№ 643
гр. Бургас, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско
дело № 20222100101631 по описа за 2022 година
Делото е образувано по повод исковата молба на непълнолетното дете
Г. С. Д., род. на **.**.**** год., действащо със съгласие на майката-законен
попечител М. И.а Д., двете от гр. Б., с която претендира осъждане на „ДЗИ –
Общо застраховане ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да й
заплати сума в размер от 26 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди (физически и психически болки и страдания,
психически и емоционален дискомфорт), последица от ПТП, настъпило на
10.01.2022 год. на кръстовището на бул. „Захари Стоянов“ и ул.
„Въстаническа“ в гр. Бургас, причинено от С. К. Ф., като водач на л. а. „Рено
Клио“, рег. № РА5517ВМ, за които вреди е образувана Щета №
43072952200090, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата, начиная от датата на деликта – 10.01.2022 год., до
окончателното й изплащане; ангажира доказателства, претендира присъждане
на деловодните разноски.
Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни
искове са чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1, предл. първо, чл. 429, ал. 3,
КЗ и чл. 86, ЗЗД.
Ответното ЕАД оспорва исковете като недопустими – поради липсата
1
на предпоставките на чл. 498, ал. 3, КЗ; в условие на евентуалност оспорва
главния иск по размер – за горницата му над 13 000 лева, за която сума
застрахователят е определил обезщетение по чл. 496, ал. 2, т. 1, предл. първо,
ЗЗД, както и акцесорния иск за обезщетение за забава, предвид липсата на
оказано от пострадалото лице съдействие за получаване на определеното от
застрахователя обезщетение от 13 000 лева. Ответникът моли за присъждане
на деловодните разноски; ангажира доказателства.
С Определение № 2938/24.11.2022 год., по молба на ответника, съдът е
конституирал С. Ф. К., водач на лекия автомобил при причиняване на
процесното ПТП, в качеството му на трето лице помагач – чл. 219, ГПК.
Третото лице помагач оспорва исковете като недопустими – поради
неспазване изискванията на чл. 498, ал. 3, КЗ, и неоснователни; излага
твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата Г. С.,
която пресичала пътното платно извън пешеходната пътека и сама се
блъснала в автомобила на водача С. К. (вж. изявлението на процесуалния му
представител в откритото съдебно заседание на 22.02.2023 год.); ангажира
доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.
ДСП – Бургас не изразява становище по делото; не ангажира
доказателства.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника и на
третото лице помагач за недопустимост на исковете, предявени преди
изтичане срока на чл. 496 във вр. с 498, ал. 3, КЗ. Видно от данните по делото,
налице е спор между страните относно размера на застрахователното
обезщетение, поради което и предявеният иск е допустим, тъй като
увреденото лице не е съгласно с размера на определените от застрахователя
13 000 лева.
Съдът, след запознаване със становищата на участниците в процеса,
при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като
съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Видно от доказателствата по делото, около 07.00 ч. на 10.01.2022 год.,
на пешеходната пътека на кръстовището между бул. „Захари Стоянов“ и ул.
„Въстаническа“ в гр. Бургас, до дом № 62 е възникнало ПТП, при което С. Ф.
К., като водач на л. а. „Рено Клио“, рег. № РА5517ВМ, блъснал пресичащата
2
на пешеходната пътека ищца Г. С.. За произшествието е съставен констативен
протокол за ПТП от 10.01.2022 год.
Неправомерното поведение на водача на лекия автомобил е
санкционирано по административно-наказателен ред с Наказателно
постановление № 22-769-1225/07.07.2022 год. на ОД на МВР – Бургас, което е
било отменено с решение по НАХД № 2664/2022 год. на БсРС – мотивът за
тази отмяна се основава на данните за извършено престъпление и висящото
пред 04 РУ на ОД на МВР – Бургас Досъдебно производство № 3293М-
281/2022 год., изключващо ангажиране на администртивно-наказателната
отговорност на водача.
Безспорен по делото факт е, че към момента на процесното ПТП за
управлявания от С. К. лек автомобил е бил сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника-ЕАД.
Според представения лист за преглед на пациент от 10.01.2022 год.,
установени са охлузна рана в областта на лявата колянна става на
пострадалата Г. С., както и болезнени движения на същото място; поставена й
е ортеза тип Тутур. В представеното Съдебно-медицинско удостоверение №
103/2022 год. е посочено, че е налице разкъсване на медиална колатерална
връзка, причинило на пострадалата ищца трайно затруднение на движението
на левия й долен крайник за срок над 30 дни.
Ищецът твърди, че в резултат от процесното ПТП й е нанесена средна
телесна повреда по см. на чл. 129, НК, довела до болки и страдания и
белязали я негативно във физически и емоционален аспект, а вредоносните
последици не са отшумели и понастоящем. В подкрепа на тези твърдения са
показанията на свид. С.ка Д., без родство с ищцата, която сочи, че вследствие
на процесното ПТП Г. изпитвала силни болки в лявото коляно, била
обездвижена и на легло за период около 2 месеца; притеснявала се за
тоалетното си обслужване и личната хигиена, за които била необходима
помощта на родителите й, а и до настоящия момент не е психологически
възстановена и спокойна, за разлика от лъчезарното и усмихнато момиче,
каквато е била преди инцидента.
На 17.05.2022 год. ищцата е депозирала писмено заявление до
застрахователя, за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди. По искането е образувана Щета № 43072952200090, а в писмо от
3
22.06.2022 год. ответникът е посочил, че е определил обезщетение от 13 000
лева и е поканил адресата да посочи банкова сметка, с титуляр
непълнолетното дете, съгл. изискването на чл. 17 от Наредба № 49/16.10.2014
год. Такава сметка не е била посочена; в кореспонденцията си със
застрахователя, а и по настоящото дело Г. С. претендира превеждане на
сумата по банковата сметка на пълномощника й, съгласно изрично писмено
пълномощно за получаване на обезщетението.
По делото е прието експертно заключение по съдебно-медицинска
експертиза, което съдът цени като обективно и безпристрастно. Вещото лице
сочи, че е проведено консервативно лечение (имобилизация с тутурна шина за
срок от 35 дни) и последвала физиотерапия; не е установен ексцес или
усложнение в процеса на лечение и възстановяване; констатирано е, че
понастоящем травмите на ищеца Г. С. са изцяло отшумели и тя няма
оплаквания.
От заключението по приетата автотехническа експертиза, неоспорено
от страните и третото лице помагач, се установява, че вина за произшествието
носи водачът С. К., който не е съобразил скоростта на управлявания лек
автомобил с пътната обстановка.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
главния иск за обезщетение за неимуществени вреди за доказан по основание.
Нормата на чл. 493, ал. 1, т. 1, предл. първо, КЗ ангажира отговорността на
застрахователя за репариране на неимуществените вреди, причинени на трето
лице-участник в движението, вследствие на притежаването или използването
на МПС по време на движение или престой, при валидно сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. В настоящия казус е
проведено главно и пълно доказване на релевантните за спора факти – чл.
154, ал. 1, ГПК. Виновното поведение на С. К., водач на лекия автомобил, е
установено с представените писмени доказателства – протокол за ПТП и
автотехническа експертиза; срещу тях не е проведено насрещно доказване,
поради което съдът намира, че не е оборена презумпцията по чл. 45, ал. 2,
ЗЗД. Противоправното поведение на водача се състои в нарушение
императивите на чл. 20, ал. 2, чл. 116 и чл. 119, ал. 1, ЗДвП – управлявал е
МПС със скорост, несъобразена с пътната обстановка, и на пешеходна пътека,
при липса на внимание и предпазливост към пешеходеца, ненамаляване на
4
скоростта и неспиране с цел пропускане на стъпилата на пешеходната пътека
ищца.
Съдът приема за неоснователно твърдението на третото лице помагач
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца Г. С. – в тази
насока липсват доказателства за приноса на увредения и в какво се състои той
(в действие или бездействие). Становището на водача – трето лице помагач е
опровергано изцяло от заключението на вещото лице по автотехническата
експертиза, установило липсата на конкретно противоправно поведение на
пострадалия пешеходец. Предвид извършените от водача на лекия автомобил
нарушения на ЗДвП, съдът приема, че пешеходецът Г. С. не е съпричинител
за настъпване на процесното ПТП – вж. презумпцията на чл. 119, ал. 5, ЗДвП;
не са налице данни за причинно-следствена връзка между поведението на
пешеходеца и настъпилия вредоносен резултат (Определение №
263/18.05.2021 год. по търг. д. № 1872/2020 год. на II ТО на ВКС, постановено
по чл. 290, ГПК).
Безспорни по делото факти, безусловно признати от ответника в
писмения му отговор, е покриване отговорността на водача С. К. със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на
увреждането, настъпилото ПТП и неговия механизъм, поради което
застрахователят е материално-правно легитимиран като длъжник за
репариране на претърпените от непълнолетния ищец неимуществени вреди.
Видно от показанията на разпитания свидетел и от приетото експертно
медицинско заключение, ищецът Г. С. е претърпяла болки и страдания, вкл.
поради имобилизацията й за период от 35 дни; тя е била обездвижена и
поставена в пълна зависимост от помощта на родителите й, вкл. за тоалетното
обслужване и лична хигиена, т. е. ежедневието й е било изменено в негативен
аспект за продължителен период от време. По отношение размера на
обезщетението вреди съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 52, ЗЗД,
въвеждаща критерия на справедливостта, но тълкувано не като абстрактно
понятие, а в тясна свързаност с конкретните обстоятелства по казуса (4-68-
ППВС на РБ). Съдът основава решението и на заключението на вещото лице
по медицинската експертиза, сочещо пълното възстановяване на свободното
движение на травмирания ляв долен крайник на ищеца, така и липсата на
външни, загрозяващи белези. Съдът приема, че физическите болки и
страдания, последица от травмата, са напълно отшумели, движението на
5
увредения крайник е възстановено изцяло и не е налице остатъчно
ограничение във физическата активност на непълнолетната Г., което да засяга
и в бъдеще живота й на млад, активен човек. Неотшумели понастоящем,
обаче, са емоционалните травми на детето, чието душевно равновесие и ведър
характер са засегнати в негативен аспект от пътното произшествие, според
неопроверганите с насрещно доказване показания на разпитания свидетел.
Настоящият съдебен състав приема, че справедливото по размер обезщетение,
съобразено с изложените по-горе фактори, вкл. с младата възраст на ищцата и
с инфлационния процес в страната към момента на настъпване на вредите
(вж. Решение № 21/07.03.2022 г. по т. д. № 89/2021 г. и Решение №
22/11.03.2022 г. по т. д. № 117/2021 г., двете на II ТО на ВКС, постановени по
чл. 290, ГПК), възлиза на 15 000 лева, то представлява адекватен паричен
еквивалент на претърпените от Г. С. болки и страдания, на причинените й за
изминало време физически, психически и емоционален дискомфорт. За
горницата над 15 000 лева до претендираното обезщетение от 26 000 лева
главният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно с
акцесорната претенция за лихва за забава, начиная от 10.01.2022 год. до
окончателното й изплащане.
Върху дължимата главница от 15 000 лева следва да бъде присъдено и
обезщетение за забава, чиято начална дата се определя от чл. 493, ал. 1, т. 5
във вр. с чл. 429, ал. 3, изр. второ, и от чл. 497, ал. 1, КЗ. Писмената
претенция на ищеца за заплащане на обезщетението за неимуществени вреди
е получена от застрахователя на 17.05.2022 год. Неплащането на
определеното от ответника обезщетение от 13 000 лева е последица само от
забавата на кредитора – Г. С., отказала да посочи банкова сметка, по която тя
самата е титуляр, съгл. императива на чл. 17 от Наредба № 49/16.10.2014 год.
Това нормативно изискване е въведено с оглед преграждане възможността за
заобикаляне на дължимата от съда преценка по чл. 130, СК (Решение №
3/09.03.2020 год. по търг. д. № 2642/2019 год. на I ТО на ВКС). Предвид
отказа на ищеца да посочи собствена банкова сметка, вкл. и в хода на
настоящия съдебен процес, съдът намира, че обезщетението за забава върху
главницата от 13 000 лева не се дължи от застрахователя, на основание чл. 95-
96, ЗЗД. Върху горницата на главницата, присъдена от съда – 2000 лева,
ответникът дължи законната лихва за забава, тъй като за тази горница е
налице необоснован отказ на застрахователя за плащане. Законната лихва
6
върху частта от главницата от 2000 лева се дължи от ответника поради
покриване на отговорността на дееца – на основание чл. 493, ал. 1, т. 5, КЗ във
вр. с чл. 429, ал. 3, изр. второ, КЗ, както и поради собствената забава на
застрахователя – на основание чл. 497, ал. 1, т. 1, КЗ, затова и акцесорният
иск върху главницата от 2000 лева следва да бъде уважен, считано от
подаване на претенцията на увреденото лице до застрахователя – 17.05.2022
год. (вж. Решение № 128/04.02.2020 год. по търг. д. № 2466/2018 год. на І ТО
на ВКС, постановено по чл. 290, ГПК). В частта за присъждане на
обезщетението за забава за периода 10.01.-16.05.2022 год. искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като нормите на сега
действащия КЗ не ангажират отговорността на застрахователя за заплащане
на обезщетението за забава за периода от датата на деликта до сезирането от
пострадалото лице с претенция за обезвреда.
Молбата на непълнолетния ищец за присъждане на деловодни
разноски следва да бъде оставена без уважение, тъй като делото не съдържа
доказателства за направени от тази страна парични разходи във връзка с
правната й защита в настоящия съдебен процес.
Частичната основателност на иска за главница налага уважаване
молбата на ответника за присъждане на направените деловодни разноски в
съответен размер – 786 лева за адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 3 и чл.
80, ГПК). Тази сума съдът определя при съобразяване с факта, че с
поведението си ответникът е дал повод за предявяване на главния иск само за
дължимата му горница от 2000 лева, но не и за остатъка от 13 000 лева,
плащането на който не е получено поради липсата на кредиторово съдействие.
Молбата на третото лице помагач за присъждане на деловодни
разноски следва да бъде оставена без уважение, предвид разпоредбата на чл.
78, ал. 10, ГПК. Делото не съдържа доказателства с процесуалните си
действия С. К. да е причинил разноски на страните, поради което той не е
легитимиран като длъжник за посочените по-горе вземания по чл. 78, ал. 1 и
3, ГПК.
В изпълнение разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 78, ал. 6,
ГПК, ответникът-ЕАД следва да заплати на БсОС държавна такса от общо 600
лева, дължима върху уважената част от главния иск, както и разноски за
възнаграждения за двете вещи лица – общо 438,20 лева.
7
В полза на адв. В. Н., процесуален представител на ищеца, съдът
следва да присъди възнаграждение в размер от 1750 лева, на основание чл. 38,
ал. 2, изр. второ във вр. с ал. 1, т. 2, ЗАдв и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/2004 год. – в редакцията й към момента на сключване на договора за правна
защита (22.03.2023 год.), когато е възникнало правоотношението.
Ирелевантна за размера на дължимото възнаграждение е датата на подаване
на исковата молба, която дата не зависи и не е обвързана от договора за
правна защита.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, Район Триадица, бул. „Витоша“
№ 89Б, на основание чл. 493, ал. 1, т. 1, предл. първо, чл. 429, ал. 3, КЗ и чл.
86, ЗЗД, да заплати на непълнолетното дете Г. С. Д., ЕГН **********,
действащо със съгласие на майката-законен попечител М. И.а Д., ЕГН
**********, двете с адрес гр. Б., кв. М. р., ул. „З.“ № **, ет. *, сума в размер
от 15 000 (петнадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди (болки, страдания, психически и емоционален
дискомфорт), последица от ПТП, настъпило на 10.01.2022 год. на
кръстовището на бул. „Захари Стоянов“ и ул. „Въстаническа“ в гр. Бургас,
причинено от С. К. Ф., като водач на л. а. „Рено Клио“, рег. № РА5517ВМ, за
които вреди е образувана Щета № 43072952200090, ведно с обезщетение в
размер на законната лихва за забавено плащане на частта от главницата –
2000 лева, начиная от 17.05.2022 год. до окончателното й изплащане, И
ОТХВЪРЛЯ главния иск – в частта му за горницата над 15 000 лева до
претендираните 26 000 лева; акцесорния иск за законна лихва върху тази
горница за периода от 10.01.2022 год. до окончателното й изплащане;
акцесорния иск за обезщетение за забава върху част от присъдената
главницата – 13 000 лева, начиная от деня на деликта – 10.01.2022 год., до
окончателното й изплащане, както и акцесорния иск за обезщетение за забава
8
върху част от присъдената главница от 2000 лева – за периода 10.01.-
16.05.2022 год.
Решението е постановено при участие на С. Ф. К., ЕГН **********,
със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Оборище“ № 85, в качеството на трето лице
помагач.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 78, ал. 1,
ГПК на непълнолетния ищец Г. С. Д., за осъждане на ответника „ДЗИ – Общо
застраховане” ЕАД да й заплати направените деловодните разноски.
ОСЪЖДА непълнолетното дете Г. С. Д., ЕГН **********, действащо
със съгласие на майката-законен попечител М. И.а Д., ЕГН **********, двете
с адрес гр. Б., кв. М. р., ул. „З.“ № **, ет. *, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да
заплати на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, Район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б,
деловодни разноски в размер от 786 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на третото лице помагач С. Ф. К.
за осъждане на ищеца Г. С. Д. да му заплати направените деловодните
разноски.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, Район Триадица, бул. „Витоша“
№ 89Б, на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на Бургаския окръжен съд
държавна такса в размер от 600 лева.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, Район Триадица, бул. „Витоша“
№ 89Б, на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на Бургаския окръжен съд
разноски в размер от 438,20 лева.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, Район Триадица, бул. „Витоша“
№ 89Б, на основание чл. 38, ал. 2, ЗАдв, да заплати на адв. Вихър Йорданов
Найденов, ЕГН **********, АК – София, с адрес гр. София, ул. „Иван
Денкоглу“ № 7, ет. 5, ап. 9, адвокатско възнаграждение в размер от 1750 лева.
9
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
Апелативен съд – Бургас в 2-седмичен срок от връчване на препис от
съдебния акт.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
10