Р Е
Ш Е Н И Е
№.......
гр.
Варна, 19.01.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение в съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла
Пенева ЧЛЕНОВЕ: Росица Станчева
Красимир Василев
при участието на секретаря Н.И.
като разгледа докладваното от съдия Р.
Станчева
въззивно гр.
дело № 2098 по описа за 2016 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К.Д.Б. против решението на Варненския
районен съд, постановено на 15.04.2016г. по гр.д. № 3264/2015г., поправено с
решение от 22.07.2016г. в частта в която е отхвърлен предявеният от нея против В.Н.Д.
иск за предаване владението на подробно описан недвижим имот, на основание
чл.108 ЗС.
В жалбата са
изложени оплаквания за неправилност на решението, като постановено при
неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с установеното от
доказателствата по делото. Оспорват се изводите на съда за недоказаност на
твърдението и́, че ответницата владее процесния
имот. Счита, че третото лице, което е в имота владее за нея, поради което и са
налице всички предпоставки на чл.108 ЗС. Иска се отмяна на решението в
обжалваната му част и уважаване на предявения иск изцяло.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, чрез особения представител адв. С., с който жалбата се оспорва като неоснователна.
При извършената от съда проверка по валидността на
обжалваното решение, съобразно нормата на чл.269 ГПК, съдът не открива пороци,
водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Предявен е иск с
правно основание чл.108 ЗС.
В исковата си
молба въззивницата К.Б. е изложила твърдения, че с
договор за покупко-продажба от 03.07.2013г. е закупила от Община Белослав
недвижим имот, находящ се в с.Разделна, общ. Белослав
- земеделска земя с площ от 16.353 дка, съставляващ ПИ № 000070 по плана на
землището. След извършено трасиране на границите е установила, че реална част
от него, с площ от 68 кв.м. е завзет от собственика на съседния имот – въззиваемата В.Д.. Въпреки отправените покани последната е
отказала да предаде владението на така завзетата част, графично
индивидуализирана на скицата на л.40 от делото на ВРС, поради което и е
предявила иска си за нейното ревандикиране.
В срока по чл.131 ГПК, чрез назначен по реда на чл.47 ал.6 ГПК особен представител, искът е
оспорен като неоснователен. Оспорва се твърдението на ищцата, че процесната реална част се владее от ответницата без
основание.
Съдът,
като взе предвид предметните предели на въззивното
производство, наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните, събраните
поделото доказателства и приложимия закон намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Към настоящия момент спорът между страните
относно принадлежността на правото на собственост на процесната
реална част в патримониума на въззиваемата
е разрешен със СПН. Първоинстанционното решение в
тази му част не е обжалвано и е влязло в сила.
Въззивницата К.Б. е собственик
на ПИ № 000070, с площ от 16.535 дка, находящ се в
землището на с.Разделна, общ. Белослав, на основание договор за
покупко-продажба, сключен на 03.07.2013г. по реда на ЗОбС.
Между страните не
се спори, че въззиваемата В.Д. е собственик на
съседния имот с № 000107.
Съгласно
неоспореното заключение на СТЕ, прието от първоинстанционния
съд ПИ № 000107 е ограден, като според така материализираните му граници се
включва част от притежавания от въззиваемата имот.
Площта на тази част е 68 кв.м. и е графично обозначена на изготвената от в.л.
скица към заключението.
От ангажираните от
въззивницата гласни доказателства – показанията на
свидетелите В. А. и К. Ж., кредитирани от съда като обективни и
непротиворечиви, неопровергани от проведено насрещно доказване, съдът приема за
установено, че към настоящия момент фактическата власт върху имота на въззиваемата Д., вкл. и на присъединената към него процесна част от ПИ № 000070 се осъществява от нейната
майка и брат й. И двамата свидетели сочат, че имот № 000107 е собственост на В.Д.,
но в него живее майка й. Досежно последната не са
наведени твърдения, че осъществяваната от нея фактическа власт е противопоставима на осъществяваното от Д. владение върху
същия имот, като елемент от притежаваното от нея правото на собственост.
Съгласно
разпоредбата на чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице,
която я владее или държи без да има основание за това. Т.е. материално-правно
легитимиран да отговаря по този иск е лицето, което владее, респ. държи вещта
без правно основание. Когато едно лице, което не е собственик упражнява
фактическата власт, но на правно основание, напр. договор за наем или заем за
послужване, то държи имота на правно основание, владее същия за другиго, поради
което и легитимиран да отговаря е лицето, за което владее.
В настоящия
случай, от обсъдените по-горе доказателства, се установява, че майката на въззиваемата е в имота й, към който е присъединена и процесната реална част от имота на въззивницата
със съгласието и знанието на Д.. Това сочи на извода, че майка й е в имота не
без основание /допусната е от дъщеря си, които отношения имат характар на договор за заем за послужване/, поради което и
пасивно легитимирана по предявения иск е именно въззиваемата.
С оглед на това и предвид липсата на противопоставими
на въззивницата права досежно
процесния имот искът спрямо В.Д. е изцяло
основателен.
Поради различните
правни изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния
съд, постановеното от него решение в обжалваната му част следва да бъде
отменено и вместо него, постановено друго в изложения по-горе смисъл.
С оглед изхода от
спора и на основание чл.78 ГПК въззиваемата следва да
бъде осъдена да заплати на въззивницата направените в
двете инстанции съдебно-деловодни разноски, които са в размер на 1 267 лв.
за производството пред ВРС и 678 лв. за въззивното
производство. Размерът на подлежащите на репатриране разноски за настоящата
инстанция е определен след определяне на следващото се на особения представител
възнаграждение в хипотезата на чл.9 от Наредба № 1/2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения в размер на 353 лв. /адв. С.
е депозирал отговор на въззивната жалба, но е
осъществявал процесуално представителство в с.з./. Разликата над сумата от 353
лв. до внесения депозит от 470 лв. подлежи на връщане на въззивницата.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ решението на Варненския районен съд,
постановено на 15.04.2016г. по гр.д. № 3264/2015г., поправено с решение от
22.07.2016г. в частта в която е отхвърлен предявеният от К.Д.Б. против В.Н.Д.
иск за предаване владението на подробно описан недвижим имот, на основание
чл.108 ЗС И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В.Н.Д., ЕГН **********,*** ДА ПРЕДАДЕ на К.Д.Б., ЕГН **********, с
адрес *** владението на собствения й недвижим имот, представляващ реална част с площ от 68 кв.м. от ПИ № 000070,
целия с площ 16.353 дка в
местност „Стара гара” в землището на с.Разделна, общ.Белослав, при граници на
реалната част: ПИ с №№ 000112, 000107, 000072 и останалата част от имот № 000070,
повдигната в червен щрих на скицата на в.л., на л.115 от делото на ВРС,
на осн.чл.108 ЗС.
Скицата на л.115
от делото на ВРС, приподписана
от съда е неразделна част от настоящото решение.
В установителната му част по предявения иск с правно
основание чл.108 ЗС първоинстанционното решение не е
обжалвано и е влязло в сила.
ОПРЕДЕЛЯ на назначения по реда на чл.47 ал.6 ГПК на В.
Николова Д. особен представител окончателно възнаграждение за въззивното производство в размер на 300 /триста/ лева, на
основание чл.9 от Наредба № 1/2004г.
ОСЪЖДА В.Н.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на К.Д.Б., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 1 945 /хиляда
деветстотин четиридесет и пет/ лева, представляваща направени разноски за
двете инстанции /1 267 лв. пред ВРС и 678 лв. пред ВОС/, на основание чл.78 ГПК.
Решението може да
се обжалва при условията на чл.280 ГПК с касационна жалба пред върховния
касационен съд в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.