Решение по дело №1047/2018 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 януари 2020 г. (в сила от 15 януари 2020 г.)
Съдия: Василка Желева
Дело: 20187260701047
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1068

15.01.2020 г. гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                       2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Секретар: Гергана Мазгалова

Прокурор: Николай Трендафилов

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №1047 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от С.Д., гражданин на Република Сърбия, подадена чрез пълномощника му адв.Д.З., против Решение №157/02.10.2018 г., постановено по АНД №234 по описа на Свиленградския районен съд за 2018 година, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №2582/2017 от 17.04.2018 г. на Заместник-началника на Митница Бургас.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, претендира се отмяната му на основание чл.63 от ЗАНН, вр. чл.348, ал.1 от НПК, вместо което се иска да бъде отменено Наказателното постановление.

Излагат се съображения, че нарушението не било доказано нито от обективна, нито от субективна страна. Твърди се, че фактическата обстановка, описана в АУАН и НП не съответствала на действителната такава, доказана в хода на съдебното дирене чрез разпита на свидетелите и на двете страни. Безспорно се установило, че при извършената митническа проверка жалбоподателят не бил пренасял за трета страна парични средства над размерите, посочени в чл.11а от ВЗ, които да подлежат на деклариране. Съдът направил изводите си без да отчита факта на извършените две проверки – първоначалната митническа, при която лицето не е носило у себе си пари, които е следвало да декларира, и за това е отговорило с „не“ на запитването на митничарите носи ли пари, и последващата, при която са открити парите, които обаче той декларирал, и това обстоятелство се потвърждавало от показанията на свидетелите. За неправилен се считал извода на съда, че С.Д. е извършил описаното в АУАН и НП нарушение, както и че го е извършил умишлено. В решението не били обсъдени и наведените от жалбоподателя доводи за нарушение на процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП с направеното довписване в диспозитива на НП и добавянето на текста „за трета страна“ едва в диспозитива, което нарушавало принципа за узнаването от страна на нарушителя още в момента на съставянето на АУАН точно в какво нарушение е обвинен.

Ответникът, Териториална дирекция Южна морска към Агенция „Митници“, чрез процесуален представител, излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага становище, че обжалваното решение страдало от няколко процесуални порока и счита че същото следва да бъде отменено. На първо място изтъква, че делото било решено без доказателствена основа, а причината за това била липсата на протокол от съдебно заседание, проведено на 14.06.2018 г., тъй като в намиращия се по делото протокол липсвали както подписа на съдия, така и на секретар, а в него било посочено, че в това заседание са приети доказателствените източници, което очевидно не било сторено. На следващо място се навежда довода, че едва в наказателното постановление се появявало словосъчетанието „трета страна“, което нарушавало правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Освен това обжалваното решение било постановено при несъобразяване с произнасянето на Съда на ЕС относно съответствията на чл.2 и чл.9, §1 от Регламент №1889/2005 г. на чл.20 от Валутния закон.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

С проверяваното решение Свиленградският районен съд е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №2582/2017 от 17.04.2018 г., издадено от Заместник-началник на Митница Бургас, с което (т.1) на основание чл.20, ал.1 от Валутния закон (ВЗ) от С.Д. са отнети в полза на Държавата 17 645 евро и (т.2) на основание чл.18, ал.1, във връзка с чл.11а, ал.1 от ВЗ на същия е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева.

За да достигне до този правен резултат, районният съд е приел за доказано, че жалбоподателят С. Д. е внесъл валута – 17 645 евро, в размер, надвишаващ освободения от митнически контрол, която фактически пренесъл, поради което е бил длъжен да попълни и представи митническа-валутна декларация, съгласно чл.11а, ал.1 от ВЗ, във вр. с чл.2, ал.1 и чл.9 от Наредба №Н-1/12 г. на МФ, като с бездействието си е нарушил посочените разпоредби и е осъществил състава на вмененото му административно нарушение. Съдът не е констатирал допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи формални предпоставки за отмяната на НП. Преценил е, че събраната доказателствена съвкупност е достатъчна за формирането на несъмнен извод относно съставомерността, авторството на нарушението и вината на извършителя, както и че наложеното на същия административно наказание е съответно на нарушението и правилно индивидуализирано.

Настоящата инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, поради наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.2, вр. ал.2, т.2 от НПК, към които препраща разпоредбата на чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Установява се, че съдържащия се в кориците на АНД №234/2018 г. по описа на Свиленградския районен съд (на неномерирани страници между л.18 и л.21) Протокол за проведено публично съдебно заседание на дата 14.06.2018 г. не е подписан от съдия и от секретар, което следва да се приравни на липса на протокол от съдебно заседание на въззивната инстанция, представляващо съществено нарушение на процесуалните правила.  

Споделят се и наведените от представителя на Окръжна прокуратура – Хасково съображения, че като краен резултат това нарушение на съдопроизводствени правила е довело до постановяване на проверяваното решение без да бъдат приети по делото обсъжданите в решението писмени доказателства. Тъй като визираното процесуално нарушение може да бъде отстранено при ново разглеждане на делото, след отмяна на проверяваното решение делото следва да бъде върнато на друг състав на Свиленградския районен съд за ново разглеждане.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.2, т.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №157/02.10.2018 г., постановено по АНД №234 по описа на Свиленградския районен съд за 2018 година.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Свиленградския районен съд.

Решението е окончателно.     

 

 

 

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.   

 

 

                                                                          2.