Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 03.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в
публичното съдебно заседание на трети юни, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при секретаря Елисавета Янкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1433 по описа за 2019г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Ищцата С.П.С., твърди, че с нотариален акт № 50,
том IV, рег.№ 9142, нот.дело № 558/02.08.2004г. на
нотариус № 180 с район на действие РРС, придобила собствеността на недвижим
имот находящ се в землището на гр.Русе, местността „Нови халваджи” с начин на
трайно ползване като земеделска земя с площ от 1 000 кв.м., който по
тогава действащия кадастрален план представлявал имот № 237. След
изработването на кадастралната карта на гр.Русе за този имот бил отреден
идентификатор 63427.152.304. При това заснемване на
имота й, той бил определен по площ от 896 кв.м. с
начин на трайно ползване „за земеделски труд и отдих/съгласно пар.4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ/”. За това отразяване в кадастралната карта се сдобила
със скица на 29.02.2008г. Тази скица й била необходима
с оглед предприемането на действия по застрояването на имота и промяна на
предназначението му, тъй като семейството й имало намерение да изгради там
производствено помещение. Започнали тази процедура, но
трудностите по промяна на предназначението ги мотивирало да я преустановят.
След това на няколко пъти ищцата предприемала действия по
продажбата на имота както лично, така и чрез посреднически фирми за недвижими
имоти. Имотът през това време използвала като овощна
градина. В него имало засадени, още от предишните
собственици, плодни дървета, като бил ограден с оградна мрежа закрепена на
циментови колове. Имота посещавала няколко пъти в
годината, а когато е предприемала действия за продажбата му е водила и
евентуални купувачи. Никога имота не е бил оставян без
надзор и безстопанствен. На 06.03.2019г. съпругът на ищцата Н.С., заедно със сина им са направили
поредното посещение в имота. Установили, че оградната мрежа и
коловете са премахнати, а в имота е работено с тежка строителна техника.
Появил се непознат и ги заплашил да се отсранят от имота, защото
той бил вече негов. При извършена от ищцата проверка установила, че
непознато за нея лице М.А.Х. се е легитимирала като собственик на нейния имот в
СГКК – гр.Русе, като е представила нотариален акт № 78, том V, рег.№ 15217,
нот.дело № 728/10.12.2018г. на нотариус № 221 с район
на действие РРС. Твърди, че не познава ответницата и не й е
предоставяла никакви вещни или облигационни права по отношение на този имот.
Същата никога не е манифестирала пред ищцата намарението си
да владее имота й и не е изявявала желание да го придобие. С никакви действия не е прекъсвала владението на С. върху този
имот. От момента на придобиването му и до настоящия момент ищцата няма
данни, а и никой не я е уведомявал, че трети лица, включително и М.Х. са държали,
владели или ползвали имота й, било то на някакво правно основание или без
такова. Счита, че издаденият констативен нотариален акт отразява неистински
обстоятелства, а извършената обстоятелствена проверка послужила за издаването
му е неправомерна и е отразила неверни факти и обстоятелства, „обосноваващи”
правото на Х. да придобие имота по давност. Поради това моли съда да постанови
решение, с което да бъде осъдена М. Хасонова да предаде на С.П.С. държането на
недвижим имот представляващ поземлен имот с идентификатор 63427.152.304 по
плана на гр.Русе с площ от 896 кв.м., местност „Нови халваджи“, с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за
земеделски труд и отдих /съгласно пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, пета категория на
земята при неполивни условия, с номер по предходен план 237, при съседи за
целия имот: 66327.152.354, 63427.152.306, 63427.152.305 и 63427.152.356. На
основание чл.537, ал.2 от ГПК да бъде отменен и издадения в полза на
ответницата костативен нотариален акт № 78, том V, рег.№ 15217, нот.дело №
728/10.12.2018г. на нотариус № 221 с район на действие РРС. Претендира и
направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид
изложените от ищцата в исковата молба фактически обстоятелства, на които
основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените
обективно съединени искове по чл.108 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК.
Ответницата М.А.Х. оспорва изцяло
предявените искове. Твърди, че е придобила собствеността на
процесния имот по давност с непрекъснато владение, продължило повече от 10
години, датиращо от 2006г. Оспорва твърдението, че
ищцата била идвала в имота няколко пъти в годината, тъй като от 2006г. единствено ответницата и съпругът й, докато бил жив, са се
представяли като собственици и всички съседи знаели, че имотът е нейн, а други
лица там не са идвали. Всяка пролет и есен почиствала имота,
после го обработвала и сеела, първоначално със съпругът й, а след като той
починал с помощта на друга жена. Първоначално имотът
бил обрасъл с храсти и самозалесили се дръвчета, т.е. изоставен и не е имало
овощна градина, нито колове и оградна мрежа. Отстранили
всичко, което било изсъхнало, а с цел да се получи ограда, оставили покрай
цялото място храстите и така се обособила такава, а работели във вътрешността
на имота сеели домати,
краставици и други зеленчуци. Освен това през всичките
години е поддържала правото на ползване на ел.енергия в имота, за което била
създадена кооперация. През 2015г. ответницата закупила съседния имот № 305 и тогава с багер
изравнила двата имота. В периода 2007г. до 2018г. никой не е идвал да
изявява претенции за имота, като едва
през м.март 2019г. съседи видели лица да търсят кой
точно е техния имот – случката, която ищцата описва в исковата молба.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 02.08.2004г. ищцата
С.С. закупила от лицата М.С. М. Л.И. М., с нотариален акт № 50, том IV, рег.№
9142, нот.дело № 558/02.08.2004г. на нотариус № 180 с район на действие РРС, процесния недвижим имот
представляващ поземлен имот с идентификатор 63427.152.304 по плана на гр.Русе с
площ от 896 кв.м., местност „Нови халваджи“,
с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
за земеделски труд и отдих /съгласно пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, пета категория на
земята при неполивни условия, с номер по предходен план 237, при съседи за
целия имот: 66327.152.354, 63427.152.306, 63427.152.305 и 63427.152.356.
След изработването на
кадастралната карта на гр.Русе за този имот бил отреден идентификатор
63427.152.304.
При това заснемване на имота й, той бил определен по площ от
896 кв.м. с начин на трайно ползване „за
земеделски труд и отдих/съгласно пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/”, а за това отразяване в кадастралната
карта ищцата
се сдобила със скица на 29.02.2008г., която е представена по делото.
Съгласно представените
декларация и служебна бележка от 26.04.2006г., С.С. е член кооператор в
кооперация „Светлина 2006“ – гр.Русе и било дадено съгласие от последната
ищцата в процесния имот да се включи към съществуващата кооперация за вода и да
ползва ел.енергия от същата. Служебната бележка е подписана и от председателя
на кооперацията – М.Х., настоящия ответник по делото.
На ищцата било издадено и
разрешение за строеж № 641/04.07.2008г., издадено от главния архитект на Община
Русе в процесния недвижим имот, влязло в сила на 21.07.2008г., с което било
разрешено в имота да се построи „Склад, магазин за промишлени стоки
/авточасти/, офис, автодиагностичен пункт и ремонт на ел.системи на автомобили
със застроена плот 207 кв.м. и РЗП 625.50 кв.м. Към разрешението за строеж са
представени и материалите по инвестиционния проект.
На ответницата бил издаден
костативен нотариален акт № 78, том V, рег.№ 15217, нот.дело
№ 728/10.12.2018г. на нотариус № 221 с район на
действие РРС, по силата на който била призната за собственик по давностно
владение на същия недвижим имот.
В показанията си свидетелят Н.Й.С.
твърди, че е съпруг на ищцата. Когато през 2004г. бил купен процесния имот, той
бил около 1 декар и със статун на лозе. Тъй като свидетелят имал бизнес с
автомобили, решил в този имот да направи автосервиз. През 2008г. получили
разрешение за строеж на автосервиз в имота, но се отказал от намерението си и
бизнеса с автомобили. Имал и бизнес с вторични суровини, като мислел в този
имот да направи пункт за вторични суровини и започнал приготовления за това, но
отново се отказал, тъй като в близост имало такава конкурентна фирма. Когато
купили имота 2004г. в него имало около 10 плодни дървета – кайсии и череши.
Имотът бил ограден с мрежа с бетонни колове и имало портичка откъм черния път
до имота. В периода 2004г. – 2009г. многократно е посещавал имота, като това
правел и след това. Събирал от плодните дървета кайсии за ракия, като е наемал
и лица, които да почистват имота от бурени и треви. Когато заедно със сина си
посетил имота в началото на м.март 2019г. установил, че някой може би с фадрома
бил изринал всичко от имота – нямало я оградата, бетоновите колове и плодните
дървета, като всичко било изринато в дъното на парцела и имотът заравнен.
Твърди, че никога не е виждал ответницата и когато е посещавал имота и събирал
плодове, никой не е идвал да го пита какво прави там. Преди 5-6 години имало
съседка – баба Цеца, от дясната страна на имота, с която контактувал, но тя
починала. Миналата годи и нейният имот бил изринат, като още 3-4 имота били
застлани с камъни и обединени. В имота няма ток и вода, но отстрани има водна
шахта. Никой не е сял зеленчуци в имота, тъй като той го посещавал всяка година
и е щял да види това. До 2018г. там са били само плодните дървета, а пред имота
имало нещо като естествена създала се ограда от купчина с пръст и драки, които
към момента също са изринати. Тъй като ищцата била собственик на имота, след
2008г. е ходила в някакви Агенции за недвижими имоти да го предлага за
продажба, но до такава не се е стигнало.
В показанията си свидетелят З.Б.З.
твърди, че работи във фирмата на свидетеля Н.С., който е и негов работодател от
2000г. За периода 2006г. – 2018г. многократно е посещавал имота заедно със
свидетеля С.. Той имал ограда с бетонни колове, но на места мрежата била
полегнала към земята и можело да се влезе и от там, въпреки, че имотът имал и
портичка. Мястото било тревясало и в него имало около 10-тина плодни дървета –
3 череши, а другите кайсии, като е помагал при почистването на мястото и е
помагал в събирането на кайсии. Когато е посещавал имота никога не е виждал
други лица там и в него да се сеят зеленчуци.
В показанията си свидетелят К.С.К.
твърди, че познавал процесния имот от 1971г., тъй като пасял кравите си там и
това било продължило до около 2012г., когато му забранили от полицията да пасе
кравите си там. Бащата на М.Х. – дядо А., му разрешавал да коси треви от имота
за животните си, а той бил сеел зеленчуци в единия край там. Този дядо А. бил
починал преди около 10-тина години. Влизал през портичка в имота, последният
бил в треви, нямало плодни дървета, а само един орех. Виждал е ответницата и
баща й да чистят треви в този имот и да сеят зеленчуци. Преди години имало
табела, че имотът се продавал, но не знаел кои са неговите собственици.
В показанията си свидетелката Р.Р.М.
твърди, че познава имота от 2007г., когато се омъжила за сина на ответницата.
Той нямал ограда, а имало такава естествена от саморасли дървета и драки. Имало
2 или 3 дървета, едното от които орех. През периода 2007г. до 2010г. е ходила в
имота да помага на М.Х. да сее зеленчуци в имота, а след 2010г. не го е
посещавала. Ответницата имала свой имот, който бил съседен на процесния. В
имота имало шахта с водомер, но вода не се ползвала, както и електричество, но
такова също не се ползвало. Отначало ответницата с покойния си съпруг
обработвала имота, като сеела зеленчуци там, а след смъртта му, Х. правела това
сама и получавала помощ от свидетелката Е.С..
В показанията си свидетелката Е.А.С.
твърди, че познавала процесния имот, тъй като ходила там да помага на М.Х. и
съпруга й да садят зеленчуци там. Съпругът на ответницата бил починал през
2007г., а след това тя продължила да го ползва, а свидетелката последно през
2015г. или 2016г. е ходила да й помага, като там лично сеела и за себе си
зеленчуци. Имотът не бил ограден и нямал порта, а в него се влизало през
съседите, тъй като границите му били обрасли с драки и не можело от там да се
минава. През 2015г. М.Х. закупила съседния имот, който почистила, като тогава
почистила и процесния. Изравнили мястото с багер, защото имало корени от стари
дървета и те трябвало да се извадят. В имота имало стари дървета през 2005г. –
2007г., но те били почти изсъхнали и имало един орех. М.Х. после садила някакви
дръвчета – кайсии, но не всички се били хванали. Свидетелката не познавала
ищцата и съпруга й, никога не ги била виждала, а ответницата й била казала, че
имотът е нейн.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее
или държи, без да има основание за това. Следователно при предявяване на
ревандикационен иск, ищеца е необходимо да докаже: 1. че е собственик на вещта,
предмет на иска, 2. че вещта се намира във владение или държане на ответника и
3. че ответникът владее или държи вещта без основание.
От представения по делото
нотариален акт № 50,
том IV, рег.№ 9142, нот.дело № 558/02.08.2004г. на нотариус № 180 с район на действие РРС е видно, че
на
02.08.2004г. ищцата С.С. е купила
от лицата М.С. М. Л.И. М., процесния
недвижим имот представляващ поземлен имот с идентификатор 63427.152.304 по
плана на гр.Русе с площ от 896 кв.м., местност „Нови халваджи“, с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за
земеделски труд и отдих /съгласно пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, пета категория на
земята при неполивни условия, с номер по предходен план 237, при съседи за
целия имот: 66327.152.354, 63427.152.306, 63427.152.305 и 63427.152.356. Т.е. ищцата
по силата на тази правна сделка се явява собственик на имота.
С нотариален акт нотариален акт
№ 78, том
V, рег.№ 15217, нот.дело № 728/10.12.2018г. на нотариус № 221 с район на действие РРС, за
собственост на недвижим имот, издаден при обстоятелствена проверка е било
признато, че ответницата М.Х. е придобила собствеността върху същия имот по
давностно владение. От тук възниква и въпроса по делото придобила ли е по
давност собствеността върху имота чрез непрекъснато владение в продължение на 10 години
ответницата.
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС правото
на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години. Съгласно чл.68 от ЗС владението е по
своята същност упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи лично или чрез другиго като своя. Чл.69 от с.закон също презюмира, че
който държи той свои вещта, т.е. владее. В тежест на ответницата Х. е да докаже, че за период от 10
години е упражнявала фактическа власт върху спорния имот, а оспорващия правата й
следва да доказва липсата на субективния елемент от фактическия състав на чл.68
от ЗС – своенето на вещта. За да се породи за ответницата право на собственост
върху вещ по давност, владението й върху същата трябва да бъде постоянно,
непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно. На първо място съдът намира за
опровергано твърдението й че владяла имота от 2006г. Това изцяло се опровергава
от представеното по делото разрешение за строеж издадено на ищцата за сгради в
процесния недвижим имот, което категорично доказва, че към датата на издаването
му - 04.07.2008г. и датата на влизането му в сила - 21.07.2008г., С.С. не е
губила владението над имота си. Съдът намира, че дори след тази дата
ответницата да е ползвала имота или част от него, като е садила зеленчуци, то
тя е упражнявала фактическа власт като държател, но не и като владелец. Промяната
в намерението и преобръщането на държането във владение не трябва да останат
скрити, а трябва да намерят външна изява в предприемане на конкретни действия –
фактически или правни, които да бъдат насочени към собственика като бъде
отблъснато неговото владение. Такава промяна в намерението и неговата външна
изява на Х. съдът намира, че по делото не е доказано, дори напротив. От
показанията на разпитаните по делото свидетели Н.Й.С. и З.Б.З. е видно, че през
периода 2008г. до 2018г. те многократно са посещавали имота, влизали са в него,
събирали са плодове, почиствали са го от треви и бурени, като никой не се е
противопоставял на тези им действия. И двамата заявяват, че не познават
ответницата и не са виждали нито нея, нито друго лице, което да ползва имота и
да сади зеленчуци в него. Мястото е било и в същото състояние през годините и
не е било променяно, като е било със старата ограда с бетонни колове и портичка
към черния път, която ограда на места била полегнала към земята и можело да се
влиза през нея. Никой не им се е противопоставял да влизат в имота или да са
предприети действия, които да ограничават достъпа му до него. Т.е. от
показанията им е видно, че липсва установено непрекъснато, явно и
необезпокоявано владение, което да е било установено от ответницата. Съдът няма
основание да не цени показанията на тези двама свидетели, независимо, че първия
е съпруг на ищцата, тъй като същите са взаимно непротиворечиви, логични и
последователни и се подкрепят изцяло от писмените доказателства – разрешението
за строеж, относно намерението които е имала собственицата за ползването на
имота си. Показанията на свидетелите посочени от ответницата съдът намира за
противоречиви и не отговарящи на истината. На първо място от показанията на
свидетелят К.С.К. не става ясно за кой времеви период говори – дали след
закупуването на имота от ищцата или преди това. Действително от показанията му
е видно, че имотът бил изоставен и не се стопанисвал по предназначението му, но
липсват доказателства върху имота да е установявано владение от страна на
ответницата. Свидетелката Е.А.С. път от своя страна твърди, че Х. била сяла
дървета м имота – предимно кайсии, каквито пък твърдения самата ответница няма.
И тримата свидетели говорят, че нямало ограда и бетонни колове на границите на
имота, а след това говорят за портички и огради. Няма данни и в показанията им Х.
да е предприемала конкретни действия – фактически или правни, които да бъдат
насочени към собственика като бъде отблъснато неговото владение. Няма и
доказателства за такива – например да е заплащан данък за имота, да е ограждан
от Х., а такива действия са предприети едва след снабдяването с констативния
нотариален акт и изчистването на имота. Противоречията в показанията на
свидетелите на ответницата дават основание на съда да не цени фактите изложени
в тях. Дори и както бе посочено по-горе Х. по някакъв начин да е ползвала имота
и дори да е отглеждала зеленчуци в него, то това не говори са установено
владение от нейна страна. От всички събрани по делото доказателства съдът стига
до категоричния извод, че Х. дори да е ползвала процесния имот, тя не е
променила намерението си относно своенето на вещта и държането не е преминало
във владение за непрекъснат период от 10 години – 2008г. – 2018г., поради което
и същата не е придобила по давност процесния недвижим имот. В този смисъл е и
трайната съдебна практика – едно от решенията е Решение № 1138/11.11.2008г. на
ВКС по гр.дело № 4872/2007г. на ІІ-ро г.о.
Поради гореизложеното съдът
намира, че предявеният ревандикационен иск се явява изцяло основателен и
доказан, тъй като са налице предпоставките на чл.108 от ЗС, поради което следва
да се признае за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик
на недвижим
имот представляващ поземлен имот с идентификатор 63427.152.304 по плана на
гр.Русе с площ от 896 кв.м., местност „Нови халваджи“, с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за
земеделски труд и отдих /съгласно пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, пета категория на
земята при неполивни условия, с номер по предходен план 237, при съседи за
целия имот: 66327.152.354, 63427.152.306, 63427.152.305 и 63427.152.356 и да бъде
осъдена М.Х. да предаде на С.П.С. държането на същия недвижим имот.
Предвид уважаването на
предявения ревандикационен иск, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, следва да се
отмени издадения в полза на ответницата констативен нотариален акт за
собственост по обстоятелствена проверка № 78, том V, рег.№ 15217, нот.дело № 728/10.12.2018г. на
нотариус № 221 с район на действие РРС,
тъй като с него се засягат правата на трети лица – правото на собственост на
ищцата.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
и предвид уважаването на предявените искове, ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 976.27 лева –
заплатени държавни такси за производството по делото, издаване на съдебни
удостоверения, такса за вписване на искова молба и възнаграждение на редовно
упълномощения адвокат.
Мотивиран така и на основание
чл.235 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на М.А.Х. ***, с ЕГН: **********, че С.П.С. ***, с ЕГН: **********,
е собственик на недвижим
имот представляващ поземлен имот с идентификатор 63427.152.304 по плана на
гр.Русе с площ от 896 кв.м., местност „Нови халваджи“, с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за
земеделски труд и отдих /съгласно пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, пета категория на
земята при неполивни условия, с номер по предходен план 237, при съседи за
целия имот: 66327.152.354, 63427.152.306, 63427.152.305 и 63427.152.356.
ОСЪЖДА М.А.Х.
***, с ЕГН: **********, да предаде на С.П.С. ***, с ЕГН: **********, държането
на недвижим
имот представляващ поземлен имот с идентификатор 63427.152.304 по плана на
гр.Русе с площ от 896 кв.м., местност „Нови халваджи“, с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за
земеделски труд и отдих /съгласно пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, пета категория на
земята при неполивни условия, с номер по предходен план 237, при съседи за
целия имот: 66327.152.354, 63427.152.306, 63427.152.305 и 63427.152.356.
ОТМЕНЯ констативен нотариален
акт за собственост по обстоятелствена проверка № 78, том V, рег.№ 15217, нот.дело № 728/10.12.2018г. на
нотариус № 221 с район на действие РРС.
ОСЪЖДА М.А.Х. ***, с ЕГН: **********,
да заплати на С.П.С. ***, с ЕГН: **********, сумата от 976.27 лева /деветстотин
седемдесет и шест лева и двадесет и седем стотинки/ - направени по делото
разноски.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: