№ 6428
гр. София, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110161799 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. С. К., К. М. А., Марина М.а Бояджиева и Юлия
М.а А.а за разделно заплащане на сумите, както следва: сумата от 4044,98 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент №47, находящ се в гр. София, ж.к. Надежда, бл.303, вх.В, ет.1, аб.
№153761, за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението /03.06.2022г./ до плащането, сумата от 597,25 лв. –
лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода 16.09.2020г.
– 25.05.2022г., сумата от 70,55 лв., представляваща цена за разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва, считано
от подаване на заявлението /03.06.2022г./ до плащането, както и сумата от 13,52 лв. –
лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода
01.07.2019г. – 25.05.2022г. Сумите се разпределят между длъжниците, както следва: за
М. С. К. – 3/24, за К. М. А. – 5/24, за Марина М.а Бояджиева – 8/24 и за Юлия М.а А.а –
8/24. Издадената на 17.06.2022г. заповед за изпълнение по ч.гр.д. №29655/2022г. по
описа на СРС, 77-ми състав, е влязла в сила по отношение на длъжниците Марина М.а
Бояджиева и Юлия М.а А.а, а по отношение на длъжниците М. С. К. и К. М. А.,
заповедта за изпълнение е редовно връчена по чл. 47, ал. 5 ГПК, като длъжностното
лице по призоваване е събрал сведения, че лицата не живеят на адреса, като е посочил
и източника им, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е дал указания
на заявителя за предявяване на иск за вземанията си срещу тях, както следва:
– срещу М. С. К. за сумата от 505,62 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със
законна лихва от 03.06.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва, начислена
1
върху вземането на топлинна енергия в размер на 74,66 лв. за периода от 16.09.2020г.
до 25.05.2022г., сумата от 8,82 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна
лихва от 03.06.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва, начислена върху
вземането за дялово разпределение в размер на 1,69 лв. за периода от 01.07.2019г. до
25.05.2022г. и
срещу К. М. А. за сумата от 842,70 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно
със законна лихва от 03.06.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва,
начислена върху вземането на топлинна енергия в размер на 124,43 лв. за
периода от 16.09.2020г. до 25.05.2022г., сумата от 14,70 лв., представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2021г., ведно със законна лихва от 03.06.2022г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва, начислена върху вземането за дялово разпределение в размер на
2,82 лв. за периода от 01.07.2019г. до 25.05.2022г.
Ищецът твърди, че е доставил на ответниците М. С. К. и К. М. А. топлинна енергия
по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че
ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили
дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в
заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците М. С. К. и К. М. А. са депозирали писмен
отговор на исковата молба, с който оспорват исковете. Твърдят, че не са потребители
на топлинна енергия през процесния период, тъй като не са собственици на посочения
в исковата молба топлоснабден имот, както и че за този имот е налице подадена от
Юлия М.а А.а молба-декларация за откриване на партида, поради което считат, че
правоотношението е възникнало с посоченото лице. Поддържат, че липсва валидно
правоотношение между етажната собственост и „Термокомплект” ООД. Средствата за
търговско измерване не са преминали през нормативно определената проверка, поради
което е налице неточно измерване. Релевират възражение за изтекла погасителна
давност. Молят съда да отхвърли изцяло предявените искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Термокомплект” ООД не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с
ответниците, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна
енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответниците е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или
природен газ за домакинството си.
2
От приетия по делото нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 93, том
XXIII, дело № 3817 от 05.08.1986г. се установява, че Марин А. А. и Евгения Янева А.а
са придобили апартамент №47, находящ се в гр. София, ж.к. Надежда – III част, бл. 24,
вх.В, ет.1, който съгласно писмо с изх. № ОИ-7000-64-(1)/21.09.2012г. е идентичен с
процесния топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.Надежда, бл.303, вх.В, ет.1,
ап. 47. Доколкото не е посочено друго и във връзка с чл. 30, ал. 2 ЗС, следва да се
приеме, че всеки от преобретателите е придобил по 1/2 ид.ч. по прехвърлителната
сделка. Видно от представеното по делото удостоверение за наследници на Евгения
Янева А.а е, че същата е починала на 22.12.2018г., като е оставила наследници по закон
три деца – К. М. А., Марина М.а Бояджиева и Юлия М.а А.а. Съгласно нормата на чл.
5, ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват по равни части, поради което по силата на
наследствено правоприемство децата на починалата Евгения Янева А.а са придобили
по 1/6 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот. По делото липсват
доказателства, от които да се установява съсобственост между посочените лица на
различни квоти от посочените по 1/6 ид.ч.
По делото е представен и нотариален акт за дарение на недвижим имот №162, том
I, рег. №10327, дело №142 от 08.05.2009г. /дата, предхождаща настъпилото на
22.12.2018г. наследствено правоприемство от Евгения Янева А.а/, от който е видно, че
ответникът К. М. А. е прехвърлил на ответника М. С. К. 1/8 ид.ч. от процесния
апартамент. Видно от нотариалния акт е, че при съставянето му дарителят се е
легитимирал като собственик на посочената ид.ч. от процесния апартамент, придобита
по наследство въз основа на представеното в нотариалното производство и описано в
т. 5 от нотариалния акт удостоверение за наследници на Марин А. А. №000986 от
10.07.2007г. на СО – Район „Надежда“. По делото обаче същото не е представено,
поради което не може да се направи извод относно размера на придобитите от К. М. А.
ид.ч. от наследството на Марин А. А., но с оглед удостовереното в цитирания
нотариален акт, съдът приема, че с извършеното дарение ответникът К. М. А. е
прехвърлил на М. С. К. всички притежавани от него към този момент ид.ч. от имота,
придобити от това наследствено правоприемство в размер на 1/8 ид.ч.
По делото липсват ангажирани други доказателства от страна на ищеца, чиято е
доказателствената тежест, които да обосноват различен извод относно притежаваните
ид.ч. от процесния имот от вече посочените по-горе – по 1/6 ид.ч. за К. М. А., Марина
М.а Бояджиева и Юлия М.а А.а /придобити по наследство от Евгения Янева А.а/ и 1/8
ид.ч. за М. С. К. /придобита по договор за дарение, обективиран в нотариален акт
№162, том I, рег. №10327, дело №142 от 08.05.2009г./
Съобразно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на
ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. По аргумент за по-силното
основание няма пречка само един от съсобствениците да сключи договор за продажба
за топлинна енергия за съответния индивидуален обект на правото на собственост, в
която хипотеза би дължал заплащане на цялата сума за потребена топлинна енергия.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване на
3
факта на ползване на топлоснабдения имот. В настоящия случай от представената по
делото молба – декларация с вх. № Г-1192 от 14.01.2019г., се установява, че Юлия М.а
А.а е отправила изрично волеизявление за сключване на индивидуален договор за
доставка на топлинна енергия за процесния имот, находящ се в гр. София,
ж.к.Надежда, бл. 303, вх.В, ет.1, ап. 47 на нейно име, което е прието от ищеца, видно то
представените по делото фактури и изравнителни сметки, издадени на нейно име. Ето
защо и единствено задължена за заплащане на начислените суми през исковия период е
Юлия М.а А.а, което обуславя неоснователност на претенциите за заплащане на
топлинна енергия и стойност на извършена услуга дялово разпределение по отношение
на ответниците К. М. А. и М. С. К..
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения
и забава в погасяването на същите.
Предвид правните изводи за липса на главен дълг за цената на доставена топлинна
енергия и за извършена услуга дялово разпределение на адреса на процесния имот,
следва да се отхвърлят изцяло и исковете за акцесорните вземания за лихва за забава.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски имат
ответниците. Същите обаче не са сторили такива, доколкото са представлявани в
настоящото производство от особен представил, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК831609046, срещу
М. С. К., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че М. С. К., ЕГН
**********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 505,62
лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент №47, находящ се в гр. София, ж.к. Надежда, бл. 303, вх.В, ет.1, аб.
№153761, за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., мораторна лихва, начислена върху
вземането на топлинна енергия в размер на 74,66 лв. за периода от 16.09.2020г. до
25.05.2022г., сумата от 8,82 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., мораторна лихва, начислена
върху вземането за дялово разпределение в размер на 1,69 лв. за периода от
01.07.2019г. до 25.05.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 29655/2022г. по описа на СРС, 77-ми състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК831609046, срещу
К. М. А., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че К. М. А., ЕГН
**********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 842,70
лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент №47, находящ се в гр. София, ж.к. Надежда, бл. 303, вх.В, ет.1, аб.
№153761, за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., мораторна лихва, начислена
върху вземането на топлинна енергия в размер на 124,43 лв. за периода от 16.09.2020г.
до 25.05.2022г., сумата от 14,70 лв., представляваща цена на извършена услуга за
4
дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., мораторна лихва,
начислена върху вземането за дялово разпределение в размер на 2,82 лв. за периода от
01.07.2019г. до 25.05.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 29655/2022г. по описа на СРС, 77-ми състав.
Решението е постановено при участието на „Термокомплект” ООД като помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5