ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 174
гр. Бургас , 30.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тридесети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212000500292 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 39/15.04.2020 год. по гр.д.№ 1/2020 год. по описа на
Сливенския окръжен съд е осъдено СДРУЖЕНИЕ “НАЦИОНАЛНОТО
БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, община Столична,
район Средец, ул.“Граф Игнатиев“ № 2, ет.2 да заплати на Д. Д. ДР. с ЕГН
********** с адрес гр. С., кв. “Р.“ № **, вх. *, ап. ** сумата в размер на
120 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди /болки и страдания/, вследствие смъртта на Р. А. К., настъпила при
възникналото на 29.07.2017г. ПТП на автомагистрала „Тракия“, ведно със
законната лихва, считано от 23.12.2019г. до окончателното изплащане.
Отхвърлена е претенцията до пълния претендиран размер от 150 000 лева.
Осъдено е СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, община Столична, район Средец, ул.“Граф
Игнатиев“ № 2, ет.2 да заплати на на адвокат М.Л. Д. от АК - С. с адрес гр.
С., ул. “Г. Р.“ № *, офис * сумата в размер на 3 930 лева, представляваща
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Д. Д. ДР..
1
Осъдена е Д. Д. Д. с ЕГН ********** с адрес гр. С., кв. “Р.“ №**, вх. 8, ап. **
да заплати на СДРУЖЕНИЕ “НАЦИОНАЛНОТО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, община Столична, район
Средец, ул “Граф Игнатиев“ № 2, ет.2 сумата в размер на 1321 лева -
деловодни разноски. Осъдено е СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНОТО БЮРО
НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, община Столична,
район Средец, ул.“Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2 да заплати по сметка на СлОС
сумата в размер на 4 800 лева - държавна такса, както и сумата в размер на
2100 лева - изплатено възнаграждение на вещите лица.
Срещу решението в осъдителните части е постъпила въззивна жалба
от СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, община Столична, район Средец, ул.“Граф
Игнатиев“ № 2, ет.2, чрез процесуален представител адв. Ц. - *АК. Твърди се,
че в обжалваните части решението е неправилно като незаконосъобразно и
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди
се, че ищцата не е установила механизма за настъпване на процесното ПТП,
респ. – виновността на водача Л. Ф., като твърденията й за механизма на ПТП
се опровергават от заключението на вещо лице Х. У., прието от окръжния
съд. Сочи се, че воденото наказателно производство за причинената смърт
при ПТП е прекратено, тъй като е установено, че не Л. Ф., а пострадалият при
ПТП водач е виновен за настъпването му, в какъвто смисъл са и
свидетелските показания на свидетелката Л. К. Твърди се, че съдът превратно
е тълкувал показанията на тази свидетелка и е игнорирал показанията на
останалите свидетели. Възразено е относно кредитирането на заключението
на приетата по делото тройна съдебно-техническа експертиза, като са
изложени съображения, от една страна, че допускането на експертизата е след
настъпила преклузия за събиране на доказателства, а от друга страна, че
заключението на вещите лица почива на предположения, а не на обективно
установените по делото факти и обстоятелства. Твърди се, че съдът в
нарушение на процесуалните правила, с оглед оспорването на заключението
на тройната експертиза от ответника, не е допуснал повторна тройна съдебно-
2
техническа експертиза по същите задачи. Оспорен е извода на съда, че
пострадалият Р. К. е шофирал с поставен обезопасителен колан, в каквато
връзка евентуално се твърди съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалото лице поради непоставен колан. Поради недоказване на всички
кумулативно изискуеми елементи на непозволеното увреждане се твърди
липсата на предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по
иска. Евентуално се твърди, че присъденото обезщетение е в завишен размер,
неотговарящ на действително претърпените от ищцата болки и страдания.
Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните от ответника
части и за цялостно отхвърляне на исковата претенция с присъждане на
разноските за двете съдебни инстанции.
Направено е доказателствено искане за допускане от въззивния съд на
повторна тройна съдебна автотехническа експертиза, която да отговори на
въпросите поставени на първоначалната експертиза.
Във въззивната жалба са изложени възражения срещу решението в
частта за разноските, относно възлагането на сумата от 2100 лв. -
възнаграждение на вещите лица в тежест на ответника по иска. Твърди се, че
съдът не е съобразил, че искането за тройна експертиза е направено от
ищцата, а също - че с решението претенцията на ищцата е уважена частично.
В дадения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна Д. Д. ДР.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице- надлежно
упълномощен процесуален представител на ответника по делото, срещу акт
на първоинстанционния съд, който подлежи на въззивно обжалване, поради
което е ДОПУСТИМА.
С решението в обжалваните части Сливенският окръжен съд се е
произнесъл по иск с правно основание чл. 511, ал. 3 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД, и
по претенция за законна лихва по чл. 86 от ЗЗД.
При проверката по чл. 267 от ГПК настоящият съд констатира, че към
момента са налице процесуални пречки за движение на въззивното
производство.
3
От една страна съдът констатира, че във въззивната жалба се съдържа
искане по чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на решението в частта за
разноските относно сумата от 2100 лв. - разноски за вещо лице възложени в
тежест на ответника. По това искане компетентен да се произнесе е съдът
постановил решението, чието изменение се иска – т.е. Сливенският окръжен
съд.
От друга страна настоящият съд констатира, че на стр. 1 от решението,
на ред втори, при посочване на годината на постановяване на решението е
допусната очевидна фактическа грешка, като вместо вярната - 2021 год. е
посочена 2020 год. Тази грешка на осн. чл.247 от ГПК също подлежи на
изправяне от съда, постановил обжалваното решение.
Ето защо настоящото въззивно производство следва да бъде прекратено,
а делото-върнато на Сливенския окръжен съд за произнасяне по съдържащата
се във въззивната жалба молба с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК и за
поправката на очевидната фактическа грешка, след което делото отново
следва да бъде изпратено на апелативния съд за разглеждане на въззивната
жалба.
Съгласно приетото в съдебната практика, определението на съда в тези
случаи не е същинско прекратително по сезиращата въззивна жалба, поради
което не подлежи на обжалване.
По искането на въззивника за допускане на доказателства, въззивният
съд ще се произнесе след връщане на делото в Бургаския апелативен съд.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 267 от ГПК, Бургаският апелативен
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 292/2021 год. по описа на
Бургаския апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Сливенския окръжен съд за произнасяне по
молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, съдържаща се във
4
въззивната жалба и за поправката на очевидна фактическа грешка по чл.
247 от ГПК, след което делото отново следва да бъде изпратено на Бургаския
апелативен съд за разглеждане на въззивната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5