Решение по дело №342/2020 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 януари 2021 г.
Съдия: Росен Пламенов Александров
Дело: 20201730200342
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Радомир, 25.01.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Радомирският районен съд, четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                            

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ

 

при секретаря М. М., като разгледа докладваното от съдията АНД № 342 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 72 от ЗМВР.

Образувано по жалба на М.В.С., с ЕГН: **********,***, против заповед за задържане рег. № .г., издадена от Д.В.И. – мл. експерт в група КП при РУ - Радомир към ОД на МВР - Перник, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа в РУ - Радомир. Жалбоподателят твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни норми. Моли съда да отмени оспорената заповед.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от адв. С. И. от ПАК, която поддържа жалбата и моли съда да отмени оспорената заповед, като незаконосъобразна. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.

Ответникът – полицейски орган при РУ - Радомир, редовно призован, се явява лично и моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна.

Районна прокуратура – Перник, Териториално отделение – Радомир, редовно и своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

В изпълнение на разпореждане от 13.11.2020 г. на настоящия съдебен състав по делото е представено от административния орган заверено копие от цялата административна преписка по издаването на заповед за задържане на лице рег. № .г., видно от която жалбоподателят е бил призован по телефона да се яви на 04.11.2020 г. в РУ – Радомир за провеждане на разпит, като при явяването му е задържан със заповед за задържане рег. № .г. за срок от 24 часа, след което е извършен личен обиск, при който не са намерени и иззети движими вещи от жалбоподателя.

На 05.11.2020 г., в 14,10 ч. задържаното лице е освободено.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля К.Д., който е полицейски служител в РУ – Радомир и от чиито показания се установява, че на 04.11.2020 г. свидетелят се е обадил на жалбоподателя М.С. по телефона и го е призовал за явяване в РУ – Радомир за провеждане на разпит. Жалбоподателят му заявил, че ще се яви, но тъй като се намирал в гр. Благоевград, му е необходимо повече време, за да се придвижи до гр. Радомир. Тъй като лицето заявило, че ще се яви в РУ – Радомир след приключване на работния ден, служителят Д.И. останал да го изчака, като жалбоподателят пристигнал около 18,00 ч. След пристигането му И. изготвил заповед за неговото задържане, като същата вечер лицето не било разпитано.

При така установените факти, настоящият съдебен състав, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори заповедта, като нейн адресат, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Със заповед за задържане на лице рег. № .от 04.11.2020 г., издадена от мл. експерт в група КП при РУ – Радомир, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е наредено задържането на лицето М.В.С. (настоящ жалбоподател) за срок от 24 часа.

Оспорената заповед е издадена от компетентен полицейски орган да задържа лица за срок от 24 часа, която компетентност произтича пряко от нормата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. По делото не се спори, че издателят на заповедта заема длъжността мл. експерт в група КП при РУ – Радомир, поради което се приема, че заповедта е издадена от компетентен орган.

Оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена без да са посочени и доказани основанията за задържане на жалбоподателя.

Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, когато има достатъчно данни за извършено престъпление. Понятието „данни“ по смисъла на ЗМВР и понятието „достатъчно данни“ по чл. 207, ал. 1 от НПК са с различно съдържание. В този смисъл, за да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК, е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление, независимо от обстоятелството дали то е образувано срещу конкретно лице или срещу неизвестен извършител. В случая, при доказателствена тежест за ответника, наличието на данни за извършено престъпление към момента на прилагане на задържането не е доказано.

На следващо място, безспорно е, че целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване (чрез заличаване на улики, местопрестъпление и т. н.), като за всеки конкретен случай на задържане данните следва да бъдат категорично установени, което е изцяло в тежест на административния орган - издател на акта, което в процесния случай не е извършено и не е обоснована и необходимостта от задържането. Така, не е обосновано издадената заповед по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР в случая да допринася за постигане на посочените цели, поради което съставлява акт на неоснователна принуда върху задържаното лице чрез лишаването му от свобода до 24 часа, което противоречи изцяло на същността и предназначението на задържането. Нещо повече, не са съществували пречки пред административния орган при доброволното явяване на жалбоподателя на 04.11.2020 г. да му бъдат снети показания, а не такива да бъдат снети едва след издаването на заповедта за задържане и след освобождаването на задържаното лице на 05.11.2020 г., в 14,10 ч. Ето защо, в конкретния случай административният орган е нарушил правото на свобода и сигурност, регламентирано в чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). Конвенцията е ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31.07.1992 г. – ДВ, бр. 66 от 1992 г., в сила за Република България от 07.09.1992 г., като правото на свобода и сигурност е регламентирано непосредствено след правото на живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл. 3). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 – да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията. Чл. 5 § 1 изисква на първо място задържането да е „законосъобразно“, което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното право. В случая, от събраните по делото доказателства се установи, че задържането е незаконосъобразно, поради което задържаното лице произволно е лишено от свобода, на основание, което не е визирано нито в Конвенцията, нито в ЗМВР.

На последно място, нарушена е и целта на закона, тъй като извършеното задържане не е използвано като превантивна мярка, с която да се предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Безспорно задържаното лице е оказвало съдействие на органите на МВР, като се е явило доброволно и е съдействало за провеждане на разследването, като в тази връзка не е съществувала пречка същото да бъде разпитано и след това освободено, още повече, че и по твърденията на ответника по жалбата лицето е било задържано единствено, за да се обезпечи възможност да бъде установена неговата приятелка Петрана Стефанова и да бъде установено дали на процесната дата същият е пренощувал при нея в гр. Благоевград.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира издадената заповед за задържане за незаконосъобразна, което налага нейната отмяна.

По разноските:

С оглед изхода на делото, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски следва да се уважи, като ответникът му заплати сумата в общ размер на 310 лева, от които 10 лева - платена държавна такса и 300 лева - платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 10.11.2020 г.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ АПК, съдът

 

Р      Е      Ш      И:

 

ОТМЕНЯ заповед за задържане с рег. № .г., издадена от Д.В.И. – мл. експерт в група КП при РУ - Радомир към ОД на МВР - Перник, с която на основание чл. 72, ал. 1,  т. 1 ЗМВР за срок от 24 часа е задържан М.В.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Перник, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на М.В.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** направените съдебни разноски в размер на 310,00 лева (триста и десет лева).

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд - Перник в 14-дневен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: