 349, ал. 2 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 8 на същото ТР от обхвата на способа за извършване на делбата, визиран в чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), се изключва всяка друга съсобственост, освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване. Комбинирана съсобственост е тази, възникнала в резултат на повече от един юридически факт - прекратена СИО и наследяване, сделка с част от имота и наследяване и др. По-късно в практиката на ВКС е доразвито тълкуването по Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, че комбинирана /смесена/ съсобственост, като пречка за възлагане на неподеляем жилищен имот, е тази, която е възникнала в резултат на повече от един юридически факт, но прието категорично, че разпоредителните сделки между сънаследниците не водят до смесена съсобственост./  решение №86/09.03.2012г. по гр.д.№1100/2011г. на ІІ ГО на ВКС и решение №239/06.08.2012г. по гр.д.№81/2011г. на І ГО на ВКС. В решение №223/12.10.2012г. по гр.д.№235/2012г. на ІІ ГО на ВКС, решение № 18/27.02.2013 г. по гр. д. № 572/2012 г., I г. о., решение № 144 от 11.07.2014 г. по гр. д. № 7209/2013 г., I г. о. Утвърдено е разбирането, че разпоредителните сделки между сънаследниците водят до концентрация на правото на собственост в лицето на един от наследниците, с което характерът на имота като наследствен не се променя. Обстоятелството, че делът на един от наследниците е по-голям вследствие на разпоредителната сделка с друг наследник, чиито правни последици са зачетени при допускане на делбата, не променя наследствения характер на имота. Именно поради това и смисълът на закона е наследственият имот да остане в патримониума на един от наследниците.

В случая по дело е вече установено, че имотът допуснат до делба, към момента на откриване на наследството на Димитър Д.Б. е бил негова лична собственост. С оглед броя на наследниците- преживяла съпруга и двама низходящи, на осн.чл. 9, ал.1 от ЗН имотът е придобит при равни квоти от тримата. С договор за продажба от 06.08.2014г съпругата на Димитър Б.- Мария Баджакова се е разпоредила в полза на С.Д.Б. с притежваните по нея 1/3 идеална част от съсобствения имот. Следователно последващата прехвърлителна сделка между Мария Баджакова и С.Б. е между наследници- участници в съсобствеността и е с наследствени дялове, поради което  не е налице пречка да се извърши делбата по реда на чл.349, ал.2 ГПК.

Следователно са налице всички изискуеми предпоставки  по чл.349, ал.2 ГПК и делбата следва да се извърши като в дял на С.Д.Б. се възложи делбения имот, а същият бъде осъден да заплати за уравнение на дяловете на съделителя Ю.Д.Б. съответната на квотата му от 1/3 ид.ч. част от действителната пазарна оценка на имота.

При преценка на вземанията за уравнение на дялове следва да бъде взето предвид заключението по повторната СТЕ, което съдът цени изцяло, като обективно, обосновано, основано на няколко метода на изследване, базирано на обследване на имотите в момент, непосредствено близък до устните състезания при ВРС. При кредитиране на тройната експертиза, съдът намира, че на ответника се следва сумата от 57 100 лева за уравнение на дела му, на осн. 349, ал.6 от ГПК.

По разноските: Разноските в производството по допускане и извършване на делбата следва да се понесат съобразно пазарната стойност на дяловете на съделителите (чл.355, изр.1 ГПК), в съответствие с определените с решението по първата фаза квоти. Ето защо и при отчитане стойностите на дяловете, посочени в приетата и кредитирана втора СТЕ, на осн. чл.8 от ТДТ по ГПК страните по делото следва да платят в полза на бюджета на съдената власт държавни такси, както следва: С.Д.Б.– 4568 лв.; Ю.Д.Б.– 2284 лв.

Страните не са поискали присъждане на разноски, поради което такива не им се следват.

Воден от горното, съдът

 

                                                 Р Е Ш И:

 

ПОСТАВЯ В ДЯЛ и изключителна собственост на С.Д.Б., ЕГН **********, недвижим имот, представляващ Апартамент № 28, находящ се на десети етаж в бл. 13, на адрес гр. Варна, ул. „Света Ирина", а по документ за собственост ул. „Мир”, с площ 107,14кв.м., съставляващ самостоятелен обект с идентификатор № 10135.2559.5.1.28, състоящ се от три стаи, хол, кухня и сервизни помещения, при граници на самостоятелния обект по схема: на същия етаж- обект с идентификатор № 10135.2559.5.1.29 и 10135.2559.5.1.27, под обекта- обект с идентификатор № 10135.2559.5.1.25, над обекта- обект с идентификатор № 10135.2559.5.1.31, заедно с принадлежащото избено помещение № 11, както и 2,899% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ с ид. № 10135.2559.5, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, на осн. чл.349, ал.2 ГПК.

ОСЪЖДА С.Д.Б., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Ю.Д.Б., ЕГН ********** сумата 57100 лв. – уравнение за поставения в дял делбен имот, ведно със законната лихва върху сумата от влизане в сила на решението до окончателното й изплащане, в срок до шест месеца от влизане в сила на решението, на осн. чл.349, ал.5 ГПК.

Ако определената сума за уравнение не бъде заплатена в посочения срок, решението в тази му част ще бъде обезсилено, а имотът ще бъде изнесен на публична продан, на осн. чл.349, ал.6 ГПК!

ОСЪЖДА С.Д.Б., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата 4568 лв. – държавна такса в производството по допускане и извършване на делбата, на осн. чл.8 от Тарифата за държавните такси по ГПК.

ОСЪЖДА Ю.Д.Б., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата 2284 лв. – държавна такса в производството по допускане и извършване на делбата, на осн. чл.8 от Тарифата за държавните такси по ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните, а в прекратителната част с частна жалба в седмичен срок от съобщението.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: