МОТИВИ:
Внесена е тъжба от *** от град Плевен Е.Б.М. *** за това, че на ***
година, в *** пред *** казала нещо унизително за честта и достойнството на П.Л.М.
*** в негово присъствие, а именно: „ ***”, „***” и извършила неприлични жестове
с ръце, насочени към него – престъпление по чл. 146 ал. І от НК.
Внесената тъжба е и против Т.И. *** това, че на *** година, в *** пред *** казал
нещо унизително за честта и достойнството на П.Л.М. *** в негово присъствие, а
именно: ***-престъпление по чл. 146 ал. І от НК.
До откриване на съдебното следствие и на основание
чл. 85 НПК в наказателното производство е приет за съвместно разглеждане
граждански иск от П.Л.М. ***, ЕГН **********
против Е.Б.М. ***, ЕГН ********** за сумата
от 2 000 лева, представляваща обезщетение за нанесените му в резултат на
престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането – *** година до окончателното й изплащане.
До откриване на съдебното следствие и на основание
чл. 85 НПК в наказателното производство е приет за съвместно разглеждане
граждански иск от П.Л.М. ***, ЕГН ********** против Т.И. ***, ЕГН ********** за сумата от
2 000 лева, представляваща обезщетение за нанесените му в резултат на
престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането – *** година до окончателното й изплащане.
В съдебно
заседание тъжителят се представлява от повереник – ***, ***. Подържа изцяло
така предявеното на двамата подсъдими обвинение за извършено престъпление по чл.
146 ал. 1 НК. Счита същото за доказано по несъмнен начин въз основа на всички
събрани по делото доказателства. Моли съда да постанови осъдителна присъда и
наложи справедливо наказание в границите, предвидени от закона. Моли да бъдат
уважени изцяло така предявените два граждански иска общо за 4000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от доверителя й неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
Подсъдимите М. и Т.М. се представляват от адвокат ***,
***. И двамата дават обяснения по така
повдигнатото им обвинение. Подсъдимата М. отрича да е изричала каквито и да е
обидни думи по адрес на тъжителя. Твърди, че не тя а П.М. и отправил обидни
думи на процесната дата, както и че ненавистта му към нея, тъй като е с ***
кожа датира от дълги години, което е провокирало и същата да подаде редица
жалби против тъжителя до компетентните органи. Моли да бъде призната за невинна.
Подсъдимият Т.М. моли съда да го признае за
невинен. Отрича да е участвал по какъвто и да е начин в събитията, развили се
на *** година, а само присъствал там. М. обаче чул, че именно П.М. за пореден
път обиждал Е.М. с груби думи и изрази.
Защитникът на подсъдимите
- адвокат ***, взема становище, че
така повдигнатото по реда на частното производство обвинение против
подзащитните му е недоказано и моли съда същите да бъдат оправдани. Счита, че
въз основа анализа на събраните доказателства по делото не може да се направи
извод за извършени каквито и да е противоправни действия от страна на двамата
подсъдими. Напротив – налице са данни за извършени спрямо тях неправомерни
действия, поради което моли съда да приеме, че обвинението не е доказано и да
оправдае и двамата. Моли съда да отхвърли изцяло и така предявените два граждански иска
като неоснователни и недоказани.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимата Е.Б.М. е родена
на *** ***, ***, живуща ***, българска, ***, със средно-специално образование,
неомъжена, не работи, неосъждана, ЕГН **********.
Подсъдимият Т.И.М. е роден на *** ***, живущ ***,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен, не работи,
неосъждан, ЕГН **********.
Свидетелите Г.Й., В.К., ***, М. *** и тъжителят П.М. ***, ж. к „***“ *** вход Г и
се познават. Техен съсед е и свидетелят И.Н.,
който живее в същият жилищен блок, но вход ***.
Подсъдимата М. *** заедно със свидетелката *** –
нейна майка. Двете отглеждат малолетното
дете на подсъдимата Е.М.. Подсъдимият Т.М. пък живее във *** на блок № *** в същият
жилищен квартал и подържа близки приятелски отношения с подсъдимата и нейната
майка.
Подсъдимата М. е с *** произход.
Между подсъдимата и нейната майка от една страна и
свидетелят Г.Й. от друга, били установени влошени съседски
взаимоотношения. Същите датирали от
много години като по повод на тях през месец август на 2017 година,
впоследствие и на *** година свидетелката *** депозирала две жалби в *** против
свидетеля Й. за оказван от негова страна психически и физически тормоз над
двете жени. Въз основа на така депозираните жалби са извършени проверки от
компетентните органи, образуваните преписки приключили с отказ да се образува
наказателно производство по преписки с номера
В – ***/2017 година и В – ***/2020 година по описа на ***.
Подсъдимата М. също депозирала до органите на
реда три жалби срещу свои съседи
съответно на *** година против Г.Й. / заведена преписка № В ***/2018 година/
и две жалби на *** година против
тъжителят П.М. / заведени под преписки съответно № В – ***/2020 година и № В – ***/2020
година по описа на РП- Плевен/. Преписка № В – ***/2018 година приключила с
постановление за отказ да се образува наказателно производство от *** година.
Преписки № В – ***/2020 година и № В – ***/2020
година били обединени като и понастоящем работата по преписката продължава със снемането на обяснения от запознатите с
изложените в двете жалби обстоятелства
лица.
Подсъдимата М. и нейната майка *** не се ползват с
добро име сред съседите си. Неразбирателствата между тях, свидетеля Й. и
подсъдимия започнали след като починал бащата на ***, с когото всички подържали
много добри отношения. Според подсъдимата и свидетелката *** основна причина за
това бил произхода на Е. а именно, че баща и е ***иец и е с по – *** кожа. Този
факт съседите използвали, за да обиждат
и унижават подсъдимата в продължение на дълги години като я игнорирали и
наричали с обидни думи и изрази. Според съседите им обаче, основна причина за
конфликтите бил сприхавият и заядлив
нрав и на двете жени.
Тъжителят П.М. се ползва с името на добър и
улегнал човек в блока и квартала, в които живее. М. е уважаван от съседите си, винаги с готовност откликвал и помагал на всички с каквото може.
На *** година, свидетелите Г.Й., В.К., И.Н. и
тъжителят П.М. седели в беседка, разположена пред *** на *** в квартал *** и си
говорели.
Около 18:00 часа в същия ден подсъдимата решила да
изведе детето си да покара колело. С нея
били свидетелката *** - нейна майка и подсъдимият Т.М.. Стоели пред
вход„ ** на същият блок. По същото време, свидетелят С.З., с когото подсъдимата
имала интимни отношения към онзи момент и се обадил по телефона и я уведомил,
че е паркирал автомобила си пред вход „ **
на блока. Помолил я да отиде до там, за да се видят. На път за вход „ **,
подсъдимата минала покрай беседката, в която седели свидетелите Г.Й., В.К., И.Н.
и тъжителят П.М.. Последният бил с обърнат с гръб към междублоковото
пространство. Минавайки покрай тях подсъдимата се обърнала и гледайки към
тъжителя П.М. и започнала да псува „ ***! ***и! Аз ***, **!“ . Едновременно с
това М. размахвала ръце и направила жест, наподобяващ среден пръст по адрес на
тъжителя. М. и направил забележка да си върви по пътя и да не се занимава с
тях. Тогава подсъдимата казала, че ще се обади в полицията и позвънила на
телефон **. Междувременно пред блока пристигнал и свидетелят М. ***, който чул
от разговора единствено това, че подсъдимата щяла да звъни на спешния телефон **.
Не след дълго на място бил изпратен полицейски
екип в състав полицейските служители К.М.
и С.И.. Двамата установили група
от хора, струпани в беседка, разположена пред един от жилищните входове на ***.
Настрани от тях седели жената, която била подала сигнала – видимо ядосана,
нейната майка и още един мъж. От проведения с присъстващите на място разговор
установили, че малко преди това бил възникнал конфликт между подсъдимата и един
от мъжете, намиращи се в беседката, с когото от преди имали някакви дрязги.
Проверката приключила с изготвянето на предупредителен протокол за тъжителят М.,
който съдействал при извършването на проверката.
Горните факти
установяват по категоричен начин приобщените към делото писмени доказателства,
предоставени от *** с входящ номер в
регистратурата на Районен съд – Плевен № *** от *** година, а именно: сигнал от
Е.М. против П.Л.М. от *** година, ведно със списък на лица в подкрепа на Е.М. и
семейството й - 2 листа; писмо от *** - Плевен № В-*** от 2018 година, ведно с
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство по преписка № В-***
от 2018 година; жалба от Е.М. срещу Г.Х.Й. от *** година; Постановление за
отказ да се образува досъдебно производство по преписка № В-*** от 2017 година,
заверено копие Постановление на *** - Плевен по жалба срещу отказ да се
образува досъдебно производство по преписка № *** от 2020 година по описа на ***
- Плевен.
В подкрепа на
възприетата от съда и изложена по – горе фактическа обстановка са и гласните
доказателства по делото, обективирани в показанията на разпитаните свидетели Г.Й.,
В.К., И.Н., М. ***, К.М., С.И. от една страна и тези на ***, С.З. и *** от друга.
Показанията на
свидетелите Г.Й., В.К., И.Н., снети непосредствено в съдебно заседание
установяват по категоричен начин следните
обстоятелства: фактът, че на *** година всички те и тъжителят се намирали в
беседката пред вход Г на *** в квартал ***; обстоятелството, че докато
водели разговор помежду си край тях
минала подсъдимата М., която непровокирана
от никого започнала да псува и да отправя
обидни думи по адрес на П.М. като го нарекла „***“ и се заканила, че ще „ ги
свърши“. Тези свидетели са категорични и
в това, че тъжителят не отвърнал на обидите, а отправил забележка на М. да си
върви по пътя и да не се занимава с тях. Съдът даде вяра на показанията на
горните свидетели и ги възприе като достоверни. По същината си същите са
последователни, непротиворечиви, еднопосочни, изключително детайлни и
задълбочени. Тези показания пресъздават идентична хронология от събития,
кореспондират пряко помежду си и косвено с показанията на свидетеля М. ***.
Последният установява, че не е присъствал на самия конфликт, но когато
приближил входа, в който живее видял
полицейски служители. Разбрал, че малко преди
това подсъдимата обиждала П.М. и тези обиди чули всички наоколо
включително и деца. Според свидетелят *** подсъдимата е конфликтна личност,
която постоянно търси повод за кавги, а подсъдимият Т.М. обича да консумира
алкохол, под въздействието на който псувал неконтролирано.
В противовес на
показанията на горната група свидетели са тези на С.З.,
*** и ***.
При преценката относно
достоверността на показанията на двама от гореспоменатите свидетели, съдът взе
предвид близките им отношения с подсъдимата М., основаващи на родство по пряка
линия със свидетелката *** от една страна и интимно приятелство от друга, със С.З..
Относно конкретните обстоятелства – предмет на настоящото производство,
показанията и на двамата свидетели са лаконични, но еднопосочни единствено за
факта, че и двамата чули как М. казал на
подсъдимата „ *** !“. Свидетелката *** чула тези думи, стоейки отстрани в
компанията на подсъдимия Т.М., С.З. на свой ред чул същите думи по време на проведен
между него и подсъдимата М. телефонен разговор по същото време. Показанията на
тези двама свидетели относно други, релевантни за предмета на доказване факти са лаконични по своето съдържание.
Едновременно с това, същите показания са изключително подробни в установяването
на факти, предхождащи датата на
описваните в тъжбата събития и описват установените в годините влошени
взаимоотношения между семейството на подсъдимата от една страна и свидетелят Г.Й.
и тъжителят М., от друга. Показателно в случая е обстоятелството, че официално
своите страхове от поведението на тъжителя подсъдимата афиширала пред органите
на реда едва на *** година – около месец след събитията, описани в тъжбата и предмет
на доказване в настоящото производство.
Освен лаконични по
своето съдържание, показанията на свидетелите З. и *** са взаимно
противоречиви, изключващи се и от останалите събрани по делото доказателства.
Свидетелката *** посочва и това, че чула как свидетелят Г.Й. и тъжителят М. започнали да обиждат и да псуват дъщеря и,
заканили се , че ще я изнасилят и и „..
не знам, всичко от този ро**. Тези
изявления на свидетелката *** и
обективираните в тях факти се
опровергават по категоричен начин от
останалите свидетели по делото, а именно Г.Й., И.Н. и В.К., не кореспондират и
с показанията на свидетеля С.З.. Показанията на *** кореспондират изцяло
единствено с дадените от страна на подсъдимата обяснения, които обаче съдът
прецени в контекста им на източник на доказателства, но и едновременно с това
като средство за защита. Предвид описаните по горе пртоворечивост, лаконичност,
разпокъсаност на показанията на свидетелката *** и това, че изхождат от близка
родственица по пряка линия на подсъдимата съдът ги възприе като недостоверни и
пристрастни, изолирани от останалата доказателствена съвкупност.
В подкрепа на
обясненията на подсъдимата М. са и показанията на свидетеля ***. Последният
установява, че е домоуправител на вход „ ** в *** на квартал ***, където и
живее. Свидетелят *** установява, че познава страните в процеса. На *** година,
докато стоял на терасата си, находяща се на втория етаж на жилищната сграда
видял събраните в беседката хора, в това
число свидетеля Г.Й. и тъжителя М., видял подсъдимата да минава пред беседката
и чул някой да казва, „ Тази *** ходи напред – наза**, както и гласът на
подсъдимата и отговор от нейна страна, че ще си ходела където си иска. Веднага
след това на свидетеля *** му се
наложило да пътува извън града, поради което слязъл пред входа. Тогава видял
подсъдимата и я посъветвал да не се разправя, а да се обади на **.
Показанията на горният
свидетел съдът възприе като недостоверни. В хода на проведеният му
непосредствено в съдебно заседание разпит прави впечатление колебливостта на
неговите показания, а именно: в
изложението си под формата на свободен разказ свидетелят заявява,
че чул някой да казва „ Тази *** ходи
напред – наза** като не може да каже кой точно от присъстващите го бил казал.
Впоследствие категорично заявява, че тези думи били изказани от тъжителя. Тази
противоречивост в показанията на свидетеля ***, съчетана и с данните по делото
за ***, от която същият страда внася основателно съмнение в тяхната
достоверност. Ето защо и съдът не ги кредитира с доверие.
При така приетото за
установено от фактическа страна СЪДЪТ намери така повдигнатото против Е.Б.М.
обвинение за извършено престъпление по чл. 146 ал. І НК за доказано както от
обективна, така и от субективна страна.
От обективна страна: на *** година, в *** пред
*** казала нещо унизително за честта и достойнството на П.Л.М. *** в негово
присъствие, а именно: ***”, „***” и извършила неприлични жестове с ръце,
насочени към него – престъпление по чл. 146 ал. І от НК.
От субективна страна
деянието е извършено при пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 НК –
подсъдимата е съзнавала противоправността на поведението си и е искала
настъпването на забраненият от закона резултат а именно да нагруби тъжителят,
да засегне доброто му име и достойнство, да го уязви.
Ето защо съдът призна
подсъдимата Е.Б.М. за виновна по така повдигнатото и обвинение за извършено
престъпление по чл. 146 ал. 1 НК.
За така извършеното от страна на подсъдимата М. престъпление
законът предвижда наказание глоба от 1 хиляда до 3 хиляди лева и обществено
порицание. От извършеното противоправно деяние не са настъпили имуществени
вреди, подсъдимата е пълнолетна, не е осъждана, не е освобождавана досега от
наказателна отговорност по реда на чл. 78 А от НК. Ето защо СЪДЪТ счита, че са
налице всички законови предпоставки за приложението на чл. 78 А от НК, поради
което подсъдимата М. следва да бъде освободена от наказателна отговорност и му
бъде наложено административно наказание -
глоба.
При определяне размера на административната
санкция, която следва да бъде наложена на подсъдимата М. съдът съобрази
възрастта и, личната и сравнително ниска степен на обществена опасност,
семейното и социално положение на самотна майка, сама отглеждаща малолетното си
дете, причината за извършване на престъплението – натрупаните дълго време в
годините отношения на непоносимост с почти всички съседи от блока, в който
живее и наложената и своеобразна социална изолация.
Ето защо СЪДЪТ намери, че на
подсъдимата М. следва да бъде наложена глоба към минималният размер, предвиден
в разпоредбата на чл. 78 А от НК. Ето защо и на основание чл. 78 А НК СЪДЪТ
освободи подсъдимата М. от наказателна отговорност за извършеното престъпление
и и наложи административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 1
000 лева.
По така повдигнатото на подсъдимия Т.М. обвинение
за извършено престъпление по чл. 146 ал. 1 НК, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 303 ал.ІІ от НПК съдът признава
подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.Тази
разпоредба предполага наличието на
събрани както преки, така и косвени доказателства, които да обусловят
квалифицирането на даденият субект на наказателна отговорност като извършители
на дадено санкционирано от закона противоправно деяние, тогава когато са
осъществени всички признаци от състава на престъпление по смисъла на чл. 9 ал.І
от НК.
Съставът на престъплението,
посочено в тъжбата предполага установяването по несъмнен начин на всички
признаци, както от обективната му, така и от субективната му страна. Липсата на
който и да е от тях обуславя несъставомерност на извършеното деяние, което
изключва и санкционирането му посредством наказателна репресия.
Тежестта на доказване в
настоящото производство тежи изцяло върху тъжителя. Същият следва с всички
доказателствени способи да докаже своите твърдения и фактите релевантни към
предмета на доказване.
В хода на проведеното
наказателно производство не се събраха каквито и да е било то преки и или
косвени доказателства, за това на *** година, в *** пред *** да е казал нещо
унизително за честта и достойнството на П.Л.М. *** в негово присъствие, а
именно: „***”.
Разпитаните
в хода на съдебното следствие свидетели Г.Й., В.К., И.Н., М. *** ***, К.М., С.И.,
С.З. и *** не установяват да са чули подсъдимият Т.М. да е изричал описаните в
тъжбата думи по адрес на тъжителя. Всички те, пресъздавайки отделни етапи от
хронологията на събитията установяват единствено това, че подсъдимият М.
присъствал на случилото се, стоял пред вход * на *** в квартал *** в компанията
на майката на подсъдимата. Свидетелските показаният установяват и установените
между семейството на подсъдимата и Т.М. близки взаимоотношения.
При така изложените
съображения от фактическа и правна страна съдът намери внесеното против Т.М.
обвинение за извършено престъпление по чл. 146 ал. 1 НК за НЕДОКАЗАНО поради
което и на основание чл. 304 предложение
ІІ от НПК го ОПРАВДА по първоначално повдигнатото му с тъжбата обвинение за извършено
престъпление по чл. 146 ал. І от НК.
ПО ТАКА
ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ съдът съобрази следното:
Гражданският иск, предявен
от П.Л.М. ***, ЕГН ********** против Е.Б.М.
***, ЕГН ********** за сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за
нанесените му в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – *** година
до окончателното й изплащане е основателен. Налице е извършено виновно, противоправно деяние
от страна на подсъдимата, в резултат на
което е причинена вреда на тъжителят М.. Същите се намират в пряка причинно –
следствена връзка помежду си, поради което и в съответствие с разпоредбата на
чл. 45 ЗЗД възниква задължението подсъдимата
да възмезди причинената вреда.
При определяне на дължимото на М. обезщетение
съдът взе предвид спецификата на извършеното спрямо него противоправно деяние и
засягането на доброто му име в квартала, след приятелите му и близките му, но
едновременно с това и възрастта и социалното положение на подсъдимата. Преценявайки
горните обстоятелства и воден от разпоредбата на чл. 52 ЗЗД съдът намери, че
така предявеният граждански иск е доказан до размер на 1000 лева. Ето защо съдът осъди подсъдимата М.
да заплати на П.М. същата сума като
обезщетение за претърпените неимуществени вреди като за разликата до 2000 лева отхвърли гражданският иск като
неоснователен и недоказан.
Предвид изводите на настоящият съд за липса на
доказателства за извършено престъпление от страна на подсъдимия Т.М. съдът
отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан, предявеният от П.Л.М. ***, ЕГН ********** против подсъдимия М. ***, ЕГН ********** за
сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за нанесените му в резултат на
престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането – *** година до окончателното й изплащане.
При този изход на делото и на основание чл. 189
ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимата Е.Б.М.
да заплати сумата от 50 лева, представляваща държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск в полза на Районен съд – Плевен.
При този изход на делото и на основание чл. 189
ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимата Е.Б.М.
да заплати на П.Л.М. сумата от 400 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за ***, както и сумата от 13 лева, представляваща държавна такса
за образуване на съдебно производство.
При тези доводи СЪДЪТ постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: