Решение по дело №1721/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството по делото е образувано по жалба на С. Г. Т., [ЕГН], [населено място], бул.“*****, против ЗППАМ № 5/31.07.2024 г., издадена от Н.К. – началник на 6-то РУ при ОДМВР Пловдив.

Твърди се незаконосъобразност на заповедта и се иска нейната отмяна като се излагат доводи, че приетата за установена фактическа обстановка се разминава с действителната. Жалбоподателят сочи изрично, че не е извършил вменените му деяния (нито е избутвал множество хора, нито е предизвикал сбиване), за да му бъде наложена процесната ПАМ.

В съдебно заседание жалбата се поддържа като се излагат доводи за недоказаност на факта, че жалбоподателят е предизвикал сбиването, за което е наложена процесната ПАМ, както и за допуснати СПН в хода на издаването на процесната заповед.

Претендират се разноски.

Представя се писмена защита.

Ответникът – Началник Шесто РУ-[населено място] при ОДМВР-[населено място], не се представлява по делото. В молба-становище, придружаваща представената административна преписка, се твърди нейната неоснователност.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства /представената от ответника административна преписка вкл. видеоматериала от представения CD и свидетелските показания/ и наведените от страните доводи, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок /заповедта е връчена на жалбоподателя на 31.07.2024 г., самата жалба е подадена на 02.08.2024 г. в законоустановения 3-дневен срок/ от лице, чиито права и законни интереси са засегнати от наложената забрана.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Предмет на процесното оспорване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 5 от 31.07.2024 г. на Началника Шесто РУ-[населено място] при ОДМВР-[населено място], с която, на основание чл.21, т.10 от ЗООРПСМ във връзка с чл.25, ал.1 от същия закон, на жалбоподателя е наложена забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година.

За да пристъпи към налагане на тази ПАМ, АО е приел, че на 28.07.2024 г., за времето от 22,48 часа до 22,49 часа, в [населено място], в спортен обект „Х.Б.“, находящ се на [улица], [населено място],, по време на провеждане на футболна среща от кръг на „Първа професионална лига“ между отборите на ПФК“Ботев“Пловдив и ПФК“Локомотив“ Пловдив, като посетител на мероприятието, при провеждането му, последователно избутва множество лица в различни посоки като с това предизвиква сбиване на феновете.

Заповедта е издадена от компетентен орган – заповеди на л.16 и сл., но в противоречие с материалния закон.

Съобразявайки фактите по делото, съдът намира, че в конкретния случай не са налице материално - правните предпоставки за издаването на процесната заповед, тъй като по делото не установи по безспорен начин, че жалбоподателят предизвиква или участва в сбиване. Изведеният в този смисъл извод от страна на мл.експерт Д. в сектор КП при 06 РУ – Пловдив в неговото обяснения (л.9 по делото), бе разколебан в хода на разпита му в качеството му на свидетел по настоящото дело. Св.Д., явяващ се и свидетел по АУАН, въз основа на който е издадена процесната ПАМ, свидетелства, че е видял жалбоподателя в кадъра на записа на диска да се появява по-късно, от долните редове да се качва към спречкването и разбутва с ръце, но не може категорично да каже, че избутва хора с ръце в сбиване. Т.е. от свидетелските показания на св.Д. не може по категоричен начин да се изведе извод, че жалбоподателят участва в сбиването. В унисон с тези показания са и показания на св.В., който сочи, че жалбоподателят е разтървавал хора. В този смисъл свидетелства и св.П., чийто показания съдът кредитира в пълна степен и като такива с най-голяма тежест дотолкова доколкото той е присъствал на самото спортно мероприятие служебно, в качеството му на стюард на срещата. Той свидетелства категорично, че жалбоподателят е бил до него, помагал е да се спират хора и се е опитвал да разтърве хората. Не е издърпвал никой, а заедно са спирали с ръцете си хората. При намесата му вече е имало сбиване. Преценяйки свидетелските показания, като съдът кредитира тези на св.П. като такива с най-голяма тежест дотолкова доколкото същият е присъствал на футболната среща в качеството му на стюард, съдът счита за категорично установен факта, че жалбоподателят не е предизвикал сбиване по време на спортното мероприятие (в този смисъл са и другите свидетелски показания, а и данните по административната преписка), а за недоказан факта, че е участвал в сбиването. За последното безспорно свидетелства св.П., а и този факт не е установен по безспорен начин от обясненията на полицейските служители, изгледали видео записа на компакт-диска. И в двете дадени обяснения, от лицата - служители в 06 РУ – Пловдив, изгледали видеозаписа от срещата се сочи, че жалбоподателят предизвиква сбиване като избутва множество лица с ръцете си. Категорично бе установено по делото, че сбиването е вече започнало (вкл. от показанията на св.Д.), когато жалбоподателят се качва към него т.е. по никакъв начин не може да се приеме, че той е извършил вмененото му деяние, за да му се наложи процесната ПАМ. Каза се, че се установи по безспорен начин и че той не е участвал в сбиването – обясненията на полицейските служители по административната преписка не сочат подобни данни, св.П. свидетелства, че няма такова нещо, а при преглед на компакт – диска в самото съдебно заседание по никакъв начин съдът не можа да установи участие в сбиването и да различи/разпознае жалбоподателя сред множеството хора макар и той да присъства в съдебното заседание. След като същият не може категорично да бъде различен от съда като участник в сбиването, това не се доказва по безспорен начин от обясненията на полицейските служители и останалите данни по административната преписка, а св.П., като стюард на срещата, изрично свидетелства, че жалбоподателят му е помагал да разтървават хората, единственият възможен извод е, че Т. не е участвал в сбиването. От това следва, че той не е извършил вмененото му деяние (нито е предизвикал, нито е участвал в сбиването), съответно не са налице предпоставките за налагане на процесната ПАМ във връзка с чл. чл.21, т.10 от ЗООРПСМ. Издадената в този смисъл заповед не е съобразена с материално-правните изисквания на тази норма – предпоставките за налагане на процесната ПАМ не са се обективирали, съответно наложената ПАМ следва да бъде отменена.

 

По разноските:

При този изход на спора на жалбоподателя се следват сторените и доказани разноски, които се констатираха в размер на 10 лева ДТ и 600 лева адвокатски хонорар към законоустановения минимум, което прави направеното възражение за прекомерността им неоснователно.

Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 5 от 31.07.2024 г. на Началника Шесто РУ-[населено място] при ОДМВР-[населено място].

ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на С. Г. Т., [ЕГН], [населено място], бул.“*****, разноски по делото в размер на 610 лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.