№ 239
гр. Благоевград, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20241200500135 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
жалбоподателя „Б. Д. ...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.
С. ..., представлявана от изпълнителните директори Д.Д.М. и С.Л.С., чрез
старши юрисконсулт Р.М., с адрес за кореспонденция гр. Б. ..., против
Решение № 295/23.11.2023 г., постановено по гр. д. № 1036/2021 г. по описа
на РСС в отхвърлителните му части.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение. Сочи се,
че са неправилни изводите на съда за нищожност на клаузата за договорна
лихва, за което се излагат подробни доводи. Сочи се, че видно от
заключението на вещото лице незаплатената договорна лихва е в размер на 3
267,04 лв. дължимо е и обезщетение за забава в размер на 188,65 лв., като се
сочи, че за отхвърлянето на тази претенция съдът не е изложил никакви
съображения. Сочи се, че същата е изчислена само върху незаплатената
главница и при наличие на забава в плащане на вноските по кредита, поради
което същата се явява дължима за исковия период.
Прави се искане за отмяна на решението на първата инстанция в
отхвърлителните му части и за уважаване на предявените осъдителни искове
– главница, договорна лихва и обезщетение за забава, до размерите, за които
са предявени.
1
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от
въззиваемата страна, чрез назначените й особени представители, с който се
оспорват наведените от жалбоподателя твърдения, като се сочи, че решението
е правилно и законосъобразно, постановено при обсъждане на всички
доказателства по делото. Сочи се, че договорът е нищожен, като имало
дописване на ръка на данни от него. Предсрочната изискуемост не била
обявена на длъжника по кредита. Към договора за кредит не е изготвен
погасителен план. Липсвало правно основание да се признаят едновременно
договорна лихва и обезщетение за забава. Уговорките за лихва са явно
несправедливи.
Прави се искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а
решението на първата инстанция да бъде потвърдено.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.
269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, следното:
РСС е сезиран с осъдителни искове, предявени от ищеца „Б. Д. ...“ ЕАД
срещу ответника Д. В. Ц. за заплащане на суми, както следва: сумата от 14
430,16 лева, представляваща главница; сумата от 3 431,38 лева,
представляваща договорна лихва за периода 15.10.2019г. - 23.08.2021г.;
сумата от 188,65 лева - обезщетение за забава за периода 22.11.2019г. -
23.08.2021г.; разходи за изискуем кредит - 120 лева, дължими съгласно т. 5 от
Приложение № 3 към договора за кредит, такси по кредитите за текущо
потребление, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението - 14.07.2021г., до окончателното изплащане на сумата за
главница.
С решението си съдът е осъдил Д. В. Ц. да заплати на “Б. Д. ...“ ЕАД
сумата от 14 001,83 лева - главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 26.06.2019 г., разходи за изискуем кредит - 120 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 14.07.2021г. до окончателното изплащане на задължението, като
е отхвърлил исковете за заплащане на сумата за разликата над уважения
размер за главница от 14 001,83 лева до заявения от 14 430,16 лева, сумата от
3 431,38 лева - договорна лихва за периода 15.10.2019 г. -23.08.2021 г.; сумата
от 188,65 лева - обезщетение за забава за периода 22.11.2019 г. - 23.08.2021 г.,
ведно със законната лихва върху отхвърлената главница, считано от датата на
депозиране на заявлението 14.07.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата.
В мотивите си е приел, че клаузите, уреждащи договорните лихви са
нищожни. Недействителен бил и погасителният план, тъй като имало
разминаване във вноските посочени в исковата молба и погасителния план.
Приел е, че след като договорът е недействителен се дължи само чистата
стойност на кредита. По отношение на отхвърляне на претенцията за лихва за
забава не са изложени съображения.
Пред районния съд са ангажирани писмени доказателства, назначена е и
ССчЕ, от които се установява следното:
2
По делото не е спорно, че между „Б. Д. ...“ ЕАД, като кредитор, и Д. В.
Ц., като кредитополучател, е сключен договор за кредит за текущо
потребление от дата 26.06.2019г., по силата на който кредиторът е
предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 15 000 лв., със срок на
издължаване от 82 месеца /шест години и десет месеца/. Уговорен е
променлив лихвен процент в размер на 9,60 % годишно или 0,03 % на ден. В
чл. 8 е уговорено, че при нарушаване на условията по договора
кредитополучателят губи правото да ползва преференциите изцяло или
частично и приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на
надбавката. Посочено е, че максималният размер, който може да достигне
лихвеният процент в резултат от неизпълнение на условията е променливият
лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на
референтния лихвен процент към съответната дата и фиксирана стандартна
надбавка в размер на 13,27 % /последното дописано на ръка/. В договора е
фиксиран и ГПР – 10,93 %. Към договора са приложени ОУ, подписани и от
двете страни и Погасителен план.
Банката сочи, че поради неизпълнение на задълженията за заплащане на
дължимите вноски в предвидените в договора срокове кредиторът е упражнил
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като до длъжника е
изпратена покана - уведомление. Няма данни поканата да е връчена на
ответницата преди иницииране на производството пред съда. Поради това е
отхвърлено и заявление на „Б. Д. ...“ ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Пред районния съд е назначена ССчЕ – основна и допълнителна, по
които вещото лице сочи, че отпуснатият кредит в размер на 15 000 лв. е
усвоен от кредитополучателя чрез банков превод по разплащателна сметка.
От страна на кредитополучателя са постъпвали суми за погасяване на кредита
в общ размер на 998,17 лв., с която са погасени главница в размер на 569,84
лв. и лихва в размер на 428,33 лв., като последното плащане е от дата
15.10.2019г. Вещото лице сочи какви суми са останали за заплащане под
формата на главница, редовна лихва и санкционираща лихва, както и разходи
за изискуем кредит.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира
следното от правна страна:
По делото не е спорно, че договорът е потребителски, доколкото страни
по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП и банка – търговец по
смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. При това положение договорът се подчинява на
правилата на ЗПК и чл. 143-147б ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, а именно договорът за потребителски
кредит да е сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Според чл. 23 ЗПК, когато договорът
3
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по
кредита. Неспазването на изрично уредените изисквания за еднакъв по вид,
формат и размер шрифт води по силата на чл. 22 ЗПК до недействителност на
целия договор с последиците по чл. 23 ЗПК.
В случая видно от договора има дописване на ръка на фиксирана
стандартна надбавка в размер на 13,27 %, като срещу това дописване няма
подпис на кредитополучателя, така както е положен подпис срещу
дописването на ръка на телефонния номер на лицето. Изписването на ръка на
важен и съществен елемент от договора, какъвто е лихвеният процент влече,
след себе си извод за недействителност на целия договор, тъй като е налице
нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК, доколкото не всички клаузи от договора са в
еднакъв по вид, формат и размер шрифт.
С оглед на посоченото следва да се приеме, че след като договорът е
недействителен, то кредитополучателят дължи само чистата стойност на
кредита, която в случая е 15 000 лв.
Видно от заключението на вещото лице кредитополучателят е извършил
плащания по договора в размер на 998,17 лв. Предвид на това дължима е сума
за главница в размер на 14 001,83 лв., т.е колкото е присъдил районният съд.
Претенцията над тази сума за главницата до претендирания 14 430,16 лв.,
иска за договорна лихва в размер на 3431,38 лв. и иска за обезщетение за
забава в размер на 188,65 лв. правилно са отхвърлени от районния съд. Ето
защо обжалваното решение в отхвърлителните му части е правилно и като
такова ще следва да се потвърди.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че са налице всички
изискуеми предпоставки за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. Налице е неизпълнение на задълженията на кредитополучателя за
заплащане на суми по кредита, като последното плащане е осъществено на
15.10.2019г. Представени са и доказателства за това, че уведомлението на
банката до кредитополучателя е достигнало до своя адресат, като това е
станало чрез връчване на приложенията към исковата молба /на 26.09.2022г./,
включващи и уведомление за предсрочна изискуемост. Това, че последните са
получени от особените представители е без значение, като практиката на ВКС
приема, такова връчване за редовно.
Разноски за настоящото производство в полза на въззиваемата страна не
следва да се присъждат, доколкото такива не са направени.
Мотивиран от изложеното по-горе, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 295/23.11.2023 г., постановено по гр. д. №
1036/2021 г. по описа на РСС в обжалваните му части.
4
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5