Р Е Ш Е Н И Е
№ 1550
гр. Русе, 09.10.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3725 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 48, ал.3, чл. 50 и чл. 51 ЗУЕС.
Постъпила е искова
молба от Етажна собственост на жилищна сграда в гр. Русе, ул. „Иван Ведър“ №
14, бл.1, вх.1 срещу М.В.Г., в която се твърди, че ответникът е собственик и
ползвател на самостоятелен обект в етажната собственост на етаж *,
представляващ апартамент *. С решение на Общото събрание на етажната
собственост от 20.05.2017г. етажните собственици избрали за Управител на
етажната собственост юридическо лице - „Професионален домоуправител Русе“ ЕООД,
представлявано от Цветелин Цонев. Съгласно подписаният Договор за управление на
общите части, етажните собственици се задължили да заплащат такса за управление
в размер на 4.00лв. на апартамент, като се запазвала определената отпреди
смяната на управителните органи такса за поддръжка и управление на общите части
по чл.51 ЗУЕС, включваща ел.енергия на стълбище и асансьор, почистване в размер
на 2.70лв. на живущ на месец. В етажната собственост се събирали също така и
ежемесечни вноски в размер на 3.00лв. за апартамент, съгласно чл.50 ЗУЕС. През
2018г. били извършвани ремонти на общи части – обезпаразитяване, технически
преглед на асансьор, В и К ремонти и монтаж на плафони, разпределени съобразно
идеалните части от общите части на сградата като за собственика дължимата сума
била 10,20лв. Ответницата в качеството на собственик на самостоятелен обект
дължала за управление и текущо поддържане и техническо обслужване на общите
части сума в общ размер на общо 9,70лв. месечно. За периода от м.януари.2018г.
до м.февруари.2019г. – за 14 месеца, тя не била заплатила нито една месечна
такса на Етажната собственост, както и дължимите вноски за фонд „Ремонт и
обновяване“, включително и разходите за извършен ремонт на общи части.
За събиране на тези
дължими средства, ищецът депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК, по което
било образувано ч.гр.д. № ****/2019г. и издадена заповед за изпълнение срещу
ответницата за вземане в общ размер 146,00лв. и направените разноските. С оглед
дадените указания от съда за предявяване на иск за установяване вземането по
издадената заповед за изпълнение, се моли в настоящото производство да бъде
признато за установено по отношение на ответницата М.В.Г., че дължи на Етажна
собственост на ул. „Иван Ведър“ № 14, бл. 1, вх. 1, в гр. Русе сума в размер на 146,00лв. представляващи
разходи за поддръжка на общи части за периода м.януари 2018г. до м.февруари
2019г. вкл., от които задължения по чл.50 и 51 от ЗУЕС в размер на 135,80лв. и
разходи за извършен ремонт на общи части – обезпаразитяване, технически преглед
на асансьор, В и К ремонти и монтаж на плафони, разпределени съобразно
идеалните части от общите части на сградата по чл.48, ал.3 от ЗУЕС в размер на 10,20лв.
Претендира се и присъждане на разноските по двете производства.
В срока по чл.131
от ГПК ответницата не е депозирала становище по предявения иск. Същият оспорва
в открито съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Няма спор между
страните по делото, че ответницата е собственик и ползвател на самостоятелен
обект в ЕС на жилищна сграда в гр. Русе, ул. „****, бл.**, вх.**.
С уведомително
писмо, изх. №**** от 09.06.2017г. от Община Русе, „Професионален домоуправител
Русе“ ООД е уведомено, че „данните от Вашето заявление са вписани в публичния
регистър на сградите в режим на етажна собственост под номер ****/09.06.2017г.“
Към исковата молба
са представени два листа, съдържащи три таблици с изписани в част от графите им
различни суми, без същите да са подписани.
Представени са и
три покани до ответницата, изходящи от управителя на ищцовата ЕС до
ответницата, с която е канена да заплати различни дължими суми към ЕС, както и
за предаване на парични средства и документи, съхранявани от ответницата като
бивш касиер на ЕС.
По депозирано от ищеца
заявление е образувано ч.гр.д.№****/2019г. по описа на РС – Русе и издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответницата с №***/05.03.2019г.
за сумите: 146лв., представляващи неплатени месечни такси за поддръжка и
управление на общи части на ЕС, ведно със законната лихва считано от
27.02.2019г. до окончателното им изплащане и 175лв. разноски за заповедното
производство. Срещу издадената заповед ответницата в качеството на длъжник е
възразила в срока по чл. 414 ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Искът за
установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и се явява
процесуално допустим.
Съгласно чл. 154,
ал.1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения. С изготвения доклад по делото на осн. чл. 146 ГПК,
съдът е указал на страните подлежащите на доказване факти в производството,
както и тези за които не сочат доказателства. В случая за успешното доказване
на иска, ищецът е следвало да докаже по основание и размер претенцията си, т.е
наличието на решение на ОС на ЕС с което са определени дължимите от отделните
етажни собственици и ползватели вноски по чл. 50 и чл. 51 ЗУЕС, че действително
са извършени посочените в исковата молба дейности по ремонт и поддръжка на общи
части, тяхната стойност и дължимата част от нея, която ответницата следва да
заплати съобразно притежаваните ид.ч. от общите части на сградата. За тези
обстоятелства доказателства по делото не са представени. Приложените с исковата
молба таблици не представляват писмено доказателство, документ, тъй като не са
подписани. Дори и да бъдат ценени като доказателство, те не установяват
наличието на прието решение на ОС на ЕС, което съгласно чл. 11, ал.1 т.5-7 ЗУЕС
следва да определи размера на паричните вноски за разходи за управление и
поддръжка, да разпределя консумативни разходи за общи части на сградата, както
и да определи вноската за фонд „Ремонт и обновяване“. Липсата на доказателства
за релевантните към спора факти обосновава извод за недоказаност на исковата
претенция. Естеството на последната не позволява в случая да намери приложение
и правилото на чл. 162 ГПК, още повече, че искът не е доказан и по своето
основание.
По изложените
съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Предвид изхода на спора по делото
не следва да се присъждат разноски. Така мотивиран, районният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Етажната
собственост на жилищна сграда находяща се в гр. Русе, ул. „Иван Ведър“ №14,
бл.1, вх.1, представлявана от „Професионален домоуправител Русе“ ЕООД, срещу
М.В.Г. ЕГН********** с адрес *** иск за установяване дължимостта на сума
в размер на 146,00лв. представляващи
разходи за поддръжка на общи части за периода м.януари 2018г. до м.февруари
2019г. вкл., от които задължения по чл.50 и 51 от ЗУЕС в размер на 135,80лв. и
разходи за извършен ремонт на общи части – обезпаразитяване, технически преглед
на асансьор, В и К ремонти и монтаж на плафони, разпределени съобразно
идеалните части от общите части на сградата по чл.48, ал.3 от ЗУЕС в размер на
10,20лв., за която сума е издадена Заповед №***/05.03.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№****/2019г. по описа на РС – Русе,
като недоказан.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия :