Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание на девети юли
през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Н. НИКОЛОВ
МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретаря Рени
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Крънчева ВНЧД № 2216 по описа за 2019
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по
реда на Глава ХХІ от НПК.
Образувано е по повод
постъпила въззивна жалба от частния тъжител М.А.Х., чрез надлежно упълномощения
му повереник – адв. А.И. – от САК, срещу разпореждане
№ 85221/05.04.2019 г. на съдията – докладчик по НЧХД № 13449/2018 г. по описа
на Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 129-ти състав, с
което наказателното производство по
НЧХД № 13449/2018 г. по описа на СРС, НО, 129 състав, образувано по тъжба на М.А.Х.
срещу Н.П.П., е прекратено, на
основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 1 от НПК.
С така подадената
въззивна жалба се твърди, че атакуваното разпореждане на СРС е неправилно,
необосновано и постановено в противоречие с действителното съдържание на
употребените от подсъдимия изрази. Изразява се несъгласие с извода на решаващия
първоинстанционен съд в насока, че част от инкриминираните изрази съставляват
критика към средствата за масово осведомяване, като се сочи, че този извод е резултат
на частичен и превратен прочит на доказателствения материал. Като неправилен се
квалифицира изводът на СРС в смисъл, че авторът правомерно е поставил знак на
равенство между религиозната институция и частния тъжител като неин законен
представител, като в тази насока се твърди, че клеветническите твърдения са
насочени към тъжителя Х. в качеството му на длъжностно лице – представляващ
религиозна институция, и не следва да се допуска идентичност на два различни
правни субекта. Поддържа се, че инкриминираните изрази са годни да застрашат
обществената оценка за качествата на тъжителя като управляващ и представляващ
Мюсюлманското изповедание. Сочи се, че инкриминираните изрази покриват състав
на престъпление по НК. Отправя се искане за отмяна на обжалваното разпореждане
и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд.
В съдебно заседание, повереникът
на частния тъжител М.А.Х. – адв. А.И. – от САК, поддържа въззивната жалба по
съображенията, изложени в нея, и моли същата да бъде уважена, и атакуваният
съдебен акт да бъде отменен.
Тъжителят М.А.Х.,
редовно призован, не се явява и не ангажира доводи по фактите и
обстоятелствата, от значение за предмета на доказване и по основателността на
подадената въззивна жалба.
Служебно назначеният
защитник на подс. Н.П.П. – адв. С. – от САК, оспорва жалбата, като намира
същата за неоснователна, а атакуваният съдебен акт – за правилен и
законосъобразен, поради което моли същият да бъде потвърден.
Подсъдимият Н.П.П.,
при упражняване на правото си на лична защита, поддържа становището на
защитника си. При упражняване на правото си на последна дума, моли
разпореждането на СРС да бъде потвърдено.
Съдът, като взе предвид
доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и като извърши
цялостна служебна проверка на атакуваното разпореждане, по реда на чл. 313 НПК,
намери за установено следното:
Наказателното
производство по НЧХД № 13449/2018 г. по описа на СРС, НО, 100-ен състав е
образувано по повод депозирана частна жалба (вх. № 1056441/07.08.2018 г. по
описа на същия съд) от М.А.Х. срещу Н.П.П., за престъпление по чл. 148, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 147 от НК. С тъжбата е повдигнато частно
обвинение срещу П. за това, че на 08.02.2018 г. по телевизия „СКАТ“,
предаването „Разбулване“, с тема „Кой пречи на държавата да си прибере
дълговете?“, чрез изразите: „Ще ми е
приятно да разнищя един много сериозен момент, казус може би от битието на
родното ни мюфтийство, оглавявано от М.Х.“; „Като че ли останалите медии въобще не желаят да чуят за огромния
длъжник от 7 милиона на българската държава М.Х., който през определен период
от време събира под фанфарите си мюсюлманите или по-скоро имамите, заплашва
правителството, обявява стачки, реве на Високата порта, имам предвид Истанбул
при Ердоган, и непрекъснато е във фокуса на един неплатен дълг, който расте с
всеки месец с по 100 хиляди.“; „В
диалог да защитят лицето М.Х. от неговите престъпления. Защото аз, уважаеми
зрители, ще изложа пред вас престъпления, които се извършват в името на уж
благородни тези…“; „Един крупен
длъжник е оставен да дерибейства и да шантажира българската държава“; „Ердоган от своя страна дава и по 2 милиона
на същия М.Х.…“; „…един бивш партньор
на М.Х., разбира се измамен от него търговски партньор“; „Тази линия ни води до това, което уж го
няма. Корупция, субкорупция. Защото може да не се разменени пари, може да не са
дадени пари, но влиянието, пресата, имам предвид физическата преса,
възможността за кариерно развитие, отношенията на председателя на съда чрез
съпругата му с една от страните, това са все влияния, които законът не ги лови,
не можем да опънем струната на престъплението, а то е ясно – 7 милиона не
влизат в държавата, 7 милиона не се събират от държавата и от нейните
механизми, 7 милиона са лишени българските граждани от мероприятия“, е
разгласил позорни обстоятелства и е приписал престъпления на тъжителя, че като
Главен мюфтия на религиозната институция „Мюсюлманско изповедание“ е извършил
престъпления – измама, корупция и данъчни престъпления. Претендира се
признаване на П. за виновен по повдигнатото частно обвинение и налагането на
справедливо наказание. С тъжбата е предявен и граждански иск срещу П. за сумата
от 5000 лева, представляваща обезщетение на причинените от деянието
неимуществени вреди на тъжителя, ведно със законната лихва от 08.02.2018 г. до
окончателното изплащане на главницата.
Със свое разпореждане
№ 490746/19.09.2018 г. съдията – докладчик при СРС, НО, 100-ен състав е
насрочил разглеждането на тъжбата в о.с.з. на 06.11.2018 г., в което не е даден
ход на делото.
Във връзка с подадена
молба с вх. № 9008141/05.11.2018 г. по описа на СРС за отвод на председателя на
съдебния състав, в следващото по делото съдебно заседание – проведено на
06.12.2018 г., съдебният състав, разглеждащ делото, е отведен и делото е
преразпределено на друг състав на съответния първоинстанционен съд – СРС, НО,
129-ти състав.
Със свое разпореждане
№ 565342/19.12.2018 г., постановено по НЧХД № 13449/2018 г. по описа на същия
съд, съдията – докладчик е оставил без движение тъжбата, подадена от М.А.Х.
срещу Н.П.П. за престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл.
147, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК, като е дал указание в 7-дневен срок от
уведомяването му тъжителят да отстрани нередовностите в тъжбата, свеждащи се до
това, че в тъжбата не е посочено чрез кои изрази се твърди подсъдимият да е
осъществил първата форма на изпълнително деяние на престъплението „клевета“ –
да е разгласил позорни обстоятелства, и чрез кои – втората форма на
изпълнително деяние на престъплението – да е приписал престъпление.
На 14.01.2018 г. тъжителят
Х., чрез надлежно упълномощения му повереник, е депозирал в СРС, НО молба –
уточнение към тъжбата, в което е конкретизирал, че изразите, с които подс. П.
му е приписал престъпление са следните: „В
диалог да защитят лицето М.Х. от неговите престъпления. Защото аз, уважаеми
зрители, ще изложа пред вас престъпления, които се извършват в името на уж
благородни тези…“; „…един бивш
партньор на М.Х., разбира се измамен от него търговски партньор“; „Тази линия ни води до това, което уж го
няма. Корупция, субкорупция. Защото може да не се разменени пари, може да не са
дадени пари, но влиянието, пресата, имам предвид физическата преса,
възможността за кариерно развитие, отношенията на председателя на съда чрез
съпругата му с една от страните, това са все влияния, които законът не ги лови,
не можем да опънем струната на престъплението, а то е ясно – 7 милиона не
влизат в държавата, 7 милиона не се събират от държавата и от нейните
механизми, 7 милиона са лишени българските граждани от мероприятия“.
Конкретизирал е, че изразите, с което подсъдимият е разпространил позорни
обстоятелства за тъжителя са: „Като че ли
останалите медии въобще не желаят да чуят за огромния длъжник от 7 милиона на
българската държава М.Х., който през определен период от време събира под
фанфарите си мюсюлманите или по-скоро имамите, заплашва правителството, обявява
стачки, реве на Високата порта, имам предвид Истанбул при Ердоган, и
непрекъснато е във фокуса на един неплатен дълг, който расте с всеки месец с по
100 хиляди.“; „Един крупен длъжник е
оставен да дерибейства и да шантажира българската държава“.
Със свое разпореждане
№ 85221/05.04.2019 г., съдията – докладчик при СРС, НО, 129-ти състав е
прекратил наказателното производство по НЧХД № 13449/2018 г. по описа на същия
съд, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 1 от НПК, като е
приел, че в тъжбата не се съдържа описание на деяние, което съставлява
престъпление, което се преследва по реда на частното обвинение, респ. описаното
деяние не съставлява престъпление, което по същество води до липса на тъжба.
В мотивната част на
атакувания съдебен акт е посочено, че чрез изразите, с които тъжителят смята,
че е подсъдимият е разгласил позорни обстоятелства, се съдържа, на първо място,
критика към медиите, които не отразяват конкретен обществено значим – според
автора, факт, че тъжителят М.Х., в качеството си на Главен мюфтия, е длъжник на
българската държава и има задължения към нея в размер на 7 милиона лева. Приел
е, че авторът, използвайки журналистически похват, е поставил знак на равенство
между религиозната институция „Мюсюлманско изповедание“ и представляващия същия
Главния мюфтия М.Х., като е визирал като длъжник именно институцията. Направил
е извод, че твърдението, че „Мюсюлманско изповедание“ има големи по размер
публични задължения към държавата, отговаря на истината и само по себе си, дори
и да не отговаря на истината, няма позорен характер. При това е приел, че в
тази част тъжбата не съдържа твърдение за престъпление, което се преследва по
тъжба на пострадалия.
Съдията – докладчик
при СРС, НО, 129-ти състав е приел, че тъжбата, в частта с която се сочи, че
подсъдимият е приписал престъпления на тъжителя, също не съдържа твърдения за
престъпление, тъй като инкриминираните изрази не се отнасят до личността на
тъжителя, а подсъдимият не може да носи отговорност за внушения или изводи,
които тъжителят или трето лице е направило. Приел е, че извода за това, че едно
лице е извършило престъпление или че е измамило свой търговски партньор, не
подлежи на проверка за вярност или истинност, след като не се основава на
конкретни факти от обективната действителност, които да бъдат проверени от съда
и страните в производството, и поради това не може да осъществи състав на престъплението
клевета, а евентуално – такъв на обида, за какъвто няма повдигнато обвинение.
Изложил е обстойни
съображения в насока, че в правомощията на съдията – докладчик е да извърши
проверка, дали в тъжбата се твърди да е извършено престъпление, по реда на чл.
250, ал. 1, т. 1 от НПК.
Срещу така
постановения съдебен акт е подаден и сезиращият настоящата инстанция документ –
въззивна жалба от тъжителя М.А.Х., която съдът намери за допустима, като подадена от лице с надлежна процесуална легитимация
и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, и по съществото й основателна, по следните съображения.
Съгласно разпоредбата
на чл. 250, ал. 1, т. 1 от НПК (ред., ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от
05.11.2017 г.), съдът прекратява наказателното производство: 1. в случаите по
чл. 24, ал. 1, т. 2, 3, 4, 6, 7, 8, 8а, 9 и 10, а когато производството е
образувано по тъжба на пострадалия – и в случаите по чл. 24, ал. 5; 2. когато
деянието, описано в обвинителния акт или в тъжбата, съставлява административно
нарушение.
В конкретния по
делото случай СРС е приел наличието на прекратителното основание по чл. 250,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 1 от НК, а именно – липса на тъжба. Съдът е
приел, че в депозираната от Х. тъжба не се съдържа описание на деяние, което
съставлява престъпление, което се преследва по реда на частното обвинение,
респ. описаното деяние не съставлява престъпление, което по същество води до
липса на тъжба.
Настоящият съдебен
състав не споделя доводите на решаващия първоинстанционен съд в насока, че в
конкретния по делото случай липсва годен процесуален документ, иницииращ
наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на
пострадалия до съда.
Изискванията към
съдържанието на тъжбата, за да бъде процесуален документ, годен да инициира
образуването на наказателно производство за престъпление от частен характер, са
регламентирани в чл. 81, ал. 1 НПК. Съгласно посочената законова разпоредба,
тъжбата трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу
което се подава, и за обстоятелствата на престъплението. Необходимо е към
тъжбата да се приложи и документ за внесена държавна такса.
В конкретния по
делото случай, депозираната на 07.08.2018 г. тъжба от М.А.Х., ведно с молбата –
уточнение към нея от 14.01.2019 г., отговаря на всички формални изисквания,
които законът поставя към съдържанието на тъжбата: в така подадения процесуален
документ се сочат данните за подателя й; достатъчно данни за лицето, срещу
което се подава, които да позволят то да бъде индивидуализирано и призовано за
участие в производството; описано е в какво се състои, според тъжителя,
извършеното престъпление; тъжбата е подписана от подателя й и е придружена с
препис за ответната страна, както и от документ за внесена държавна такса. С това
формалните критерии за образуване на производство са били изпълнени от тъжителя
Х..
С депозираната молба
– уточнение от тъжителя Х., същият е изпълнил в цялост и своевременно
указанията на съдията – докладчик при СРС, НО, 129-ти състав, дадени с
разпореждането му от 19.12.2018 г., като е посочил ясно и недвусмислено
конкретните изрази, с които е преценил, че подсъдимият му е приписал
престъпления и такива, с които е преценил, че П. е разгласил позорни
обстоятелства за тъжителя. Ето защо следва да се приеме, че са налице
формалните основания за даване ход на тъжбата.
Дали извършването на твърдяното от тъжителя деяние ще се яви
несъмнено доказано, дали то осъществява всички признаци от състав на
престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, както и дали
посоченото в тъжбата лице е негов автор и действало ли е виновно, са
въпроси на правна преценка на съда,
която следва да се извършва въз основа на установената от събраните в хода на
съдебното следствие доказателствени източници фактическа обстановка, а не да се
предпоставя в разпоредително заседание от съдията – докладчик. В този смисъл,
дали се касае до осъществен състав на престъпление клевета, както твърди
тъжителят, съдът следва да провери въз основа на доказателствената съвкупност,
която ще бъде събрана в хода на съдебното следствие, а не в разпоредително
заседание.
Актуалната редакция на разпоредбата на чл.
250, ал. 1, т. 1 от НК не предоставя възможност на съда да прекрати
наказателното производство на основание, че описаното в тъжбата не представлява
престъпление; съдът е длъжен да развие същински състезателен процес, преди да
се произнесе в този смисъл. Волята на законодателя, при изричната отмяна на
това правомощие на съда в този етап на съдебното производство – със ЗИДНПК, обн.,
ДВ, бр. 63 от 2017 г., е неоспорима – произнасянето по съществото на спора е
допустимо след като се развие същинския състезателен процес и след събиране на
релевантните доказателствени източници. В този смисъл е и изричното пропускане
на т. 1 на чл. 24 от НПК в т. 1 на ал. 1 на чл. 250 от НПК.
В случая не са налице
и основанията на чл. 24, ал. 5, вр. чл. 81 от НПК, досежно съдържанието на
тъжбата. Нещо повече, навсякъде в разпореждането на първия съд се посочва, че
наказателното производство се прекратява, защото описаното в тъжбата „не
съставлява престъпление“, което е изрично извадено от обема обстоятелства, на
които в този етап на съдебно – наказателното производство, може да се прекрати
същото.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира правните изводи на съдията
– докладчик при СРС, НО, 129-ти състав за наличието на предпоставките по чл.
250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 1 от НПК – за прекратяване на
наказателното производство по НЧХД № 13449/2018 г. по описа на същия съд,
образувано въз основа на подадена тъжба от частния тъжител М.А.Х. срещу Н.П.П.,
за незаконосъобразни.
Атакуваният съдебен
акт следва да бъде отменен, като незаконосъобразен и неправилен, и делото
следва да бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран и на
основание чл. 334, т. 1 НПК, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане
№ 85221/05.04.2019 г. на съдията – докладчик по НЧХД № 13449/2018 г. по описа
на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 129-ти състав, с което наказателното производство по НЧХД №
13449/2018 г. по описа на СРС, НО, 129 състав, образувано по тъжба на М.А.Х.
срещу Н.П.П., е прекратено, на
основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 1 от НПК.
ВРЪЩА делото на Софийския районен съд, по
компетентност, за продължаване на съдопроизводствените действия.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/