№ 1
гр. Русе, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мирослав Арх. Йорданов
при участието на секретаря Наталия Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Мирослав Арх. Йорданов Административно
наказателно дело № 20224520201513 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "Българска телекомуникационна компания"
ЕАД против Наказателно постановление № Р – 000556 от 17.08.2022 г. на
директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново,
Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД "Контрол на пазара" към
Комисията за защита на потребителите, с което за нарушение на чл. 210в вр. с
чл.231 от ЗЗП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на
10 000 лева.
Дружеството-жалбоподател излага подробни съображения, въз основа
на които иска от съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно издадено.
Наказващият орган, чрез процесуалния си представител, излага
доводите си в подкрепа на атакуваното наказателно постановление и иска от
съда да остави жалбата без уважение.
Русенска районна прокуратура не взема отношение по случая.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установeно от фактическа страна, следното:
На 29.03.2022 г. в гр.Русе свид.Р. С. – инспектор в КЗП – РД – Русе,
извършила проверка в магазин за мобилни апарати и услуги „Виваком” 4716,
находящ се в Кауфланд Русе, бул.“Христо Ботев”, № 38 стопанисван от
"Българска телекомуникационна компания" ЕАД, по повод подадена жалба от
69-годишен потребител, страдащ от мултиинфарктна деменция и с 88%
трайно намалена работоспособност. Било установено, че на 10.09.2021 г.
1
потребителят сключил договор за мобилна услуга при промоционални
условия за хора с увреждания, с месечен абонамент 11,99 лева с ДДС. На
14.09.2021 г. потребителят посетил същия магазин за да му се постави СИМ
карта, когато служителката в магазина му предоставила за подпис
споразумение към сключения вече договор, в което била включена и
допълнително платена услуга интернет и телевизия за срок от 24 месеца.
Поради здравословното си състояние и затруднения си говор потребителят не
успял да прочете и разбере добре, какво е подписал. Впоследствие след като
възприел действителната ситуация, на 20.09.2021 година посетил магазина и
поискал да прекрати договора, но му било отказано и обяснено, че това може
да стане само срещу заплащане на неустойка. Свидетелката С. приела, че
дружеството е приложило нелоялна търговска практика към уязвими
възрастни потребители и хора с увреждания.
Същевременно спрямо дружеството била издадена Заповед № 327 /
14.05.2014 г. на председателя на КЗП, с която на основание чл.68, ал.1 от ЗЗП
му било забранено да прилага нелоялна търговска практика по чл.68л, ал.1 от
ЗЗП.
При тези констатации свид.С. съставила срещу "Българска
телекомуникационна компания" ЕАД АУАН за нарушение 210в от ЗЗП. Въз
основа на съставения акт за нарушение и след като наказващият орган
установил, че нарушението е извършено в едногодишен срок от наказването
му с НП 2020-0051966 от 24.08.2020 година, в сила от 16.06.2021 г., за същото
по вид нарушение, приел, че е извършено повторно и издал обжалваното пред
съда наказателно постановление.
Тази фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Анализът им налага следните изводи:
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
основание за отмяна на санкционния акт на наказващия орган.
Съгласно чл.210в от ЗЗП, който не изпълни заповед по чл. 68л, ал. 1 или
разпореждане по чл. 68л, ал. 3 се наказва с глоба в размер от 2000 до 50 000
лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена
санкция в размер от 3000 до 70 000 лв.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се
установява, че
договорната информация не е предоставена по такъв начин, че потребителя да
я възприеме правилно и не са взети предвид типичните за възрастта слабости
и здравословните увреждания, които са били видими. По този начин е
приложена нелоялна търговска практика изразяваща се в действия, които
противоречат на изискването за добросъвестност и професионална
компетентност и променят или е възможно да променят съществено
икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към
2
когото е насочена – възрастни и хора с увреждания. Така "Българска
телекомуникационна компания" ЕАД не е изпълнила Заповед № 327 /
14.05.2014 г. на председателя на КЗП, с която на основание чл.68, ал.1 от ЗЗП
му било забранено да прилага нелоялна търговска практика по чл.68л, ал.1 от
ЗЗП и по този начин е осъществило състава на нарушението по чл.210в от
ЗЗП.
Същевременно следва да се посочи, че в наказателното постановление
са добавени нови факти, които не са посочени в акта, а именно -
обстоятелството, че за нарушението е повторно, поради което на основание
чл.231 от ЗЗП наложената санкция е в двоен размер. В тази част действията на
административнонаказващият орган са незаконосъобразни, тъй като срещу
този нов факт – повторност, нарушителят не е могъл да се защитава, преди
издаване на постановлението. Допуснатият порок може да бъде преодолян от
настоящата инстанция, действаща като въззивна, чрез изменение на
наказателното постановление в санкционната му част, без да бъде нарушено
правото на защита на нарушителя.
Така следва да се приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо административно нарушение, а именно основният санкционен
състав на чл. 210в ЗЗП предвиждащ имуществена санкция от 3 000 лв. до
70 000 лв., вместо приложения от наказващия орган чл. 231 от ЗЗП
предвиждащ двоен размер на санкциите.
При определяне на санкцията по чл.210в от ЗЗП, като отегчаващо
отговорността обстоятелство се отчете продължителното нежелание на
търговеца да удовлетвори искането на потребителя за прекратяването на
сключения по този начин договор, а като смекчаващо – това, че в крайна
сметка дружеството е прекратило договора. При тези обстоятелства съдът
намира, че имуществената санкция за това нарушение следва да бъде в размер
на 5000 лева.
Не са налице условия за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се
установиха факти, които да отличават случая с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от същия вид.
С оглед изложеното наказателното постановление следва да се измени,
като имуществената санкция бъде определена само въз основа на чл. 210в от
ЗЗП в горепосочения размер.
Жалбоподателят претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева. Съразмерно на уважената част следва
да му се присъди сума в размер на 75 лева. На АНО също следва да се
присъдят претендирани разноски съразмерно потвърдената част от
наказателното постановление, като на основание чл. 63д от ЗАНН вр. чл. 37,
ал. 1 от ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
следва да се определят на 75 лева, върху 150 лева юрисконсултско
възнаграждение. При отчитането размера на възнагражденията съдът отчете
фактическата и правна сложност на делото.
3
По компенсация между така определените вземания, двете страни не
дължат разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № Р – 000556 от 17.08.2022 г. на
директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново,
Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД "Контрол на пазара" към
Комисията за защита на потребителите, с което на "Българска
телекомуникационна компания" ЕАД за нарушение на чл. 210в вр. с чл.231 от
ЗЗП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 10 000
лева, В ЧАСТТА, с която е приложен чл.231 от ЗЗП и е определена тази
санкция, като на основание чл.210в от ЗЗП на дружеството се налага
имуществена санкция в размер на 5 000 лева.
Решението подлежи на касационно оспорване пред Административен
съд- гр.Русе в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4