РЕШЕНИЕ
№ 1896
гр. Варна, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:С. Т.
при участието на секретаря Х.И.
като разгледа докладваното от С. Т. Гражданско дело № 20213110110390 по
описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „***“ ЕООД, с ЕИК ***и
седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от управителя С.С.И. срещу „***“
ООД, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр.***, с която е предявен иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр. трето ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца
сумата от 19907.40 лв. /деветнадесет хиляди деветстотин и седем лева и четиридесет
стотинки/, представляваща заплатена на отпаднало основание цена по неформален договор
за доставка на тръби, за който е издадена проформа фактура № ***от ***г., който е развален
по реда на чл.87 ЗЗД от ищеца поради неизпълнение от страна на ответника, ведно със
законната лихва от предявяване на иска – 15.07.2021г. до окончателно изплащане на
задължението.
В исковата молба се твърди, че на 26.02.2021г. страните сключили неформален
договор за доставка на тръби, а именно:
Тръба безшевна Ф-102 х 5 количество 431 кг с единична цена 1,5 лева без ДДС или
646,50 лева без ДДС,
Тръба безшевна Ф-204 х 8 количество 1858кг. с единична цена 1,5 лева без ДДС или
2787 лева без ДДС
Тръба безшена Ф-245 х 8 количество 5056кг. с единична цена 1,5 лева без ДДС или
7584 лева без ДДС
Тръба правошевна Ф-530 х 10 количество 3980кг. с еднична цена 1,4 лева без ДДС
или 5572 лева без ДДС, като върху сумата от 16589,50 лева е начислен ДДС в размер на
3317,90 лева. Всичко на обща стойност 19907,40 лева с ДДС.
Неформалният договор бил обективиран в проформа фактура ***от *** година.
Сумата от 19 907,40 лева ищцовото дружество превело по банковата сметка посочена
във фактурата на *** година в пълен размер.
1
Ответното дружество следвало да извърши доставката до обект на ищцовото
дружество в едномесечен срок от заплащането на цената. Доставката не била извършена и
поради тази причина ответното дружеството било поканено да достави материалите описани
във фактурата в срок до 15.04.2021 година. Ответникът уведомил писмено ищеца, че
доставката ще бъде извършена на 15.05.2021 година до негов обект. Това обстоятелство не
се случило до този момент като се поддържа, че е налице виновно неизпълнение на договора
от страна на ответното дружество. В изрична покана ищцовото дружество отправило
изявление, в което ответното дружество се уведомява в случай на неспазване на срока на
доставка на описаните материали, а именно 15.05.2021 година до обект на „***“ ЕООД,
процесния договор ще се счита развален и следва да възстанови преведената сума в размер
19 907,40 лева по банкова сметка, а именно ***в банка ОББ АД. До предявяване на иска
сумата не била заплатена.
Поради изложеното ищецът счита, че за него е възникнал правен интерес от
предявяване на настоящия иск, прави доказателствени искания и претендира присъждане на
сторените разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. След изтичане на
срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск като
недопустим и неоснователен. Оспорва да е сключван договор за доставка на тръби между
двете дружества. Твърди, че е получил сумата от 19907.40 лева за трето за спора лице П.
Я.П., който договарял с ищеца. След получаване на сумата, ответникът незабавно я предал
на П.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С писмена молба,
постъпила преди заседанието, поддържа предявения иск и моли за уважаването му и
присъждане на сторените разноски. Ответникът, чрез законния представил на дружеството и
процесуален представител, оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и
формулира следните изводи от правна страна:
Ответното дружество е издало фактура № ***от ***г. за доставка на тръби на
стойност 19907.40 лева и с получател ищцовото дружество /л.6/.
Във фактурата, подписана от представител на ответника е посочено плащането да се
извърши по банков път по конкретна банкова сметка на ответното дружество.
Договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно чл. 318, ал. 1 ТЗ е
консенсуален. Сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните -
продавач и купувач, относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива
са вещта /стоката/, обект на продажба и цената. С постигането на съгласие, за продавача
възниква задължението да заплати уговорената цена. Поради консенсуалния характер на
сделката предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия състав
на търговската продажба, а са относими към изпълнението на произтичащите от договора
задължения, като при липса на други договорености - чл. 327, ал. 1 ТЗ поставя плащането в
зависимост от предаването.
В трайната практика на ВКС се приема, че фактурата може да се приеме за
доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато
съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката,
стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач,
време и място на съставянето й. В този смисъл са напр. решение № 46/27.03.2009 г. по т. д.
№ 546/2008 г., ІІ т. о.; решение № 71/22.06.2009 г.по т. д. № 11/2009 г.; решение №
62/25.06.2009 г. по т. д. №. № 546/2008 г.; решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г.
на ІІ т. о.; решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г., І т. о.; решение №
2
166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., ІІ т. о.; решение № 109/07.09.2011 г. по т. д №
465/2010 г., ІІ т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
По изложените съображения съдът намира, че между страните е сключен твърдения в
исковата молба договор за доставка на тръби. Уговорките между страните по договора и
трето за настоящето дело лице то да изпълни задължението на ответника за доставка на
тръби и да получи възнаграждението за това поражда вътрешни отношения между ответното
дружество и това трето лице, но не води до отпадане на задълженията на ответника
породени от процесния договор.
Потвърждение за сключения договор и възникналите насрещни правоотношения
между страните представлява и уведомително писмо от 06.04.2021г., с което
представляващият ответното дружество е заявил, че ще изпълни задълженията си по
договора като достави тръбите до обект на ищеца на 15.05.2021г. /л.8/
Ищцовото дружество е изпълнило задължението си по процесния договор, като на
26.02.2021г. е превело по посочената във фактурата банкова сметка на ответника сумата от
19907.40 лева /л.7/.
С покана от 25.05.2021г., получена от ответника на 04.06.2021г., ищецът е поканил
ответното дружество да изпълни задълженията си по договора не по-късно от 04.06.2021г. и
е отправил волеизявление, че при неизпълнение на задължението в този срок ще счита
договора за развален и посочва банкова сметка, по която да му бъде възстановена сумата от
19907.40 лева /л.9-16/
Ответникът не оспорва, че е получил сумата и не твърди изпълнение на
задължението за доставка на тръби. Ирелевантно за настоящия спор е дали получената
продажна цена е преведена незабавно на трето за договора лице, което е следвало да
изпълни задължението на ответника.
Ответникът не е изпълнил задължението си по договора в уговорения между
страните срок, както и в допълнително предоставения му срок от ищеца, поради което и
изявлението на ищеца, че разваля договора е породил желания от него ефект и получената от
ответника сума подлежи на връщане като получена на отпаднало основание.
Ищецът доказа с представените писмени доказателства сключването на договора
между страните и изправността си по него. Ответникът е получил продажната цена по
договора, но не е изпълнил задължението си за доставка на тръби нито в уговорения срок,
нито в допълнително предоставения му срок, поради което ищецът с нарочно волеизявление
е развалил договора и получената от ответника сума подлежи на връщане като получена на
отпаднало основание.
Исковата претенция се явява доказана по основание и размер и следва да бъде
уважена изцяло.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на поискани и действително сторени
разноски. Направените от ищеца разноски в настоящето производство са в размер на 796.39
лева и следва да бъдат възложени в тежест на ответника, както и разноските свързани с
допуснатото обезпечение на бъдещ иск – внесена държавна такса в размер на 40 лева по
сметка на Районен съд гр. ***и направени разноски по изпълнително дело № 691/2021г. по
описа на ЧСИ № ***.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ ООД, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр.***ДА
ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр*** сумата от
3
19907.40 лв. /деветнадесет хиляди деветстотин и седем лева и четиридесет стотинки/,
представляваща заплатена на отпаднало основание цена по неформален договор за доставка
на тръби, за който е издадена проформа фактура № ***от ***г., който е развален по реда на
чл.87 ЗЗД от ищеца поради неизпълнение от страна на ответника, ведно със законната лихва
от предявяване на иска – 15.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „***“ ООД, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр.*** ДА
ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр.*** сумата от
796.39 лева, представляваща разноски в исковото производство под формата на заплатена
държавна такса, както и сумата от 184.60 лева, представляваща разноски по обезпечение на
иска направени по ч.гр.д. № 124/2021г. по описа на Районен съд гр. ***и изпълнително дело
№ 691/2021г. по описа на ЧСИ № ***, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4