№ 436
гр. София, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20211110154133 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 67, ал. 1 вр. ал. 7, т. 5 ЗДСл
вр. с чл. 125 ЗДсл. , вр. чл. 24 от Наредба за заплатите на служителите в държавната
администрация.
Ищецът А.Л.Г. твърди, че в периода 13.01.17г.- 22.04.2018г. е била в служебно
правоотношение с ответника Министерство **** „главен експерт“ сектор „Финансов
контрол“, отдел „Финансово управление и контрол“, Главна дирекция „Стратегическо
планиране и програми за регионално развитие“ , като със Заповед №РД-02-36-930/29.08.17Г.,
считано от 22.08.17г. й било наредено да подпомага дейността на отдел “Финансово
управление и контрол“, сектор „Счетоводна отчетност, разплащания и лоши вземания“.
Била приета Методология за определяне на допълнителни възнаграждения на служители
/ДМС/ в главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ и
съгласно Наредба за заплати на служители в държавната администрация , на служителите се
изплащало ДМС за постигнати резултати четири пъти годишно—април, юли, октомври- за
текущата година, и и през месец януари –за предходната година. Поддържа, че със Заповед
№РД02-16- 268/12.04.18г. по нейна молба било прекратено служебното й правоотношение,
считано от 22.04.18г., като ответникът не й заплатил ДМС за последното тримесечие, през
което била на работа. Счита, че ответникът й дължи заплащане на допълнително материално
стимулиране в размер на 4000лева за положен труд в периода 01.01.18г.- 30.03.18г., за
тримесечието преди прекратяване на служебното й правоотношение, за периода 01.01.18г.-
30.03.2018г. Претендира осъждане на ответника да заплати посочената сума, ведно със
законна лихва от датата на исковата молба.Претендира разноски.
1
Ответникът оспорва исковете, като счита, че не са налице предпоставките за заплащане
на допълнителното възнаграждение. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
АЛ. Л. Г. е назначена по служебно правоотношение на длъжност „главен експерт" в
сектор "Финансов контрол", отдел „Финансово управление и контрол", главна дирекция
„Градско и регионално развитие" при Министерство **** (МРРБ), считано от 23.01.2017 г.,
съгласно заповед № РД-02-16-19/23.01.2017 г. на главния секретар, по заместване на
държавен служител /Силвия Валерий Касабова/ , който отсъства от работа до завръщане на
титуляра.
Със заповед № РД-02-16-673/22.08.2017 г. на главния секретар на Министерство ****
(МРРБ), след изразено писмено съгласие на АЛ. Л. Г., считано от 22.08.2017 г., е
преназначена на длъжност „главен експерт" в сектор „Финансов контрол", отдел
„Финансово управление и контрол" на главна дирекция „Стратегическо планиране и
програми за регионално развитие" (ГД „СППРР") за заместване на отсъстващия държавен
служител.
Със Заповед № РД-02-36-930/29.08.2017 г. на главения директор на ГД „СППРР", на
АЛ. Л. Г. е наредено да извършва функции съгласно цитираната заповед.
На 22.03.2018 г., АЛ. Л. Г. е подала заявление с № 91-К-117/22.03.2018 г. за
прекратяване на служебното правоотношение с едномесечно предизвестие на основание чл.
105, ал.1 и 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Служебното правоотношение е
прекратено със заповед № РД-02-16-268/12.04.2018 г. на главния секретар на Министерство
**** (МРРБ), считано от 22.04.2018 г.
За периода от 01.01. - 30.03.2018 г., АЛ. Л. Г. е получила оценка за работата си „4”,
видно от приложените по делото Оценка за изпълнението на АЛ. Л. Г. и Доклад за размер на
допъ;нителното възнаграждение за постигнати резултати в отдел „Финансово управление и
конктрол на главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално
развитие”.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира от правна
страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 67, ал. 1 вр. ал. 7, т. 5 ЗДСл вр. с чл. 125
ЗДсл. и чл. 24 от Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация.
По предявената претенция в тежест на ищеца е да докаже, че са се осъществили
предпоставките за заплащане на търсеното допълнително възнаграждение за процесния
период , а за ответника е възникнало задължението за заплащане на допълнително
възнаграждение в претендирания размер.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията на падежите, за което
не сочи доказателства.
2
Съгласно чл. 67, ал. 1 ЗДСл брутната заплата на държавните служители се състои от
основна заплата и допълнителни възнаграждения, които са посочени в, ал. 7 на същата
норма, като в т. 5 от нея изрично е включено и допълнителното възнаграждение за
постигнати резултати.
В чл. 67, ал. 8 ЗДСл е предвидено, че допълнителното възнаграждение по чл. 67, ал. 7,
т. 5 ЗДСл, за постигнати резултати, се определя за точно и в срок изпълнение на
поставените задачи, като се изплаща четири пъти годишно - през месец април, юли и
октомври за текущата година и през месец януари - за предходната година, въз основа на
оценка по ред, определен в наредбата по ал. 3.
Съгласно чл. 25 от Наредба за заплатите на служителите в държавната
администрация допълнителните възнаграждения за постигнати резултати се определят въз
основа на оценка на структурните звена в административната структура и/или на отделните
служители.
По делото е приложена „Методология за определяне на допълнителни възнаграждения
на служителите (ДМС) в Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за
регионално развитие“, съгласно Наредбата за заплатите на служителите в държавната
администрация. Съгласно т. 2 и т. 3 от нея допълнително възнаграждение за постигнати
резултати може да се изплаща четири пъти годишно – през месец април, юли и октомври за
текущата година и през месец януари – за предходната година, а преценката за разпределяне
на ДМС е спрямо постигнатите резултати на дирекцията за изпълнение на минимално
заложените цели, извънредните резултати, общата политика за ДМС на МРРБ в рамките на
съответното тримесечие.
Като се съобрази смисъла на ЗДСл и актовете във връзка с прилагането му относно
характера на допълнителните възнаграждения, получавани от служителите за постигнати
резултати /т. н. материално стимулиране/ следва извод, че те нямат характер на
задължителен елемент от трудовото възнаграждение. Както се посочи, съгласно чл. 67, ал. 8
ЗДСл, допълнителното възнаграждение за постигнати резултати /по чл. 67, ал. 7, т. 5 ЗДСл/
се определя за точно и в срок изпълнение на поставени задачи. То зависи от резултата на
трудовия процес и се начислява и изплаща на служителя в съответствие с количеството и
качеството на действително извършената работа. Преценката за личния принос на
служителя и проявения от него професионализъм може да бъде извършена при реално
положен труд и основана на реални факти във връзка с изпълнението на работата му. /в този
смисъл р. № 227 от 26.10.2017 г. по гр. д. № 4488/2016 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, р. № 123 от
04.10.2018 г. по гр. д. № 716/2018 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС /.
От посочената в закона регламентация се налага извод, че за да възникне право на
служителя за получи допълнително възнаграждение е необходимо ръководителят на
административната структура да е взел решение за изплащане на такова и да е определил
неговият размер за съответния служител. Следователно законодателят е уредил процедурата
за определяне на допълнителните възнаградения и сроковете за изплащането им, но е
предоставил възможност на ръководителя на административната структура да извърши
3
преценката дали да бъде заплатено такова възнаграждение и в какъв конкретен размер. В
този смисъл се касае за право на насрещната страна по служебното правоотношение, а не за
задължение, чието изпълнение да претендира държавният служител.
На следващо място, допълнителното възнаграждение за постигнати резултати няма
задължителен, нито постоянен характер, а зависи от конкретно постигнатите резултати на
служителя за съответния период и от приноса му за тези резултати. Преценката дали са
постигнати такива от служителя е предоставена на съответния административен
ръководител. В случая на ищцата е поставена оценка за работата й „4“, като според т. 18 от
Методологията в случай, че оценката на служител е под оценка „приемливи резултати и
неприемливи резултати" /т.е. при средно претеглената между оценка на началник отдел и
зам. главен директор/главен директор се получава оценка между „4” и „5”/, служителят не
получава ДВПР за съответното тримесечие. В случай на служители с оценка „4” и „5” в
рамките на отдела, бюджетът се преразпределя на останалите служители в отдела. От това
следва, че обвързвайки допълнителното възнаграждение с постигнатите от служителя
резултати в трудовия процес и поставянето на оценка „4“ на служителя, довело до отказ да
се заплати допълнително възнаграждение, ответникът не е допуснал нарушение на
законовите правила.
По повод възражението на ищцата, че за тримесечието, за което претендира
допълнително възнаграждение е била заета по служебно правоотношение с ответника и
такова й се дължи, съдът го намира за неосновалено. Допълнителното възнаграждение за
постигнати резултати не е предварително договорено и не съществува правна норма, която
да задължава работодателя да го заплати. Само фактът, че ищцата е била в служебно
правоотношение с ответника през процесния период не е единствена предпоставка за
заплащане на допълнително възнаграждение. Преценката за изплащането на допълнително
възнаграждение е поставена на волята на ръководителя на структурата и е такава по
целесъобразност.
Предвид изложеното, съдът намира, че искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответника, като му се дължат такива на
основание чл. 78, ал.3, вр. ал.8 ГПК в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд, 69 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Л.Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. АДРЕС и
съдебен адрес: гр. София, ул. АДРЕС срещу Министерство ****, с сдрес: гр. София, бул.
АДРЕС, т. 5 ЗДСл вр. с чл. 125 ЗДсл. и чл. 24 от Наредба за заплатите на служителите в
държавната администрация, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4000
лв., представляваща допълнително възнаграждение за постигнати резултати за периода
4
01.01.18г.- 30.03.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
26.03.2019г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА А.Л.Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. АДРЕС и съдебен адрес:
гр. София, ул. АДРЕС, да заплати на Министерство ****, с сдрес: гр. София, бул. АДРЕС
на основание чл. 78, ал.3, вр. ал.8 ГПК сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5