№ 299
гр. Габрово , 08.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в закрито заседание на осми юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно
гражданско дело № 20214200500203 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 419 ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, подадена чрез процесуалния представител
юрисконсулт Й.М. срещу разпореждане на Севлиевския районен съд по
ч.гр.д. № 300/2021 г., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата 609, 66 лв. – възнаграждение по
гаранционна сделка и 36 лв. – разходи за извънсъдебно събиране на вземане,
поради това, че в тези части искането противоречи на закона и добрите нрави.
В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното разпореждане. Счита разпореждането в
обжалваната част за постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Позовава се на чл. 9 от ЗЗД
за свободата на договаряне. Твърди, че с предоставянето на поръчителство се
извършва възмездна услуга в полза на заемателя, тъй като същият не е
представил никакво обезпечение на договора за кредит. Поръчителят е
сключил договора за поръчителство само и единствено поради възлагането от
заемателя и то само при условие, че е получи уговореното възнаграждение.
Предоставянето на гаранционни сделки е основният предмет на дейност на
поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД, поради което то не може да си
1
позволи да ги извършва безвъзмездно. Отговорността на поръчителя има
акцесорен характер и се обуславя от съществуването на задължението и
обема на отговорността на главния длъжник, но също е и относително с
самостоятелна, тъй като поръчителството може да бъде дадено при по-леки
условия. Счита, че неправилно съдът не е присъдил уговореното
възнаграждение на „Файненшъл България“ ЕООД. Твърди, че неправилно
съдът е приел, че не се дължи сума за извънсъдебно събиране на
задължението по аргумент от чл. 33 от ЗПК. Позовава се на чл. 10а, ал. 1 от
ЗПК, според която кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. В разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК е предвидено, че при
изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят
заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски
кредит. От тук прави извода, че законодателят е предвидил възможността за
начисляването на такива разходи, като изрично ги е изключил при
изчисляване на ГПР по кредита. Моли да се отмени обжалваното
разпореждане, частта в която е отхвърлено и да се издаде заповед за
изпълнение за всички суми претендирани със заявлението по чл. 410 от ГПК.
Частната жалба е подаден в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ
на обжалване акт и е процесуално допустима.
Предмет на обжалване е разпореждане № 264 от 02.03.2021 г. по ч. гр.
д. № 300/2021 г. на Севлиевския районен съд, с което е отхвърлено
заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД срещу
П. СТ. П., в частта му, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК за присъждане на сума 609, 66 лв. възнаграждение по Договор
за гаранционна сделка /поръчителство/ и 36 лв.- разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземането.
Първоинстанционният съд е приел, че са налице основанията на чл.
411, ал. 2, т. 2 от ГПК за отказ да се издаде заповед за изпълнение за
процесните вземания. По отношение на сключения договор за поръчителство
и по претенцията за разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането е
приел, че искането се основа на неравноправна клауза в потребителски
договор. Служебно е съобразил чл. 33 от ЗПК, които предвиждат, че при
2
забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата – ал. 1. Според чл. 33, ал. 2 от
ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и
наведените от жалбоподателя доводи, намира жалбата за неоснователна.
В подаденото по ч. гр. д. № 300/2021 г. по описа на Севлиевския районен съд
заявление по чл. 410 от ГПК от „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД срещу П. СТ. П., в т. 9 е посочено като претендирано
парично вземане сумата от 609, 66 лв. възнаграждение по гаранционна сделка
/поръчителство/ и 36 лв.- разходи и такси за извънсъдебно събиране на
вземането.
Към заявлението е приложен договор за паричен заем № 3685580 от
19.11.2019 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и П. СТ. П. като
кредитополучател, за предоставяне на кредит от 600 лв., със срок на кредита 9
месеца. Представени са и Договор за предоставяне на поръчителство №
3685580 от 19.11.2019 г., сключен между „Файненшъл България” ЕООД и П.
СТ. П., Приложение към договор за предоставяне на поръчителство:
информационни права на субектите на лични данни и погасителен план
седмични погасителни вноски.
Производството по ч. гр. д. № 300/2021 г. по описа на Севлиевския районен
съд по подаденото заявление по чл. 410 ГПК от „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, е образувано след приетите изменения в чл.
411 от ГПК, обнародвани в бр. 100/2019 г. на ДВ, съгласно които
заповедният съд следва служебно да следи освен за наличието на визираното
в ал. 2, т. 2 основание - искането да не противоречи на закона и на добрите
нрави, и за това съгласно чл. 411, ал. 2 и т. 3 от ГПК искането да не се
основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител или да е
налице обоснована вероятност за това.
В случая процесната сума от 36 лв. е претендирана като разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземането във връзка с опити за извънсъдебно
погасяване на задължението, дължими по силата на договора за
3
поръчителство – чл. 1, т. 3. Това задължение не съответства на никаква
допълнителна услуга, предоставяна на заемателя. Клаузата, която предвижда
разноски за събиране на вземането, влиза в колизия с повелителната
разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. С процесното вземане се заобикаля
забраната в чл. 33 от ЗПК, според който при забава потребителят дължи
обезщетение за забава, което не може да надхвърля законната лихва, а в
случая е уговорено допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло
свързана със забавата на длъжника.
Сумата от 609, 66 лв. се претендира като възнаграждение по гаранционна
сделка /поръчителство/. Сключеният договор за поръчителство с
юридическото лице „Файненшъл България“ ЕООД, което е предварително
одобрено от кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД и което се явява
свързано с него лице, доколкото същия е едноличен собственик на капитала
на дружеството поръчител, сочи, че на длъжника не е предоставено право на
избор и възможност за индивидуално договаряне, т.е. въпросният договор не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие в правата между потребителя и търговеца. В случая договора за
поръчителство има за цел да обезщети вредите от фактическа
неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би могъл да претърпи,
при неплатежоспособност и липса на обезпечение, което влиза в
противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи добросъвестно цена за ползване на заетите средства, съответна на
получените гаранции. Предвид изложеното, претендираното вземане се
основава на неравноправна за потребителя клауза, която се явява нищожна по
смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
На основание изложеното въззивният съд прие, че жалбата е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане на
Габровски районен съд да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 264 02.03.2021 г. постановено по ч. гр. д.
4
№ 300/2021 г. на Севлиевския районен съд, с което е отхвърлено заявлението
на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД срещу Р. К. М., в
частта му, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК за присъждане на сума 609, 66 лв. възнаграждение по Договор за
гаранционна сделка /поръчителство/ и 36 - разходи и такси за извънсъдебно
събиране на вземането, като правилно и законосъобразно
Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5