Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 01.04.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на първи февруари две хиляди двадесет и
първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на
секретаря Ваня Кирилова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 1060
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с
чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К, № 2927809 на ОД на МВР Ловеч
е наложено на П.С.К. ***, административно наказание на основание чл.182, ал.2,
т.3, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят К., който го е обжалвал.
В жалбата са наведени възражения за това, че не му е бил надлежно връчен фиша,
както и че не е ясно кога е бил издаден фиша и кое е длъжностното лице, което
го е съставило и в този смисъл липсва издател. В тази връзка се позовава на
разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗНА, като сочи, че законодателните непълноти в
уредбата на реквизитите на електронния фиш по ЗДвП следва да бъдат попълнени по
аналогия с изискванията визирани в разпоредбата на чл.57, ал.1, т.1 и т.2 от ЗАНН. Счита, че за санкциониране на установеното нарушение е следвало да се
приложи реда по ЗАНН със съставянето на АУАН и издаване на наказателно
постановление, като се позовава и на ТР № 1/2014 г. на ВАС. По-нататък в
жалбата са развити доводи и относно обстоятелството, че във фиша не е посочено
с какъв пътен знак е въведено ограничението на скоростта, както и че на
контролирания от АТСС участък от пътя не е имало поставен пътен знак Е24. В
тази връзка се аргументира и с въведените с Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. на МВР изисквания.
В жалбата са изтъкнати и подробни доводи относно това, че нарушението не е
било надлежно описано във фиша, а в даденото описание не се съдържат всички
фактически обстоятелства при извършване на нарушението.
С оглед на така изложените възражения и доводи изтъква, че електронният фиш
е издаден при допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, поради
което моли да бъде отменен изцяло, като незаконосъобразен. Претендира да му
бъдат присъдени направените по делото разноски, както и да му бъде възстановена
внесената глоба по фиша.
В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят К. не се явява. Представил
е писмена защита, в която сочи, че поддържа жалбата с наведените с нея
възражения и аргументи, като преповтаря и някои от тях. В допълнение изтъква,
че оспорва протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/2015 г. на МВР,
както и техническата изправност на АТСС заснело нарушението, а също и че
липсват данни същото да е от одобрен тип. Развити са и доводи относно
обстоятелството, че административнонаказателната отговорност е лична, а в
случая не е доказано, че именно той е управлявал автомобила. Пледира за отмяна
на електронния фиш, като незаконосъобразно издаден.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не
изразяват становище по делото. В съпроводителното писмо /л.14/ са направили
възражение за прекомерност по чл.63, ал.4 от ЗАНН относно претендираните
разноски в случай, че жалбата бъде уважена.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от
изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка :
Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела засичайки превишена за
съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го
заснемала и на видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали
видеозаписите и се установявали марките на автомобилите и техните регистрационни
номера, след което се правела и справка за собствениците им с оглед
установяване и налагане на санкции на нарушителите.
На 09.07.2019 г. в 13:12:50 часа, на първокласен път І-4, при км 38+600, в землището
на с.Г., област Ловеч, системата за контрол на скоростта засякла и заснела
движещо се в посока гр.Варна със скорост от 118 км/ч МПС – лек автомобил от
категория В. Предвид обстоятелството, че контролирания от системата участък от
пътя се намирал в извън населено място и няма данни на него да е имало въведено
ограничение със съответния пътен знак, то съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1
от ЗДвП, максимално разрешената скорост за тази категория ППС била 90 км/час.
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип № 11743С0/0023860
/л.30/ установили, че засечената в 13:12:50 часа на 09.07.2019 г. скорост от 118
км/час била от лек автомобил „П.*** **”
с рег.№ ** **** **. След като бил приспаднат толеранса от 3 %, представляващ
допустима техническа грешка при измерването на скоростта, наказуемата такава
била определена на 114 км/час.
След справка в централната база данни на КАТ /л.35/ било установено, че
собственик на автомобила е П.С.К. ***.
Въз основа на така констатираното нарушение, на 07.08.2019 г. /справка на
л.31 от делото/ бил издаден електронен фиш серия К, № 2927809 /л.29/ срещу П.С.К.
***. Във фиша наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1
от ЗДвП и за което наложил на К. санкция „глоба” по чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП в
размер на 100 лева.
Според приложената по делото разписка /л.34/, електронният фиш е бил връчен
лично на П.К. на 24.11.2020 година.
По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП
жалбоподателят К. да е представил писмена декларация за друго лице, което да е
управлявало автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът
прие следното :
С оглед наличните по делото данни относно датата когато обжалваният ЕФ е
бил връчен на П.К. и когато жалбата е била изпратена до Районен съд гр.Ловеч /клеймо
на куриер на л.13 от делото/, то съдът приема, че същата е подадена в срока по чл.189,
ал.8, изр.2-ро от ЗДвП. Подадена е също така от надлежна страна, доколкото
именно П.С.К. е посоченото като нарушител в електронния фиш лице, поради което
съдът приема, че жалбата е допустима за разглеждане.
Категорично не може да бъде споделено наведеното с жалбата възражение, че
електронния фиш не е бил връчен на жалбоподателя, тъй като това твърдение се
опровергава от цитираната по-горе разписка на л.34 от делото.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен
орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни
реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание.
Във връзка с това, съдът приема за неоснователни наведените в жалбата
възражения касаещи липсата на трите имена и длъжността на лицето издало фиша, както
и на дата на издаването му.
На първо място, в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП липсват посочени
като задължителни такива реквизити на ЕФ, но в частност датата на издаване на
ЕФ винаги може да бъде установена със съответните доказателствени средства и
видно от представената разпечатка от информационната система на Пътна полиция,
обжалвания ЕФ е бил издаден на 07.08.2019 г. /л.31/. Ясно е посочено също така
и че фиша е издаден от ОД на МВР Ловеч, като компетентността на наказващия
орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189,
ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. В тази връзка, макар и да не е наведено подобно
възражение, не е нарушение и обстоятелството, че във фиша не е посочено пред
кого и в какъв срок може да се обжалва. Ясно в разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП е разписан реда по който електронните фишове могат да бъдат обжалвани и
това става чрез съответната териториална структура на МВР, която е издала фиша
(а тази структура изрично е посочена в ЕФ), като при получаване на жалбата от
териториалната структура на МВР са длъжни служебно да я изпратят на съответния
районен съд, ведно с цялата административнонаказателна преписка.
От друга страна - легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се
съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от
ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства. От това следва, че електронния фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно
изложеното в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. №
1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите, ЕФ се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това
следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на
АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. От гледна точка на адресатите електронния фиш е акт със
санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се
възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Именно с
оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш намира
проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не може да
бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия -
чл.46, ал.3 от ЗНО. Ето защо и доводите на жалбоподателя относно липсата на
дата на издаване на електронния фиш, на трите имена и длъжността на лицето
издало фиша, както и позоваването му на разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗНА са
неоснователни. Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на
електронните фишове – аргумент от разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП.
Поради тези съображения съдът приема, че атакувания електронен фиш за
налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в
чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, като не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш
на формално основание. Нарушителят е ясно индивидуализиран с трите му имена,
ЕГН и адрес. Конкретно и точно е посочената датата, когато нарушението е било
заснето от АТС, като и максимално изчерпателно, предвид, че нарушението е било
извършено извън населено място във фиша е било описано и мястото, където е
извършено. Повече от това наказващият орган е нямало какво да добави. Ясно е
посочено също така и че фиша е издаден от ОД на МВР Ловеч, като компетентността
на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на
Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението
- чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.
Неоснователно е и наведеното с жалбата възражение за неприложимост на
процедурата за санкциониране на нарушението с ЕФ, когато то е установено с
мобилно АТС и доводите в този смисъл, както и позоваването на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите. Следва да се има предвид,
че тълкувателното решение на ВАС и даденото с него разрешение, че в хипотезата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП, установяването и заснемането на нарушения, могат да се
осъществяват само със стационарно техническо средство, е преди редакцията на
ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015 година. С нея, освен, че е допълнена легалната
дефиниция на понятието „електронен фиш” в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП е дадена и
такава на „Автоматизирани технически средства и системи” - §6, т.65 от ДР на
ЗДвП. Съгласно същата, АТСС могат да бъдат стационарни и мобилни, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган, като в частност за мобилните е посочено, че са прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя, като установяват
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя началото и край на
работния процес, т.е. функциите на контролния орган са сведени до това да
разположи техническото средство на съответния пътен участък и да настрои и
включи мобилното АТСС в работен режим, съответно да го изключи при приключване
на работа. Но не е необходимо при заснето нарушение, контролния орган да е
задължен да спре нарушителя за проверка и му състави АУАН. На практика, с
промените в ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015 г. разрешението дадено с ТР № 1/2014 г. на
ВАС, поне относно крайния му извод, загуби своето значение. Съответно, към
момента на установяване на нарушението и издаването на ЕФ, няма позитивна
правна норма, която да сочи, че в такива случаи, вместо електронен фиш се
съставя АУАН и се издава наказателно
постановление.
Поради тези съображения настоящият състав не споделя възражението на
жалбоподателя, че административнонаказателната отговорност е следвало да бъде
реализирана със съставянето на АУАН и съответно с издаване на наказателно
постановление, по реда на ЗАНН, а не с издаването на електронен фиш по реда на
чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП.
С разпоредбите на чл.189, ал.4–11 от ЗДвП законодателят е въвел възможност
за установяване на административни нарушения и ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителите по специална
процедура, която се основава на автоматизирани технически средства и системи и
се елиминира субективния елемент при установяване на нарушенията. Освен
гореизложените аргументи, прецизното граматическо тълкуване на разпоредбата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП също налага извода, че израза „в отсъствието на контролен
орган и на нарушител” пояснява действието по издаването на електронния фиш, а
не действието по установяване и заснемане на нарушението. И систематическото
тълкуване на тази разпоредба подкрепя такъв извод. Самото издаване на
електронния фиш се случва в отсъствието на нарушител и на контролен орган, като
изключение от общото правило на чл.40, ал.1 от ЗАНН, който текст изисква да се
състави АУАН от определено лице – контролен орган, и то в присъствието на
нарушителя. С оглед мястото на нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП в системата от
правни норми, регулиращи тази материя, може да се направи извод, че се касае за
предвидено изключение от общото правило за ангажиране на
административнонаказателната отговорност. Така например, нормата на ал.1 от
чл.189 от ЗДвП предвижда правилото, че актовете, с които се установяват
нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за
контрол. Непосредствено след извеждането на правилото в чл.189, ал.1 от ЗДвП,
че актът се съставя от контролен орган, в ал.4 на същия текст е дадено
изключението от правилото, а именно : случаите, при които съответен писмен акт
се съставя, без да се изисква присъствието нито на нарушител, нито на контролен
орган, като са разписани и обстоятелствата, когато това е допустимо и
законосъобразно. Ето защо, тълкувана и систематически, разпоредбата на ал.4 от
чл.189 от ЗДвП налага извода, че израза „в отсъствието на контролен орган и на
нарушител” е израз, относим към издаването на електронния фиш, а не към самото
установяване на нарушението.
Категорично от доказателствата по делото се установява, че измерената от
системата скорост е от автомобила собственост на жалбоподателя К... На вещественото
доказателство - разпечатка от видеоклипа /л.30/ ясно се вижда единствено
автомобила собственост на жалбоподателя, като конкретно е отразено, че
автоматизираното техническо средство е работело в режим „приближаващ”, т.е.
контролирана е била скоростта на превозните средство идващи срещу радара. Като
доказателство в този смисъл е и представената на л.33 от делото снимка на
разположението на системата ARH CAM S1, № 11743с0, от която е видно, че същата е била насочена
именно в посоката от която е идвал автомобила на жалбоподателя.
Конкретно в обжалвания ЕФ е посочено, че заснемането на автомобила и
измерването на скоростта е станало с АТС, като е посочен и модела на системата
- преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. По делото са представени и изискуемите
съгласно нормата на чл.189, ал.8, изр.3-то от ЗДвП доказателства, че
автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта на
автомобила е било сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. на и.д.председателя на Български
институт по метрология /л.28/ и от протокол от проверка № 28-С-ИСИС/14.06.2019
г. /л.27/, системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също и била преминала
първоначална и последваща проверка на годността, като е отговаряла на
съответните технически изисквания.
Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните
писмени доказателства, които кореспондират и с приложеното към делото
веществено доказателство – разпечатка от видеоклип № 11743С0/0023860 /л.30/,
заснет от системата за видеоконтрол на скоростния режим тип ARH CAM S1, № 11743с0. На него ясно се вижда автомобила собственост на жалбоподателя К.,
регистрационният му номер, като фиксираната скорост е 118 км/час. Следва да се
отбележи, че техническото средство, с което е засечена скоростта – мобилната
система за видеоконтрол на скоростния режим тип ARH CAM S1 е конструирана така, че едновременно със засичането на
скоростта, заснема и автомобила от която е. Така, че ако автомобила не се е
движел с превишена скорост, то той е нямало да бъде заснет, още повече, че
жалбоподателят не ангажира доказателства, които убедително да оборват тези,
които са представени от административнонаказващия орган. Техническите параметри
на мобилната система за видеоконтрол на скоростния режим тип ARH CAM S1 са такива, че не позволяват манипулации и намеса в автономността на
работата ѝ. Видно от протокола–приложение към чл.10, ал.1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. на МВР /л.32/, на деня 09.07.2019 г., пътният участък,
на който е била измерена и скоростта от автомобила на жалбоподателя е бил
контролиран за времето от 12:00 до 14:00 часа, като установените от системата
нарушения на скоростния режим са били общо 60 броя. В тази връзка следва да се
отрази, че органите на Пътна полиция са нямали задължение да обозначат контролирания
участък със знак Е24, в какъвто смисъл са изложени доводи в жалбата. Такова
изискване е имало съгласно нормата на чл.7, ал.1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
издадена от МВР (ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.), но считано от 16.01.2018 г. тази
разпоредба е била отменена – ДВ, бр.6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 година. Обсъжданото
тук нарушение е било извършено на 09.07.2019 г., т.е. много след отмяната ѝ.
Категорично не могат да бъдат споделени наведените с жалбата възражения, че
във фиша не е посочено с какъв знак е било въведено ограничението на скоростта
в пътния участък, както и че нарушението не е било описано с всичките му
съставомерни признаци. В обжалвания електронен фиш изчерпателно и точно са
описани нарушението, датата и мястото му на извършване, обстоятелствата, при
които е извършено, както и законовата разпоредба, която е била нарушена.
Посочени са ЕГН и адрес на жалбоподателя. Изчерпателно е индивидуализиран и
автомобила, който е бил заснет от техническото средство. Повече от това няма
какво да се добави, като се има предвид и че процедурата по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за санкционирането на този вид нарушения, в сравнение с тази
по ЗАНН. Ясно е посочено във фиша, че вмененото нарушение се изразява в
управление на лекия автомобил извън населено място със скорост над максимално
разрешената от 90 км/час. Същата е законово регламентирана в посочената като
нарушена разпоредба на чл.21, ал.1 от ЗДвП и не е необходимо специално да бъде
указвана със съответния пътен знак за всеки участък от пътя. След като участъка
е в извън населено място и като не е изрично ограничена скоростта, то ясно е,
че максимално разрешената скорост на движение ще е законово регламентираната от
90 км/час. По никакъв начин не може да се приеме, че е нарушено правото на
защита на жалбоподателя, в частност да е узнае в извършването на какво
нарушение го обвиняват, тъй като той е правоспособен водач на МПС и като такъв
следва добре да познава правилата за движение по пътищата. Ясно е
индивидуализиран и пътя на който е било заснето нарушението – първокласен път I-4, т.е. не може да има съмнения, че това може да е „евентуално“
магистрала, където максимално разрешената скорост съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП е по-висока.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на
жалбоподателя П.С.К., тъй като, както се посочи по-горе, в качеството му на
собственик на автомобила, в срока по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП не е заявил
в декларация за друго лице, което да е извършило нарушението и съгласно нормата
на чл.188, ал.1, изр.2-ро от ЗДвП, като собственик на автомобила, му се налага
наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че законосъобразно наказващият
орган е преценил с оглед данните по преписката и събраните доказателства, че
именно жалбоподателя П.К. е лицето, което следва да носи отговорност за описаното
в електронния фиш нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Същата предвижда,
че стойността на скоростта в извън населено място за автомобил от категория „В“
не следва да превишава 90 км/ч и в този смисъл дадената цифрова квалификация на
нарушението е правилна.
При издаването на електронния фиш, както се обсъди подробно и по-горе в
изложението, няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи
квалификацията на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и
административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкция
на жалбоподателя. Ясно е посочено, че електронния фиш се издава от ОД на МВР
Ловеч, а подпис на издателя му не се изисква, тъй като законът не предвижда
такъв реквизит с оглед и обстоятелството, че процедурата по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за санкционирането на този вид нарушения, в сравнение с тази
по ЗАНН.
Предвид на изложеното съдът счита, че наказанието е законосъобразно
наложено и приема посочените във фиша фактически констатации за реално
отразяващи случилото се.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в
разпоредбата на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП - глоба в размер на 100 лева, който
размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за
намаляването му.
При този изход на делото, претенцията на жалбоподателя да му бъдат
присъдени направените по делото разноски следва да бъде оставена без уважение,
като неоснователна. Що се отнася до искането да му бъде възстановена внесената
глоба, то подобно искане, дори и при уважена жалба е крайно несъстоятелно.
Съдът преценява и се произнася по законосъобразността на издадения ЕФ и няма
правомощия да постановява възстановяването на внесени от гражданите суми по
наложени им глоби.
Водим от горното и
на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за
налагане на глоба серия К, № 2927809 на ОД на МВР Ловеч, с който на П.С.К. ***, ЕГН : **********, му е наложено административно
наказание - глоба в размер на 100 лева на основание чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Оставя без уважение претенцията на П.С.К. ***, с горните данни, за присъждане на направените по
делото разноски, като неоснователна.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч
в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :