№ 4797
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П.П.С.
при участието на секретаря Б.Л.К.
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20231110149034 по
описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.03.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На деветнадесети декември две хиляди двадесет и четвърта
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Б.Л.К.
Прокурор
1
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело номер 49034 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В. Г. К., с ЕГН **********, от гр.
София, ж.к. „.................., против „...................“ ЕАД, с ЕИК .................., със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „...............“, ул. „..................“ № 1, представлявано от
изпълнителните директори Ц.А. И.К. и И.Ц.. Ищцата, чрез процесуалния си представител,
твърди, че по ч.гр.д. № 2565/2009 г. по описа на РС – Б... на 26.10.2009 г. полза на „..............“
ЕАД бил издадени изпълнителен лист, по силата на който ищцата била осъдена да заплати
на банката сумата от 10 953,56 лв., дължима по Договор за кредит от смесен тип от
25.06.2008 г., от която: сумата от 10 000 лв. – главница, сумата от 623,22 лв. – договорна
лихва за периода от 25.02.2009 г. до 20.10.2009 г., сумата от 230,34 лв. – наказателна лихва за
периода от 25.06.2008 г. до 20.10.2009 г., сумата от 100 лв. – заемни такси по чл. 26, т. 1 от
договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК – 22.10.2009 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 688,14 лв. – съдебни разноски. Също така твърди, че
с молба от 02.02.2010 г. „..............“ ЕАД, отправена до ЧСИ, било образувано изп.д. №
20107010400052 по описа на ЧСИ А. Ц., с рег. № 710. На 17.12.2014 г. „...................“ ЕАД
уведомило ЧСИ за заплатена сума в размер на 7 000 лв. на „..............“ ЕАД въз основа на
гаранционно споразумение от 28.11.2008 г., сключено между двете дружества, по силата на
което на 25.11.2009 г. ответникът се суброгирал в правата на кредитора по изпълнителното
дело. С постановление от 27.01.2015 г. ЧСИ конституирал ответника като взискател по
изпълнителното дело до размера на сумата от 6 149,52 лв., представляваща непогасена част
от главницата, ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.11.2009 г. до
окончателното плащане. Сочи, че последното действие по изпълнителното дело било
извършено на 23.08.2018 г., поради което на 23.08.2020 г. изпълнителното дело било
погасено по давност. Излага подробни съображения за погасяване на вземането по давност.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на
„...................“ ЕАД, че В. Г. К. не дължи на ответника сумата от 6 149,52 лв., представляваща
непогасена част от главница по изпълнителен лист от 26.10.2009 г. по ч.гр.д. № 2565/2009 г.
по описа на РС – Б..., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2009 г. до
окончателното й изплащане, поради погасяване на вземането по давност, претендира
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата молба, оспорва отговора. Моли съда да уважи предявения иск, претендира
направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответното дружество „...................“ ЕАД, с който оспорва предявената искова
2
претенция като недопустима. Оспорва наличието на правен интерес от предявяване на иска,
като твърди, че след перемиране на вземането изпълнителното производство било
прекратено на 23.08.2020 г. и ответникът не е искал извършване на изпълнителни действия.
Излага твърдения, че с молба от 19.07.2022 г. уведомили ЧСИ, че считано от 01.01.2023 г.
оттегля конституирането си като взискател по изпълнителното дело, по което длъжник е ЕТ
“В. – Антон Колев“ и поръчител В. Г. К.. Не спори сключването на гаранционно
споразумение с „..............“ ЕАД на 28.11.2008 г., по силата на което ответникът е платил
сумата от 7 000 лв. Не спори направено искане до ЧСИ за конституиране на ответника като
взискател по изпълнителното дело за сумата от 6 149,52 лв., представляваща непогасена
главница, ведно със законната лихва. Сочи, че за остатъка от дължимите суми по
изпълнителното дело „..............“ ЕАД запазвало правата си на взискател. Не оспорва
твърдението за изтекла в полза на ищцата погасителна давност. Извършва признание на
иска. Излага подробни съображения. Моли съда да прекрати производството по делото
поради липса на правен интерес, както и да възложи разноските в тежест на ищцата.
Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответното дружество, чрез процесуалния си представител,
поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да постанови решение при признание на
иска, като възложи в тежест на ищцата направените по делото разноски, прави възражение
по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 439 от ГПК. Направено
е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения от ищцата заверен препис от изпълнителен лист от 26.10.2009 г.,
издаден по ч.гр.д. № 2565/2009 г. по описа на РС - Б..., се установява, че ЕТ „В. – Антон
Колев“ и В. Г. М. са осъдени солидарно да заплатят на „..............“ ЕАД сумата от 10 953,56
лв., представляваща неиздължена сума по договор за кредит от смесен тип от 25.06.2008 г.,
от които: сумата от 10 000 лв. – главница, сумата от 623,22 лв. – договорна лихва за периода
от 25.02.2009 г. до 20.10.2009 г., сумата от 230,34 лв. – наказателна лихва за просрочена
главница за периода от 25.06.2008 г. до 20.10.2009 г., сумата от 100 лв. – заемни такси по чл.
26, т. 1 от договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК –
22.10.2009 г. до окончателното изплащане на дължимото, както и сумата от 688,14 лв.,
представляваща направени по делото съдебни разноски.
Като доказателства по делото са приети и извлечения от образувано изпълнително
дело въз основа на посочения изпълнителен лист.
От представения от ответника заверен препис от уведомление от 15.07.2022 г. се
установява, че ЧСИ е бил уведомен за оттегляне на ответника като взискател по посочени в
3
уведомлението изпълнителни дела.
От приложения заверен препис от изп.д. № 20107010400052 по описа на ЧСИ А. Ц., с
рег. № 701, действащ в района на ОС - Б..., се установява, че същото е образувано по повод
молба с вх. № 891 от 02.02.2010 г. на „..............“ ЕАД с приложен изпълнителен лист от
26.10.2009 г., издаден по ч.гр.д. № 2565/2009 г. по описа на РС - Б..., 64 състав, и заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 26.10.2009
г. На гърба на изготвения препис от изпълнителен лист са отбелязани извършените 20 на
брой плащания от наложен запор на В. М. в общ размер на 4 113,48 лв. за периода от
10.01.2011 г. до 15.11.2016 г. На 05.02.2010 г. ЧСИ е разпоредил да се изпрати покана за
доброволно изпълнение /ПДИ/ до длъжника и да се изискат справки, като с разпореждане е
приел, че ПДИ е редовно връчена на длъжника ЕТ „В. – Антон Колев“ на 22.02.2010 г., а на
длъжника В. Г. М. – на 22.03.2010 г. На 18.02.2010 г. ЧСИ е разпоредил изпращане на ново
запорно съобщение. На 27.10.2010 г. взискателят е подал молба с посочване на способ за
принудително изпълнение. На 02.11.2010 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение за налагане
на запор върху трудово възнаграждение и всяко друго възнаграждение относно длъжника В.
Г. М.. На 22.02.2013 г. и на 05.10.2013 г. взискателят е депозирал молби до ЧСИ с посочване
на банкова сметка за превод на събраните суми и с искане за изискване на нови справки. На
17.12.2014 г. представител на „...................“ АД е направил искане за конституиране като
взискател по делото по силата на гаранционно споразумение от 28.11.2008 г. и извършено
плащане на сумата от 7 000 лв., по повод на което искане ЧСИ се е произнесъл с
постановление от 27.01.2015 г. като е конституирал „...................“ АД до размера на сумата от
6 149,52 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2009 г. до
окончателното й изплащане. На 14.12.2015 г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения. С молби
от 05.02.2015 г., 10.11.2015 г и 14.04.2016 г. взискателят е направил искания за изискване на
нови справки и посочване на способи за принудително изпълнение. На 19.04.2016 г. ЧСИ е
изпратил запорно съобщение за налагане на запор върху трудово възнаграждение и всяко
друго възнаграждение относно длъжника В. Г. М.. На 13.10.2017 г. взискателят е направил
ново искане за извършване на справки, като такива са били изискани на 27.10.2017 г. Нови
искания са били направени от взискателя на 30.10.2017 г. и 23.08.2018 г., като с последното
искане взискателят е посочил и способ за принудително изпълнение.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По предявения отрицателен установителен иск, в съответствие с указаната от съда
доказателствена тежест, ответникът е този, който следва да докаже възникване на
претендираното от него задължение по основание и размер. В конкретния случай
ответникът следва да проведе пълно и главно доказване на основанието за възникване на
задължените на ищеца към ответника.
По делото е безспорно установено, че на 26.10.2009 г. е бил издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 2565/2009 г. по описа на РС - Б..., въз основа на заповед за незабавно
изпълнение, а въз основа на изпълнителния лист е било образувано изп.д. №
20107010400052 по описа на ЧСИ А. Ц., с рег. № 701, действащ в района на ОС - Б....
4
В конкретния случай въпросът за давността има отношение, доколкото предявената
искова претенция е по реда на чл. 439 от ГПК и на изследване подлежат факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК представлява действие, което прекъсва давностния срок по
смисъла на чл. 116, б. ”в” от ЗЗД. Видно от приложения в изпълнителното дело
изпълнителен лист, същият е издаден на основание именно заповед за изпълнение. С
уважаването на заявлението и издаване на заповедта по чл. 417 от ГПК започва да тече нова
давност. Такава нова давност е започнала да тече и от издаване на изпълнителния лист, като
с оглед на установената практика съдът приема, че изпълнителният лист е бил издаден на
същата дата, на която е била издадена заповедта за незабавно изпълнение, а именно на
26.10.2009 г. Следва да се отбележи, че всяко от действията, предприети от кредитора за
принудително изпълнение прекъсва давността по силата на чл. 116, б. ”в” от ГПК.
Съобразно с разпоредбата на чл. 115, ал.1, б. ”ж” от ЗЗД докато трае съдебният процес
относно вземането, давност не тече.
Видно от приложеното изпълнително дело молба за образуване на изпълнително
производство „..............“ ЕАД до съдебния изпълнител е била подадена заедно с оригинала
на изпълнителния лист. Считано от издаване на изпълнителния лист на 26.10.2009 г. към
момента на подаване на молбата до частния съдебен изпълнител на 02.02.2010 г. не е
изтекъл предвиденият в закона петгодишен давностен срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, и когато заяви писмено, че
длъжникът прави вноски срещу задължението си. От приложения заверен препис от
изпълнително дело се установява, че са били предприети действия от ЧСИ, включително е
била събрана сума в общ размер от 4 113,48 лв. от задължението в общ размер от 10 953,56
лв.
Съдът следва да съобрази и ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК
на ВКС съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Прекратяването на изпълнителния процес в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК настъпва
ex lege, което в конкретния случай съдът приема, че е на 19.04.2018 г.
Последното изпълнително действие е било извършено на 19.04.2016 г., когато ЧСИ е
изпратил запорно съобщение за налагане на запор върху трудово възнаграждение и всяко
друго възнаграждение относно длъжника В. Г. М.. Останалите действия на ЧСИ, изразяващи
се в изискване на справки не са същински действия по изпълнението.
Ето защо и с оглед на гореизложеното за съда се налага извод, че вземането на
5
„...................“ АД е погасено по давност. По изложените съображения предявения иск е
основателен и следва да бъде уважен за претендирания размер.
Съобразно с разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла. Ето защо съдът намира за погасени по давност и претенциите за разноски.
По делото е направено искане от ищцата за присъждане на направените по делото
разноски. Същото като основателно, съобразно с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК,
следва да бъде уважено, като в полза на ищцата бъдат присъдени направените по делото
разноски в размер на 646 лв., от които: сумата от 246 лв. - платена държавна такса и сумата
от 400 лв. – платено адвокатско възнаграждение. В конкретния случай по направеното от
процесуалния представител на ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът е
намалил адвокатското възнаграждение от 1 000 лв. на 400 лв. при съобразяване на
фактическата и правната сложност на делото.
По отношение на направеното от процесуалния представител на ответника искане за
възлагане на направените по делото разноски на ищцата, съдът намира, че не са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото ищцата може да защити правата си чрез
предявяването на иск по съдебен ред.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от В. Г. К., с ЕГН
**********, от гр. София, ж.к. „.................., против „...................“ ЕАД, с ЕИК .................., със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „...............“, ул. „..................“ № 1,
представлявано от изпълнителните директори Ц.А. И.К. и И.Ц., че В. Г. К. не дължи на
„...................“ ЕАД сумата от 6 149,52 лв. /шест хиляди сто четиридесет и девет лева и
петдесет и две стотинки/, представляваща непогасена част от главница по изпълнителен
лист от 26.10.2009 г. по ч.гр.д. № 2565/2009 г. по описа на РС – Б..., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 25.11.2009 г. до окончателното й изплащане, поради
погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА „...................“ ЕАД, с ЕИК .................., със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „...............“, ул. „..................“ № 1, представлявано от изпълнителните
директори Ц.А. И.К. и И.Ц., ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. К., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к.
„.................., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 646 лв. /шестстотин четиридесет и
шест лева/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
6
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7