Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 17.06.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV - Г въззивен състав, в открито
съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ
МАРИНОВА
мл. с.
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря Виктория
Иванова, като разгледа докладваното от съдия Маринова в. гр. д. № 3327 по описа на СГС за 2021 г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С
решение № 20263495/30.11.2020 г., постановено по гр. д. № 1883/20 г. по описа на СРС, 43 състав, В.А.В.
е осъден да заплати на Етажната собственост на жилищна сграда, находяща се в
гр. София, ж. к. *********, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от общо
3625,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в заплащане на ремонт на покрива на сграда, вследствие на
непозволено увреждане от страна на ответника, изразяващо се в самоволни
преустройствени строително – монтажни и ремонтни дейности, както следва: сумата
от 1812,50 лв., представляваща авансово заплатени 50 % от сумата от общо
3625,00 лв. съгласно договор за ремонт на покрив от 16.11.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от 16.11.2018 г. до окончателното плащане, и сумата от 1812,50
лв., представляваща останалата част от главницата от 3625,00 лв., ведно със
законната лихва, считано от 15.01.2020 г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 1025,00 лв., представляваща
направени разноски по делото и в производството по гр. д. № 49303/18 г. по
описа на СРС, 45 състав.
Подадена
е въззивна жалба от В.А.В. срещу решение № 20263495/30.11.2020 г., постановено по гр. д. № 1883/20 г. по описа на
СРС, 43 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно. Поддържа, че по
делото не са събрани доказателства за направени разходи в твърдяния в исковата
молба размер. Поддържа, че през 2015 – 2016 г. е имало значителни повреди в
покривната конструкция на сградата, която е обща част, като те са отстранени
при условията на гестия от лицето С.Ф.. Твърди, че извършеният авариен ремонт е
обхващал около 20 кв. м. от покривната конструкция от южната страна на сградата
и по никакъв начин не е засегнал останалата част от покрива. Твърди, че
доколкото покривната констукция на сградата е била в изключително лошо
състояние, то увреждането на общите части на имота, констатирано 2 – 3 години
след това от СТЕ, не следва да бъде вменено за обезщетяване от ответника.
Поддържа, че на проведеното ОС на 06.02.2018 г. не е имало кворум, както и
възможност същото да бъде легитимно проведено, тъй като не са присъствали
повече от 50 % от собствениците на обекти в сградата, а управителят на ЕС – С.В.С.не
е имал представителна власт. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд не е
кредитирал показанията на св.В.С.само поради факта, че същата е посочила
погрешна година, през която е полага грижи за майка му. Счита, че от
показанията на св. С.се установява, че тя лично е възприела оплакванията на
майката на въззивника за остарелите общи части на сградата и в частност -
съществуващите проблеми по покривната конструкция, както и състоянието на
гредите по време на извършване на ремонта и че същите са били изгнили. Поддържа,
че в противоречие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че в
случая не се касае за извършен ремонт при условията на гестия /работата да е
предприета уместно и да е водена добре/. Твърди, че неправилно съдът е уважил
искът по чл. 86 ЗЗД, тъй като е била изтекла 3 – годишната погасителна давност.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и
вместо него да постанови друго, с което да отхвърли исковете. Претендира
разноски.
Въззиваемата
страна – Етажната собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. София, район
*********, е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК,
в който поддържа становището, че обжалваното решение е правилно и следва да
бъде потвърдено. Посочва, че от съдебно – техническата експертиза, която е приетата по гр. д. № 49303/18 г. по описа на
СРС, 45 състав, се установяват твърдяните вреди, както и техния размер. Оспорва
като недоказани твърденията за възникнала необходимост от ремонт на покрива
преди извършване на процесните СМР. Твърди, че във въззивната жалба е налице
признание за причинените вреди, тъй като ответникът е признал, че е извършил
ремонт на покривната конструкция без упълномощаване от страна на цялата етажна
собственост, тъй като съкооператорите му не били съгласни да бъдат извършени
СМР. Поддържа, че е налице специален ред за оспорване на легитимността на
Общото събрание на етажната собственост, предвиден в ЗУЕС, и легитимността му
не може да се оспорва инцидентно в настоящото производство. По отношение на
показанията на св. С.е посочено, че следва да се вземе предвид обстоятелството,
че свидетелката е потвърдила, че лично е видяла извършването на СМР в
таванските помещения и на покрива на сградата, както и че са премахнати греди и
стени. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе
предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства
съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
- Етажната собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. София, район *********,
твърди, че на 06.02.2018 г. е било проведено Общо събрание на собствениците,
ползвателите и обитателите на жилищни обекти във връзка с предприемане на
необходимите действия за справяне с възникнал през 2016 г. проблем, свързан с
реконструкцията и нанесена повреда на югозападната и северозападната страна на
покрива на сградата, които са причинени виновно от ответника. Посочва, че на ОС
на ЕС е било взето решение за избиране на управител на ЕС, както и решение за
извършване на спешен укрепителен ремонт на югозападната и северозападната
страна на покрива. Твърди, че до необходимостта от извършване на ремонтни
дейности се е стигнало след едностранно предприети действия от страна на
ответника В.А.В., който без съгласие от страна на останалите правоимащи, дадено
по надлежния ред с взимане на решение от ОС на ЕС, е предприел реконструкция на
покрива и по този начин е нанесъл вреди на общите части на сградата. Посочва,
че ответникът не е бил получил нито предварително, нито последващо разрешение
за осъществените реконструкции от
съответните компетентни органи. Поддържа, че ответникът В.А.В. не е собственик
на самостоятелен обект в сградата, а е баща на заветника В. В.В., легитимиращ
се като собственик на ап. 3, находящ се в гр. София, ул. ******, по силата на
саморъчно завещание от Ц.В.Й.от 15.03.2011 г., обявено на 28.06.2012 г. от нотариус Чайка Бележкова,
който му е предоставил управлението на имота. Твърди, че на 12.09.2016 г. С.Ф.
по заръка на своя наемодател В.В. е предприел подготвителни действия за реконструкция
на покрива, изразяващи се в премахване на част от покрива. Поддържа, че целта
на самоволно предприетите дейности е била преустройство на собствено таванско
помещение, което да бъде обединено със съседния таван, принадлежащ на
собствениците на апартамент № 4 в жилищната сграда. Твърди, че освен, че е
съборена стената между двете тавански помещения /към ап. 3 и ап. 4/, частично е
бил засегнат и покрива над съседните обекти /таванските помещения към ап. 2 и
ап. 5/. Поддържа, че в резултат на извършените противоправни действия от страна
на ответника е била засегната както целостта на обекти, които са чужда
собственост, така и са били причинени вреди на общите части на сградата.
Твърди, че са премахнати керемидите в засегнатата част, като на тяхно място е
поставена хидроизолация, частично е изградена нова подпорна конструкция, която
не е годна да издържи поставянето на керемиди. Посочва, че с оглед
предотвратяване на настъпването на последващи вреди и застрашване, както на
конструкцията на покрива, така и на цялата сграда, собственците на обекти в
жилищната сграда са взели решение на проведено на 12.07.2018 г. ОС на ЕС да предприемат
цялостен ремонт за укрепване и възстановяване на покрива, като на 16.11.2018 г.
е бил сключен договор за ремонт на покрива между ЕС и трето за спора лице.
Твърди, че повредените части, СМР, труд и материали включват, както следва:
демонтаж на стари керемиди и почистване на основата на покрива, доставка,
качване и монтаж на пародифузно фолио, доставка на летви, качване и наковаване,
доставка на стари здрави керемиди, качване и нареждане на керемидите на покрива
и подмазване на капаците с вароциментов разтвор за 50 кв. м. ремонтирана площ
по 43,00 лв./кв. м. - 2150,00 лв.; доставка на поцинкована ламарина и направа
на улама за свързване на стари с нови керемиди – 50,00 лв.; доставка на летви,
качване и наковаване на 22 кв. м. ремонтирана площ по 12,50 лв./кв. м. - 275,00
лв.; доставка на нови дъски, качване и монтаж на останалата част от покрива за
20 кв. м. ремонтирана площ по 35,00 лв./кв. м. –
700,00 лв.; доставка на греди, качване и подсилване на част от покрива – 450,00 лв., като в описаните цени
е включен и трудът. Посочва, че от приетата в производството по обезпечаване на
доказателства по гр. д. № 49303/18 г. по описа на СРС, 45 състав, съдебно –
техническа експертиза се установява, че от самоволните действия на ответника е
била нарушена не само конструкцията на покрива на сградата, но и на другите
общи части, като извършените ремонтни дейности възлизат на сумата от 3 625,00
лв. Поддържа, че с противоправното си поведение, изразяващо се в увреждане на
общи части от процесната жилищна сграда, ответникът е извършил на 12.09.2016 г.
непозволено увреждане. Твърди, че в резултат на незаконосъобразните действия на
ответника, за ищеца са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в
необходимостта от извършване на ремонтни дейности за отстраняване на
увреждането на общите части на жилищната сграда. Иска се от съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 3 625,00 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени
разходи по договор за ремонт на покрив от 16.11.2018 г., сключен с трето за
спора лице, вследствие на непозволено увреждане, извършено от ответника чрез
самоволни преустройствени строително – монтажни и ремонтни дейности, с които е
засеганата целостта на общи части на сградата, ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на деликта – 12.09.2016 г. до
окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът
– В.А.В. оспорва исковете. Твърди, че по делото не са представени доказателства
за ангажиране на деликтната му отговорност в претендирания размер, в т. ч. и за
направени разходи в твърдяния размер. Поддържа, че в периода 2015 – 2016 г. е
имало значителни повреди в покривната конструкция на сградата, която е обща
част, като тази повреда е отстранена при условията на гестия от лицето С.Ф..
Твърди, че извършеният авариен ремонт е обхващал около 20,00 кв. м. от
покривната конструкция от южната страна на сградата и по никакъв начин не е
засегнал останалата част от покрива. Оспорва и легитимността и представителната
власт на управителя на ЕС – С.В.С., като твърди, че на проведеното ОС на ЕС на
06.02.2018 г. не е имало кворум, както и възможност то да бъде легитимно
проведено, тъй като не са присъствали повече от 50 % от собствениците на обекти
в сградата. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
От
протокол № 1/06.02.2018 г. за проведено Общо събрание на собствениците на
обекти в жилищна сграда, находяща се в гр. София, район *********, е видно, че
са взети следните решения: по т. 3 – за избор на С.В.С.за управител на Етажната
собственост на сградата, находяща се в гр. София, ул. *********– за извършване
на спешен укрепителен ремонт на югозападната и северозападната страна на
покрива на сградата, както и по т. 9 – за предприемане на действия за защита на
правата на собствениците в сградата на ул. ******срещу лицата, предприели
неразрешени действия по реконструкция на покрива от югозападнта страна на
сградата – В.В. и С.Ф., като им бъдат изпратени покани за заплащане на пълния
размер на причинените вреди и възстановяване на покрива в предишния му вид.
От
служебна бележка от 19.03.2018 г., издадена от СО, район Лозенец, е видно, че С.В.С.е
вписан като управител на ЕС на сградата, находяща се в гр. София, ул. Бряст №
4, на 14.03.2018 г.
От
саморъчно завещание и протокол за обявяването му от 28.06.2012 г. се
установява, че Ц.В.Й.е завещала на своя внук В. В.В. собствения си недвижим
имот, а именно – ап. 3, находящ се в гр. София, ул. *********
От
договор за ремонт на покрив с нотариална заверка на подписите с рег. №
10008/16.11.2018 г., сключен между ЕС, находяща се в гр. София, район *********,
представлявана от управителя й С.В.С., като възложител, и Т.С.Т., като
изпълнител, е видно, че възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да
извърши възмездно следните строително – монтажни работи на покрива, находящ се
над тавански помещения № 2, 3 и 4, прилежащи над апартаменти № 2, 3 и 4, на
сграда в режим на етажна собственост с адрес: гр. София, район *********, които
СМР са подробно описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от
договора, срещу заплащането на възнаграждение в размер на 3 625,00 лв. Съгласно
уговореното в чл. 3, ал. 3 от договора възложителят следва да заплати авансово
50 % от възнаграждението на изпълнителя по ал. 1 при подписване на договора, а
останалите 50 % от възнаграждението на изпълнителя
следва да се заплатят след завършване и приемане на СМР.
За установяване
на обстоятелствата относно това от кого са извършени твърдяните преустройства,
респ. кой е увредил покрива на процесната жилищна сграда, по делото са събрани
гласни доказателствени средства чрез разпит на св. М.С.Х.иВ.Б. С.а.
От показанията
на св. Х.се установява, че познава процесната жилищна сграда, находяща се на
ул. ******в гр. София, тъй като живее там заедно с родителите си, откакто се е
родил. Посочва, че през м. септември 2016 г. наемателят на ап. № 3 – С.по
възлагане на ответника започнал ремонт на покрива. Заявява, че от улицата се
виждало, че е разкрит покрива на таванското помещение, което е било отредено за
ап. № 3, а на съседното таванско помещение, което е към ап. № 2, били
премахнати стената и подпорните стени между двете тавански помещения, като било
обособено едно общо помещение. В тази връзка през 2016 г. бил проведен разговор
между етажните собственици и ответника, на който те поискали да бъде спрян
ремонта и да се възстанови състоянието на покрива от преди ремонта. Посочва, че
ремонтът бил спрян, а на покрива бил поставен талашит и мембрана. Тъй като с
времето покривът започнал да протича, било проведено Общо събрание на ЕС в края
на лятото на 2017 г. или 2018 г., на което било взето решение етажните
собственици да потърсят правата си във връзка с увреждането, както и да се
съберат оферти за ремонт на покрива. Заявява, че сградата е построена през 60 –
те години на миналия век и че знае за два частични ремонта на покрива, но не
може да посочи през коя година са извършени.
От
показанията на св. С.се установява, че е полагала грижи за майката на г – н В., която живеела на първия етаж на
жилищната сграда, находяща се на ул. ******в гр. София. Твърди, че се е грижила
за нея в периода – зимата на 2014 г. – пролетта на 2015 г. Посочва, че през м.
юли 2016 г. отново посетила жилищната сграда на ул. ******в гр. София, където
по това време се извършал ремонт на таванско помещение. Заявява, че се е качила
на тавана заедно с г – н В., и там разговаряла с лице на име С., който правел
ремонт на таванско помещение и на покрива. Св. С.посочва, че на тавана видяла
свалени греди, дупка на покрива, блокчета итонг и други строителни материали.
Разказва, че докато се е грижила за майката на г – н В., тя й се оплаквала, че
покривът тече, както и че има влага по стените, най – вече в кухнята, която е
откъм терасата.
От заключението
на СТЕ, прието в производството по обезпечаване на доказателства по реда на чл.
207 ГПК, се установява, че от замерванията, извършени на място при огледа от
вещото лице, че процесните помещения са таван № 3 и таван № 4, които са
прилежащи съответно към ап. 3 и 4. Установява се също така, че междинната
гранична стена между двата тавана е разрушена и помещението е станало едно цяло
с обща квадратура от около 16 кв. м. От вътрешната страна на ската е било видно,
че обвишката на покрива е изпълнена с платна от ОСБ. Констатирано е, че са
поставени нови греди по ската, както и че липсват оригиналните укрепващи
хоризонтални и вертикални /подпорни/ греди, а вместо тях в по – ниската част на
помещението е монтирана хоризонтална греда, която не е захваната странично и е
подпряна на две вертикални греди, които не са застопорени в пода. Освен това в
помещение № 2 е унищожена вътрешната обшивка, над която прозира новата дъсчена
обшивка от ремонта от есента на 2018 г., която показва периметъра на увредената
част от започнатия ремонт в помещения 3 и 4. В аналогично състояние са и
помещение 5 и части от коридора на подпокривното пространство. СТЕ дава
заключение, че при започнатия и недовършен ремонт на помещения 3 и 4 са
засегнати и площи от покрива и конструкцията и в съседство от изток и запад,
които са били увредени.
Вещото лице по
СТЕ посочва, че към момента на огледа ремонтът е бил извършен, както и че от
домоуправителя на ЕС са му били предоставени извлечения от банковата сметка на
ЕС, от които се потвърждава факта на плащане по договора за ремонт на покрива
от 16.11.2018 г. в общ размер от 3 625 лв.
Според
вещото лице по СТЕ посоченото от строителя глобално количество на ремонтираната
част от 50 кв. м. съвпада приблизително с направените изчисления от СТЕ за
увредената част, чиято количествена стойност е около 57 кв. м. /от югозападната страна откъм ул. Бряст/. С
оглед обема на вложените при ремонта видове СМР вещото лице дава заключение, че
същите не излизат от конвенционалите представи за справедлива пазарна цена към
момента за реализацията им.
При така
установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната
жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално
легитимирана страна и е срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно
и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал и нарушение на императивни
материалноправни норми.
Във
връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение на правилността
на обжалваното решение, въззивният съд намира следното:
Първоинстанционният
съд правилно е разпределил с доклада по делото доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, като е указал, че в тежест
на ищеца е да докаже наличието на противоправно деяние от ответника, в причинна
връзка с което са му причинени имуществени вреди, а в тежест на ответника е да
опровергае презумпцията за вина на делинквента.
Не
се спори между страните по делото, а и от събраните доказателства, се
установява, че през м. септември 2019 г. е извършен ремонт на покрива на
процесната жилищна сграда от лицето С.Ф. по поръчка на ответника В.В., при
който е била премахната част от покрива на жилищната сграда, с цел –
преустройство на таванско помещение /принадлежащо на собственика на ап. № 3/,
което да бъде обединено със съседното таванско помещение /принадлежащо на
собственика на апартамент № 4/.
Спорен
по делото е въпросът дали процесните ремонтни дейности от м. септември 2016 г.
са извършени при условията на гестия, както поддържа въззивникът.
За да е налице
водене на чужда работа без пълномощие, е необходимо да е предприета чужда
работа - правни или фактически действия в чужд интерес, да съществува намерение
да се управлява чуждата работа и това да е извършено доброволно, а не като
задължение по закон /чл. 60, ал. 1 ЗЗД/.
В
случая, от събраните по делото доказателства не се установява да са извършени
фактически действия от въззивника – ответник в първоинстанционното производство
в чужд интерес /ЕС/, а именно – ремонт
на обща част /покрив на процесната жилищна сграда/, както и съществуването на
намерение за това, а напротив – установява се, че целта е била да се извърши незаконно преустройство
на две съседни тавански помещения /към ап. 3 и ап. 4/, като ги обедини, като
при извършването на тези СМР въззивникът е установил, че покривът над тези
помещения е в лошо състояние, което довело до необходимостта от ремонт на тази
част от покрива, при което са били засегнати и площи от покрива в съседство от
изток и от запад. Същевременно от заключението на СТЕ се установява, че
извършената от въззивника работа /чрез възлагане на трето за спора лице – С.Ф./
не е предприета уместно, а се касае за бутафорна конструкция, при която липсват
оригиналните укрепващи хоризонтални и вертикални /подпорни греди/.
На
следващо място, съдът намира, че по делото се установява наличието на пряка
причинна връзка между противоправните действия на въззивника и претърпените
вреди. От протокола от ОС на ЕС от
06.02.2018 г. е видно, че решението за ремонт на покрива на процесната
жилищна сграда е взето вследствие на действията на въззивника и на трето за
спора лице - С.Ф., а именно –
неправомерно унищожаване и повреда на югозападната и северозападната част от
покрива. В подкрепа на горния извод са и показанията на св. Х., който дава
сведения, че след като е бил спрян ремонта, покривът започнал да тече, което
наложило да бъде взето решение на ОС на ЕС за сключване на договор за ремонт на
покрива с трето лице.
Неоснователно
е възражението за липса на представителна власт на управителя на ЕС, както и че
проведеното на 06.02.2018 г. ОС на ЕС не е имало кворум, респ. не е проведено легитимно,
тъй като на събранието не са присъствали повече от 50 % от собствениците на
обекти в сградата. В разпоредбата на чл. 40 ЗУЕС е предвиден специален ред и
срок за обжалване на решенията на ОС на ЕС. По делото не се твърди, а и не се
установява решенията от ОС на ЕС от 06.02.2018 г. да са били обжалвани в срока,
предвиден в чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, респ. да са били отменени по надлежния за това
ред, поради което същите са влезли в сила. В производството по настоящото дело
е недопустимо да се обсъжда инцидентно процесуалната законосъобразност на
посочените по – горе решения на ОС на ЕС от 06.02.2018 г. Отделно от това,
следва да се посочи, че за въззивника не е налице правен интерес да оспорва
наличието на представителна власт на управителя на ЕС – С.С., а такъв интерес е
налице само за представляваното лице.
На
следващо място, от представения като доказателство по делото договор за ремонт
на покрива от 16.11.2018 г. е видно между ЕС, находяща се в гр. София, район *********,
представлявана от управителя й С.В.С., като възложител, и Т.С.Т., като
изпълнител, е сключен договор за ремонт на покрива, съгласно който възложителят е възложил, а изпълнителят е
приел да извърши възмездно строително – монтажни работи на покрива, находящ се
над тавански помещения № 2, 3 и 4, прилежащи над апартаменти № 2, 3 и 4, на
сграда в режим на етажна собственост с адрес: гр. София, район *********, срещу
заплащането на възнаграждение в размер на 3 625,00 лв., от които - авансово 50
%, платими при подписване на договора, а останалите 50 % от възнаграждението на изпълнителя следва да
се заплатят след завършване и приемане на СМР.
От заключението на СТЕ се установява, че
към момента на огледа ремонтът е бил извършен, както и че по изчисления на
вещото лице ремонтираната площ е около 57 кв. м. /от югозападната страна откъм ул. Бряст/. От
заключението на СТЕ се установява, че ЕС е заплатила на изпълнителя за
процесния ремонт на два транша сумата от 3 625,00 лв. Извършените разходи за ремонта на покрива на процесната
сграда, който се е наложил поради самоволните преустройствени строително –
монтажни работи от страна на въззивника, представляват имуществена вреда за ЕС,
тъй като намаляват патримониума им, поради което подлежат на обезщетяване от
въззивника.
Върху обезщетението за имуществени вреди се дължи
лихва за забава, чийто начален момент е денят на увреждането – 12.09.2016 г.
/арг. от чл. 84, ал. 3 ЗЗД относно момента на изпадане в забава при деликт/.
В
случая, първоинстанционният съд е присъдил лихва за забава от по – късен момент, но доколкото не е
подадена въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение в тази му част от ищеца в първоинстанционното
производство, то не са налице основания за ревизиране на решението в тази му
част.
Направеното
за първи път с въззивната жалба възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на вземането за лихва за забава не следва да се обсъжда, тъй като е
преклудирано.
Поради
съвпадение в крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд
решение № 20263495/30.11.2020 г., постановено по гр. д. № 1883/20 г. по описа на СРС, 43 състав, следва
да бъде потвърдено като правилно, в т. ч. и в частта му за разноските.
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 273 във вр. с чл.78, ал. 1 ГПК въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 500 лв.,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Предвид
изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС
сумата от 30 лв., представляваща платено от бюджета на съда възнаграждение на
вещото лице по СТЕ за явяването му в открито съдебно заседание за преразпит във
въззивното производство.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20263495/30.11.2020 г., постановено по гр. д. № 1883/20 г. по описа на СРС, 43 състав.
ОСЪЖДА В.А.В., ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати на Етажната собственост на жилищна сграда, находяща се в
гр. София, район *********, на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 500 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА В.А.В., ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати по сметка на СГС сумата от 30 лв., представляваща
възнаграждение на вещото лице по СТЕ за явяването му в открито съдебно
заседание за преразпит във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание
чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: