О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Русе, 19.07.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в закрито
заседание на 23
юни, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
като
разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА частно кан дело № 187 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 229 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63, ал. 1, изр. ІІ и ал. 5 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН, действ. сега ред. преди изм., ДВ бр. 109 от 2020 г.), вр. чл. 144 и чл. 228 от АПК, вр. чл. 248 от Гражданскопроцесуалния
кодекс
(ГПК).
Образувано е по частна
жалба подадена от адв. Н.В. *** в качеството й на пълномощник и процесуален
представител на Е.П.Х. против определение № 149 от 11.05.2021 г., постановено
по НАХД № 145/2021 г. по описа на Районен съд - Русе. С атакувания съдебен акт,
районният съд е оставил без уважение искането на Е.П.Х., чрез адвокат Н.В. ***
в качеството й на пълномощник и процесуален представител на Х. за изменение на
решението в частта за присъждане на направените при разглеждане на делото съдебно-деловодни
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение по съразмерност
Частният жалбоподател
основава искането си на действащата редакция на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, според която съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на
АПК.
В срока по чл. 232 от АПК, насрещната страна РД
АА-Русе е депозирала писмен отговор, с
който се оспорва основателността на частната жалба. Счита, че със съдебното
решение по същество е потвърдено наказателното постановление (НП), както е бил
изменен единствено размерът на наложената санкция. Поради това не е налице
частична отмяна на акта, както е приел районния съд и разноски не се дължат.
Прави възражение за прекомерност на разноските.
Административен съд - Русе,
в настоящия си състав, като разгледа направеното искане, намира от фактическа и
страна следното:
Производството пред
районния съд по НАХД № 145/2021 г. е било образувано по жалба на Е.П.Х. ,чрез
адвокат Н.в. ***8-0002402/22.12.2020г., издадено от директор на РД“АА“-Русе ,с
което на основание чл.177 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложено адм.наказание глоба
в размер на 3000лв. за нарушение на чл.139 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП. Ответникът по
жалбата не е бил представляван от юрисконсулт. В ходе на производството с
жалбата и писменото становище жалбоподателят е представил доказателства за
изплатен адвокатски хонорар в размер на 440лв и е поискал присъждането на
разноски
Съдът е разгледал делото
и се е произнесъл по същество, като с решение № 67/24.03.2021 г. е изменил
наказателното постановление, като е намалил размера на административното
наказание от 3000лв на 500лв.
С подадена в срока за
обжалване на решението, молба от 21.04.2021 г. адв.Н.В. е поискала изменение на
постановеното решение в частта му за разноските
и присъждането им съразмерно на отвхърлената част.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, РД АА Русе е оспорила
искането с изявлението, че при преглед на приложимите правни норми, посочени от
съда в мотивите му за разноските, такива не се дължат
Впоследствие е
постановено оспореното определение № 149 от закрито заседание на 11.05.2021 г. с което
Районен съд - Русе по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, вр чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и чл. 78, ал. 8 от ГПК, е оставил без уважение
искането на Е.П.Х., чрез адвокат Н.В. *** в качеството й на пълномощник и
процесуален представител на Х. за изменение на решението в частта за присъждане
на направените при разглеждане на делото съдебно-деловодни разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение, с мотива, че само е изменил НП
досежно размера на глобата и не е налице нито една от хипотезите на чл.143 АПК,
като е посочил,че производството се развива по реда на НПК , а не по АПК и ГПК
Определението е съобщено
на 20.05.2021г., а жалбата срещу него е подадена на 26.05.2021 г.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, доколкото подателят й е адресат на оспорения съдебен акт, с който е
засегнат неблагоприятно, поради което има правен интерес от оспорването му.
Спазен е законоустановеният 14-дневен срок за обжалване, съгласно разпоредбата
на чл. 248, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Няма спор, че
жалбоподателят е поискал своевременно присъждане на разноски, представляващи
заплатен адвокатски хонорар в размер на 440лв, видно от приложен списък и
договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано изплащането на
сумата и няма пречка да поиска изменение на решението в частта за разноските
,вкл и чрез намаляването им.
По отношение
материалноправната законосъобразност, при горе-изложените безспорно установени
по делото факти, жалбоподателят има право на разноски
Чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в приложимата редакция,
изрично предвижда, че страните имат право на разноски.
В нормата на чл. 189, ал. 3 от НПК е приет принципа, че ако
подсъдимият е признат за виновен, той следва да понесе всички разноски по делото, независимо дали в хода
на обжалването на присъдата размерът на наказанието е бил потвърден или
редуциран. Тази разпоредба би намерила субсидиарно приложение и в процеса по
обжалване на наказателните постановления, ако в ЗАНН липсваше изрична уредба на
този въпрос. Така беше до изменението на чл. 63 и приемането на новите ал. 3 и
5 в ДВ, бр. 94 от 2019 г., когато в производствата по ЗОДОВ по които се
претендираха извършени разноски по ЗАНН,
съдилищата не присъждаха такива при редуциране на наказанието. Въпросът за
възлагането на разноските в административно наказателния
процес обаче сега – след посоченото изменение, е изрично уреден в чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, като е посочено, че
страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК. Това нарочно уреждане вече изключва изобщо прилагането на НПК
при определянето на разноските и в
частност приложението на принципа на чл. 189, ал. 3 от този кодекс.
От своя страна в АПК
въпросът за възлагането на разноските
е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден такъв, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Подателят на
жалбата има право на разноски по ал. 1 и
при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него
административен акт. Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата
оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има
право на разноски. Когато съдът отхвърли
оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща
всички направени по делото разноски,
включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно
наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.
Липсва обаче изрична
уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна на административен
акт е частично уважено и частично отхвърлено. По този въпрос съгласно
препращащата норма на чл. 144 от АПК приложение намират
общите правила на чл. 78 от ГПК, в който е проведен
принципът, че страните имат право на разноски
съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска. Свидетелство, че
именно това е законовата идея е и нормата на чл. 136 от АПК, съгласно която разноските за общия представител се
понасят от административния орган съобразно уважената част от оспорването.
При приложение на този
принцип и двете страни в административно-наказателното производство имат право
на разноски по съразмерност, пропорционално
на уважената, респективно отхвърлената част от жалбата.
При частична основателност на жалбата и
намаление на наложеното наказание, разноските
на жалбоподателя,респ.ответника, следва да бъдат определени съразмерно с
отхвърлената/ уважената част. В случая ответникът РД АА не е представляван по
делото и не е депозирал своевременно възражение за прекомерност на разноските.
Претендираните от частния жалбоподател разноски следва да бъдат определени
съразмерно на уважената част в размер на
73,33 лева., които следва да бъдат поети от ЮЛ- ИА“АА“-София в чиято структура
е ответника по жалбата
По изложените съображения
настоящият касационен състав намира, че обжалваното определение следва да бъде
отменено, като се присъдят разноски съразмерно съобразно уважената част от
жалбата.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 235 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 149
от 11.05.2021 г., постановено по НАХД № 145/2021 г. по описа на Районен съд - Русе.
Осъжда ИА“АА“ –София да
заплати на Е.П.Х. ЕГН ********** *** сумата от 73,33 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: