Р Е Ш Е Н И Е

 

      № 13

 

гр.Севлиево 19.02.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в публично заседание

на двадесет и девети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Председател: С. Цветков

              

при секретаря  РЕФУЗЕ ОСМАНОВА, в присъствието на прокурора                                                                като разгледа докладваното от съдията Цветков Н.А.Х.дело № 460 по описа за 2019 г.,  за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят П.И. *** е обжалвал Наказателно постановление /НП/ № 19-0341-000619 от 02.10.2019 г. на Началник РУ към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с което за извършено нарушение по чл.638, ал.3 и на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането / КЗ / му е наложено наказание глоба в размер от 400.00лв.В жалбата се твърди, че НП е неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалните правила.

ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.

Ответникът по жалбата – РУ МВР гр.Севлиево, редовно призован, не се явява представител при разглеждане на делото.В писмото, придружаващо административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

Жалб.П.И. ***, заедно със своята майка – свид.Г.В.Р..Двамата ползвали лек автомобил „БМВ Х 5“ с рег. № ЕВ **** ВК, собственост на И.П. И., с ЕГН **********.На 22.08.2019 г. рано сутринта двамата били в дома си на посоченият по-горе адрес.Свид.Р. помолила сина си – жалб.И. да слезе до автомобила, който ползват, да вземе от него мобилният й телефон и да й го занесе.Около 07.30 часа жалб.И. й го занесъл.Свид.С.Р.С. работел като разузнавач-криминалист в РУ МВР Севлиево.Във връзка с изпълнение на служебните си задължение познавал жалб.И. и знаел, че същият е лишен от право да управлява МПС.Около седем и нещо сутринта на същата дата – 22.08.2019 г. получил обаждане от Началника на РУ МВР Севлиево, който го уведомил, че посоченият по-горе автомобил се движи из града и му разпоредил да отиде до дома на жалб.И., да изчака автомобила и да му извърши проверка.Свид.С. се придвижил с личният си автомобил до дома на жалб.И. на посочения по-горе адрес, около 07.45 часа паркирал пред дома на последния и след около 5-6-7 минути лекият автомобил „БМВ Х 5“ с рег. № ЕВ **** ВК навлязъл в паркинга и паркирал на едно от паркоместата.Свид.С. видял, че същият се управлява от жалб.И., който бил сам в него.Свид.С. слязъл от автомобила си и се отправил към този, управляван от жалб.И., последният обаче го забелязал, след което слязъл от МПС и избягал.За констатираното от него свид.С. изготвил докладна записка до Началника на РУ МВР Севлиево, която била заведена с вх. № ЗМ-336/22.08.2019 г. по описа на управлението.В последствие жалб.И. бил потърсен от служители на РУ МВР Севлиево, за да се яви в сградата на полицейското управление.Полицейските служители разговаряли с майката на жалб.И. – свид.Г.В.Р. и тя извикала сина си.Последният бил отведен в сградата на РУ МВР Севлиево, където отишла и неговата майка.От страна на полицейските служители били изискани документите на посоченият по-горе лек автомобил.При извършената проверка от страна на полицейските служители било установено, че за лекият автомобил „БМВ Х 5“ с рег. № ЕВ **** ВК няма сключена застраховка „Гражданска отговорност”, поради което същите счели, че жалб.И. е управлявал МПС, за което не е сключена застраховка към датата на извършване на проверката.На същата дата – 22.08.2019 г., на база докладната записка, изготвена от свид.С. и констатациите от извършената проверка, свид.П.Г.П. - полицейски инспектор в РУ МВР - Севлиево, в присъствието на свид.С., съставил против жалбоподателя П.И.И. Акт за установяване на административно нарушение / АУАН / за това, че на 22.08.2019 г., в 07.52 часа, в гр.Севлиево, ул.“Йото И.“***, управлява лек автомобил „БМВ Х 5“ с рег. № ЕВ **** ВК, собственост на И.П. И. с ЕГН ********** с адрес ***.От извършената проверка се установило, че г-н И. няма документ за сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, за МПС, което управлява, с което е нарушил чл.638, ал.3 от КЗ.След запознаване със съдържанието му жалбоподателят не е направил възражения.Същият отказал да подпише съставения АУАН, което било удостоверено с подписа на свид.С.И.С..Възражения не са направени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление на Началник РУ към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево с № 19-0341-000619 от 02.10.2019 г.Същото е издадено против П.И. ***, за това, че на 22.08.2019 г. в 07.52 часа, в гр.Севлиево, на ул.“Йото И.“, като неправоспособен водач - „БМВ Х 5“ с рег. № ЕВ **** ВК, в гр.Севлиево, на ул.“Йото И.“***, управлява лек автомобил „БМВ Х 5“ с рег. № ЕВ **** ВК, собственост на И.П. И., ЕГН **********.От извършената проверка се установило, че няма договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към момента на проверката.Лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.Наказващият орган е приел, че жалб.И. е извършил нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, за което му е наложил наказание по реда на чл.638, ал.3 от КЗ - глоба в размер на 400.00 лв.

Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите П.Г.П., С.Р. Станчен, С.И.С. и Г.В.Р. и писмените доказателства –АУАН серия Д № 044319 от 22.08.2019 г.; НП № 19-0341-000619 от 02.10.2019 г.; Справка картон на водача; Заповед № 264з-1081 от 18.08.2016 г. на Директор ОД МВР Габрово и Докладна записка с вх. № ЗМ-336/22.08.2019 г. по описа на РУ МВР Севлиево.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 28.11.2019 год.Жалбата е подадена на 04.12.2019 год., тоест в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

АУАН е съставен от длъжностно лице, което черпи своята компетентност директно от закон – чл.647, ал.1 от КЗ.НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено копие от Заповед № 264з-1081 от 18.08.2016 г. на Директор ОД МВР Габрово, с която началниците на РУ МВР са упълномощени да издават НП за нарушения по чл.638, ал.1-3 от КЗ.

АУАН е съставен, а НП е издадено за извършено нарушение на разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, която гласи следното: „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.”.

Административно-наказващият орган / АНО / на осн. чл.638, ал.3 от КЗ е наложил на жалб.И. наказание глоба в размер от 400.00лева.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, явява се негов процесуален представител, който поддържа жалбата и моли съда да отмени обжалваното НП по няколко съображения.

Твърди се на първо място, че нарушението за което жалб.И. е санкциониран не е доказано по безспорен и несъмнен начин, което било в тежест на административно-наказващият орган.Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП нямали обвързваща доказателствена сила.В хода на производството вмененото във вина нарушение не било доказано по безспорен и несъмнен начин.

Съдът не споделя тези доводи.По делото по безспорен и несъмнен начин се установява, че на 22.08.2019 г., в 07.52 часа, жалб.И. е управлявал лек автомобил „БМВ Х 5“ с рег. № ЕВ **** ВК, собственост на И.П. И..В тази насока са категорични показанията на свид.С.Р.С., които съдът кредитира с пълното си доверие.Безспорно е, че жалб.С. работи като полицейски служител в РУ МВР Севлиево и във връзка с изпълнение на служебните си задължения познавал добре жалб.И..Последният също го познавал, както и неговата майка, което се установява от показанията й пред съда.Безспорно е, че на посочената в АУАН и НП дата свид.С. бил изпратен по сигнал на адреса на жалб.И. с данни, че ползваното от него и майка му МПС се управлява.Свид.С. имал знанието, че жалб.И. е лишен от право да управлява МПС, поради което се придвижил до адреса на последния, където паркирал около 07.45 часа.От показанията му се установява, че след около 5-6-7 минути на паркинга, където се намирал навлязъл лек автомобил „БМВ Х 5“ с рег. № ЕВ **** ВК.Последният бил с десен волан и паркирал в близост до него.При преминаването и паркирането свид.С. забелязъл, че автомобила се управлява от жалб.И., който бил сам в него.Частично, в противоречие с показанията на свид.С., са тези на свид.Р. – майка на жалб.И..Последната твърди, че помолила сина си – жалб.И. да слезе до автомобила, да вземе от него мобилният й телефон и да й го занесе, както и, че автомобилът се управлявал само от нея.Твърди обаче, че това се случило в 07.30 часа.Следва на първо място да се отбележи, че свид.Р. е майка на жалб.И., поради което е заинтересована от изхода на делото.Дори да бъдат кредитирани показанията й в тази им част, то както вече бе отбелязано тя твърди, че синът й – жалб.И. слязъл до автомобила и й занесъл телефона в 07.30 часа.Няма пречка, след това, жалб.И. да слезе отново и да управлява автомобила, тъй като по делото се установява, че той е видян от свид.С. да шофира в 07.52 часа, което е след повече от 20 минути.С други думи твърдяното от нея по никакъв начин не опровергава показанията на полицейският служител.

Твърди се на следващо място, че по никакъв начин по делото не било установено, че за въпросният автомобил няма сключена застраховка „гражданска отговорност“, както и, че по никакъв начин не била извършвана проверка на жалб.И. за документите на автомобила.

Съдът не споделя тези доводи.По делото по безспорен и несъмнен начин се установява, че след като първоначално избягал от автомобила, забелязвайки свид.С., в последствие, още същият ден, жалб.И. бил установен и отведен в сградата на РУ МВР Севлиево.В полицейското управление отишла и неговата майка – свид.Р..Там на място била извършена проверка на документите на автомобила, като същевременно било установено, че за лекият автомобил „БМВ Х 5“ с рег. № ЕВ **** ВК няма сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите.В тази връзка са и показанията на свид.Р., която изрично заявява, че дала документите на полицейските служители, за да бъде извършена проверка, както и, че при извършването на същата се установило, че застраховката на автомобила е изтекла.Сочи също така и името на полицейският служител на когото предала документите за извършване на проверка.

На следващо място се излага твърдението, че в АУАН било отразено, че жалб.И. няма документ за сключена застраховка „гражданска отговорност“.В НП пък било посочено, че той няма договор за такава.От описаната в акта и НП фактическа обстановка се налагал извода за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП.Същевременно административно-наказателната отговорност на жалб.И. била ангажирана за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.

Съдът не споделя тези доводи.Безспорно в обстоятелствената част на АУАН е отразено, че жалб.И. няма документ за сключена застраховка „гражданска отговорност“.Не се спори и това, че в обстоятелствената част на НП е отразено, че същият няма договор за такава.Текстът на чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП гласи следното: „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: документ за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке“.Както вече бе отбелязано по-горе съгласно чл.638, ал.3 от КЗ административно нарушение извършва лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.Нито в АУАН, нито в НП, издадено въз основа на него е посочено, че жалб.И. не носи документ или договор за сключена застраховка „гражданска отговорност“.Напротив в обстоятелствената част на акта и НП е отразено, че няма такъв.Действителният смисъл и обхват на нормата на чл.638, ал.3 КЗ обаче се разкрива при систематичното тълкуване на чл.638, ал.3 от КЗ във вр. с чл.483, ал.1 КЗ, съобразно който Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: 1. притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.Тъй като материално правното положение на лицето, което само управлява автомобил не може да бъде по-тежко от това на собственика на автомобила, следва да се приеме, че отговорност по чл.638, ал.3 от КЗ възниква за лицето управляващо автомобил, без да е негов собственик, само ако за въпросният автомобил е било задължително сключването на задължителна застраховка на автомобилистите.Съгласно чл.483 от КЗ такова задължение е налице в две хипотези: ако автомобилът е с българска регистрация или ако е от трета държава.В настоящият казус по безспорен и несъмнен начин се установява, че жалб.И. е управлявал лек автомобил, който е с българска регистрация, не е спрян от движение и за което е следвало да бъде сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.По делото по безспорен и несъмнен начин се установява, че такъв договор не е имало, тъй като не е бил сключен.

Въз основа на гореизложеното, и след като съпостави законовите разпоредби с установеното по делото, съдът намира за доказано по несъмнен начин, че на посочената в АУАН и НП, дата и място жалб.П.И.И. е управлявал МПС, във връзка с чието използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.Правилно наказващият орган е приел, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ.Задължение на жалб.И., в качеството му на водач на превозното средство, е било да се увери, че са налични, а ако не са – да се снабди и изиска всички необходими документи, включително да се убеди преди използването му, че за автомобила има сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.При извършената от страна на полицейските служители проверка по безспорен и несъмнен начин е установено, че към датата на същата – 22.08.2019 год. за управлявания от жалб.И. лек автомобил няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

За посоченото по-горе нарушение на жалб.И. е наложено наказание глоба в размер от 400.00лв., чийто размер е съобразен с разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на наказаното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административно нарушение, а и същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид.Безспорно е, че нарушението е такова на просто, формално извършване, при което законът не изисква вредоносен резултат, с оглед осъществяването на фактическия състав на нарушението.Поради това, настъпването на вредоносни последици не е от значение за осъществяване състава на нарушението от обективна страна.

С оглед на гореизложеното, издаденото наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0341-000619 от 02.10.2019 год. на Началник РУ към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с което на П.И. ***, ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.638, ал.3 и на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложено наказание глоба в размер от 400.00 /четиристотин/ лева, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: