№ 55
гр. Пловдив, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Весела П. Кърпачева
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело №
20215330105021 по описа за 2021 година
Депозирана е искова молба от Етажна собственост в сграда, находяща
се в гр. *****, представлявана от „Домоуправител Пловдив“ ЕООД против В.
В. Т., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.51, ал.1 ЗУЕС,
във вр. чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС.
В исковата молба се твърди, че съгласно решения на ОС на ЕС от
03.06.2018 г. и 29.06.2020 г. за професионален домоуправител на ЕС е избрано
дружеството „Домоуправител Пловдив“ ЕООД. Ищецът посочва, че
ответникът е собственик на СОС с идентификатор № *****, представляващ
ап.** на * жилищен етаж. С решение на ОС на ЕС от 03.06.2018 г. по т.3 е
решено всеки собственик на населен обект от сградата да заплаща по 25 лв.
месечно, а всеки собственик, подал декларация за празен обект – 15 лв.
месечно. На проведеното ОС на 29.06.2020 г. е установено, че ответникът не е
заплащал дължимите месечни такси за поддръжка и управление на общите
части за периода м. юли 2018 г. – месец юни 2020 г. вкл., както и че не е
подал декларация, че имотът не се ползва. Общият размер на задълженията на
ответника възлизал на сумата от 585 лв. Посочените решения са влезли в
законна сила. Поради изложените твърдения, предявява настоящия иск. Моли
за уважаването му и за присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,
1
чрез назначения особен представител адв. А., със становище за
неоснователност на предявения иск. Твърди, че не дължи заплащане на
процесните суми. Оспорва всички представени с исковата молба писмени
доказателства. Прави възражение за погасителна давност на претенцията.
Поради изложените твърдения моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Ищцовата етажна собственост основава иска си на взето решение от ОС
на ЕС от 03.06.2018 г., с което взето решение за определяне на размера на
дължимите месечни такси за поддръжка на общите части на сградата в размер
на 25 лв. месечно за апартамент, а в случай, че собственикът е подал
декларация, че имотът е необитаем – 15 лв. на месец. По делото се установява
от ангажираните писмени доказателства – нотариален акт № *****, че
ответницата е собственик на самостоятелен обект с идентификатор № ***** в
процесната сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. *****.
Като такава и на основание чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС, тя е задължена за
разноските във връзка с управлението и поддържането на етажната
собственост.
Относно решението на Общото събрание на етажната собственост като
източник на облигационно задължение следва да се има предвид следното:
В теорията и съдебната практика се приема последователно, че
„решението“ на общото събрание е правомерен частноправен юридически
акт, представляващ волеизявление на орган на юридическо лице или
неперсонифицирано образувание. Волеизявлението е насочено към
формиране на обща воля на членовете на юридическото лице или
неперсонифицираното образувание. Като принципно положение решенията
пораждат правни последици главно за членовете на общността в техните
вътрешни отношения и в отношенията им с образувания от тях правен субект.
По изключение, решенията могат да породят правни последици и за трети
лица. Важна особеност, която отличава решенията от другите форми на
сделки - едностранна, двустранна, многостранна е, че образуваната при тях
обща воля може да бъде обвързваща не само за лицата, които са участвали
във формирането й, но и за тези, които не са участвали въобще в
2
гласуването и дори за тези, които са гласували против. От тази особеност
на решенията произтичат и някои отклонения от общия режим на
недействителността на сделките.
По този въпрос са приети едно основополагащо тълкувателно решение
на ВС - Тълкувателно решение № 32 от 27.VI.1988 г., ОСГК на ВС и едно на
ВКС - Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002
г., ОСГК. Макар и постановени по отношение общите събрания на ЖСК и на
търговските дружества, те следва да намерят съответно приложение и за
решенията на общото събрание на ЕС, предвид сходството в нормативната
уредба относно обжалваемостта по съдебен ред на решенията на търговските
дружества, ЖСК, кооперациите и етажната собственост.
Така в Тълкувателно решение № 32 от 27.VI.1988 г., ОСГК на ВС е
прието, че ако кооператорът пропусне срока и не обжалва
незаконосъобразното или противоуставно решение или действие на органа на
ЖСК, не може да предяви иск за защита на накърнените имуществени права.
Въпреки че в ЗЖСК е възприет принципът за отменяемост на актовете, които
противоречат на закона и устава (чл. 39 ЗЖСК), тези решения или действия
са задължителни, щом са влезли в сила. Дадена е възможност да се обжалват
пред районния съд. Необжалваните решения или действия на Общото
събрание на ЖСК обаче имат сила спрямо страните, за които се отнасят, и не
може да се извършва косвена проверка в един иск, предявен за защита на
накърнените имуществени права. С оглед на това актове, взети в
противоречие на закона или устава на кооперацията, се отменяват само при
обжалване по съответния предвиден в закона ред. Що се отнася обаче до
нищожно решение или действие на орган на ЖСК, с оглед на
обстоятелството, че при нищожните решения няма срокове за обжалване,
нищожността може да се констатира по всяко време, когато бъде установена.
Това е така, защото нищожността води до последици, които пораждат
несигурност, както за интереса на член-кооператора, така и за ЖСК, затова
нейното прогласяване не е свързано със срок и може да се констатира при
различен повод. При иск за накърнени имуществени права съдът може да
констатира нищожността на решението или действието на орган на ЖСК, без
да е имало жалба и решение на районния съд срещу тези актове. Съдът е
длъжен да прогласи нищожността на необжалвани решения или действия на
орган на ЖСК служебно по повод сезирането му за накърнени имуществени
3
права.
Тези постановки са изцяло възприети и доразвити в Тълкувателно
решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, в което се
потвърждава, че Решенията на ОС не следва да бъдат разглеждани като
сделки между членовете на ТД по ЗЗД, което изключва приложимостта на
този закон относно тяхната недействителност. Погрешно е разбирането, че
решенията на ОС, които противоречат на учредителния акт или на
повелителни разпоредби на ТЗ са нищожни. Когато са опорочени процедурата
по свикване на ОС, реда и кворума за приемане на решения (процесуална
незаконосъобразност) или противоречат на императивни разпоредби на
учредителния акт и закона, те са незаконосъобразни, т. е. отменяеми, но не и
нищожни. Отмяната им може да бъде поискана по реда и в сроковете на чл.
74 ТЗ.
От гореизложените принципни съображения общи за решенията на
общите събрания на различните персонифицирани или неперсонифицирани
общности следва, че решенията на общото събрание на етажната собственост,
които са приети при опорочена процедура (процесуална
незаконосъобразност) или противоречат на императивни разпоредби на
ЗУЕС, са незаконосъобразни, т. е. отменяеми, но не и нищожни. Редът за
отмяната им е изрично уреден в чл. 40 ЗУЕС - по съдебен ред, пред районния
съд, при спазване на изискванията за легитимация на обжалващия и при
сроковете, предвидени в чл. 40, ал.1-3 ЗУЕС. В случаите, обаче, когато
решенията не са обжалвани по реда на чл. 40 ЗУЕС, макар и процесуално или
материално незаконосъобразни, те са влезли в сила и валидно обвързват
членовете на етажната собственост, като техният инцидентен контрол в
рамките на водени процеси срещу етажните собственици за неизпълнение на
задълженията им, произтичащи от тези решения е напълно недопустим. В
този смисъл допуснатата процесуална или материална незаконосъобразност
на решението на ОС по отношение на етажните собственици се санира с
пропуска решението да бъде оспорено по надлежния ред в предвидения в
закона срок.
В конкретния случай, по повод определяне на начина на разпределяне
на разходите за управление и поддържане на общите части на етажната
собственост, е прието едно решение на ОС, на проведено общо събрание на
дата 03.06.2018 г. По делото няма изложени твърдения и представени
4
доказателства тези решения да са били атакувани по реда на чл. 40 ЗУЕС,
поради което и същите като влезли в сила обвързват всички етажни
собственици със задължителна сила, като инцидентен контрол за тяхната
незаконосъобразност в настоящия процес е недопустим. В този смисъл,
доводи, касаещи незаконосъобразността на взетите решения, са ирелевантни
за настоящия спор. Те биха били предмет на обсъждане при предявен иск по
реда на чл.40 ЗУЕС, но не и предмет на инцидентно разглеждане в
настоящото производство, в което се претендират имуществените последици
от взетите решения на ОС на ЕС.
Претендираните от ищеца суми представляват разходи за поддържане и
управление на общите части. По силата на законовия регламент – чл.6, ал.1,
т.10 ЗУЕС, собствениците са задължени за описаните разходи, които са във
връзка с общите части. В качеството си на собственик на самостоятелен обект
в жилищната сграда етажна собственост, ответницата отговаря за разходите,
сторени във връзка с общите части.
В чл.11, ал.1, т.5 ЗУЕС е въведено изрично правомощие на ОС на
етажните собственици да определя размера, който собствениците и
обитателите на самостоятелни обекти от етажната собственост заплащат за
текущите нужни за поддръжка на сградата. В изпълнение на законовата
делегация ищцовата етажна собственост е взела решение от 03.06.2018 г.
всеки етажен собственик, ползвател или обитател на самостоятелен обект в
сградата да заплаща сумата в размер на 25 лв. за покриване на текущите
разходи по управление на общите части. Със същото решение е прието да се
сключи договор за управление на общите части с дружеството
„Домоуправител“ ЕООД – гр. Пловдив, а с решение на ОС от 29.06.2020 г. е
решено да се преподпише договора с посоченото дружество. По силата на
закона – чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС всеки собственик е задължен да заплаща и
консумативните разходи за общите части. Предвид изложеното ищецът
установи вземането си към ответницата по своето основание. Досежно
размера на претенцията за заплащане на разходите за управление и
поддръжка на общите части, както и за консумативни разходи, следва да се
има предвид следното: Ищецът претендира разходи за периода от месец юли
2018 г. до месец юни 2020 г. вкл., или за период от 24 месеца, по 25 лв.
месечно, или общо 600 лв. След приспадане на заплатената от ищцата сума от
15 лв. за месец октомври 2019 г. размерът на дължимите от ищцата суми
5
възлиза на 585 лв., каквато сума се претендира от ищеца по настоящото дело.
Като законна последица от уважаване на предявения иск е присъждането на
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
22.03.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.
С оглед основателността на исковата претенция следва да се разгледа
релевираното от ответника възражение за погасителна давност на вземанията
на ищеца. Същото е неоснователно. Претенцията на ищеца е периодична
такава и се погасява с кратката тригодишна давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД.
Исковият период обхваща времето от месец юли 2018 г. до месец юни 2020 г.
вкл., поради което, за да не е погасено по давност вземането, то следва да е
заявено пред съда преди месец юли 2021 г. Исковата молба, въз основа на
която е образувано настоящото производство е подадена на 22.03.2021 г. и от
този момент е прекъснато течението на давността съгласно чл.116, б. „б“ ЗЗД.
Поради това вземането на ищеца не е погасени по давност и същото следва да
се уважи.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание
чл.78, ал.1 ГПК в размер на 650 лв. съгласно представен списък на разноските
по чл.80 ГПК – л. 64 от делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. В. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. ***** да заплати на
Етажна собственост в гр. *****, вх.* и * на основание чл.51, ал.1 ЗУЕС, във
вр. чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС, сумата в размер на 585 лв. (петстотин осемдесет и
пет лева), представляваща неплатени задължения по управлението и
поддържането на общите части на сградата в режим на ЕС, за самостоятелен
обект с идентификатор № ***** в сградата в режим на етажна собственост на
адрес: гр. *****, вх.* и *, за периода от месец юли 2018 г. – месец юни 2020 г.
вкл., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 22.03.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 650 лв. (шестстотин и петдесет лева) –
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
6
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7