№ 1886
гр. София, 21.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110166801 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Образувано по молба на ищеца за освобождаване от заплащане на държавна такса за
разглеждане на предявения иск. Прилага декларация за семейно и имуществено състояние.
Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК да се признае за установено между
страните, че ищецът не дължи сумата 1977,37 лв. за главница, ведно със законна лихва върху
тази сума от 23.11.2012 г. до окончателното плащане, с 225 лв. за мораторна лихва. При
заявената цена иска дължимата държавна такса е 88,09 лв., като съдът отчита, че така
начислената законна мораторна лихва върху главницата не следва да се разглежда отделно,
тъй като нейната дължимост е обусловена от дължимостта на главното вземане.
СЪДЪТ, след като се запозна с представените и служебно събрани доказателства,
приема:
От данните, съдържащи се в тях се установява, че ищецът получава месечен доход от
445,47 лв., не е в граждански брак, притежава 3/4ид.ч. от един имот, не плаща наем за
жилище, не е посочил разходи за лечение и за осигуряване на издръжка на трето лице.
Същият е заявил възстановяване на сторени по настоящото делот съдебни разноски за
платено адвокатско възнаграждение от 2000 лв. След служебна проверка съдът констатира,
че ищецът не декларира пълно и точно обстоятелството за притежаваното недвижимо
имущество. Видно от обявените актове в Имотен регистър на 16.03.2021 г. ищецът е
придобил поземлен имот, ведно с построените в него сгради, в с. Луково; както и че е
управител и прокурист в редица търговски дружества. Предвид несъответствието между
претендираната социална закрила и недекларираните обстоятелстватова се явяват
неубедителни доводите на ищеца, че имущественото състояние е в такава степен утежнено,
че да е пречка и основание за освобождаване от заплащане на държавната такса. Ето защо
молбата по чл. 83, ал.2 от ГПК съдът приема за неоснователна.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с правно основание чл. 83, ал. 2 от ГПК на
ищеца Г. М. М. за освобождаване от заплащане на държавна такса за разглежда на искова
молба, по която е образувано гр. дело № 66801/2021 г. по описа на СРС.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му.
Препис от настоящото определение да се връчи на ищеца чрез пълномощник.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2