Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Добрич, 02.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публичното
заседание на трети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: ***
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 3224/2018 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК. Видно от приложеното ч. гр.
дело № 2028/2018 г. Добричкият районен съд със заповед № 1233 от 17.05.2018 г.
е разпоредил длъжникът В.Б.И. с ЕГН *** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ***, чрез адв. Р.Ж.М. ***,
*** по банкова сметка ***, IBAN ***, BIC: ***: 2
000 лв. /две хиляди/ - част от парично задължение – главница от
общо 16 779,28 лева по Договор за
потребителски кредит от 24.04.2008г. , сключен между Юробанк България АД и В.Б.И. и Договор за цесия от 18.01.2016г. ,
сключен между Юробанк България АД и ЕОС Матрикс ЕООД, заедно със законната
лихва от датата на заявлението – 14.05.2018г. / дата на пощенското клеймо/
до окончателното плащане; 2 000 лв. / две хиляди лева/ - част от парично задължение – договорна/ възнаградителна лихва от общо 3629,78 лева за периода ***г. – 18.01.2016г. по Договор за потребителски кредит от ***г.,
сключен между „Юробанк България” АД и ***
и Договор за цесия от 18.01.2016г., сключен между „Юробанк България” АД
и ЕОС Матрикс ЕООД заедно със законната
лихва от датата на заявлението – 14.05.2018г. / дата на пощенското клеймо/
до окончателното плащане; 80 лв. / осемдесет лева/ -
платена ДТ.
В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК
длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК. Предвид това и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с
разпореждане от 04.06.2018 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви
искове срещу възразителя длъжник относно вземанията си в едномесечен срок, като
довнесе пълния режим на дължимата държавната такса /след приспадне на тази
внесена по ч. гр. дело № 2028/2018 г./.
В изпълнение на посочените
указания кредиторът е завел искова молба /предмет на настоящото гр. дело №
3224/2018 г./ срещу длъжника искове за установяване съществуване на вземането
му относно посочените по-горе суми.
Според изложените в исковата
молба твърдения на 24.04.2008 г. е сключен
Договор за потребителски кредит между „Юробанк България” АД, като кредитор, и В.
Б.И., от друга страна като кредитополучател, по силата на който кредиторът е
отпуснал на длъжника/длъжниците кредит в размер на 17 800 лв., със
срок на издължаване 120 месеца.
След
усвояване на кредита, кредитополучателят не е извършвал редовни плащания на
месечните си вноски, поради което непогасеното задължение по кредита е в общ
размер на 20 409,06 лв.
(двадесет хиляди четиристотин и девет и 0.06 лева), от които 16 779,28 лв. – главница, и 3 629,78 лв. – договорна/възнаградителна
лихва.
На 18.01.2016 г. е сключен Договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Юробанк България” АД и
„ЕОС Матрикс” ЕООД, по силата на който задължението, произтичащо от процесния Договор,
е изкупено от ищеца.
Ищецът
сочи, че е изпълнил императивните разпоредби на чл. 99 от Закона за
задълженията и договорите, като е уведомил длъжника за цедирането на дълга му с
изпращане на писмо-уведомление, връчено на 09.03.2016 г., съгласно
предоставените от първоначалния кредитор правомощия по чл. 5 и сл. от Договора за цесия. Със съобщаването на цесията,
на длъжника е предоставен 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Липсата на
доброволно изпълнение поражда правния ни интерес от предявяване на заявление по
чл. 410 от ГПК. Договорът за цесия е произвел действие,
както по отношение на цедента и цесионера, така и по отношение на длъжника.
Според
ищеца срокът на договора е изтекъл на 24.04.2018 г., поради което задълженията
на длъжника по Договор за потребителски кредит от 24.04.2008г. са изискуеми
изцяло.
С оглед на обстоятелството, че ответникът по делото не е изпълнил в срок задълженията си по договора, ищецът е инициирал производство по реда на чл. 410 от ГПК.След издаване в негова полза на заповед за изпълнене в срока по чл. 414 от ГПК, длъжникът е възразил поради което закриването по вземането се е породил правен интерес от предявяване на претенцията по реда на чл. 415 и чл. 422 от ГПК, с предмет установяване дължимостта на процесното вземане.
В съдебно заседание В.Б.И. е
отправил искане да му бъде предоставена, на основание чл. 25 от Закона за
правната помощ, във вр. с чл. 21, ал. 3 от с.з., правна помощ – процесуално
представителство по настоящото дело.
С оглед необходимостта да бъде
осигурена защитата на процесуалните права на ищеца по настоящото дело и на
основание чл. 25 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 21, ал. 3 от с.з.,
с определение от 07.12.2018 г. Съдът е предоставил на ответника правна помощ –
процесуално представителство по гр. дело № 3224/2018 г. по описа на Добричкия
районен съд.
С писмо с изх. № 23696/10.12.2018
г. Председателят на АК – гр. Добрич е уведомил Съда, че за особен представител
е определен адвокат А.А.М..
Адвокат А. е предоставила отговор според който предявените искове са
неоснователни и недоказани. Сочи се, че липсва уведомление от страна на
кредитора до ответника за настъпила предсрочна изискуемост на задължението по
договора. На следващо място особеният представител адвокат А. е направила
възражение за изтекла погасителна давност по отношение вземането на ищеца.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 24.04.2008 г. между „Юробанк
България” АД, от една
страна като кредитодател, и В.Б.И., от друга страна като кредитополучател, е
сключен Договор за потребителски кредит № *** г. за сумата от 17 800 лв., за
срок на договора до 24.04.2018 г.
Страните по договора са постигнали съгласие заетата сума, да бъде
олихвена с базов лихвен процент от 8,25% и надбавка от 6,70 пункта, като
заетата сума бъде върната на 120 анюитетни месечни вноски, всяка от които по 286,63,35
лв.
Съгласно нормата на чл. 4 от Закон за потребителския кредит /отм. ДВ,
бр. 18 от 2010 г./, но действал към момента на сключване на процесния договор/
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗПК /отм./ договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма. За да е действителен, този
договор следва да отговаря на изискванията на чл. 14, ал. 1 от ЗПК /отм./.
В обсъжданата хипотеза от данните по делото /представените писмени
доказателства/ се налага извод, че договорът за потребителски паричен кредит,
сключен на 24.04.2008 г. е действителен.
На 18.01.2016 г. между „Юробанк
България” АД и „ЕОС
Матрикс” EООД е сключен договор за цесия, по силата на който процесното вземане
е придобито от ищеца.
Договорът за цесия е двустранен,
възмезден, консенсуален, неформален /освен в предвидените от закона случаи/, с
вещно-облигаторно действие. Същият е каузален, т.е. неговата валидност зависи
от наличността на правно основание – цесията е нищожна, ако й липсва правно
основание или ако основанието й е противно на закона, или ако е сключена в
заобикаляне на закона /чл. 26 от ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4
от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от
деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Настоящият
състав приема, че ответникът е уведомен за извършената цесия, чрез нарочно
съобщение, връчено му на 21.02.2018 г. (л.87-89 от делото).
Извън гореизложеното, липсата на
уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от
задължението да плати на новия кредитор. Длъжникът може да възразява успешно за
липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил
на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението, каквото твърдение не е направено в настоящото производство, съответно
не са ангажирани доказателства в тази насока. След като бъде известен за
цесията, дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява
на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на
уведомяване.
Доколкото законът не поставя
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за установяване съществуването на цедираното вземане следва да
бъде зачетено. В този смисъл е и съдебната практика: Решение № 123/24.06.2009 г.
по т. дело № 12/2009 г. на ВКС, ІІ т.о; Решение № 3/16.04.2014 г. по т. дело №
1711/2013 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 78/09.07.2014 г. по т. дело № 2352/2013 г.
на ВКС, II т.о.
С оглед изясняване фактическата обстановка
по делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице,
по която С.И. дава следното заключение: Сумата
по договора за кредит е усвоена от ответника на 24.04.2008 г., като е преведена
по неговата разплащателна сметка в Юробанк България АД.
Установено е, че размерът
на задължението по договора за кредит за периода от датата на подписване
24.04.2008 г. до датата на цесията18.01.2016 г. е в общ размер на 20 409,06
лв., като в това число – главница от 16 779,28 лв. и договорна лихва за периода
от 24.04.2008 г. до 18.01.2016 г. в размер на 3 629,78 лв.
По отношение на извършените плащания от ответника по процесния договор за
кредит, същите са в общ размер на 4 998,07 лв., като с тези суми са
платени главница от 1 020,72 лв.; договорни лихви – 3 910,15 лв. и лихви за
закъснение – 1,13 лв. Дължимата главница е в размер на 16 779,28 лв., като
частично предявената главница в размер на 2 000 лв. се съдържа в тази сума.
Вещото лице докладва, че дължимата договорна лихва е в размер на 3 629,78
лв. за периода от 24.04.2008 г. до 18.01.2016 г. и частично предявената лихва в
размер на 2 000 лв. се съдържа в тази сума.
Експертизата приема, че ответникът многократно се е забавял с плащането
на погасителната вноска, като първото закъснение е при плащането на 10 вноска
на дата 25.02.2009 г. На тази дата е платена изцяло договорната лихва и
частично главницата. На дата 10.03.2009 г. е изцяло платена главницата на
десета вноска. Предвид разпоредбата на чл. 15 от договора, кредита е станал
предсрочно изискуем на 26.02.2009 г. Вещото лице сочи, че не са предоставени
писмени документи, липсват такива и приложени по делото в конто е посочено, че
кредитът е обявен за предсрочно изискуем в писмен вид.
Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание
по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от с.з.,
във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД са процесуално допустими, защото имат за предмет
вземания за които има издадена заповед за изпълнение. Същите са предявени в срока
по чл. 415 ал. 1 от ГПК от кредитор, снабдил се със заповед за изпълнение,
който има интерес от установяване на процесните вземания, доколкото ответникът
е подал в срок възражение по чл. 414 от ГПК.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск е да установи по
безспорен и категоричен начин съществуването на валидно облигационно отношение
между кредитора и кредитополучателя по Договор за кредит от 11.07.2017 г.,
настъпилата изискуемост на вземането на банката, както и уведомяването на
длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. В обсъжданата
хипотеза безспорно е съществуването на валидно заемно правоотношение по Договор
за потребителски кредит, по силата на което „Юробанк България” АД е предоставил
на В.Б.И. кредит в размер на 17 800 лв., реално усвоен от последния.
Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане, като същият се сключва в писмена форма.
По отношение на спорния въпрос относно наличието на уведомление до
длъжника за обявяването на процесния кредит за предсрочно изискуем, същият
следва да бъде разгледан в светлината на задължителните указания по
приложението на закона, дадени с Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК. Съгласно
т. 18 на посоченото решение в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски или при
други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на
кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Волеизявлението на банката - кредитор следва да е обективирано в писмен
документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60,
ал. 2 от Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в
договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна
изискуемост на кредита. В писмения документ кредиторът може да определи и срок
за изпълнение на задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението
за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено.
Същата настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните
предпоставки, които я обуславят. В тази насока е решение № 236 от 17.11.2017 г. на Варненския апелативен съд по в.
т. дело № 400 по описа за 2017
год.
Изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост има конститутивен
ефект спрямо обстоятелството дали и към кой момент настъпва предсрочната
изискуемост на сумите по договора за кредит, поради което моментът на
получаването му, както и ясното му и недвусмислено съдържание са характерните
белези, които определят неговите правни последици. Доколкото представлява
изискуема предпоставка за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, изявлението за обявяване
на предсрочна изискуемост следва да съдържа всички изискуеми реквизити на
извлечението от счетоводните книги, като следва да е налице идентичност относно
тези реквизити, вкл. и по отношение на датата, на която кредита е обявен
за предсрочно изискуем.
В настоящия случая по делото са представени доказателства, че до
ответника е изпратено Уведомление за настъпила предсрочна изискуемост, но в същото
не се съдържат описаните по-горе реквизити, а единствено е отбелязано, че
кредитът се обявява за предсрочно изискуем, считано от 16.11.2017 г., като не
се сочи дори размера на отпуснатия кредит; не се съдържат никакви данни относно
размера на непогасените задължения, конкретизирани по отделни пера. Липсва също
така информация, която реално и обективно да отразява фактическото състояние на
задължението, като това изявление на кредитора не възпроизвежда реално
съществуващи записвания по счетоводната сметка, от които може да се проследи движението
на средствата по нея и да се прецени дали е настъпило основанието за обявяване
на целия дълг за предсрочно изискуем, т.е налице ли е неиздължаване и на кои
конкретно месечни вноски от кредитополучателя, датите на техните падежи, както
и действителния размер на вземането. Съгласно съдебната практика - Определение
№ 656/14.07.2016 г. по т.д. № 2609/2015 г. на ВКС, I т.о, уведомлението за
обявяване на предсрочната изискуемост следва да е ясно и недвусмислено в същата
степен, както и извлечението от сметка. Налице е постоянна практика на ВКС,
съгласно която извлечението от счетоводните книги, въз основа на което
кредиторът-банка претендира вземане от длъжника, следва да съдържа достатъчно
информация за това вземане – данни за длъжника и кредитора, за договора за
банков кредит, пораждащ вземането /размерът на разрешения и усвоен кредит, крайния срок за погасяване/,
за дължимия размер на кредита – главница и лихви, респ. за непогасения остатък
от него, за датата на настъпилата предсрочна изискуемост, за нейните причини,
като в хипотезата на непогасени вноски следва да е посочено кои вноски и при
какъв падеж не са погасени. Отразените данни в извлечението от счетоводните
книги следва да се преценяват във връзка с твърдението кога са спрели
плащанията, кои вноски не са платени и с представените от заявителя договор за
банков кредит и доказателства за уведомяване на длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост. В този смисъл е и практиката на ВКС: Определение №
461/28.06.2010 г. по ч. т. дело № 272/2010 г.,ТК, II т.о.; Определение №
697/19.11.2009 г. по ч. т. дело № 618/2009 г. на ВКС, ТК, II т.о.; Определение
№ 264/07.05.2009 г. по ч. т. дело № 210/2009 г. на ВКС, ТК, I т.о.; Определение
№ 231/23.02.2010 г. по ч. т. дело № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о.;
Определение № 693/16.11.2009 г. по ч. т. дело № 731/2009 г. на ВКС, ТК, II
т.о.; Определение № 118/24.02.2009 г. по ч. т. дело № 25/2009 г. на ВКС, ТК, II
т.о., Определение № 364/26.04.2011 г. по ч. т. дело № 117/2011 г. на ВКС, ТК,
II т.о.; Определение № 545/11.07.2011 г. по ч. т. дело № 373/2011 г. на ВКС,
ТК, II т.о. Изложеното по-горе е в съответствие с Определение №
278/05.06.2017 г. по вз. ч. т. дело № 149/2017 г. по описа на Добричкия окръжен
съд.
Съгласно даденото разрешение в т. 18 на ТР № 4/2013 г. в хипотезата на
предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за
банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи
кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора
при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60,
ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът
трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита.
С оглед на така дадените
разрешения моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е
датата, на която волеизявлението на банката е достигнало до длъжника –
кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване
на преимуществото на срока. В този момент целият или неплатеният остатък по
кредита е изискуем по отношение на кредитополучателя.
Следва да се отбележи, с оглед характера на исковата защита по чл. 422, ал. 1 от ГПК, като продължение на заповедното производство, не може да има частично уважаване на установителния иск досежно вземанията, включени в представеното извлечение от счетоводните книги, по отношение на които падежът е настъпил, т.е. които са били изискуеми към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Поради това, че исковото производство е инициирано от предхождащо го заповедно производство, предявеният установителен иск трябва да съвпада напълно по страни и предмет с тези в заповедното производство. В производството по настоящото дело съдът следва да установи дали ищецът има вземане, така, както е заявено по основание и размер в заповедното производство.
При това положение, след като
предсрочната изискуемост не е била обявена на кредитополучателя преди подаване
на заявлението по чл. 417 от ГПК, то вземането на кредитора за целия остатък от
кредита не е било изискуемо, поради което предявеният установителен иск по чл.
422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК се явява изцяло неоснователен и като
такъв подлежи на отхвърляне. В тази насока е и практиката на Добричкия
окръжен съд – решение № 167/15.10.2015 г. по в. т. дело № 189/2015 г. и решение
№ 169/19.10.2015 г. по в. т. дело № 159/2015 г.
Според ТР № 4/2013 г.
уведомлението до длъжника е елемент от фактическия състав за обявяване на
изискуемостта. Такова последващо уведомяване води до промяна на основанието, на
което е издадена заповедта. Недопустимостта на изменението на основанието, от
което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, е прогласена в
т. 11б на ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС и тъй като предметът на исковото
производство е обвързан от основанието на вземането, предмет на заповедта по
чл. 410 от ГПК, то искът по чл. 422 от ГПК следва да се отхвърли на
основанието, на което е предявен. Фактите, имащи значение за настъпване и
обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, поради което искът по чл.
422, ал.1 от ГПК ще следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Установената фактическа
обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ответницата
възражения имат характера на правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи,
правоотлагащи такива, които успешно се противопоставят на вземането на
кредитора. Предявените установителни искове, са изцяло неоснователни и
недоказани, и като такива подлежат на отхвърляне.
След като в случая
установителните искове подлежат изцяло на отхвърляне, на ищеца не се дължат и
не следва да се присъждат разноски, направени в заповедното производство.
За пълното на изложението следва
да се отбележи, че възражение за изтекла погасителна давност е основателно.
Погасителната давност може да се
определи като бездействие на носителя на едно гражданско право да го упражни
или да поиска принудителното му изпълнение през определен от закона срок, което
води до погасяване на искането за принудително осъществяване. Или,
погасителната давност е юридически факт с погасителни последици. Съдържанието
на този юридически факт е определено квалифицирано поведение на гражданин или юридическо лице, носител на субективно
гражданско право, бездействие да упражни
това право или да поиска от съда или от съдебните изпълнители принудителното му
осъществяване. Такова бездействие, продължило до изтичането на определен период
от време, представлява осъществяване на фактическия състав, който поражда
действието на изтекла погасителна давност. Погасителната давност не заличава
самото съществуване на субективните граждански права, а погасява само искането
за тяхното принудително осъществяване. Затова искът поради изтичане на
давността за принудителното осъществяване на претенцията ще бъде неоснователен,
а не недопустим. В този смисъл погасителната давност е период от време,
определен по продължителност от закона, през течение на който, ако носителят на
едно субективно право не го упражнява, това право се погасява. Действието на
погасителната давност е такова, че вследствие на волеизявлението на длъжника се
погасява правото на иск или правото на принудително изпълнение и втори път
правото на иск не може да бъде упражнено.
Съгласно разпоредбата на чл. 110
от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок. В обсъжданата хипотеза предсрочната изискуемост
на задължението е настъпила на 26.02.2009 г. (в тази връзка е заключението на
вещото лице, което не е оспорено от страните)
Видно от приложеното към
настоящото дело ч. гр. дело № 2028/2018 г. заявлението, по което е образувано
това дело, е входирано в канцеларията на Добричкия районен съд на 15.05.2018
г., т.е. към този момент установеният от закона давностен срок е бил изтекъл,
поради което може да се приеме, че вземането на кредитора към длъжника е погасено
по давност.
С оглед изложените съображения,
Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 415 от ГПК, искове за признаване за
установено в отношенията между страните, че В.Б.И. с ЕГН *** ***, в качеството
на кредитополучател по Договор за потребителски кредит от 24.04.2008 г.,
сключен с „Юробанк България” АД, ДЪЛЖИ по издадената от Добричкия районен съд
заповед № 1233 от 17.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч. гр. дело № 2028/2018 г. в полза на кредитора „ЕОС Матрикс” ЕООД,
ЕИК ***, следните суми: 2 000 лв. /две хиляди/, представляваща част от парично задължение –
главница от общо 16 779,28 лева по Договор за потребителски кредит от
24.04.2008 г., сключен между „Юробанк България” АД и В.Б.И., и Договор за цесия
от 18.01.2016 г., сключен между „Юробанк България” АД и „ЕОС Матрикс” ЕООД,
заедно със законната лихва от датата на заявлението – 14.05.2018 г. /дата на пощенското
клеймо/ до окончателното плащане; 2 000
лв. /две хиляди лева/, представляваща част от парично задължение – договорна /възнаградителна/ лихва от общо 3 629,78
лева за периода *** г. – 18.01.2016 г.
по посочения по-горе Договор за потребителски кредит от 24.04.2008 г., сключен
между заедно със законната лихва от датата на заявлението – 14.05.2018г. /дата
на пощенското клеймо/ до окончателното плащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: