ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1113/26.10.2023 г.
Административен съд -
Русе, четвърти състав, в
закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ: Диана Калоянова
като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 510 по
описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 143 от АПК.
Постъпила
е молба с вх. № 4225/13.10.2023 г. от А.А.Т., с адрес *** и съдебен адрес ***,
чрез процесуалния й представител адв. П.Х.,***, с която молба се иска в полза
на жалбоподателката да бъдат присъдени разноски по делото в размер на
1 200,00 лева, като е приложен списък на разноските.
От
фактическа страна се установява следното:
Производството по делото е образувано по жалба на А.А.Т.
срещу Заповед № ЗД/Д-Р-Б-095/02.09.2023 г., издадена от ИД Директор на Дирекция
„Социално подпомагане“ (ДСП) Б.. С обжалваната заповед, на основание чл. 4, ал.
1, т. 4; чл. 27, ал. 1 и чл. 25, ал. 1,
т. 4 от Закона за закрила на детето (ЗЗДетето) във връзка с чл. 33, ал. 1 от
Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗД)
административният орган е наредил спешно настаняване, считано от 02.09.2023 г.
на детето М.Н.Й, ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, с родители,
както следва:
ü Майка
А.А.Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***;
ü Баща
Н.Д.Й., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, обл. Б., ул.
"Б." № **.
Детето
е настанено в професионално приемно семейство С. П. Я., ЕГН **********, с адрес
***. Настаняването е със срок до произнасяне на съда по чл. 28 от ЗЗДетето. Заповедта
е оспорена като неправилна и незаконосъобразна с искане съдът да отмени същата.
С жалбата е предявено искане за присъждане на разноски.
По делото, в изпълнение на
разпореждане на съда, е представен Договор за правна защита и съдействие № 0025231/14.09.2023
г., с предмет „обжалване на заповед № ЗД/Д-Р-Б-095/02.09.23
г. на ДСП представителство в пр-во.“ С договора е уговорено и
посочено като платено в брой възнаграждение за един адвокат в размер на
1 200,00 лева. Видно от представеното пълномощно (л. 89) процесуалното
представителство на адв. П. Х. е за „І инст“.
С
Определение № 1030/09.10.2023 г. съдът е прекратил производството по настоящото
дело на основание чл. 159, т. 4 от АПК поради липса на правен интерес от обжалване.
Административният орган е представил надлежни доказателства за извеждане на
детето от приемното семейство и предаването му на бащата. Посочено е още в
прекратителното определение изразеното становище на ДСП Б., че оттегля
процесната заповед.
В сезиращата съда молба е посочено, че „Към
момента на подаване на жалбата, респ. сезирането на съда и образуването на
делото, правният интерес е бил налице. Обжалваният административен акт е
оттеглен в деня, в който съдът вече се е произнесъл по конституирането на страните
и делото е било образувано.“. Сочи се още, че поради
ненасрочване на съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателката
Т. е била възпрепятствана да представи списък на разноските, поради което
прилага такъв към молбата. Според жалбоподателката, с всеки акт, с който се слага
край на делото, съдът следва да се произнесе по исканията за разноски. С
молбата се иска съдът да осъди административният орган да заплати направените
от Т. разноски.
Ответникът е представил писмен
отговор с вх. № 4371/20.10.2023 г. Изразено е становище, че не следва да бъдат
присъдени разноски в полза на Т., тъй като не са налице хипотезите, предвидени
в чл. 143 от АПК и жалбата е оставена без разглеждане поради липса на правен
интерес по смисъла на чл. 159, т. 4 от АПК.
При
така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Молбата
е депозирана от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните
причини:
Съгласно
чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим субсидиарно в административния процес на
основание чл. 144 от АПК, В срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските.
Разноските
по делото по общо правило се възлагат върху страната, за която съдебният акт е
неблагоприятен.
В
конкретния случай съдът е прекратил производството на основание чл. 159, т. 4
от АПК тъй като оспорващата Т. няма правен интерес от оспорването. На практика
прекратяването на съдебното производство и постановеният съдебен акт
(Определение № 1030/09.10.2023 г.) са неблагоприятни по своята същност за Т..
Определението е връчено на адв. П. Х. като процесуален представител на
12.10.2023 г., а на жалбоподателката – на 14.10.2023 г., като не е постъпило
оспорване по съществото на спора, а само искане за присъждане на разноски. Следователно,
страната, каквато е Т. (по смисъла на чл. 153, ал. 1 от АПК), е възприела като
правилен извода на съда за липса на правен интерес.
Присъждането
на разноски в производство по оспорване на административни актове е
регламентирано в нормата на чл. 143 от АПК, в която не е предвидено в полза на
оспорващ, за който е доказано, че липсва правен интерес от оспорването, да се
присъдят извършените от него разноски.
Следователно
направеното искане за допълване на постановеното от съда определение в частта
му за разноските, следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Административен съд
- Русе, четвърти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.
№ 4225/13.10.2023 г. от А.А.Т. с адрес *** и съдебен адрес ***, чрез
процесуалният й представител адв. П.Х.,*** за присъждане на разноски в размер
на 1 200,00 лева.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: