Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 27.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и
четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл.с. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №12576 по описа на СГС за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника „Р.а.Б.“ ЕООД срещу решение от 26.04.2018 г. по гр.д. №73057/2015 г.
на Софийския районен съд, 52 състав, с което на основание чл.422 ал.1 вр.
чл.200 ал.1 ЗЗД и чл.100 ал.2 ЗС е признато за установено, че жалбоподателят
дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 797,01 лв., представляваща продажна цена на
доставена топлинна енергия на топлоснабден имот – магазин №4, находящ се в гр.
София, бул. „*******, етаж П с код на платеца Т365626 за периода мес.11.2012 г.
– мес.04.2014 г., заедно със законната лихва от 17.08.2015 г. до окончателното
изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от
835,39 лв., и на основание чл.422 ал.1 вр. чл.200 ал.1 ЗЗД, чл.100 ал.2 ЗС и
чл.86 ал.1 ЗС е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „Т.С.” ЕАД
сумата 122,27 лв., представляваща лихва за забава за периода 01.06.2014 г. -
29.07.2015 г., като искът е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер
от 143,71 лв., като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за
заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че неправилно и
незаконосъобразно СРС е приел, че е в договорни отношения с ищеца. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното
решение.
Въззиваемата
страна „Т.С.” ЕАД в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата, в о.с.з. оспорва
същата.
Третото лице-помагач „Б.Б.” ЕООД не
взема становище по въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно. При
осъществената дължима служебна проверка въззивният съд приема, че решението на
СРС е недопустимо, поради следните съображения:
Обективните и
субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне,
се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет на
защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на
исковата молба /чл.127 ГПК – на изискванията в посочената разпоредба трябва да
отговаря и заявлението за издаване на заповед за изпълнение съгласно чл.410
ал.2 и чл.411 ГПК/.
Предмет на
установителния иск, предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК, е вземането по смисъла
на чл.410 ГПК, респ. чл.417 ГПК, според изричната норма на чл.415 ал.1 ГПК –
установява се дължимостта на сумата, за която е издадена заповедта за
изпълнение, на основанието, на което е претендирана със заявлението и на което
заповедта за изпълнение е издадена. В този смисъл следва да има идентитет между
страните и предмета на заповедта за изпълнение и установителния иск. Както
съдът, извършващ преценката предявен ли е искът за съществуване на вземането в
посочения срок /чл.415 ал.2 ГПК/, така и съдът по иска по чл.422 ГПК извършват
преценка за идентичност на претендираното материално субективно право съобразно
неговата индивидуализация, въведена от заявителя, съответно - ищец по иска за
съществуване на вземането. Тази преценка се извършва въз основа на заявените
основание и петитум.
В процесния
случай е видно от съдържанието на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, по което е било образувано гр.д. №49190/2015 г. по
описа на СРС, ГО, 52 състав, че ответникът е ползвал доставена в процесния имот
топлинна енергия за стопански нужди през процесния период без наличието на
сключен договор, поради което се е обогатил за сметка на дружеството. Заявителят
не се позовава и на предходно правно основание – преюдициално договорно
правоотношение между него и длъжника, каквото не е възникнало, не се е
осъществило или е отпаднало – напротив изрично твърди, че длъжникът се е
обогатил без основание за сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с
което се е обогатил до размера на обедняването.
При тези данни,
настоящият съдебен състав счита, че спорните права намират своето правно
основание в чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД. Фактическият състав по чл.59 ал.1 ЗЗД
включва обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между
обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това имуществено
разместване в отношенията между двата субекта.
Доколкото
първоинстанционният съд е разгледал искове за реално изпълнение, чието правно
основание е чл.200 ал.1 ЗЗД и за обезщетение за забава по чл.86 ал.1 ЗЗД, то
следва да се приеме, че е допуснато нарушение на диспозитивното начало. СРС се
е произнесъл извън предмета на заповедта за изпълнение, издадена срещу
ответника по гр.д. №49190/2015 г. по описа на СРС, ГО, 52 състав, поради което
въззивният съд счита, че на основание чл.270 ал.3 изр.3 ГПК първоинстанционното
решение следва да бъде обезсилено. С оглед задължителните указания, дадени с ТР
№4/14 г. на ОСГТК на ВКС, при прекратяване на
производството по делото по иска по чл.422, респ. чл.415 ал.1 ГПК издадената
заповед за изпълнение също подлежи на обезсилване.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение №395389/26.04.2018 г., постановено по гр.д. №73057/2015 г.
по описа на СРС, ГО, 52 с-в.
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д. №73057/2015 г. по описа на
СРС, ГО, 52 с-в.
ОБЕЗСИЛВА заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 11.09.2015 г., издадена по гр.д. №49190/2015 г. по описа на СРС, ГО, 52
с-в.
Решението
е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Бруната” ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.