Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 02.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на 03.11.2020г. /трети ноември две хиляди и двадесета година / в състав:
Районен съдия: Борислав Методиев
при секретаря Валентина Гъркова
като разгледа докладваното от съдията Борислав Методиев гражданско дело № 235 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М.Н.М. с ЕГН:**********, с адрес: ***, против ответника „А.К.“ЕАД ***, с която е предявен иск с правно основание чл.357, ал.1, във вр. чл.358, ал.1, т.1 от КТ, във вр. чл.195, ал.1 от КТ, за отмяна на заповед № НК-3/14.02.2020 г. на Изпълнителния Директор на ответното дружество, с която на основание чл. 187, ал.1, т. 10 от КТ, за допуснато нарушение на трудовата дисциплина (нееднократно нарушаване на правилата за поведение и общуване на работното място) в периода от м. септември 2019г. до момента на издаване на заповедта /14.02.2020г./, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.
В исковата молба се твърди, че със Заповед №НК-3/14.02.2020 г. на Изпълнителния Директор на „А.К.“ЕАД ***, която е формално мотивирана, поради липса на индивидуализация в диспозитива на същата, на ищеца е наложено наказание „забележка“, като не са посочени кое/кои нарушения на трудовата дисциплина са извършени.
Релевира се, че липсата на индивидуализиране, в диспозитива на процесната заповед, на конкретното нарушение/я, за които е наложено наказанието, препятства възможността да се установи действителната воля на работодателя.
Сочи се, че в заповедта е отразено, че „нееднократните нарушения“, за които му е наложено дисциплинарното наказание са били извършени от месец септември 2019г. до 14.02.2020г., поради което ако се, приеме че дисциплинарното наказание му е наложено само/или и за „нарушения“ в месеци 09,10,11.2019г., то следва да се посочи че същото е извършено извън 2 месечният срок /доколкото този факт е станал незабавно известен на работодателя му/ по чл.194 ал.1 КТ, поради което и заповедта е незаконосъобразна.
Също така относно „нарушения“, които е „вършил“ от 03.02.2020г./дата на обясненията му/ до 14.02.20г. /дата на заповедта/, счита, че наказанието е също незаконосъобразно, тъй като е нарушен чл.193 КТ, доколкото не са му били изискани обяснения за този период.
На следващо място, се твърди,че цитираните в обжалваната заповед норми на чл.187, т.1 и т.10 КТ, вр. чл.39-45 Етичен кодекс в „А.К."ЕАД ***, съдържали множество алтернативни хипотези, които работодателят му не е конкретизирал, за да получи яснота, в нарушението на кои правила, задължения, закони, нормативни актове, правилници или КТД попада „деянието“ му, както и по отношение на кое/кои лица го е извършил.
Твърди се, че не е извършил нарушение и на чл.78 ал.11 от Правилника за вътрешния трудов ред в „А.К."ЕАД ***, тъй като същата норма е бланкетна и като такава не съдържа правило за поведение, което да се наруши.
Моли се съдът, да постанови решение, с което да отмени Заповед №НК-3/14.02.2020г „А.К.“ ЕАД ***, като незаконосъобразна, и му присъди разноските в процеса.
Ответникът с отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК оспорва предявения иск, като смята, че същият е неоснователен и недоказан.
Твърди се, че ищецът М. работи по трудов договор в ответното дружество от 14.02.2013 г., като от 01.06.2018 г. до настоящия момент работи на длъжността „Главен вътрешен одитор” в Отдел „Вътрешен одит и превенция на корупцията“ /ВОиПК/, съгласно Длъжностна характеристика ид. № ДОД. ОК.ДХ.2333.
Освен в КТ и длъжностната характеристика, задължения за заеманата от ищеца длъжност произтичат от редица вътрешнодружествени документи:
- Правилник за вътрешния трудов ред в „А.К.” ЕАД, който, задължава всички работници и служители на „А.К.” ЕАД да поддържат колегиални отношения и коректност спрямо другите работници или служители, а съгласно чл.78, ал. 11 от същия, неизпълнението на това задължение е нарушение на трудовата дисциплина.
- В Етичния кодекс на „А.К.” ЕАД, са създадени специални правила и норми, насочени към поведението и общуването на работното място, разписани в чл.39-45.
Сочи се, че с доклад на Я.Я.-Началник отдел ВОиПК е информиран Изпълнителният Директор за проблеми със служител в отдел ВОиПК. В доклада е посочено, че от началото на м. септември, когато е назначен за н-к отдел ВОиПК, до датата на изготвяне на доклада от негова страна са положени усилия от служителите на отдела да бъде създаден колектив, както и за спазване на етичните и морални ценности, че един от служителите, с действията си /подробно описани/ като оспорва предложенията и решенията на прекия ръководител, провокира неуважение и подронва авторитета и ролята на ръководителя на звеното, че нееднократно влиза в словесни спорове с друг служител и отсъства от работното си място. Прекият ръководител на ищеца е изразил становище че поведението на М.М. - вътрешен одитор в неговия отдел е в противоречие с постановените в Етичния кодекс на дружеството принципи за работа в екип и за взаимно уважение, както и e несъвместимо с правилата за поведение и общуване на работното място.
На същата дата е подадена и Жалба Вх. № ЗВ-697 от С.Г., заемаща длъжността „Вътрешен одитор-стажант” в отдел „ВОиПК” за обидно и унизително отношение към нея от страна на колегата и М.М., което продължило от 28.11.2019 г. до момента на подаване на жалбата от нейна страна.
Предвид горното и на основание чл.193, ал.1 КТ, със Заповед АД-305/ 31.01.2020 г. от служителя М.М. са изискани обяснения. При извършена преценка по чл. 189, ал.1 КТ, от страна на работодателя е установено, че работниците и служителите в „А.К.” ЕАД, са длъжни да съблюдават правилата за поведение и общуване, установени в ПВТР и Етичния кодекс, като се отнасят с уважение към колегите си, уплътняват работното си време със служебни задължения и избягват конфликтни ситуации и че в конкретния случай не са установени нарушения на трудовата дисциплина, свързани с неизпълнение на възложената работа или неуплътняване на работното време от страна на служителя.
Работодателят е приел, че поведението на ищеца е несъответстващо на разпоредбите на раздел „Поведение и общуване на работното място” от Етичния кодекс на „А.К.” ЕАД, конкретно за поддържане на колегиални отношения, спазване на йерархията, отнасяне с уважение към колегите и съгласно чл.78, ал.11 от Правилника за вътрешния трудов ред, за установените в Етичния кодекс правила, които са част от трудовата дисциплина и следва да се спазват от всички работници и служители в дружеството, поради което и на основание чл.195, ал.1 КТ е наказал със „Забележка“ М.Н.М. - на длъжност главен вътрешен одитор в отдел ВОиПК за това, че в периода от м.септември 2019 г. до настоящия момент нееднократно нарушава правилата за поведение и общуване на работното място, установени в Етичния кодекс на Дружеството. Същото се явява неизпълнение на задълженията, посочени в раздел „Поведение и общуване на работното място” (чл.39-45) от Етичния кодекс на „А.К.” ЕАД и като такова представлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 78, ал.11 от Правилника за вътрешния трудов ред и чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ.
Излагат се доводи, че от заеманата на ищеца длъжност произтича задължение не само да спазва задълженията си по длъжностна характеристика, а и такива, описани в други вътрешни актове на работодателя, каквито в случая са ПВТР и Етичния кодекс на дружеството.
Счита се, че е неоснователно твърдението на ищеца, че липсва индивидуализация на нарушенията. В заповедта ясно, точно и по разбираем начин е описано поведението на ищеца, с което е нарушил вътрешнодружествените актове на работодателя, за което са му изискани обяснения. В оспорената заповед изрично е било посочено: “конкретно за поддържане на колегиални отношения, спазване на йерархията, отнасяне с уважение към колегите“.
Релевира се, че Заповед № НК-3/14.02.2020 г. е мотивирана съгласно изискванията на чл.195, ал.1 от КТ, като са посочени нарушителят, нарушенията и кога са извършени, наказанието и законовия текст, въз основа на който е наложено.
Дисциплинарното наказание „Забележка” е наложено за допуснати нарушения на трудовата дисциплина, които са описани точно с посочване на съответния текст от вътрешноведомствен акт на дружеството-работодател, вменяващ задължения, които не са изпълнени от страна на ищеца. Обстоятелствата, че за всяко едно от тях не са посочени точни дати, а период, в който са допуснати, е с оглед естеството на извършеното, без това да препятства конкретизиране на нарушенията в достатъчна степен, с оглед съдебната практика и съдебния контрол за законосъобразност.
Твърди се, че дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл.194, ал.1 от КТ, а именно в едногодишен срок от извършване на нарушението, като в рамките на двумесечния срок от откриването им, който тече от момента, когато представляващият е узнал за нарушението. В конкретния случай този срок е бил започнал да тече от 30.01.2020 г., когато до работодателя е достигнал Доклад Peг. № ВОиПКЗ/30.01.2020 г. и Жалба Вх. № 3B-697/301.01.2020 г.. Едва от този момент работодателят е узнал по категоричен начин за допуснатите нарушения с всички индивидуализиращи ги белези и в срока по чл. 194, ал.1 от КТ, след приемане на писмените обяснения от служителя на 03.02.2020 г., след обсъждането им и след изясняване на цялата фактическа обстановка от субективна и обективна страна е наложил дисциплинарното наказание „Забележка” на 14.02.2020 г.
Според ответника неоснователно се подържа от ищеца, че не са конкретизирани точните разпоредби от Етичния кодекс, за да получи яснота за какво е наказан. Изрично в заповедта е посочено чл.39- 45 от Етичния кодекс, именно с неспазването на тези правила е наложено и наказание по чл.187, т.10 КТ, вр.чл.78, ал.11 от ПВТР.
Счита се, че ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина, като при определяне на наказанието по реда на чл.189 от КТ, работодателят е взел предвид тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, както и поведението на ищеца.
Моли се съдът, да приеме, че процесната Заповед № НК-3/14.02.2020 г. за налагане на дисциплинарно наказание „Забележка” на М.Н.М., е правилна и законосъобразна, и да постанови решение, с което да отхвърли предявения от него срещу „А.К.” ЕАД иск за отмяната й като неоснователен и недоказан.
Претендират се и направените по делото разноски на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Р. М., който поддържа предявения иск, като моли съдът да постанови решение, с което да уважи същия и отмени Заповед № НК-3/14.02.2020 г. на Изпълнителния Директор на „А.К.“ЕАД като незаконосъобразна.
Ответникът „А.К.“ЕАД се представлява от юрисконсулт В. Б., която моли предявеният от ищеца иск да бъде отхвърлен.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
От приложеното по делото трудово досие, съдържащо Трудов договор №55/14.02.2013г., сключен между ответника „А.К.“ЕАД *** и ищеца М.Н.М., се установява че последният е назначен на длъжността „Главен експерт вътрешноведомствен контрол“ в отдел „Вътрешноведомствен контрол“, със срок за изпитване 6 месеца. С допълнително споразумение към трудов договор №1262/29.11.2013г., сключено между страните трудовото правоотношение е продължено за неопределено време. Също така с допълнително споразумение №4838/14.11.2017г. към трудовия договор ищецът е преназначен от длъжността „Главен експерт вътрешноведомствен контрол“ в отдел „Вътрешноведомствен контрол“ на длъжността „Главен експерт вътрешен одитор“ в отдел „Вътрешен одит и превенция на корупцията“ сектор „Вътрешноведомствен контрол“. По делото е приложено и допълнително споразумение №4416/01.06.2018г. към трудовия договор, от което се установява, че ищецът е назначен на длъжността „Главен вътрешен одитор“ в Отдел „Вътрешен одит и превенция на корупцията“.
От жалба вх. №ЗВ-697/30.01.2020г. до Изпълнителния Директор на „А.К.“ЕАД от С.Г. „Вътрешен одитор – стажант“ в „А.К.“ЕАД ***, се установява, че същата заявява, че на 28.11.2019г. е била потърпевша от неподходящо поведение спрямо нея от ищеца М.М., който е отправял обидни нападки и е омаловажавал предложенията й. Същата твърди, че към датата на подаване на жалбата 30.01.2020г. ситуацията не се е променила, като системно работи в обстановка на пълно отрицание на всичко, което е квалифицирано като „глупости на търкала“ и „пълни тъпотии“.
Приет по делото е и Доклад рег. №ВО И ПК-3/30.01.2020г. от Я.Я. – Началник отдел „Вътрешен одит и противодействие на корупцията“ в „А.К.“ЕАД до Изпълнителния Директор на „А.К.“ЕАД, с което се уведомява ръководителят на дружеството, че служителят в отдела му М.М. – Главен вътрешен одитор от м.септември 2019г. до момента на изготвяне на доклада, нееднократно влиза в спорове с него и оспорва предложенията и решенията му. Заявява, че с тези действия служителят провокира неуважение спрямо него и му подронва авторитета в звеното, както и че същият влиза в груб словесен спор с друг от вътрешните одитори. Предложено е ищецът да бъде преместен в друго звено, с цел минимизиране на бъдещи конфликти.
Със Заповед №А2-305 от 31.01.2020г. на Изпълнителния Директор на „А.К.“ЕАД, приложена по делото на ищеца М.М. са изискани обяснения, по повод на постъпил доклад рег. №ВО И ПК-3/30.01.2020г. от Началник отдел ВО и ПК, с който е сигнализирано за поведение на служителя М., което е в несъответствие с Етичния кодекс.
Ищецът е депозирал Обяснения до Изпълнителния Директор на „А.К.“ЕАД, заведени с вх. №05-3 от 03.02.2020г.. В същите М. заявява, че никога не е оспорвал решения, не е отказвал изпълнение на възложени му задачи, като е коментирал предложения напълно обосновано в открит диалог, които са пряко свързани с изпълнение на служебните му задължения. На следващо място се сочи, че никога не е нарушавал режима на работно време в „А.К.“ЕАД, като ако е отсъствал от работното си място, то е било във връзка с изпълнение на възложени му задачи в други отдели и дирекции. Твърди, че в груби словестни спорове с други служители на отдела и на дружеството никога не е влизал. Водил е спорове от професионално и етично естество. Правил е забележка на колежка от отдела, че говори на висок тон по личния телефон по частни въпроси в офиса. Също така тази колежка е предложила „А.К.“ЕАД да заплаща членски внос на одиторите в дружеството към „Института на вътрешните одитори в България“, а той е възразил, че това е лично задължение на всеки отделен одитор.
От Заповед №НК-3 от 14.02.2020г. на Изпълнителния Директор на „А.К.“ЕАД ***, се установява, че на основание чл.195, ал.1 от КТ, на ищеца М.Н.М. е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“, за нееднократно нарушение на правилата за поведение и общуване на работното място, установени в чл.39-45 от Етичния кодекс – раздел „Поведение и общуване на работното място“. Уточнено е, че неизпълнението на задълженията, посочени в раздел „Правила и общуване на работното място“ от Етичния кодекс на „А.К.“ЕАД, представлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.78, ал.11 от Правилника за вътрешния трудов ред и чл.187, ал.1, т.10 от КТ.
По делото е приет като доказателство и представения Правилник за вътрешния трудов ред в „А.К.“ЕАД, видно от който със същия се конкретизират правата и задълженията на страните по трудовите правоотношения и се урежда организацията на работата в дружеството.
Приети като доказателства са и Правилник за организацията и дейността на отдел „Вътрешен одит и превенция на корупцията“ в „А.К.“ЕАД ***, в който са определени структурата, правомощията и дейността на отдела; Етичен кодекс на „А.К.“ЕАД ***, в който е определено очакваното поведение на работещите, като са описани основни морално-етични норми, принципи и правила; и длъжностна характеристика за длъжността „Главен вътрешен одитор“, в която са определени изискванията за заемане на съответната длъжност, правата и отговорностите на служителите.
По делото е разпитан като свидетел Т.В.К. – Началник „Вътрешен одит и превенция на корупцията“ в „А.К.“ЕАД *** в периода от юни 2017г. до юни 2019г.. От показанията на същата се установява, че в периода в който е заемала горепосочената длъжност е работила с ищеца М.М.. Определя същия като високо квалифициран специалист и професионалист в своята област. Не знае да е имал конфликти със свои колеги от отдела. К. като бивш служител води дело срещу ответника „А.К.“ЕАД ***, като оспорва основанието, на което е отстранена от длъжност.
Разпитан като свидетел е и И.Б.И. – „Главен вътрешен одитор“ в „А.К.“ЕАД ***. Същият заявява, че познава ищеца М.М. от 2008г.. Твърди, че в отдела е имало спорове от професионално естество, като споровете протичат нормално, без да излизат от добрия тон, като всеки защитава своята теза. Не е ставал свидетел М. да изразява несъгласие с възложените му задачи и тяхното изпълнение. Сочи, че е имало спорове с колежката Г. на професионална тема, като се случвало леко да се повишава тона, но се е стигало до едно решение.
От разпита на свидетеля Н.П.Н. се установява, че познава ищеца М. от 2012г., когато е бил назначен в отдел „Вътрешноведомствен контрол“, като са в добри отношения. Определя го като човек с добри професионални и лични качества. От 2018г. е в сектор „Превенция на корупцията“, поради което с ищеца са в различни стаи. Не е ставал свидетел на спор между Г. и М..
Като свидетел е разпитана и С.И.Г. – „стажант одитор“ в отдел „Вътрешен одит“ в „А.К.“ЕАД от м.10.2017г.. Твърди, че познава М.М. от назначаването й в отдела, като не са в добри отношения с него. Заявява, че на 28 ноември 2019г. на предложен от нея документ, ищецът М. е казал „това са глупости на търкала“ и „това са пълни тъпотии, няма нужда от такива неща“. Уведомила е прекия си ръководител, като му съобщила, че не може да работи така и че ако ищецът продължи да неглижира работата й и да я нарича „пълна тъпотия“, ще подаде жалба до Изпълнителния Директор. Сочи, че след това на 30 януари М.М. й е заявил следните думи „Аз те знам каква си и кой те е докарал тука. Добре, че се навъдиха такива като тебе да дават акъли. Затова сме се докарали до тоя хал. И ти си като ония пачаври дето са те докарали, хилиш се тъпо и трябва да те търпим.“. Поводът за тези думи са, че тя е закъснявала за оперативка на отдела, като е говорела по телефона. Твърди се, че ищецът е имал спорове и с други нейни колежки, на които тя е присъствала. Категорична е, че не е обиждала М.. Имала е спорове с други колеги, но чисто професионални, без да са стигали до обидни квалификации.
Разпитан е и Я.С.Я. – Началник отдел „Вътрешен одит“ в „А.К.“ЕАД ***. В показанията си Я. твърди, че познава ищеца от м. септември 2019г., когато е назначен на работа в „А.К.“ЕАД, като с него са в чисто професионални отношения. При порведен разговор с М., той му заявил, че не е сигурен дали иска да остане да работи в отдела. В края на 2019г. е присъствал на ситуация между Г. и М., като влизайки в стаята е чул да се говори на висок глас. Не помни конкретни думи, но тона е бил по-висок от нормалния. Двамата поели ангажимент, че това няма да го правят повече. През м.януари обаче Г. му заявила, като била доста афектирана, че М. продължава и че ще напише жалба до Изпълнителния Директор. Той също написал доклад до Изпълнителния Директор, в който описал впечатленията му от това как работи колектива, има ли проблеми. Твърди, че всеки е запознат и се е разписал, че е запознат с Етичния кодекс, както и че единия от одитите е касаел Етичния кодекс. Сочи, че когато е отсъствал М. работната обстановка е била по-спокойна и нормална. Заявява, че е поставил конкретна задача на М. – да извади информация за извършените през годината одити и резултатите от тях, но той му заявил че той трябва да си я свърши и че предишният началник я е вършил сам.
Извършена е очна ставка между ищеца М. и св.Г.. При нея ищецът твърди, че може да е ползвал израза „небивалици, глупости на търкалета“ към материал, но е към Г.. Заявява, че думата „пачавра“ не е в речника му.
Извършена е и очна ставка между М. и св.Я., при която ищецът заяви, че не е възразявал при възложената му от св.Я. задача, а е изразил мнение, че годишният доклад се прави от ръководителя и всичката информация е при него.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание по
чл.357, ал.1, във вр. чл.358, ал.1, т.1 от КТ, във вр. чл.195, ал.1 от КТ, вр.
чл.188, т.1 от КТ
Същият е процесуално допустим, а разгледан
по същество е неоснователен.
Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява фактът, че между ищеца М.Н.М. и ответника „А.К.“ЕАД *** са налице трудови правоотношения. Със Заповед № НК-3/14.02.2020 г. на Изпълнителния Директор на „А.К.“ЕАД *** на основание чл. 187, ал.1, т. 10 от КТ, за допуснато нарушение на трудовата дисциплина (нееднократно нарушаване на правилата за поведение и общуване на работното място) в периода от м. септември 2019г. до момента на издаване на заповедта /14.02.2020г./, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Тази заповед е връчена на ищеца на 17.02.2020г..
В тежест на ответника е да докаже, че Заповед № НК-3/14.02.2020 г. на Изпълнителния Директор на „А.К.“ЕАД *** е издадена в сроковете по чл.194, ал.1 от КТ, както и че същата е мотивирана и има минимално изискуемото съдържание на чл.195, ал.1 от КТ. В тежест на „А.К.“ЕАД е да докаже, че преди издаването на процесната заповед са изискани писмени обяснения от ищеца на основание чл.193, ал.1 от КТ.
В тежест на ответника при пълно и главно доказване е да докаже, че ищецът е извършил нарушенията на трудовата дисциплина, за които е санкциониран и датата /периодът/ на извършването им.
Ищецът от своя страна е длъжен да установи онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, както и че не е извършил посочените в заповедта нарушения.
Дисциплинарните наказания са уредени от законодателя в чл.188 от т.1 до т.3, като са степенувани по тежест от най-лекото към най-тежкото. Видно от посочената норма е, че наказанието „Забележка“ е уредено в т.1, като същото се явява и най-леко. При извършване на преценка от работодателя, какво дисциплинарно наказание да наложи, нормата на чл.189, ал.1 от КТ изисква да се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя.
Съгласно чл.193, ал.1 от КТ, преди налагане на дисциплинарно наказание, работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, както и да събере и оцени посочените доказателства. В ал.2 е предвидено, че когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.
От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът „А.К.“ЕАД *** като работодател е спазил изискването на чл.193, ал.1 от КТ и е изискал обяснения от ищеца М.М., преди да му наложи наказанието. Обясненията на ищеца до Изпълнителния Директор на „А.К.“ЕАД, са заведени с вх. №05-3 от 03.02.2020г.. След като са приети обясненията на работника, ръководителят на дружеството ответник е издал Заповед № НК-3/14.02.2020 г., с която на М.Н.М. е наложено наказание „Забележка“.
Неоснователни се явяват възраженията на ищеца, че обжалваната от него заповед за наказание не съдържа индивидуализация в диспозитива на същата за кое нарушение или кои нарушения на трудовата дисциплина му е наложено наказание.
В чл.195, ал.1 от КТ е конкретизирано, минимално изискуемото съдържание на заповедта за наказание, а именно посочване на нарушителя, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, за който се налага. Изрично е уточнено, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед. При преглед на атакуваната от ищеца Заповед № НК-3/14.02.2020 г. на Изпълнителния Директор на „А.К.“ЕАД ***, съдът констатира, че същата е мотивирана и съдържа изискуемото от чл.195, ал.1 от КТ съдържание, като е посочен нарушителят, нарушението и периода от време в който е извършено, наказанието, което се налага и законният текст. В диспозитива на заповедта е конкретизирано, че наказанието се налага за „…нееднократно нарушаване на правилата за поведение и общуване на работното място, установени в Етичния кодекс на дружеството“. Уточнено е, че извършеното само по себе си представлява неизпълнение на задълженията, посочени в раздел „Поведение и общуване на работното място“ от Етичния кодекс на „А.К.“ЕАД и като такова представлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.78, ал.11 от Правилника за вътрешния трудов ред и чл.187, ал.1, т.10 от КТ. В мотивите на оспорваната заповед, работодателят е отразил, че Етичният кодекс на „А.К.“ЕАД, изисква от служителите и работниците да съблюдават правилата за поведение и общуване, регламентирани в него, като са длъжни да се отнасят с уважение към колегите си и да избягват конфликтни ситуации. Посочено е, че от извършената проверка е установено, че ищецът М.М. системно създава конфликтни ситуации и няма критично отношение към създадената от него атмосфера.
Предвид изложеното, съдът намира, че Заповед № НК-3/14.02.2020 г. на Изпълнителния Директор на „А.К.“ЕАД ***, съдържа изискуемото от закона минимално съдържание, мотивирана е и от същата става ясно, за кои нарушения на трудовата дисциплина е санкциониран ищецът, без това нарушава правото му на защита.
Съдът намира, че ответникът е спазил сроковете, изискуеми от чл.194, ал.1 от КТ, а именно наказанието да бъде наложено в двумесечен срок от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. От събраните по делото доказателства се установи, че същият е уведомен, чрез депозирани до него жалба с вх. №ЗВ-697/30.01.2020г. на св. С.Г. „Вътрешен одитор – стажант“ в „А.К.“ЕАД *** и Доклад рег. №ВО И ПК-3/30.01.2020г. от Я.Я. – Началник отдел „Вътрешен одит и противодействие на корупцията“ в „А.К.“ЕАД. Преди 30.01.2020г. не се установи ръководителят на ответното дружество да е уведомяван за извършени от ищеца М. нарушения на трудовата дисциплина. Поради това съдът, намира че сроковете по чл.194, ал.1 от КТ започват да текат именно от 30.01.2020г.. Заповедта, с която е наложено наказанието е от 14.02.2020г., като е спазен двумесечния срок. Посочено е, че нарушенията са извършени в периода от м.септември 2019г. до „настоящия момент“ /датата на издаване на заповедта – 14.02.2020г./, от което се установява, че е спазен и едногодишния срок от извършване на нарушенията.
Основателно се явява, направеното от ищеца оспорване, че за приписвани му нарушения за периода от 03.02.2020г. /датата на депозиране на обяснения/ до 14.02.2020г. /датата на заповедта за налагане на наказание/, не са му били изискани обяснения, с което е нарушен чл.193 от КТ.
В оспорваната Заповед № НК-3/14.02.2020 г. на Изпълнителния Директор на „А.К.“ЕАД *** е посочено, че са нарушени текстовете на чл.187, ал.1, т.10 от КТ, чл.78, ал.11 от Правилника за вътрешния трудов ред и разпоредбите от чл.39 до 45 от Етичния кодекс на „А.К.“ЕАД ***.
Съгласно нормата на чл.187, ал.1, т.10 от КТ, нарушения на трудовата дисциплина са неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение.
Видно от сключения между страните трудов договор №55/14.02.2013г., е че за неуредените в него въпроси се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда, нормативните актове по прилагането му, правилника за вътрешния трудов ред, длъжностната характеристика и вътрешните правила за работната заплата. От представената и приета по делото длъжностна характеристика за длъжността „Главен вътрешен одитор“, се установява, че в т.2.4 е предвидено, че заемащият длъжността следва да притежава минимум знания и да е запознат с множество законови и подзаконови нормативни актове, сред които и Правилника за вътрешния трудов ред на „А.К.“ЕАД ***. В чл.78 на посочения Правилник за вътрешен трудов ред са изброени нарушенията на трудовата дисциплина, като в ал.11 е уредено, че такива са и „неизпълнение на трудови задължения, предвидени в закон или други нормативни актове, в Правилника за вътрешния трудов ред, Колективния трудов договор, Етичния кодекс или определени при възникването на трудовото правоотношение“. Изискването към всеки заемащ длъжността „Главен вътрешен одитор“, уредено в длъжностната характеристика и сключения трудов договор, да познава Правилника за вътрешния трудов ред, се отнася и за другите актове, към които той препраща. От горното следва да се направи извод, че ищецът, като „Главен вътрешен одитор“ в „А.К.“ЕАД ***, освен че трябва да познава Правилника за вътрешния трудов ред, но и Етичния кодекс, към който той препраща. Поради това съдът, не може да приема, че като служител на „А.К.“ЕАД, ищецът М.М. не познава Етичния кодекс на дружеството, тъй като същият не му е бил връчен. От събраните по делото гласни доказателства се установи, че Етичния кодекс е публикуван на сайта на „А.К.“ЕАД ***, който е публичен. Освен това, според св.Г. и св.Я. Етичния кодекс е бил част от извършен от отдела, в който работи ищеца одит. Съдът намира, че за М.М. е било налице задължение да познава Етичния кодекс на дружеството, в което работи и е имал възможност да се запознае със същия.
В заповедта, с която е наложено наказанието е посочено, че нарушаване на правилата за поведение и общуване на работното място от ищеца, представлява неизпълнение на задълженията в раздел „Поведение и общуване на работното място“ /чл.39-45/ от Етичния кодекс на „А.К.“ЕАД и като такова представлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.78, ал.11 от Правилника за вътрешния трудов ред и чл.187, ал.1, т.10 от КТ. От представения и приет по делото Етичен кодекс на „А.К.“ЕАД, раздел „Поведение и общуване на работното място“ /чл.39-45/, се установява, че „при общуването в дружеството не се толерират лични негативни намеци и недружелюбно поведение. Критиките, несъгласията и споровете се решават с цивилизовани методи в открит диалог. Всеки работещ в „АЕЦ Козлодуй“ трябва да се отнася с уважение към колегите си и да спазва правилата за добро общуване“.
За да се установи, дали е извършено, посоченото в заповедта за наказание нарушение от ищеца М., съдът следва да обсъди събраните по делото гласни доказателства.
В разпитите на св.Т.К. и св.Н.Н., двамата заявяват, че не са установявали нарушение на трудовата дисциплина и нарушение на правилата за поведение и общуване на работното място от М.М.. Според двамата ищецът е човек с добри професионални и лични качества. Не са ставали свидетели на конфликти между М. и други колеги.
Показанията на двамата свидетели обаче, касаят период от време, който е извън периода, за който е наложено наказанието на ищеца – м.септември 2019г.-14.02.2020г.. Това е така, тъй като св.К. от м.юни 2019г. не е служител на ответното дружество, а св.Н. от 2018г. е служител на друг сектор и не е в една стая с М.. Поради това, показанията на св.К. и св.Н. не следва да бъдат кредитирани от съда, досежно това има ли извършено нарушение от ищеца в посочения в заповедта период.
Според свидетеля И.И. между св.Г. и ищеца е имало професионални спорове, като по някой път се е случвало повишаване на тона.
В показанията си св.Г. посочва, че често се е случвало да бъде обект на нападки от своя колега М.М., който често омаловажавал и неглижирал нейната работа. Сочи, че на 28.11.2019г., по отношение на представен от нея документ, ищецът е заявил „стига глупости на търкала“ и „това са пълни тъпотии, няма нужда от такива неща“. За случая уведомила прекия си ръководител. Твърди, че на 30.01.2020г., ищецът е употребил по отношение на нея, следните изрази – „Аз те знам каква си и кой те е докарал тука. Добре, че се навъдиха такива като тебе да дават акъли, затова сме се докарали до тоя хал. И ти си като ония пачаври, дето са те докарали, хилиш се тъпо и трябва да те търпим“. По повод на тези думи е написала жалба до Изпълнителния Директор на „А.К.“ЕАД ***, с което го е уведомила за случилото се. Излагат се доводи, че потърпевши от подобно поведение на М. са били и други две нейни колежки – Р. П. и Р. Ц..
Разпитан е и Я.С.Я.
– Началник отдел „Вътрешен одит“ в „А.К.“ЕАД ***. В показанията си Я. твърди,
че в края на 2019г. е присъствал на ситуация между Г. и М., като влизайки в
стаята е чул да се говори на висок глас. Не помни конкретни думи, но тона е бил
по-висок от нормалния. През м.януари Г. му заявила, като била доста афектирана,
че М. продължава с поведението си спрямо нея и че ще напише жалба до
Изпълнителния Директор. Той също написал доклад до Изпълнителния Директор, в
който описал впечатленията му от това как работи колектива и има ли проблеми за
периода от постъпването му през м.септември 2019г. до датата на доклада.
Заявява, че е поставил конкретна задача на М. – да извади информация за
извършените през годината одити и резултатите от тях, но ищецът му заявил че
той трябва да си я свърши и че предишният началник я е вършил сам. Твърди, че М.
е единственият в отдела, който му заявил в разговор, че не е сигурен дали иска
да продължи да робати в звеното.
Съдът кредитира показанията на св.И., св.Г. и св.Я. като обективни и непротиворечиви.
При извършена очна ставка между св.Г. и ищеца, последният заяви, че ако е употребил думите „небивалици, глупости на търкалета“, го е ползвал към материал. От извършената очна ставка между св.Я. и М., ищецът заяви, че не е възразявал на поставената му задача /да извади информация за извършените през годината одити и резултатите от тях/, а е изразил мнение, че годишният доклад се прави от ръководителя и той не разполага с такава информация.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищецът нееднократно е употребявал на работното си място изразите „глупости на търкалета“ и „пълни тъпотии“, както и че на 30.01.2020г.е употребил спрямо св.Г., следните думи – „Аз те знам каква си и кой те е докарал тука. Добре, че се навъдиха такива като тебе да дават акъли, затова сме се докарали до тоя хал. И ти си като ония пачаври, дето са те докарали, хилиш се тъпо и трябва да те търпим“.. Също така от приетия по делото доклад рег. №ВО И ПК-3/30.01.2020г. от Я.Я. – Началник отдел „Вътрешен одит и противодействие на корупцията“ в „А.К.“ЕАД до Изпълнителния Директор на „А.К.“ЕАД, се установява, че служителят в отдела му М.М. – Главен вътрешен одитор от м.септември 2019г. до момента на изготвяне на доклада, нееднократно влиза в спорове с него и оспорва предложенията и решенията му.
Това поведение, според съда представлява нарушение на правилата за поведение и общуване на работното място, уредени от Етичния кодекс на „А.К.“ЕАД *** в раздел „Поведение и общуване на работното място“ /чл.39-45/. Същото се явява проява на лични негативни намеци и недружелюбно поведение, спрямо св.Г., която е колежка на ищеца и неспазване на йерархията спрямо св.Я. – Началник отдел „Вътрешен одит и противодействие на корупцията“, в който М. работи. Последният е бил задължен да спазва разпоредбите на Етичния кодекс и въпреки това е нарушил същия. Самото нарушаване на Етичния кодекс представлява нарушение на трудовата дисциплина, съгласно чл.78, ал.11 от Правилника за вътрешния трудов ред. В действителност посочената разпоредба е бланкетна, както твърди ищеца. Същата препраща към други нормативни актове. Именно поради, това в заповедта за наказание е уточнено, че е извършено нарушение на правилата за поведение и общуване на работното място, уредени в Етичния кодекс, към който препраща чл.78, ал.11 от Правилника за вътрешния трудов ред и поради това, чрез самото нарушаване на Етичния кодекс се нарушава и Правилника за вътрешния трудов ред, каквото е едно от изискванията на чл.187, ал.1, т.10 от КТ.
В заповедта, с която е наложено наказанието на ищеца е посочен периода от м. септември 2019г. до момента на издаване на заповедта /14.02.2020г./.
От събраните доказателства по делото не се установява, за периода от 31.01.2020г. до 14.02.2020г. да са извършени дисциплинарни нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищеца. Освен това, както беше посочено по-горе, за периода от 03.02.2020г. до 14.02.2020г., не са изискани обяснения от М.М..
Впреки това, посочения в заповедта период от м. септември 2019г. до 14.02.2020г. е по-голям и обхваща периода от м.септември 2019г. до 30.01.2020г., за който се установяват извършените нарушения. Съдебната практика е константна, че с оглед характера на извършваната работа или повтаряемостта на нарушението, както и поради по-късното му откриване, е възможно за някои от дисциплинарните нарушения да не се посочат дати на извършването им, а само периодът, без това да препятства конкретизиране на нарушенията в достатъчна степен, с оглед защитата на работника и съдебния контрол за законност на наложеното наказание. В конкретния случай, съдът намира, че в заповедта е указан периода на извършване на нарушенията и не е нарушено правото на защита на ищеца.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав приема, че с описаното поведение, ищецът е извършил дисциплинарно нарушение. В производството се установи и виновно поведение на служителя при извършване на това деяние, който не показва критично отношение към постъпките си. Работодателят е изпълнил задължението си, преди да наложи дисциплинарното наказание на служителя, в самия процес на налагането му, не просто да установи извършването на деянието, което впоследствие да определи като нарушение на трудовата дисциплина, но и да установи фактите и обстоятелствата, довели до него.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че описаното деяние представлява нарушение на трудовата дисциплина, поради което предявеният иск за отмяна на Заповед № НК-3/14.02.2020 г. на Изпълнителния Директор на „А.К.“ЕАД ***, с която на М.Н.М. е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на делото, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, ответникът има право на разноски. В полза на ответника, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК следва да се присъди сумата в размер на 300 лева за юрисконсултско възнаграждение, която следва да бъде заплатена от ищеца. Върху ищеца не следва да бъде възлагана дължимата държавна такса по делото.
Водим от гореизложените съображения и на
основание чл.235 ГПК, Козлодуйският Районен Съд, трети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Н.М. с ЕГН:**********, с адрес: ***, против ответника „А.К.“ЕАД ***, иск с правно основание чл.357, ал.1, във вр. чл.358, ал.1, т.1 от КТ, във вр. чл.195, ал.1, във вр. чл.188, т.1 от КТ, за отмяна на Заповед № НК-3/14.02.2020 г. на Изпълнителния Директор на ответното дружество, с която му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК М.Н.М. с ЕГН:**********, с адрес: *** да заплати на „А.К.“ЕАД ***, сумата от 300,00 лева, представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на публикуване съгласно Вътрешните правила на Козлодуйския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: