Р Е Ш Е Н И Е
№ 365/ гр. Перник, 21.10.2019год.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЕРНИШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на 19.09.2019год.
/деветнадесети септември през две хиляди
и деветнадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени
Ковачка
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Ковачев
Роман Николов
при секретаря Ива Цветкова като разгледа
докладваното от съдия Ковачка възз.гр.д. № 468 по описа на съда за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 299/07.03.2019год.,
постановено по гр.дело № 07439/2018год., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с
Решение от 01.04.2019год. Пернишкият районен
съд е отхвърлил като неоснователни предявени от К.К.Г., Е.Й.С. и В.Й.В. *** против „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник искове,
с които ищците са поискал да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата от 4217.77лева,
представляваща стойността на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003год. до 31.07.2008год., сумата
в размер на 1293.01лева-законна лихва за забава за периода от 30.11.2003год. до
16.09.2008год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.09.2009год.
до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 229.22лева направени
разноски по делото, за които суми в полза на ответника на настоящото дело е
издаден изпълнителен лист по гр.дело № 2638/2009год. по описа на РС-Перник, въз
основа на който е било образувано изпълнително дело № 746/2017год. по описа на
ЧСИ Б. поради погасяването им по давност.
Със същото решение К. Г.,
Е.С. и В.В. са осъдени да заплати на „Топлофикация Перник„ АД гр.Перник разноски
по делото в размер на 100лева.
В законоустановения срок
е подадена въззивна жалба от ищците К.Г., Е.С. и В.В. против Решение № 299/07.09.2018год., като по изложени
доводи за неговата недопустимост и неоснователност, моли то да бъде обезсилено,
съответно отменено, ведно с произтичащите от това последици. Твърди, че
обжалваното решение e недопустимо като постановено по непредявен
иск и ако се приеме за допустимо- че е неправилно и необосновано. Поддържа, че
съдът неправилно е приложил ТР № 2 /26.06.2015год., направил е погрешни изводи
относно момента на прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК и оттук –до незаконосъобразни изводи относно началния момент на
погасителната давност, нейното прекъсване и изтичане. Релевират се оплаквания
за ненадлежно конституиране на ищците като длъжници в изпълнителното
производство и невъзможността им да защитят правата си по реда на чл.435 от ГПК. В тази връзка се поддържа, че по образуваното против тях изпълнително
производство не са извършвани изпълнителни действия повече от 5 години, поради
което и вземанията на „Топлофикация Перник“ АД
са погасени по давност. При уважаване на жалбата се претендират
разноски.
Въззиваемият – „Топлофикация
Перник“ АД гр.Перник не е подал писмен отговор. В съдебно заседание, дружеството се представлява
от юрисконсулт, който моли обжалваното решение да бъде потвърдено с присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лева.
Пернишки окръжен съд,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 439 от ГПК.
Ищците К.Г., Е.С. и В.В.
са депозирали в ПРС искова молба, като по изложени в нея съображения са поискали
да бъде прието за установено по отношение на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник,
че не дължат на „Топлофикация Перник„ АД общо сумата от 4 217.11лева, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за периода от м.01.2003год. до 31.07.2008год., сумата в размер на 1293.01лева
-законна лихва за забава за периода от
30.11.2003год. до 16.09.2008., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.09.2009год.. до окончателното й изплащане, както и
сума в размер на 229.22 лева направени разноски по делото, за които суми в
полза на ответника на настоящото дело е издаден изпълнителен лист по гр.дело № 2638/2009год.
по описа на РС-Перник, въз основа на който е било образувано изпълнително дело
№746/2017год. по описа на ЧСИ Б. поради
погасяването им по давност към датата на завеждане на исковата молба. Според ищеца
вземанията, предмет на изпълнителния лист, издаден по гр.дело № 8987/2012год.
по описа на ПРС са погасени с изтичане тригодишната давност по чл.111, б.“ В „ от ЗЗД,
поради което са недължими.
Ответникът „Топлофикация
Перник“ АД гр. Перник не е подал писмен отговор.
По така предявения иск,
районния съд се е произнесъл с атакуваното в настоящото производство Решение № 229,
с което е признал за установено че К.Г.,
Е.С. и В.В. дължат на „Топлофикация Перник“ АД сумата от 4217.77лева, представляваща стойността на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003год. до 31.07.2008год.,
сумата в размер на 1293.01лева-законна лихва за забава за периода от 30.11.2003год. до 16.09.2008год. ,ведно със
законната лихва върху главницата, считано
от 23.09.2009год. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 229.22лева
направени разноски по делото, за които суми в полза на ответника на настоящото
дело е издаден изпълнителен лист от 19.07.2010год. по гр.дело № 2638/2009год.
по описа на РС-Перник, въз основа на който е било образувано изпълнително дело
№ 746/2017год. по описа на ЧСИ Б. . Така формулирания диспозитив не съответства
на мотивите на съдебния акт, в които е посочено че се разглежда иск с правна
квалификация по чл.439 от ГПК и са направени изводи за неговата неоснователност.
Констатирайки горното несъответствие и приемайки го за очевидна фактическа
грешка по смисъла на чл.247 от ГПК, районният съд е постановил решението си от 01.04.2019год., с което е допуснал поправка в
диспозитива на Решение № 299 като е
постановил вместо: „ПРИЗНАВА за
установено в отношенията между страните че
К.Г., Е.С. и В.В. дължат на „Топлофикация
Перник“ АД сумата от 4217.77лева, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.10.2003год. до 31.07.2008год., сумата в
размер на 1293.01лева-законна лихва за забава за периода от 30.11.2003год. до 16.09.2008год. ,ведно със
законната лихва върху главницата, считано
от 23.09.2009год. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 229.22лева
направени разноски по делото, за които суми в полза на ответника на настоящото
дело е издаден изпълнителен лист от 19.07.2010год. по гр.дело № 2638/2009год.
по описа на РС-Перник, въз основа на който е било образувано изпълнително дело
№ 746/2017год. по описа на ЧСИ Б. „ да се чете :„ Отхвърля като неоснователни предявените от К.Г., Е.С. и В.В. *** против „Топлофикация Перник“ АД
гр.Перник искове, с които ищците са поискали да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че ищците не му дължат сумата от 4217.77лева, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.10.2003год. до 31.07.2008год., сумата в
размер на 1293.01лева-законна лихва за забава за периода от 30.11.2003год. до 16.09.2008год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 23.09.2009год. до окончателното й
изплащане, както и сума в размер на 229.22лева направени разноски по делото, за
които суми в полза на ответника на настоящото дело е издаден изпълнителен лист
от 19.07.2010год. по гр.дело № 2638/2009год. по описа на РС-Перник, въз основа
на който е било образувано изпълнително дело № 746/2017год. по описа на ЧСИ Б. поради погасяването им по давност“.
Очевидна фактическа
грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда, така
както е отразена в мотивите и нейното външно изразяване, така както е отбелязана
в диспозитива на съдебния акт. Мотивите отразяват начина на формиране и формираната воля на съда, доколкото
диспозитива представлява външния израз на вече формираната воля. Противоречието
между мотивите и диспозитива представлява очевидна фактическа грешка по смисъла
на чл.247 от ГПК, изразяваща се в неправилно формулиране на вече формираната и
изразена вола на съда в мотивите на акта.
В настоящия случай, от изложеното
в мотивите на решение № 299/07.03.2019год. е явно, че районният съд е разгледал и се е произнесъл именно по предявения от ищците отрицателно установителен
иск и че
действителната му воля е била за неговото отхвърляне като неоснователен,
което не съответства на формулирания петитум. Предвид на това, настоящият
състав счита, че е налице противоречие
между формираната действителна воля на съда в мотивите на решението и
отразената такава в диспозитива, което съставлява очевидна фактическа грешка и която
правилно е поправена от районния съд по предвидения в чл.247 от ГПК ред.
Решението за поправка на
очевидна фактическа грешка се инкорпорира в първоначалното решение и те
съставляват едно цяло. Първоначалното решение № 299 важи с поправеното съдържание,
поради което се явява несъстоятелно оплакването на жалбоподателя за
недопустимост на обжалваното решение като предявено по непредявен иск.
Както се посочи по-горе,
с обжалваното решение районният съд е отхвърлил
така предявените искове с правно основание чл.439 от ГПК, като е приел, че
процесното вземане не е погасено по
давност, тъй като не е изтекъл предвидения в чл.110 от ГПК петгодишен давностен
срок. Посочено е, че процесното вземане
е налице влязла в сила заповед за изпълнение, правните последици от която са
аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение, поради което по
отношение на него намира приложение разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД. Посочено
е също така, че към 21.06.2017год., когато
е депозирана молба от взискателя за образуване на изп.дело № 746/2017год.,
давността не е изтекла, тъй като не са изтекли необходимите 5 години от датата
на прекратяване на предходното изпълнително дело. Същевременно с това действие
по новото изп.дело давността е прекъсната, тоест към настоящия момент
петгодишната давност не е изтекла.
По делото е представено Удостоверение изх.№ 40/13.01.2017год., от което е видно че
ищците в първоинстанционното производство са наследници на Й. В. Г., починал на
*** С
издадената на 23.09.2009год. по ч.гр.дело № 2638/2009год. Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК е разпоредено наследодателят на ищците да заплати на „Топлофикация
Перник“ АД гр.Перник сумата от 4217.77лева, представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода 01.10.2003год. до 31.07.2008год., сумата от 1293.01лева
, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
30.11.2003год. до 16.09.2008год., ведно със законната лихва върху главницата от
4217.77лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение-23.09.2009год. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените разноски по делото в размер на 229.22лева. Въз основа на издадената заповед за изпълнение, на 19.07.2010год. е издаден изпълнителен лист
за сумите по заповедта.
Предвид липсата на
доказателства за подадено възражение по чл.414 от ГПК, следва да се приеме, че
датата на издаване на изпълнителния лист е най-късната възможна дата за влизане
в сила на заповедта за изпълнение, респ. Заповед за изпълнение от
23.09.2009год. е влязла в сила на
19.07.2010год.
От данните по делото, а
и относно това обстоятелство не се спори, се установява, че въз основа на издадения
въз основа на заповедта за изпълнение изпълнителен лист е образувано на
20.10.2010год. изп.дело № 610/2010год.
на ЧСИ А.В., което е прекратено на основание чл. 433, ал.1 ,т.8 от ГПК. Налице
са данни, че последното изпълнително действие по цитираното изп.дело е извършено
на 25.08.2011год., както и че по делото е събрана сума в размер на 430.20лева.
По молба на „Топлофикация
Перник“ АД и въз основа на цитирания по-горе изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 746/2010год. по описа на ЧСИ Б. срещу наследодателят на
ищците като в молбата са посочени конкретни
изпълнителни способи за пристъпване към принудително изпълнение. При постъпилите
данни за смъртта на длъжника и неговите наследници, последните са конституирани
като длъжници по делото като на 21.05.2018год. им е изпратена покана за
доброволно изпълнение. На 26.06.2018год. е направено искане за налагане на
запор върху налични банкови сметки на
новоконституираните длъжници, какъвто е наложен с разпореждане на ЧСИ Б. от
03.08.2018год., в резултат на което са събрани различни суми.
Съгласно
чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т.е. чрез иск
длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението,
като същият може да се основава само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
По аргумент от
разпоредбата на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и
влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва
стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими
към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Резултат на стабилитета
на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените
факти и обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат доводите, основани
на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с
влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на
заповедта и са изключени от съдебна проверка, поради което не подлежат на
обсъждане. В настоящото производство подлежат на преценка единствено фактите, настъпили
след влизане на заповедта за изпълнение.
Процесната Заповед за
изпълнение е влязла в сила на 19.07.2010год. и от този момент започва да тече срока
на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в нея и в издадения
въз основа на нея изпълнителен лист. В настоящия случай е приложима
тригодишната давност по чл.111, б. „ В“ от ЗЗД, а не петгодишната по чл.110 от ГПК както е приел
районния съд. Касае се вземания, попадащи в разпоредбата на чл.111 от ЗЗД
/периодични плащания/, които съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012год.
по тълк.дело № 3/2011год. на ОСГТК на ВКС се погасяват с кратката тригодишна давност.
Действително по въпроса
относно давността за вземания, установени със заповед за изпълнение в съдебната практика са налице две обособени
становища. Според едното, влязлата в
сила заповед за изпълнение поради неподадено възражение от длъжника прекъсва
давността и новата давност е 5 години, тоест намира приложение чл. 117, ал.2 ЗЗД. Второто становище е, че влязлата в сила заповед не се приравнява на влязло
в сила съдебно решение, поради което и за новата погасителна давност се
прилагат правилата на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, в зависимост от вида на
вземането. Настоящият въззивен състав поддържа второто становище, тъй като
счита, че при снабдяване на кредитора с изпълнителен лист в заповедното
производство за вземането не се поражда сила на пресъдено нещо, поради което не
се променя давностния срок, с изтичането на който то се погасява. Аргумент за
това намира и в ППВС 2 / 29.09.1977год. по гр.дело № 1 /77 год., което към настоящия
момент не е загубило сила. Според разясненията дадени в ППВС № 2 /1977год., т.2
на отмяна по реда на извънинстанционното производство по чл.303 и слдв. от ГПК
подлежат само тези съдебни актове, които разрешават материалноправен спор със
сила на пресъдено нещо, по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани
и срещу които не е предвиден друг ред за защита /напр. необжалваемите и
ползващи се със сила на пресъдено нещо решения, прекратителни определения при
отказ от иск, съдебните актове, които поради даденото с тях разрешение на
материалноправните въпроси, са приравнени по правни последици на влезли в сила
решения и за които законът не предвижда защита по друг ред/. Заповедите за
изпълнение не са сред посочените категория актове. Те са постановени в заповедното производство,
съставляващо част от изпълнителното производство, не решават материалноправен
спор по същество, а процесуалноправният ред на защита на длъжника е предвиден в
чл.414 от ГПК, чл.423 от ГПК и чл. 424 от ГПК,
поради което не се ползват със сила на пресъдено нещо, нито се
приравняват по правни последици на влезлите в сила решения.
От датата на влизане в
сила на заповедта за изпълнение - 19.07.2010год.
до образуване на изпълнително дело №
610/2010год., а именно 20.10.2010год. не е изминал тригодишен период, поради което
и съгласно действащото към този момент Постановление № 3/18.11.1980год. на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното
производство на 20.10.2010год. давността
за процесните вземания е прекъсната на
основание чл.116, б.“ В“ от ЗЗД. По силата на даденото с ППВС №
3/18.11.1980год. тълкуване давността е спряла да тече през цялото на изпълнителното
производство по изп.дело № 610/2010год. относно принудителното осъществяване на
вземанията по силата на чл.115, ал.1, б.“ Ж“ от ЗЗД като действието на това
спиране е преустановено с прекратяване
на изпълнителното производство, което е станало по силата на закона на 25.08.2013год.
Съгласно чл. 433, ал.1,
т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не
поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Трайно в съдебната практика се приема, че прекратяването на изпълнителното производство
поради т.н. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител
може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти. Прекратителният ефект настъпва с осъществяването на
съответните правно релевантни факти, но не и с акта на съдебния изпълнител,
който само констатира тяхното настъпване.
В настоящия случай се установява, че
последното изпълнително действие по
изп.дело № 610/2010год. е извършено на 25.08.2011год., предвид на
което и с изтичане на двугодишния срок
по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и липсата, през този период от време на искане от взискателя за извършване на
същинско изпълнително действие, прекратяването на изпълнителното производство е
настъпило по силата на закона и това е станало на 25.08.2013год. От този момент
започва да тече и новата погасителна давност съгласно чл. 110 и чл.111, б.“ В“
от ЗЗД- за главница и лихви, която е изтекла преди образуване на новото
изпълнително дело № 746/2017год. на 22.06.2017год. През време на този период течение
на този период, няма данни по делото да са извършвани действия, водещи
до спиране или прекратяване на давността, поради което вземанията на
жалбоподателя „Топлофикация Перник“ АД за сумите по изпълнителния лист
(главници, лихви и разноски) са погасени по давност, поради което и не се
дължат от жалбоподателите в настоящото производство. Следователно предявените
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК са
основателни и следва да се уважат изцяло.
Достигайки до противен извод
районния съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва
да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново за уважаване на предявените
на основание чл.439 от ГПК искове.
Предвид изхода на спора
и своевременно направените искания на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на жалбоподателя
следва да се присъдят разноски за първоинстанционно производство в размер на 847.43лева
и 713.22 лева за въззивното производство.
По изложените
съображения Пернишки окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 299/07.03.2019год.,
постановено по гр.д. № 07439/2018год. по описа на Пернишкия районен съд, поправено
по реда на чл.247 от ГПК с Решение от 01.04.2019год., постановено по същото
дело и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.439 от ГПК във вр. с чл.111, б.“ В“ от ЗЗД ,че К.К.Г. с ЕГН **********, Е.Й.С. с ЕГН ********** и В.Й.В.
с ЕГН ********** *** , в качеството им на наследници на Й. В. Г., починал на *** не дължат на „Топлофикация Перник“ АД
гр.Перник с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“
Мошино“ ТЕЦ „ Република“, поради погасяването им по давност следните суми : сумата от 4217.77лева,
представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.10.2003год. до 31.07.2008год., сумата в размер на 1293.01лева -
законна лихва за забава за периода от 30.11.2003год.
до 16.09.2008год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 23.09.2009год. до окончателното й изплащане,
както и сума в размер на 229.22лева направени разноски по делото, за които суми
в полза на ответника на настоящото дело е издаден изпълнителен лист от
19.07.2010год. по гр.дело № 2638/2009год. по описа на РС-Перник, въз основа на
който е било образувано изпълнително дело № 746/2017год. по описа на ЧСИ Б. .
ОСЪЖДА „Топлофикация
Перник„ АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.Перник, кв. „Мошино„ „ТЕЦ Република“ да заплати на К.К.Г. с ЕГН **********, Е.Й.С. с ЕГН ********** и В.Й.В.
с ЕГН ********** *** сумата от 1560.65 лева разноски пред двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. / о.м./
2.