№ 86
гр. Сливен, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20222200500095 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №35/30.12.2021г. по
гр.д.№131/2021г. на Котелски районен съд, с което: 1. са отхвърлени
предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България срещу Й. ИВ. Ж. главни
искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.240 от ЗЗД, за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество
сумата от 2265,96лв., представляваща усвоен кредитен лимит по Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта №CARD-16731938 от 26.01.2019г., ведно със законната лихва,
считано от 28.01.2021г. до окончателното й изплащане; сумата от 54,98лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 06.08.2020г. до 16.01.2021г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение №260046/29.01.2021г. по
ч.гр.д.№60/2021г. на РС - Котел и 2. са отхвърлени предявените от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България срещу Й. ИВ. Ж. евентуални искове с правна
1
квалификация чл.240 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД за осъждане ответницата да
заплати на ищцовото дружество сумата от сумата от 2265,96лв.,
представляваща усвоен кредитен лимит по Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
№CARD-16731938 от 26.01.2019г., ведно със законната лихва, считано от
28.01.2021г. до окончателното й изплащане; сумата от 54,98лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 06.08.2020г. до 16.01.2021г. С
решението е отхвърлена претенцията на ищеца за присъждане на разноски по
делото.
Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното
производство „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България изцяло.
Въззивникът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез
пълномощника юриск. П. посочва, че обжалваното изцяло
първоинстанционно решение е неправилно. Извода на съда, че ищецът не е
проявил достатъчна процесуална активност за попълни делото с достатъчен
по обем доказателствен материал бил неправилен. Посочва, че съдът не
изпълнил процесуалното си задължение по чл.146, ал.2 от ГПК да укаже на
ищеца за кои твърдени факти не сочи доказателства. След като е констатирал,
че договора за кредит не е в цялост, следвало да укаже на ищеца, че не сочи
доказателства за този факт. На следващо място било налице нередовно
извършено процесуално действие по смисъла на чл.101 от ГПК, като съдът
следвало да укаже в какво се състои нередовността на извършеното от нея
процесуално действие и да му даде срок за поправка. Поради това представя с
въззивната жалба заверено копие от договора за кредит и моли съда на
основание чл.266, ал.3 от ГПК да го приеме като доказателство. Посочва, че
съдът не е съобразил, че ответната страна не е оспорила, че е налице договор
за кредит, по който е извършила плащания, т.е. че е налице облигационна
връзка между страните. С оглед изложеното, моли съда да отмени
обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи предявените
искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч.
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна.
2
В срока по чл.262, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК не е подадена насрещна
въззивна жалба.
С Определение, постановено по реда на чл.267, ал.1 от ГПК въззивният
съд се е произнесъл по направеното с въззивната жалба доказателствено
искане, като е оставил същото без уважение, поради настъпила процесуална
преклузия.
В с.з., дружеството въззивник „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, редовно
призовано, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от
процесуален представител по пълномощие юриск. М., която посочва, че
поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания и моли за
уважаването й. Моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно
решение и вместо него да постанови ново, с което да уважи изцяло исковите
претенции. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В с.з. въззиваемата Й. ИВ. Ж., редовно призована, се явява лично.
Намира въззивната жалба за неоснователна. Моли съда да потвърди
решението на районния съд.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия
срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от
обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред
районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е
законосъобразно и правилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в
мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК,
3
ПРЕПРАЩА своята към нея.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ изцяло ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на
районния съд. Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в
обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се
основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора
и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна
квалификация на предявения иск. Направил е доклад по делото, по който
страните не са направили възражения.
Изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на
атакуваното решение са неоснователни. Същите са свързани с твърдени
процесуални нарушения във връзка с дадените от съда указания относно
сочените доказателства.
Котелският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на
обективно кумулативно съединяване, както следва: 1. положителни
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т. 2 от
ГПК, вр. чл.79, чл.240 и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено, че
ответника Й. ИВ. Ж. дължи вземания, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 29.01.2021г. по
ч.гр.д.№60/2021г. по описа на СлРС, както следва: сумата от 2265,96лв.,
представляваща усвоен кредитен лимит по Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
CARD-16731938 от 26.01.2019г.; сумата от 54,98лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 06.08.2020г. до 16.01.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане и 2. Предявени в
условията на евентуалност, при отхвърляне на главните искове, осъдителни
искове с правно основание чл.79, вр. чл.240 и чл.86 от ЗЗД за осъждането на
Й. ИВ. Ж. да заплати същите суми на същите договорни основания.
Предявените като главни положителни установителни искове имат за
предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната
дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК против длъжника. По този иск следва с пълно доказване
ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, предмет на издадената
заповед за изпълнение, да установи по безспорен начин неговото възникване,
4
съществуване и дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи
процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са
породили неговото вземане. Ответникът, при съответно твърдение, следва да
докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането.
В случая, твърдението на ищеца е договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта. Твърдението
на ищеца е че карта е издадена с лимит 2500лв. и същата е използвана от
ответницата, както за покупка на стока на изплащане в мрежата на
търговските партньори, така и за превод на пари по сметка.
В случая, от представените писмени доказателства се установява
единствено наличието на писмен договор между страните по отношение на
първата функционалност – покупка на стока на изплащане с посочен номер
CREX-16731925 от 26.01.2019г., в който е отразена закупената стока,
стойност на договора и погасителен план. Към този договор са приложени
сертификати за застраховка и стандартен европейски формуляр. Единствено в
договора е отбелязано, че покупката е по револвиращ кредит с номер CARD-
16731938, но самият договор с всичките му условия, постигнатите между
страните договорки, както и отразяване предаването на кредитната карта и
нейното активиране, не са представени.
Твърдението на ищцовото – въззивно дружество за предоставяне на
въпросната кредитна карта, активирането й от страна на ответницата и
усвояването на търсената като главница сума остана недоказано. Абсолютно
никакви доказателства не са ангажирани в тази насока. Няма дори и
отбелязване в подписания писмен договор за предаване на въпросната карта.
Както бе посочено, основните писмени доказателства по делото касаят друго
договорно отношение между страните – отпускане на стоков кредит в друг
размер за закупуване на стока. Без доказване факта на предоставяне на
кредитната карта със съответния кредитен лимит, активирането и тегленето
на суми от нея, не се установява наличието на възникнало договорно
отношение относно револвиращия кредит. Чрез стоковия кредит не се доказва
процесния договор. Ищецът не е доказал изпълнението на своето основно
задължение по договора – предоставяне на кредитна карта с договорен
кредитен лимит, за да се породи насрещното задължение на ответницата за
връщане на усвоената сума, ведно с уговореното възнаграждение.
5
С определението по чл.267 от ГПК съдът мотивирано е оставил
доказателственото искане на въззивника за допускане и приемане като
доказателство по делото Договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-16731938, като
преклудирано. Подробно е посочено, че не са налице процесуални
нарушения, допуснати от районния съд във връзка с указанията по чл.146,
ал.2 от ГПК, а е налице процесуален пропуск на страната, носеща тежестта на
доказване, която разполага със свободна преценка какви доказателства да
ангажира за установяване на надлежно указаните й обстоятелства, включени
в предмета на доказване по делото, като носи следва да понесе и
своеобразната санкция от неизпълнение на основното си процесуално
задължение, като съда приеме за неосъществено твърдяното, но неустановено
по пътя на пълното, пряко и главно доказване обстоятелство на сключен
договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта със съответните условия, на които ищеца –
въззивник се позовава. Следва да се отбележи, че неоспорването на сключен
договор от страна на ответницата, не доказва основните му параметри,
насрещни задължения, на чието неизпълнение от страна на ответницата се
позовава ищцовото дружество. Както правилно е посочил
първоинстанционния съд без представяне на договора не може да се извърши
задължителната преценка на неговата действителност, съгласно
императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП. Неоснователността на главния иск
за установяване дължимостта на сумата за главница, води до неоснователност
и на акцесорните искови претенции относно дължимостта на договорна и
мораторна лихва.
Следва да се отбележи, че пресъздаването в констативната част на
някои от клаузите на договора от вещото лице в заключението на назначената
от районния съд съдебно-икономическа експертиза, не е годно доказателство
за установяване на посочените обстоятелства, които могат да се установят
само с представянето и нарочното приемане по делото на въпросния договор,
с оглед принципа на непосредствеността. Пропускът на страната за
ангажиране на доказателства не може да се замени с откъслечното
пресъздаване на клаузи от въпросния договор от страна на вещо лице, още
повече, че поставените му задачи са в друга насока.
6
По отношение на въпроса дали ответницата – потребител е надлежно
уведомена за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, следва да се
отбележи, че настоящата инстанция намира, че ищецът не е доказал
надлежното връчване на потребителя на уведомлението за тази предсрочна
изискуемост. Представената обратна разписка не съдържа отразяване какво
точно е връчено по посочения договор, тъй като по делото освен
уведомлението е представено и месечно извлечение, което също се връчва на
потребителя. Освен това разписката не съдържа отразяване на коя дата е
връчена пратката /непосочена коя/ на получателя.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявените като главни
установителни искове са неоснователни и недоказани и като такива следва да
се отхвърлят.
Този изход на спора по главните искове поражда задължението на съда
да разгледа и да се произнесе по евентуалните осъдителни такива. Те обаче
имат същото основание – договор за револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта и предмета на доказване е абсолютно
същия. Всичко изложено по-горе относно характера на договора и
неизпълнение на доказателствената тежест, възложена на ищцовото
дружество за установяване факта на предаване на кредитната карта,
активирането на същата, усвояването от страна на ответницата на суми по нея
и всички условия на договора за револвиращ кредит и действителността им,
съгласно императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП, важи и при произнасянето
по евентуалните искове. По изложените по-горе съображения и предявените
при условията на евентуалност осъдителни искове са неоснователни и
недоказани и следва да се отхвърлят.
Щом като правните изводи на двете инстанции съвпадат изцяло,
атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и
законосъобразен.
Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед
неоснователността на въззивната жалба, следва да се възложи на въззивника,
като той следва да понесе своите разноски така, както са направени.
Въззиваемата страна не е претендирала разноски в производството и
такива не следва да се присъждат.
Ръководен от гореизложеното съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение
№35/30.12.2021г., постановено по гр.д.№131/2021г. по описа на Котелски
районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8