Р Е Ш Е Н И Е
№ 928
гр.Пловдив, 23, 05, 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V
състав, в публично съдебно заседание на двадесети април, две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
при секретаря Г.Г., като разгледа
докладваното от съдия Ботев, административно дело № 2765 по описа на съда за
2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 156 от ДОПК.
Жалбоподателят „ПРО СЪРВИСИС
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез управителя Т.Н.Й., оспорва Ревизионен акт /РА/ №
Р-16001621000086-091-001 от 22.07.2021 г., издаден от С.П.– Началник сектор на
ТД на НАП - Пловдив и В.Г.Г.на длъжност главен инспектор по приходите,
потвърден с Решение на Директора на
Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, с който на дружеството са начислени допълнително
задължения за ДДС в размер общо в размер 25 601.30 лв., ведно с прилежащата
лихва в размер на 574.65 лв.
В жалбата са изложени съображения за
незаконосъобразност и необоснованост на РА, издаден в противоречие с материалния закон, при неправилно тълкуване
на събраните доказателства и при съществени нарушения на процесуалния закон.
В съдебно заседание, процесуалният
представител на жалбоподателя – адв. А. поддържа жалбата, като счита, че
ответният орган не е отчел приложимостта на нормата на чл. 96, ал. 3 от ЗДДС и
продажбата на ДМА не формира облагаема стойност за регистрация по ЗДДС.
Ответният административен орган -
директор дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрк. Б., излага писмено становище за
неоснователност на жалбата, като моли съда да я отхвърли и потвърди обжалвания
ревизионен акт като правилен и законосъобразен по доводи, подробно изложени в
представена по делото писмена защита.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Пловдив, пети
състав, след преценка на становищата на страните и събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от
надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването. Ревизионният акт е
обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на
приходната администрация орган, който мълчаливо го е потвърдил в обжалваната
част.
Така постановеният от директора на
дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на
предвидения в чл.156 ал.7 от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Началото на ревизионното производство
е сложено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р-16001621000086-020-001/07.01.2021г. на началник сектор при ТД на НАП -
Пловдив при обхват на ревизията – задължения за данък върху добавената стойност
за периода 09.11.2020 г. – 30.11.2020 г. и 23.01.2020г. – 08.11.2020г. и е
определен срок за приключване на ревизията до 3 месеца от датата на връчване на
заповедта, което е сторено по електронен път на 12.01.2021г. Със Заповед за
изменение на ЗВР № Р-16001621000086-020-003/09.04.2021г. на същия орган по
приходите е обхватът на ревизията е допълнен за задължения за данък върху
добавената стойност за периода 01.12.2020 г. – 31.01.202 г. като срокът на ревизията е продължен до
11.06.2021 г. Последната е връчена на ревизираното лице на 09.04.2021 г. по
електронен път.
В хода на тази административна
процедура е съставен РД № Р-16001621000086-092-001/23.06.2021 г., срещу който,
в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, е постъпило възражение, определеният за това
ор¬ган е издал и про¬цесния РА № Р-16001621000086-091-001/22.07.2021 г. /л.54/.
По жалба на „ПРО СЪРВИСИС БЪЛГАРИЯ“
ЕООД е издадено Решение № 529 от 05.10.2021 г. (л.27) от директора на дирекция
„Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - Пловдив, при ЦУ на НАП, с което
РА е потвърден изцяло в обжалваната част за допълнително начислен ДДС на
стойност 25 601,30 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 3574,65 лв.
С оглед установяване компетентността на органите по приходите, издали РД
и РА, по делото са приложени: Заповед № РД-09-2423/16.12.2019 г. и Заповед №
РД-09-1530/-30.09.2020 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, както и оптичен
носител (CD-л.8), съдържащ всички посочени по-горе актове на приходната
администрация.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
Извършената на дружеството ревизия
относно правилното прилагане на ЗДДС и ППЗДДС, обхваща данъчните периоди от
23.01.2020г. – 08.11.2020г., 09.11.2020 г. до 30.11.2020 г. и 01.12.2020 г. до
31.01.2021 г.
„ПРО СЪРВИСИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е
регистрирано по ЗДДС на 09.11.2020г.
От подадените от дружеството ГДД по
чл. 92 от ЗЗКПО е констатирано, че е
декларирало дейност - отдаване под наем и оперативен лизинг на други машини и
оборудване със стопанско предназначение.
Установено е в ревизионното
производство, че на 25.08.2020г. дружеството е подало заявление за регистрация
по ЗДДС по реда на чл. 100, ал. 1 ЗДДС. Към заявлението са подадени и справки
за реализиран оборот, според които същият в периода 01.08.2018г. до 31.07.2019г.
възлиза на 43929,54 лв.; за периода 01.08.2020г. до 31.07.2020г. облагаемият
оборот възлиза на 4020 лв. като е
посочен и реализиран оборот за освободени за целите на ЗДДС доставки, формиран
през м.01.2020г. в размер на 215 000 лв., за периода от 01.08.2020г. до
24.08.2020г. не е посочен формиран оборот от облагаеми и освободени доставки.
От страна на ревизираното дружество са представени: фактура: №
**********/23.01.2020г. (разплатена по банков път на 23.01.2020г.), издадена от
„ИНМАКС“ ЕООД с предмет на доставка – продажба на ПИ с идентификатор
68134.1937.1256 с адрес: гр. София, ул. „Резньовете“ № 25-23, ведно със сграда
с идентификатор 68134.1937.1256.1 с адрес: гр. София, ул. „Чукар“ № 26А на обща
стойност 215 000 лв. и № фактура: № **********/11.12.2019г., издадена от
„АГРОТЕКНОЛЪДЖИ“ ЕООД с предмет на доставка – продажба на ¼ ид.ч. от
сграда с идентификатор 02302.171.644.3 в с.Балабанско на стойност 100 лв.
Представени са в ревизионното
производство нот. акт за замяна № 133/2019г., съгласно който „ПРО СЪРВИСИС
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД прехвърля на Т.К.и на д.л. ид.ч. от сграда с идентификатор
02302.171.644.3 с адрес с. Балабанско. общ, Троян, а в замяна посочените лица
прехвърлят на дружеството поземлен имот с идентификатор 68134.1937.256. с адрес
гр. София, р-н Витоша, ул. „Резньовете" № 25-23 и площ от 749 кв. м.,
заедно с построена сграда с идентификатор 68134.1937.1256.1. с адрес гр. София,
р-н Витоша, ул. „Чукар" № 26А с площ от 37 кв. м.; нот. акт № 84/1976 г.
за покупка на ид. част от празно място, цялото от 1309 кв.м. по плана на
гр.София, Красно село, Боянско с продавач в.м.и купувач д.л.; нот.акт №
131/2019г.
При проверка на приложените документи
е констатирано от приходните органи, че не може безспорно да се установи коя
част от поземлените имоти е прилежащ терен към стара сграда, респ. да се
приложи чл. 96, ал.1 от ЗДДС, поради което на дружеството е издаден Отказ за
регистрация по ЗДДС /л.1285/.
В тази връзка към административната
преписка е представена пазарна оценка на ПИ с идентификатор 68134.1937.1256,
ведно с построената в същото сграда като пазарната стойност на сградата е 32000
лв., на прилежащата земя (145,96 кв.м.) – 35 660 лв., а на свободен ПИ (603,04
кв.м.) – 147 340 лв. Като е взел предвид, че сграда с идентификатор
68134.1937.1256.1. не е нова и продажбата ѝ, заедно с прилежащата към нея
земя от 145,96 кв. м. на обща стойност 67 660,00 лв., е освободена доставка и
не формира облагаем оборот за регистрация по ЗДДС. Извършената продажба на
останалата част от УПИ, а именно свободен ПИ - 603,04 кв. м. с пазарна стойност
147 340,00 лв. не е прилежащ терен към гореописаната сграда, поради което не
попада в хипотезата на изключението на чл. 45, ал. 5, т. I от ЗДДС и доставката
има характер на облагаема такава.
От органите по приходите е
установено, че през ревизирания период дружеството е извършвало освободени
доставки по реда на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, формирани от продажбата на сгради,
които не са нови и прилежащи към тях терени и облагаеми доставки по реда на чл.
45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС по прехвърляне на право на собственост върху УПИ по
смисъла на ЗУТ. В тази връзка е прието, че с продажбата на ПИ дружеството е
осъществило облагаема доставка на стойност 147 340,00 лв., формираща облагаем
оборот по смисъла на ЗДДС, който е достигнат на 23.01.2020 г., за период не
по-дълъг от два месеца, включително текущият. В тази връзка ревизиращите органи
са приели, че на основание чл. 96, ал. 1, изречение второ от ЗДДС дружеството е
следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в 7-дневен срок, което
обаче не е сторено от негова страна.
С оглед така изложеното, органите по
приходите са приложили нормата на чл. 102, ал. 4 във връзка с чл. 96, ал. 1,
изр. 2 от ЗДДС и на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС като са начислили косвен данък в
размер на 24 556,67 лв. на „ПРО СЪРВИСИС БЪЛГАРИЯ" ЕООД през м.01.2020 г.
- периодът, в който дружеството е осъществило облагаема доставка по
прехвърлянето на правото на собственост върху УПИ по смисъла на ЗУТ, (издадена
фактура № **********/23.01.2020 г., с изключение на прилежащия терен към
сграда, която не е нова, и през който период за РЛ е възникнало задължението за
подаване на заявление за регистрация по ЗДДС по реда на чл. 96, ал. 1,
изречение второ от материалния закон. На основание чл. 175, ал. 1 от ЗЛВДТДПДВ
са начислени лихви, възлизащи на сумата от 3 574,65 лв., изчислени за периода
от 15.02.2020 г. до 22.07.2021 г. - датата на издаване на обжалвания РА.
Констатирано е също от приходните
органи, съгласно фактура № **********/17.12.2020 г., издадена на „ВЕЛГРАФ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД е документирана продажба на сграда 56722.660.966.1.34. с
гараж 2 с идентификатор 56722.660.966.1.2. и гараж 3 с идентификатор
56722.660.966.1.3. в гр. Плевен, заедно с други движими вещи на обща стойност
420 000,00 лв. Продажбата е декларирана като освободена за целите на ЗДДС
доставка. Представен е нотариален акт № 135/2020 г. за посочената продажба,
видно от който се продава самостоятелен обект в сграда – банков офис и 2 бр.
паркоместа, ведно с всички подобрения и прирщения, вкл. и съвкупност от движими
вещи, подробно описани в нарочен списък. Продажната цена на имота е 420 000 лв.
без ДДС. Наред с това е констатирано, съгласно пазарна оценка от 17.12.2020г.
на продадените движими вещи, че същата е размер на 6267,77 лв.
С оглед така установеното, органите
по приходите приемат, че извършената продажба на движими вещи не отговаря на
изискванията на чл. 6, ал. 4, 5 и 6 от ЗДДС, ограничаващи приложението на чл.
6, ал. 1 от ЗДДС и не попада в изискванията за освободена доставка по смисъла
на ЗДДС. По аргумент от чл. 82, ал. 1 от ЗДДС и чл. 86, ал.1 и ал. 2 от ЗДДС,
във връзка с чл. 12, ал. 1 и чл. 25 от с. з. и чл. 67, ал. 2 от ЗДДС е
определен допълнително дължим косвен
данък за м. 12.2020 г. в размер на 1 044,63 лв. за продадените движими вещи по
горепосочената фактура.
Решаващият орган – Директор дирекция
ОДОП – Пловдив, изцяло е възприел направените от ревизиращия екип констатации и
като се е позовал на доводите и аргументите на органите по приходите изцяло е
потвърдил ревизионния акт в обжалваната част.
В съдебната фаза на 20.04.2022 г. е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/,
за изготвянето на която, вещото лице е използвало приложените по делото
документи и се е запознало със счетоводството на дружеството.
Така по първия въпрос, по който
следва да се установи заведен ли е процесният недвижим имот (ПИ с идент.
68134.1937.1256) и построената в него сграда като ДМС, вещото лице сочи, че
придобиването на имота е отразено в счетоводството на жалбоподателя по следния
начин: Дт с/ка 2000 Земя, Кт с/ка Доставчици. С тази счетоводна сметка се
отчита придобиването на ДМА /земя/ и завеждането му в патримониума на
предприятието. По отношение на сграда с идент. 68134.1937.1256.1 придобиването ѝ
е отразено по сметка 202 сгради, като е отразено като: Дт с/ка 202 Сгради; Кт
с/ка 4002 доставчици, или се отчита придобиване на ДМА /сграда/. В инвентарната
книга /л.1559/ са заведени посочените имоти с инв. № 45 – земята и № 046 –
сградата. Експертът е посочил, че така заведените като ДМА имоти са с отчетни
стойности – 186333 лв. – ПИ и 9350 лв. – сградата. На въпроса има ли
амортизационен план за ДМА и за колко години е изхабяването ВЛ се е позовало на
представен Данъчен амортизационен план на дружеството за 2020г., съгласно който
сградата е с посочена дата на придобиване – 12.12.2019г. и отчетена
амортизационна стойност 9350 лв.; годишна амортизационна норма 4 % и срок на
изхабяване 25г. Начислена е амортизация за м.01.2020г. в размер на 31,16 лв. По
отношение на земята, се сочи, че същата е неамортизируем актив и не е заведена
в амортизационния план. По въпрос № 4 от задачите на СЕ – „За продажба на ДМА
дължи ли се ДДС?“, вещото лице посочва, че съгласно чл. 96, ал.3 от ЗДДС
продажбите на ДМА не формират облагаем оборот. Допълва също, че посочените като
облагаеми сделки продажби на МПС през м.11 и м.12.2019г. са продажби на ДМА,
които са заведени в амортизационни план на дружеството. За посочения период
други продажби не са извършвани.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Настоящият състав счита, че
процесният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се
форма и при спазени административно-процесуални правила за това.
Спорът между страните в настоящото
съдебно производство от правна страна е
– налице ли е облагаема доставка към 23.01.2020 г. и кога е достигнат облагаем
оборот по смисъла на чл. 96 ал. 1 изр. 3 от ЗДДС, за да подаде дружеството
заявление за регистрация.
Становището на органите по приходите,
че с извършената продажба на ПИ на стойност 147 340 лв. жалбоподателят е
осъществил облагаема доставка и е достигнал облагаем оборот над 50 000 лв. по
смисъла на ЗДДС на 23.01.2020 г. за период не по-дълъг от два месеца, поради
което е следвало да подаде заявление за регистрация до 30.01.2020 г. вкл., което не е сторено.
Не се оспорва от страна на
жалбоподателя, че така извършената продажба на земя и сграда, представлява
доставка по смисъл на чл.6, ал.1 от ЗДДС, както и не се спори за приложимостта
на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС по отношение на доставката на сградата, която в случая
не е нова и на прилежащия към същата терен, т.е. за тези имоти безспорно е
налице освободена доставка по смисъла на ЗДДС. Няма спор между страните и по
отношение на пазарната оценка на имотите, предмет на така посочената
разпоредителна сделка, а именно: 32 000 лв. за сграда с площ 37 кв.м., 35 660 лв. за прилежаща земя с площ 145,96
кв.м. и 147 340 лв. за свободен ПИ с площ 603,04 кв.м.
Противоположна е тезата на жалбоподателя
единствено по отношение на част от предмета на разпоредителната сделка, а
именно: свободен ПИ с площ 603,04 кв.м., като облагаема доставка, която е
спорно формира ли облагаем оборот по чл.
96 от ЗДДС.
Във връзка с разрешаването на спора,
на първо място, следва да се изясни що е то облагаема доставка.
Облагаема доставка е всяка доставка
на стока или услуга, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон
и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката,
облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в
случаите, в които този закон предвижда друго.
На второ място, следва да се изясни
въпросът що е то облагаем оборот.
Съгласно чл.96 ал.2 от ЗДДС
(действаща редакция, ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) облагаемият
оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето: 1. облагаеми
доставки, включително облагаемите с нулева ставка; 2. доставки на финансови услуги по чл.46; 3. доставки на застрахователни услуги по чл.47,
а според ал.3, в облагаемия оборот не се включват доставките по ал.2, т.2 и 3,
когато не са свързани с основната дейност на лицето, доставките на дълготрайни
активи, използвани в дейността на лицето, както и доставките, за които данъкът
е изискуем от получателя по чл.82 ал.2 и 3.
На трето място, следва да се установи
датата на настъпване на данъчното събитие.
Основната регламентация на датата, на
която настъпва данъчното събитие, е дадена в чл.25 от ЗДДС (действаща редакция,
ДВ, бр.97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.). Според ал.2, данъчното събитие
възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или
услугата е извършена, а според ал.3, данъчното събитие възниква на: 1. датата
на фактическото предоставяне на стоката по чл.6 ал.2, с изключение на случаите
по ал.8; 2. датата на отделянето или
предоставянето на стоката по чл.6 ал.3; 3. датата на започването на транспорта
по чл.7 ал.4; 4. датата, на която доставчикът получи плащането - при продажба
на стоки чрез поръчка по пощата или по електронен път; 5. датата на изваждането на монетите или
жетоните - при извършване на доставки чрез автомати за продажба или други
подобни уреди, които се задействат с монети, жетони или други подобни; 6.
датата на фактическото връщане на актива с подобрението от държател/ползвател
при прекратяване на договора за наем или преустановяване ползването на актива,
когато подобрението не е предвидено като условие и/или задължение по договора;
7. последния ден от месеца, през който е предоставена услугата по чл.9 ал.3 т.1
и 2.
Разпоредбата на ал.4 на същия текст
указва, че при доставка с периодично или непрекъснато изпълнение, с изключение
на доставките по чл.6 ал.2, всеки период, за който е уговорено плащане, се
смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на
която плащането е станало дължимо. При доставка на стока или услуга, за която е
уговорено поетапно изпълнение, завършването на всеки етап се смята за отделна
доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата на изпълнението на съответния
етап.
Според ал.6, на датата на възникване
на данъчното събитие по ал.2, 3 и 4: 1. данъкът по този закон става изискуем за
облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го
начисли, или 2. възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за
освободените доставки и доставките с място на изпълнение извън територията на
страната, а според, ал.7, когато, преди да е възникнало данъчно събитие по
ал.2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка,
данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с
изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В тези
случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане. Ал. 8
пък указва, че, когато нерегистрирано по този закон лице получи авансово
плащане по облагаема доставка и фактически извърши тази доставка след датата на
регистрацията си по този закон, смята се, че полученото авансово плащане
съдържа данъка, който става изискуем на датата, на която става изискуем данъкът
по доставката.
Тълкуването на нормата налага извода,
че за данъчно задълженото лице не съществува избор за това, на коя дата следва
да се начисли данъка – ако плащане не е последвало, то данъкът се начислява на
датата, на която плащането е станало дължимо. Да се приеме обратното, означава,
че начисляването на данъка се поставя в зависимост от волята на трето лице да
плати или не плати, което противоречи на основните принципи на данъчното
право. Гражданското и търговското право
дават възможност за отлагане на плащането, респ. за ограничаване на
санкционните последици при неплащане в срок, но подобна схема е недопустима за
данъчно задължение.
Съгласно чл.102 ал.4 от ЗДДС, за
определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл.96 ал.1 изр.
второ от ЗДДС, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в
срок, се приема, че то дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля
облагаемия оборот от 50 000 лв. от датата, на която е надвишен оборотът, до датата
на която е регистрирано от органа по приходите или до датата, на която са
отпаднали основанията за регистрация.За облагаемата доставка, с която се
надвишава облагаемия оборот се дължи данък.
От своя страна, чл. 45, ал. 3 от ЗДДС
гласи, че доставката на сгради или на части от тях, които не са нови,
доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето
на други вещни права върху тях, са освободени доставки. В хипотезата на
посочената норма попада продажбата на част от имота по фактура 17/23.02.2020 г.
Действително, тук спор не се формира по третирането на тази част от
прехвърлителната сделка като освободена доставка за целите на ДДС. А ал. 5 на
същия текст гласи, че алинея 1 не се прилага по отношение на: 1. прехвърлянето
на право на собственост върху урегулиран поземлен имот по смисъла на Закона за
устройство на територията, с изключение на прилежащия терен към сгради, които
не са нови; 2. прехвърлянето на право на собственост или други вещни права,
както и отдаването под наем на оборудване, машини, съоръжения и постройки,
неподвижно закрепени към земята или изградени под повърхността й; 3.
прехвърлянето на право на собственост или други вещни права, както и отдаването
под наем от къмпинги, караванни паркове, ваканционни лагери, паркингови площи и
други подобни; 4. прехвърлянето на право на собственост на прилежащи терени към
нови сгради, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху
тези терени.
Спорният момент е с третирането на
останалата част от прехвърлителната сделка – продажбата на свободния ПИ с площ
от 603.04 кв. м., като облагаема доставка, формираща облагаем за целите на
чл.96 от ЗДДС оборот.
След като се има предвид, че, когато
предмет на доставка е УПИ и сграда, която не е нова сграда по смисъла на ЗДДС и
цената на доставката е определена общо, според съда, не може да се приеме, че е
налице една доставка при условията на чл. 128 от ЗДДС. Както доставката на УПИ,
така и доставката на сградата имат характер на основни доставки и всяка от тях
има законово определеният самостоятелен режим, предвид разпоредбите на чл. 45,
ал. 3 и ал. 5 от ЗДДС.
Доколкото сградата, обект на
продажба, е стара сграда, а имотът е УПИ, в случая съдът намира, че е приложима
разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, а за останалата част е приложима
разпоредбата на чл.45 ал.5 т.1 от закона. Или иначе казано, налице ще е
облагаема доставка, която ще формира облагаем оборот за целите на чл. 96, ал. 2
от ЗДДС, ако не попада в изключенията на ал. 3 от същия текст.
В случая, безспорно се установи, тъй
като не са оборени констатациите на органите по приходите, формирани въз основа
на приложените по преписката доказателства, че притежаваният от дружеството
имот – УПИ, придобит с нот. акт за замяна на нот. акт № 133, том V д. № 830/2019
г., и продаден с нот. акт № 57/23.01.2020 г., не е бил ползван в дейността на
„ПРО СЪРВИСИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, освен като обект на коментираната прехвърлителна
сделка, в която същият е предмет на доставка.
Каза се, по делото не се ангажираха
доказателства, които да оборят констатациите на органите на приходната
администрация, поради което съдът намира, че правилно и законосъобразно и
прието, на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС, че сумата по осъществената от „ПРО СЪРВИСИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД продажба
формира облагаем оборот за регистрация по ЗДДС, тъй като на 23.01.2020 г., налице възникнало данъчно събитие по смисъла
на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.
Горното обстоятелство е обосновава
извода, че на 23.01.2020 г. за дружеството е възникнало задължение за подаване
на заявление за регистрация по ЗДД по реда на чл. 96, ал. 1, изр. 2 от с. з.,
което безспорно дружеството-жалбоподател не е сторило и в двете хипотези на
цитирания текст, което се потвърждава и от решението на директора на Д „ОДОП“ –
Пловдив.
Безспорно е, че до 30.01.2020 г.
жалбоподателят не е подал заявление за регистрация по ЗДД, с което е нарушена
разпоредбата на чл. 96, ал.1 изр.2 от ЗДДС, като в този смисъл следва да се
посочи, този срок е абсолютно задължителен, като всяко действие, извършено след
него, се смята за нарушение на закона, за което страната следва да понесе
последствията от своето бездействия от неизпълнението на процесуално
задължение.
Правилно, от страна на органите на
данъчната администрация е прието, че подаденото, от страна на „ПРО СЪРВИСИС
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД заявление за регистрация по ЗДДС не води след себе си извод, че
дружеството е извършило действие при спазване на императивните разпоредби на
чл. 96, ал. 1 изр. второ от ЗДДС, тъй като в случая, от значение са два важни
елемента, а именно: - да е възникнало задължението за регистрация по ЗДДС и
лицето да не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в предвидения от закона
срок.
В конкретния казус безспорно се
установи, че са налице и двата елемента, което обуславя правилното приложение,
от страна на органите на приходната администрация, на разпоредбата на чл. 102,
ал. 4 от ЗДДС във връзка с чл. 96, ал. 1 изр. второ от с. з. и правилно,
съобразно нормата на чл. 67, ал.,2 от ЗДДС е начислен допълнително ДДС в размер
на 24 556.67 лв., установен за дължим от „ПРО СЪРВИСИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД през
м.01.2020 г., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 574.65лв.
Тук е
мястото да се отбележи, че настоящата инстанция кредитира заключението на
вещото лице по ССЕ, прието с възражения от ответната страна, дотолкова,
доколкото то отговаря на поставените задачи, но същото не променя изводите на
приходната администрация, тъй като е изготвено въз основа на частичен анализ на
счетоводните документи – само тези представени по делото и изводите са
формирани въз основа на предположения, още повече, че самото вещо лице сочи, че
разглежда принципни положения.
Предвид
факта, че в жалбата се сочи, че РА се обжалва изцяло, съдът намира, че
конкретни доводи относно незаконосъобразността на същия в частта за
допълнително определени задължения за данък в размер на 1 044.63 лв. за
продажбата на движими вещи по фактура № 20/17.12.2020 г., с получател „ВЕЛГРАФ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, не се излагат,
съдът намира РА за правилен и законосъобразен, предвид разпоредбата на чл. 82,
ал.1 от ЗДДС и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от с. з. във връзка с чл. 12, ал. 1, чл.
25 и чл. 67, ал. 2 от ЗДДС.
Крайният
извод на този състав на съда е, предвид изложеното е, че жалбата, като
недоказана, следва да бъде отхвърлена, а РА, като правилен и законосъобразен –
потвърден.
При този
изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по
делото, съдът намира, че такива се следват на ответника и същите са
констатираха в размер на 1 405.28 (хиляда четиристотин и пет и 0.28) лв. ,
съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от
горното и на основание чл.160 ал.1 от ДОПК, Административен съд – Пловдив, v
състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „ПРО СЪРВИСИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез управителя Т.Н.Й., срещу
Ревизионен акт № Р-16001621000086-091-001 от 22.07.2021 г., издаден от органи
по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 529/05.10.2021 г.
на директора Д „ОДОП“ – Пловдив, с който на дружеството са установени
допълнителни задължения за ДДС общо в размер 25 601.30 лв., видно с прилежащата
лихва в размер на 574.65 лв.
ОСЪЖДА „ПРО СЪРВИСИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
представлявано от управителя Т.Н.Й., да
заплати на Национална агенция по приходите – София сумата от 1 405.28 (хиляда
четиристотин и пет и 0.28) лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /п/