№ 441
гр. Плевен, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно
наказателно дело № 20214430201360 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАН
С наказателно постановление №565776-F587086 от 16.03.2021г *** на
ТД на НАП-Велико Търново е наложил на основание чл.180 ал.2 от ЗДДС вр.
чл.180 ал.1 от ЗДДС на КР. Д. М. от с.Гиген, обл.Плевен административна
санкция глоба в размер на 940,80лв.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят КР. Д. М., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени
като незаконосъобразно.
За въззиваемата страна ТД на НАП-Велико Търново, офис Плевен, като
процесуален представител се явява ст. юрк. М., който изразява становище, че
обжалваното постановление е законосъобразно и моли съда да го потвърди
като такова.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
1
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт
№F587086 от 25.01.2021г за установяване на административно нарушение от
който е видно, че КР. Д. М. с ЕГН ********** не е начислил ДДС за периода
от 28.05.2020 – 15.06.2020г. в размер на 940,80лв., тъй като не е подал
заявление за регистрация и не се е регистрирал по ЗДДС в срок. При
проверката е установено, че ЗЛ е следвало да подаде заявление за регистрация
по ЗДДС в срок до 07.05.2020г., а същото е подадено на 05.06.2020г. Лицето е
регистрирано по ЗДДС на 15.06.2020г. В резултат на горното се установило,
че ЗЛ за периода 28.05.2020г. – 15.06.2020г. е отчело общ оборот 4704,00лв. и
дължимия данък по чл.10, ал.3 от ЗДДС е в размер на 940,80лв. За периода
25.05.2020г. /датата, на която изтича срока, в който е следвало да бъде
издаден акта за регистрация по ЗДДС/ до 15.06.2020г. /датата на регистрация
по ЗДДС/, дружеството е извършило облагаеми доставки, за които дължи
ДДС, определен по реда на чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС е 940,80лв.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания
актосъставител П. ЛЮБ. Н. и свидетелят ЦВ. Х. Й., чиито показания съдът
кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност,
взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени
доказателства. И актосъставителят Н. и свидетелят Й. са категорични, че
жалбоподателят КР. Д. М. не е начислило данък, тъй като не е подало
заявление за регистрация и не се е регистрирало по този ЗДДС в срок
/07.05.2020г/. Според актосъставителя Н. и свидетеля Й. облагаемият оборот
реализиран от задълженото лице от 25.05.2020г. /датата, на която изтича
срока, в който е следвало да бъде издаден акта за регистрация по ЗДДС/ до
15.06.2020г. /датата на регистрация по ЗДДС, дружеството е извършило
облагаеми доставки, за които дължи ДДС, т.е. на основание чл.102, ал.3, т.1
от ЗДДС размерът на дължимият ДДС е 940,80лв. Съдът кредитира напълно
показанията на актосъставителя Н. и свидетеля Й., тъй като техните
показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички
факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях бездействия на
2
жалбоподателя КР. Д. М. по неподаване на заявление за регистрация по ЗДДС
и неначисляване на дължимия данък. Освен това няма данни по делото, които
да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези
свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя М.
в нарушение, което не е извършил.
От приобщената като писмено доказателство по делото Резолюция за
освобождаване от административнонаказателна отговорност с отправяне на
предупреждение №523578-F553997/10.07.2020г. на *** на офис за обслужване
– Плевен в ТД на НАП – Велико Търново се установява, че жалбоподателят
КР. Д. М. е освободен от административнонаказателна отговорност по
административнонаказателна преписка, образувана с АУАН №№F553997 от
16.06.2020г. по описа на ТД на НАП – Велико Търново с отправяне на
предупреждение.
Според приобщения като писмено доказателство по делото Ревизионен
акт №Р-04001521000148-091-001/18.05.2021г. на орган по приходите към ТД
на НАП – Велико Търново на жалбоподателя КР. Д. М. са установени
задължения в общ размер на 1043,50 лв за неначислен ДДС за периода от
22.05.2020г. до 14.06.2020г.
Съдът констатира, че в хода на проведеното
административнонаказателно производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при
съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на
защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство.
Съгласно разпоредбите на чл.42 т.3 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН актът
за установяване на административно нарушение и наказателното
постановления трябва да съдържа в обстоятелствената си част дата на
извършване на нарушението. Актосъставителят, съответно наказващият
орган, са посочили какъв е бил срокът за подаване на заявление за
регистрация по ЗДДС, както и периодът, за който КР. Д. М. не е начислил
ДДС, но не е посочено нито в АУАН, нито в обжалваното НП конкретната
дата, до която дружеството е следвало да начисли ДДС, съответно коя е
датата на извършване на процесното административно нарушение. Освен това
не е посочено и кога е установено нарушението. Изискването на
3
процесуалния закон за посочване на датата на извършване на
административно нарушение не е самоцел, а това изискване е във връзка с
извършвания съдебен контрол за процесуална и материална
законосъобразност на административнонаказателното производство, тъй като
само в случай на посочена дата на извършване на нарушението е възможна
проверка относно спазване на едногодишния срок по чл.34 ал.1 изр.2 предл.2
от ЗАНН, съобразяване на абсолютния давностен срок по чл.81 ал.3 вр.чл.80
ал.5 от НК, приложим в административнонаказателните производства във
връзка с разпоредбата на чл.11 от ЗАНН /вж. ТП №1 на ВАС и ВКС от
27.02.2015г по ТД №1/2014г/, както и проверката за приложимия към
конкретното нарушение материален закон /арг. от чл.3 ал.1 вр.ал.2 от ЗАНН/.
Изпълнителното деяние на чл.180 ал.2 от ЗДДС е осъществимо чрез
бездействие, а срокът, в който лицето не е начислило данък, тъй като не е
подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон, е
елемент от фактическия състав на нарушението. Датата на извършване на
нарушението е от съществено значение с оглед изчисляване на предвидените
от законодателя давностни срокове за съставяне на АУАН, а от нея и зависи и
коя е приложимата санкционна норма, общата норма на чл.180 ал.2 от ЗДДС
или привилегированите норми на чл.180 ал.3 и ал.4 от ЗДДС. С оглед на това
непосочването на датата на извършване на нарушението представлява
съществено нарушение на административно-производствените правила, което
води до незаконосъобразност на НП, без да е необходимо да се разглежда
спора по същество.
Отделно от това, АУАН не е съставен в преклузивния тримесечен срок
по чл.34 ал.1 изр.2 предл.1 от ЗАНН. Съобразно посочената правна норма не
се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт
за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване
на нарушителя. Задълженото лице КР. Д. М. е регистрирано по ЗДДС на
15.06.2020г. с Акта за регистрация по ЗДДС от 15.06.2020г., издаден от орган
по приходите при ТД на НАП Велико Търново. На същата дата – 15.06.2020г
Акта за регистрация по ЗДДС е връчен на жалбоподателя М. и от тази дата
лицето е било регистрирано по ЗДДС. Видно от мотивите на Резолюция за
освобождаване от административнонаказателна отговорност с отправяне на
предупреждение №523578-F553997/10.07.2020г. на *** на офис за обслужване
4
– Плевен в ТД на НАП – Велико Търново данъчно задълженото лице М. е
формирало облагаем оборот за период 1.05.2019г. - 30.04.2020г. в общ размер
на 53321,65 лв. Датата на която е възникнало задължението за регистрация по
ЗДДС е 14-то число на месеца следващ данъчния период, през който
дружеството е формирало облагаем оборот от 50000 лв или повече за период
не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец.
Датата, най-късно до която съгласно чл.96 ал.1 от ЗДДС М. е следвало да
подаде заявление за задължителна регистрация по ЗДДС, е 7.05.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС за определяне на
данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е
подало заявление за регистрация в срок, се приема, че то дължи данък за
периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за
регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до
датата, на която е регистрирано от органа по приходите. Следователно още
към датата на издаване на акта за регистрация – 15.06.2020г., е било ясно, че
ДЗЛ не е начислило данък за осъществените от него облагаеми доставки за
периода от изтичане на срока за подаване на заявлението за регистрация –
22.05.2020г. до датата, на която е регистрирано от приходната администрация
– 15.06.2020г., тъй като не е подало заявление за регистрация в срок и не се е
регистрирало по този закон в срок, т.е. е осъществило от обективна и
субективна страна разпоредбата на чл.180, ал.2 от ЗДДС. С оглед на това,
като дата на откриване на нарушителя, следва да се приеме най-късно датата
на издаване на акта за регистрация – 15.06.2020г., от който момент е започнал
да тече самостоятелният тримесечен срок за съставяне на акта за
установяване на административно нарушение. Фактът, че задълженията на
данъчно задълженото лице по чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС следва да се
определят с ревизионен акт по реда на ДОПК, съгласно чл.102, ал.4 от ЗДДС,
не променя извода, че нарушението и нарушителят са станали известни на
приходната администрация към датата на издаване на акта за регистрация по
ЗДДС, защото това има значение единствено и само при определяне на
наказанието по чл.180, ал.2 от ЗДДС, което се съизмерва с размера на
неначисления данък. Обратното разбиране би довело до неоправдано
толериране на виновното бездействие на административно наказващите
органи, които са длъжни да упражняват предоставените им от закона
правомощия добросъвестно, т.е. в разумни срокове, обезпечаващи
5
нормалното развитие и приключване на административно-наказателните
производства и съответно до произволно удължаване на законно
определените срокове за установяване на нарушенията и издаване на
наказателните постановления противно на императивната разпоредба на
чл.34, ал.1 от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно постановление №1 от
27.02.2015г по ТД №1/2014г на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на
ВАС, което е задължително за съдилищата съобразно разпоредбата на чл.130
ал.2 от ЗСВ, от съдържанието на относимите разпоредби на ЗАНН и
проследяването на Тълкувателната дейност на Върховния съд по този въпрос
може да се направи еднозначен извод, че става въпрос за давност, която е
обвързана с момента на съставяне на акта за установяване на нарушение,
поставящ началото на административно-наказателното производство в две
хипотези – от откриване на нарушителя или от извършване на нарушението,
като се касае за материално правни срокове, видно от систематичното място
на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН и от уредените хипотези за тяхното
спиране и прекъсване /чл.36 ал.2, чл.43 ал.6 от ЗАНН, чл.25 от НПК вр.чл.84
от ЗАНН/. Преклудирането на тримесечния срок пряко следва и от
разпоредбите на задължителното за съдилищата Тълкувателно решение
№48/28.12.1981 г. по н.д.№ 48/1981 г. на ОСНК– т.3, където се посочва, че
срокът започва да тече от откриване на нарушителя, с което възниква и
съответното административно-наказателно правоотношение, независимо кой
контролен орган е установил това. Следователно, с оглед законосъобразното
развитие на производството, същото е трябвало да бъде образувано в рамките
на горепосочения тримесечен срок от откриване на нарушителя, т.е. до
15.09.2020г. Това обаче не е било сторено. Напротив, производството е било
образувано с акт за установяване на административно нарушение от
25.01.2021г., съставен от компетентен за това орган, но след изтичане на
предвидените в закона срокове, погасяващи правото на административно-
наказващия орган да ангажира административно-наказателната отговорност
на нарушителя за извършеното от него административно нарушение, предвид
на което не е следвало да се съставя НП, а да се прекрати административно-
наказателната преписка. Следва да се отбележи, че спазването на
предвидените в закона срокове за реализиране на административно-
наказателната отговорност на нарушителя е особено важна предпоставка за
законосъобразното развитие на производството по реализирането й.
6
Позицията на законодателя по този въпрос е видно и от систематичното място
на разпоредбата на чл. 34 ЗАНН в закона. Следователно неспазването на
указаните срокове за иницииране на производството по налагане на
административно наказание е винаги съществено процесуално нарушение, а
действията на административно-наказващите органи, извършени след
изтичането им, са винаги незаконосъобразни, като опорочаващи
административно-наказателното производство и нарушаващи правото на
защита на наказаното лице. Горното налага правния извод за
незаконосъобразност на НП и отмяна на същото на това основание, без съдът
да се произнася по съществото на спора.
Дори да се разгледа спора по същество, обжалваното НП също се явява
незаконосъобразно. От представените към административнонаказателната
преписка доказателства съдът е в невъзможност да провери как е определен
размерът на имуществената санкция, която съгласно разпоредбата на чл.180
ал.2 от ЗДДС вр.ал.1 от същия член е в размер на дължимия данък. Нито от
обстоятелствените части на акта и НП, нито от доказателствата, обосновали
ангажирането на административнонаказателна отговорност, става ясно кои и
колко са конкретно доставките, от които е образуван този оборот и кога е
извършена всяка от тях. Описан е реализиран оборот в общ размер на 4704лв.
В тази връзка съдът приема, че Актът за регистрация по ЗДДС, не може да
замести ревизионния акт, с който съгласно разпоредбата на чл.102 ал.4 /сега
ал.5 от ЗДДС/ се определят задълженията по ал.3 и ал.4 на същия член.
Наказателното постановление се позовава именно на разпоредбата на чл.102
ал.3 от ЗДДС, като липсват доказателства, от които да се установи, че това
задължение е определено с ревизионен акт по реда на ДОПК. Поради това,
посоченият като дължим за начисляване данък, който на свой ред се явява
размерът на наложената имуществена санкция, не е определен и не е
установен по съответния ред, което води след себе си и до недоказаност на
предявеното с АУАН обвинение. Действително по делото е представен от
страна на жалбоподателя М. Ревизионен акт №Р-04001521000148-091-
001/18.05.2021г. на орган по приходите към ТД на НАП – Велико Търново, от
мотивите на който е видно, че данъчно задълженото лице М. е формирало
облагаем оборот за период 22.05.2020г. - 14.06.2020г. в общ размер на
53321,65 лв и същото са установени задължения в общ размер на 1043,50 лв
7
за неначислен ДДС за същия период, но това също не води до доказаност на
предявеното с АУАН обвинение. В тази насока следва да се има предвид, че
към датата на издаване на обжалваното наказателно постановление –
16.03.2021г., ревизионният акт не е бил изготвен, и че посочената в
наказателното постановление имуществена санкция от 940,80 лв е различна
по размер от установените с ревизионния акт задължения в общ размер на
1043,50 лв за неначислен ДДС.
Съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно
постановление относно наложеното административно наказание по чл.180
ал.2 от ЗДДС вр.чл.180 ал.1 от ЗДДС, като незаконосъобразно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №565776-F587086 от
16.03.2021г. на *** на ТД на НАП-Велико Търново, с което е наложено на
основание чл.180 ал.2 от ЗДДС вр. чл.180 ал.1 от ЗДДС на КР. Д. М. от
с.Гиген, обл.Плевен административна санкция глоба в размер на 940,80лв.,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8