№ 19836
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110108781 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени установителни искове по реда на чл. 415 ГПК с правна
квалификация чл. 79 вр. с чл. 149, ал. 1 т. 3 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация София”
ЕАД срещу „Супра Трейд“ ЕООД за признаване за установено спрямо ответника, че същият
дължи на ищеца вземанията за сумите от 295,44 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия, доставена до топлоснабден имот – ъглов магазин, с адрес гр.
София, бул. „Витоша №55 за периода от м.07.2020г. до м. 04.2022г., сумата от 58,19 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.10.2021 г. до 06.11.2023г., начислена върху
главницата за топлинна енергия, сумата от 6,30 лв. за главница за дялово разпределение за
периода от м.05.2021г. до м. 09.2021г. и 1,47 лв. за мораторна лихва върху това вземане за
периода от 01.07.2021г. до 06.11.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение от 27.11.2023 г. по гр. д. №62760/2023 г. по описа
на СРС, 113 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, като
последният бил потребител за стопански нужди. Поддържа, че доставил топлинна енергия,
за която „Супра Трейд“ ЕООД не заплатил дължимата се цена. Съгласно приложимите
1
между страните общи условия падежът на задълженията настъпвал в срок до 20-то число на
месеца, следващ месеца на доставката и получаването на издадена от продавача данъчна
фактура. При така изложените фактически твърдения иска от съда да уважи предявения иск,
като му присъди разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове. Излага твърдения, че не е бил надлежно уведомен за
дължимите суми и че след завеждане на делото заплатил същите.
С допълнителна молба с вх. №324372/14.10.2024г. ищецът признава, че на
17.04.2024г. получил от ответника сумата от 361,40 лв., която отнесъл в погашение на
сторените в производството по делото разноски, мораторни и законни лихви, при което
оставала непогасена част от главницата в размер на 65,68 лв.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, редакция към исковия период,
сега т. 33в, небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен
договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя –
арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
В този смисъл е и разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ОУ от 2007 г. за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди от "Топлофикация София" ЕАД на потребители в гр.
София, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач при прилагане на същите ОУ.
Съгласно чл. 3 ОУ купувач на топлинна енергия за стопански нужди може да бъде както
юридическо, така и физическо лице, което извършва стопанска дейност и използва топлинна
енергия за технологични нужди, отопление и горещо водоснабдяване (т. 1), използва
топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване извън
домакинството си (т. 3). Предвид нормата на чл. 61 ОУ страна по договора за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди може да бъде собственик, титуляр на вещно право на
ползване или наемател на имота, в който се ползва топлинна енергия за стопански нужди.
Според чл. 62, ал. 1 ОУ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди купувачът подава заявление по образец и прилага документи
удостоверяващи право на собственост, вещно право на ползване, съгласие на собственика и
др., след което продавачът сключва договор за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди с купувача, открива и води партида с абонатен номер – ал. 2 на същия текст.
От представените по делото писмени доказателства, а именно изходящо от
ответното дружество заявление от 18.04.2018 г. за сключване на договор при ОУ за продажба
на ТЕ за стопански нужди на адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 35, аб. № 340131 и писмен
2
договор № 38092/340131 при ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди по чл. 149, ал. 1, т. 3
ЗЕ за същия адрес, сключен между страните по делото се се установява, че същите са били
обвързани от валидна облигационна връзка с предмет продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди, сключена в законовоустановената от нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ
писмена форма, за което била открита и водена партида с аб. № 340131 за срок от
01.04.2018г. до 01.12.2022г., който обхваща и исковия период. Това обстоятелство е отделено
като безспорно с доклада по делото, приет без възражения от страните.
Като безспорно е отделено също така и обстоятелството, че през исковия период
до имота е доставена топлинна енергия на претендираната стойност.
По делото ответникът не релевира конкретно оспорване и по отношение размера
на исковите суми за главници. Ето защо и предвид имплицитното признание за
съществуването на тези вземания, което следва от плащането им в хода на процеса, съдът
приема същите за установени както по основание, така и по размер.
По исковете по чл. 86 ЗЗД
Съгласно чл. 40, ал. 1 от Общите условия към договора за покупко-продажба на
топлинна енергия за стопански нужди купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими
суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката,
след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Тоест, настъпването на
изискуемостта изисква не само изтичането на 20-дневния срок на месеца, следващ месеца на
доставката, но и получаване на издадена от продавача данъчна фактура от страна на
купувача. В случая по делото доказателства по отношение издаване и получаване на
данъчна фактура от страна на ответника не са сочени и не са ангажирани, поради което и по
арг. от чл. 84 ЗЗД съдът намира, че са ответникът не е изпадал в забава и не дължи
претендираната мораторна лихва върху главниците за цената на доставената топлинна
енергия и дялово разпределение. Следователно акцесорните претенции са неоснователни,
поради което подлежат на отхвърляне.
Тук следва да се разгледа възражението на ответника за погасяване на съдебно
предявените вземания за главници с плащането им.
Със задължителните разяснения в Тълкувателно решение № 3 от 2017 г. на ОСГТК
на ВКС е прието, че условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1
ЗЗД и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да
определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. Съдът намира, че за
съдебните разноски, предмет на издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
62760/2023г. и съдебните разноски по исковото производство не се прилагат правилата за
поредност на погасяване на задълженията, уредени в чл. 76, ал. 2 ЗЗД, тъй като не са
ликвидни и не подлежат на погасяване до влизане в сила на заповедта за изпълнение, респ.
по арг. от чл. 416, ал. 1 ГПК до влизане в сила на съдебното решение. До този момент,
тяхното съществуване и размер зависи от изхода на спора, поради което същите не могат да
бъдат предмет на погасяване по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
3
В представения документ за преводно нареждане от 17.04.2024г. като основание за
плащането на сумата от 361,40 лв. е посочено „плащане на претендираната сума по гр.д. №
8781/2024“.
В контекста на гореизложеното, съдът приема на първо място, че от платената
сума по правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД следва да се погасят законните лихви върху
главниците за топлинна енергия и дялово разпределение от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (15.11.2023г.) до датата на плащане
(17.04.2024 г.), които са установени от съда при условията на чл. 162 ГПК и възлизат на
17,22 лв., респ. 0,37 лв. От остатъка от платената сума – 343,81 лева се погасява
претендираната главница за топлинна енергия в размер на 295,44 лв. и 6,30 лв. за главница за
услугата дялово разпределение. Следователно налице е цялостно погасяване на главниците
и законната лихва, предмет на исковите претенции.
Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съгласно която
съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право, следва да бъде съобразен като такъв факт настъпилото след завеждане на
делото плащане от ответника на исковите суми, предявените искове следва да бъдат
отхвърлени като погасени поради плащане в хода на процеса, осъществено след завеждане
на исковата молба в съда.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че предявените искове следва
да се отхвърлят изцяло.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС, съдът следва да се
произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство.
По общото правило на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК присъждането на разноски на страните
се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала
предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск.
Следователно, разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна
сфера, като задължението за заплащането им е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди.
За частта от вземанията, предмет на исковите претенции по чл. 86 ЗЗД разноски на
ищеца не се дължат, тъй като същите са изначално неоснователни. За останалите вземания
неоснователността на претенциите е обусловена от факта на погасяването им с плащане,
настъпил в хода на процеса. От тук съдът намира, че ответникът е станал повод за завеждане
на делото и дължи на ищеца разноски за тази част от вземанията.
В заповедното производство ищецът претендира разноски в размер на 75 лв., от
които 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, от които
съобразно съотношението между отвхърлената част от исковете поради неоснователност и
4
поради плащане в хода на процеса на ищеца се следва сумата от 62,61 лв. Аналогично за
исковото производство в полза на ищеца се дължат разноски в размер на 62,61 лв. от общо
сторените такива в размер на 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от
Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, при
съобразяване действителната фактическа и правна сложност на делото, вида и обема на
извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, както и разясненията на
определение № 518/03.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4461/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о., според
които законът допуска размерът на юрисконсултското възнаграждение да е под минималния
размер за съответното дело, когато сложността му е ниска.
От страна на ответника не се претендират разноски, поради което съдът не
присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК установителни
искове от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б против „СУПРА ТРЕЙД“ с ЕИК 17535721 със
седалище и адрес на управление гр. София, общ. Красно село, ж.к. „Хиподрума“, бл 113, вх.
„Б“, ет. 7, ап. 44 с правно основание чл. 79 вр. с чл. 149, ал. 1 т. 3 ЗЕ за установяване
съществуване на вземанията за сумите от 295,44 лева, представляваща главница за цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2020г. до 30.04.2022г. до топлоснабден имот
с абонатен номер с адрес гр. София, бул. „Витоша“, №35 ведно със законна лихва за периода
от 15.11.2023г. до датата на плащане на вземането – 17.04.2024г., и за сумата от 6,30 лева -
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021г. до 30.09.2021г
, ведно със законна лихва за периода от 15.11.2023г. до датата на изплащане на вземането –
17.04.2024г. като погасени с плащане в хода на процеса, както и исковете с правно
основание чл. 86 ЗЗД за установяване съществуване на вземанията за сумата от 58,19 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.10.2021 г. до 06.11.2023г., начислена върху
главница за топлинна енергия и 1,47 лв. за мораторна лихва върху главницата за стойността
на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2021г. до 06.11.2023г.,съгласно
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 27.11.2023г. по гр.д.
№62760/2023г. по описа на Софийски районен съд,113 състав,
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „СУПРА ТРЕЙД“ с ЕИК 17535721 със
седалище и адрес на управление гр. София, общ. Красно село, ж.к. „Хиподрума“, бл 113, вх.
„Б“, ет. 7, ап. 44 да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б сумите от 62,61 лв. за
5
разноски в заповедното производство и 62,61 лв. лв. за разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6