Решение по дело №5165/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 18.12.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми август през две хиляди и двадесета година в състав:       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Ивелина Симеонова

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №5165 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.

С решение №553722 от 05.12.2018г., постановено по гр.дело №15955/2018г. по описа на СРС, ГО, 25 с-в е обявен за окончателен, на основание чл.102, ал.4, изр.последно от Закона за лечебните заведения, договор за наем на недвижим имот- кабинет №20 в гр.София, ул*******партер, с обща площ от 23,22кв.м., от които лекарски кабинет №20 със застроена площ от 18,87кв.м., при наемна цена от 29,40 лева месечно (без ДДС), платима до 10-то число на съответния месец, като срокът на договора е до 01.10.2019г., между Д.ц.I.С."ЕООД с ЕИК*******в качеството на наемодател и Г.Й.Й. в качеството й на ЕТ"Д-р Г.Й.- Амбулатория за първична медицинска помощ- индивидуална практика за първична медицинска помощ" с ЕИК ******* като наемател, като ответникът е осъден да заплати на ищеца 350 лева разноски за производството.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника Д.ц.I.С."ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че не е собственик на процесния имот, а такъв е Столична община, тъй като притежава около 69% идеални части от правото на собственост в сградата, а останалите са собственост на СО. Твърди, че към момента на подаване на исковата молба сградата се управлявала именно от Столична община, а не от ответника. Едва към 27.09.2018г. дружеството- ответник и жалбоподател придобило правото на собственост на 30,58 % идеални части, в които били включени и кабинетите на общопрактикуващи лекари, включително процесния. Ищцата не можела да се ползва от преференциалните условия на закона, тъй като системно не заплащала дължимия наем и консумативни разноски. Моли решението да бъде отменено, а искът отхвърлен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият ищец в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна и излага съображения за правилност на обжалваното решение. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на СРС- потвърдено. Не претендира разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

            Съгласно разпоредбата на чл.102, ал.4 от ЗЛЗ управителните органи на лечебните заведения, до които е направено предложение, са длъжни в срок 15 дни след поискването да сключат наемни договори за помещенията по цени в размер 10 на сто от наемната цена, определена от съответния общински съвет по реда на Закона за общинската собственост, а за обзавеждането и апаратурата по цени, равни на месечните им амортизационни отчисления, съгласно приложимите счетоводни стандарти в съответствие с глава четвърта от Закона за счетоводството. Управителните органи не могат да прекратят едностранно договорите по ал.3 при наличие на договор с Националната здравноосигурителна каса, освен при неизпълнение на основните задължения на наемателя. Между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че в случая са налице всички необходими предпоставки за сключване на договор за наем по горепосочения ред. Възраженията на ответника, свързани с правото на собственост върху сградата и части от нея са ирелевантни, доколкото относими към случая са качеството на ищеца- общопрактикуващ лекар, и на ответника- лечебно заведение по смисъла на ЗЛЗ. Дори и да беше релевантно, това възражение е неоснователно, тъй като към датата на провеждане на устните състезания в първата инстанция ответникът вече е притежавал изцяло правото на собственост върху сградата и това обстоятелство би било отчетено по реда на чл.235, ал.3 от ГПК. В тази връзка следва да се отбележи и факта, че от създаването си дружеството- ответник е общинско лечебно заведение по смисъла на закона и в този смисъл момента на увеличаване на капитала му с непарична вноска- 30.58% идеални части от сградата, в която се намира процесното помещение, също е без значение. Възражението за неизпълнение на основни задължения на наемателя е преклудирано, тъй като е направено едва с въззивната жалба.  

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно.

По разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът по жалбата не претендира такива.

По така изложените съображения, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №553722 от 05.12.2018г., постановено по гр.дело №15955/2018г. по описа на СРС, ГО, 25 с-в.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/