Решение по дело №100/2019 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 73
Дата: 2 юли 2019 г. (в сила от 6 ноември 2019 г.)
Съдия: Нанко Събов Маринов
Дело: 20194330200100
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

град   ТЕТЕВЕН 02.07.2019 година

  

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-четвърти състав в публично съдебно заседание на тринадесети юни

През две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАНКО МАРИНОВ

 

При секретаря:Й  Д.

Като разгледа докладваното от Председателя НАХ Дело №100 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Обжалвано е наказателно постановление №11-0001033/11.02.2019 година на Директора на Дирекция „ИТ” гр.Ловеч.

            В жалбата си жалбодателят твърди, че не е доволен от обжалваното наказателно постановление /НП/. Твърди, че НП не било надлежно връчено и по този начин е лишен от правото си на жалба. Твърди, че НП е издадено в нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като липсвало фактическа обстановка. Твърди, че в акта за нарушение и НП не се съдържали реквизитите по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, а именно описание на нарушението, датата и мястото където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Твърди, че е налице нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН. Твърди, че дружеството не било сервиз и нямало изисквания да поставя табела върху арматурното табло на автомобила и Наредба №12 била неприложима в случая.

Моли да бъде отменено изцяло обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, а в противен случай да бъде редуцирано наказанието в минимален размер.

            За Дирекция „ИТ” гр.Ловеч се явява юрисконсулт Д. и моли да бъде отхвърлена жалбата и потвърдено обжалваното НП. 

            От приложените по делото акт за установяване на административно нарушение и издадено въз основа на него наказателно постановление, приетите и приложени по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели-С.Г.П., Н.Н.Г., И.Д.Б. и Ц.И.Ц., съдът приема за установено следното:

            На дата 13.11.2018 година на свидетелите по делото-Б. и Ц.-инспектори в Дирекция „ИТ” гр.Ловеч им било възложено да извършат проверка на строителен обект АМ „Х.“, отсечка „Боаза“, с изпълнител на строително-монтажните работи „Стройкар-Тони“ ЕООД гр.София, като повод за проверката бил настъпил трудов инцидент с лицето Б  Н. Д  на 12.11.2018 година, в следствие на който лицето починало. При проверката било установено, че на 12.11.2018 година на 84+480 километър, в зоната на аварирали МПС е станал трудов инцидент с посоченото лице на длъжност шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 тона, като лицето е било намерено да лежи по гръб върху каменна посипка във видимо адекватно състояние. Същият е обяснил на техническия ръководител на обекта, че е паднал от камиона „Ивеко“ с ДК№ СА 17 53 КХ, като автомобилът е продължил към дерето и там се е спрял в дърветата, като след това е продължил да работи. По делото се установява, че със заповед №12/13.04.2018 година на работодателя- жалбодател е спрян авариралия товарен автомобил, тъй като е бил в недобро техническо състояние, че същият е собственост на „Стройкар-транс“ ЕООД гр.София и е бил отдаден под наем на жалбодателя на 04.01.2018 година. По делото се установява, че тежкотоварният автомобил „Ивеко“ с ДК№ СА 17 53 КХ, с който е станал инцидента е бил паркиран на 13.04.2018 година в зоната на аварирали МПС, определена от жалбодателя, като на автомобила е следвало да се извършат ремонтни дейности. По делото се установява, че работодателят не е осигурил поставянето на табела с надпис, забраняващ извършването на определени дейности, с оглед безопасната работа по автомобила на арматурното табло. В деня на проверката било съставено уведомление по чл.26 ал.1 от АПК за започване на производство. В последствие на дата 07.12.2018 година в присъствието на пълномощник на дружеството бил съставен и акт за нарушение на т.11 от Приложение №1 към чл.1 ал.2 от Наредба №12 от 27.12.2004 година за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили, който бил подписан от пълномощника на дружеството и в последствие било направено възражение по акта от жалбодателя. Актът за нарушение бил съставен на жалбодателя, затова че в качеството си на работодател е извършил нарушение на трудовото законодателство, в частта по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като към 13.04.2018 година не е поставил на арматурното табло на тежкотоварния автомобил „Ивеко“ с ДК№ СА 17 53 КХ, табела с надпис, забраняващ извършването на определени дейности, с оглед безопасната работа по автомобила, намиращ се на експлоатирания от дружеството строителен обект АМ „Х.“, отсечка „Боаза“. Въз основа на акта на дата 11.02.2019 година било издадено и обжалваното НП, с което на жалбодателя била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.413 ал.2 от КТ.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява по несъмнен и безспорен начин изложената и възприета от съда фактическа обстановка. Безспорно се установява, че на посочената в акта и НП дата и час е била извършена проверка от свидетелите Б. и Ц. на строителен обект АМ „Х.“, отсечка „Боаза“, с изпълнител на строително-монтажните работи жалбодателя по делото, като повод за проверката бил настъпил трудов инцидент с лицето Борис Н. Димов на 12.11.2018 година, в следствие на който лицето починало. Безспорно се установява, че на 12.11.2018 година на 84+480 километър, в зоната на аварирали МПС е станал трудов инцидент с посоченото лице на длъжност шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 тона, като лицето е било намерено да лежи по гръб върху каменна посипка във видимо адекватно състояние. Същият е обяснил на техническия ръководител на обекта, че е паднал от камиона „Ивеко“ с ДК№ СА 17 53 КХ, като автомобилът е продължил към дерето и там се е спрял в дърветата, като след това е продължил да работи. По делото се установява, че със заповед №12/13.04.2018 година на работодателя- жалбодател е спрян авариралия товарен автомобил, тъй като е бил в недобро техническо състояние, че същият е собственост на „Стройкар-транс“ ЕООД гр.София и е бил отдаден под наем на жалбодателя на 04.01.2018 година. По делото се установява, че тежкотоварният автомобил „Ивеко“ с ДК№ СА 17 53 КХ, с който е станал инцидента е бил паркиран на 13.04.2018 година в зоната на аварирали МПС, определена от жалбодателя, като на автомобила е следвало да се извършат ремонтни дейности. По делото се установява, че работодателят е извършил нарушение на трудовото законодателство, в частта по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като към 13.04.2018 година не е поставил на арматурното табло на тежкотоварния автомобил „Ивеко“ с ДК№ СА 17 53 КХ, табела с надпис, забраняващ извършването на определени дейности, с оглед безопасната работа по автомобила, намиращ се на експлоатирания от дружеството строителен обект АМ „Х.“, отсечка „Боаза“. Съдът приема за обективни показанията на свидетелите Б. и И., както и на свидетелите Панделиев и Георгиев, тъй като и четиримата свидетели твърдят по делото, че на арматурното табло на товарния автомобил не е имало поставена табела с надпис, забраняващ извършването на определени дейности, с оглед безопасната работа по автомобила, освен това показанията им са в логическа последователност, правдоподобни са, взаимно допълващи се и се подкрепят от събраните и приложени по делото писмени доказателства.

Съдът не приема направеното възражение в жалбата, че НП не било надлежно връчено и по този начин жалбодателят бил лишен от правото си на жалба, тъй като съдът е приел, че подадената жалба против НП е в срок и по този начин жалбодателят е реализирал правото си да обжалва НП. Не приема за обективно и направеното възражение, че НП е било издадено в нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като и в акта за нарушение безспорно са посочени описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено, както и законните разпоредби, които са били нарушени, а така също в НП е изрично посочено описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, както са посочени и законните разпоредби, които са били нарушени, като е налице идентичност на изложената фактическа обстановка в акта и тази отразена в НП, както е налице и правно единство между посочените като нарушени в акта за нарушение правни норми и тези отразени в обжалваното НП. Не приема за обективно и направеното възражение, че дружеството не било сервиз и нямало изисквания да поставя табела върху арматурното табло на автомобила и Наредба №12 била неприложима в случая, тъй като съгласно чл.2 ал.1 от Наредба №12 от 27.12.2004 година за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили наредбата се прилага на всички работни места съгласно чл.2 от ЗЗБУТ, където се извършва работа с автомобили, а съгласно чл.5 от Наредбата-Работодателят предприема всички необходими мерки за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили, като чл.1 ал.2 урежда, че специфичните изисквания за осигуряване на ЗБУТ по видове работи са дадени в приложения №1-5. В приложение № 1 уреждаща специфичните изисквания на чл.1 ал.2 -в т.11 задължава адресатите си след установяване на автомобила на пост за техническо обслужване или на място за ремонтни работи на арматурното му табло се поставя табелка с надпис, забраняващ извършването на определени дейности с оглед на безопасната работа по автомобила. При това положение следва да се приеме, че безспорно дружеството жалбодател в качеството му на работодател към дата 13.04.2018 година не е поставил на арматурното табло на тежкотоварния автомобил „Ивеко“ с ДК№ СА 17 53 КХ, табела с надпис, забраняващ извършването на определени дейности, с оглед безопасната работа по автомобила, намиращ се на експлоатирания от дружеството строителен обект АМ „Х.“, отсечка „Боаза“. Административно-наказателната отговорност на дружеството е ангажирана затова, че не е изпълнило задължението си във връзка с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, поради което и въз основа на възприетата от съда фактическа обстановка следва да се приеме, че е осъществен състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството от обективна страна. Доколкото отговорността на ЮЛ е безвиновна, ирелеванто е дали е било съзнавано, че се извършва нарушение, респективно дали е извършено виновно или не.

Съдът не приема за обективни направените възражения на жалбодателя, тъй като същите не могат да бъдат приети за достоверни и такива игнориращи съставения акт, НП, събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите по делото. Съдът приема, че при издаването на НП не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на жалбодателя. Съдът приема, че акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат всички изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити и са годни да породят целените правни последици.

Или съдът приема, че е налице вмененото на жалбодателя нарушение-съставомерно по чл.413 ал.2 от КТ, поради което правилно и законосъобразно е бил санкциониран по посочения текст с налагане на имуществена санкция в размер от 3000 лева, която е съобразена с тежестта на нарушението, с обстоятелството, че в резултат на нарушението работник е починал в резултат на претърпяна трудовата злополука, с оглед на което съдът намира, че правилно е определен и размера на наказанието, поради което НП ще следва да бъде потвърдено.

             Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

Р    Е    Ш    И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №11-0001033/11.02.2019 година на Директора на Дирекция „ИТ” гр.Ловеч, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение №11-0001033/07.12.2018 година, с което на „Стройкар-Тони” ЕООД, ЕИК гр.София, представлявано от Б.Т.Н., ЕГН ********** на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.413 ал.2 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.

 

               РАЙОНЕН СЪДИЯ: