Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 13.03.18 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, II-д гражданско
отделение, в публичното заседание на
петнадесети декември през 2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
мл.с.АНДРЕЙ Г.
при секретаря И.Коцева, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 11691 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 11.07.17 г. СРС, 70 с-в, по гр.д.№ 4945/17
г. е уважил исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, предявени
от И.Г.Г. срещу П.ЗА Т.П.-София при „Б.п.” ЕООД.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
„Б.п.” ЕООД- П.ЗА Т.П.-София с оплаквания, че същото е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с материалния
закон и събраните по делото доказателства.Излага твърдения, че работодателят е
бил уведомен за извършеното нарушение на трудовата дисциплина с доклад,
озаглавен „Становище” с рег.№ 93- 00-3818/29.08.16 г., изготвен от свидетеля Б.,
в който не са описани съществените за извършеното нарушение факти, което е
наложило извършване на допълнително изслушване на ищеца, поради което срокът за
налагане на дисциплинарното наказание е започнал да тече на 11.11.16 г. и
заповедта е издадена в срока по чл.194, ал.1 КТ.Моли съда да отмени решението и
да отхвърли исковете.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба- И.Г.Г. оспорва същата.Моли съда да потвърди
обжалваното решение.Претендира разноски.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.Ищецът-И.Г.Г. твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника за
длъжността „техник-механик, ревизор
вагони, стрелочник маневрен”.На 29.11.16 г. му е била връчена заповед №
243/25.11.16 г. при отказ, с която му е наложено наказание „дисциплинарно
уволнение“ за три отделни нарушения, извършени на 29.07.16 г. между 3,45 ч. и
4,44 ч. по време на дежурството му на гара Димитровград ЖС.Ищецът оспорва
законосъобразността на заповедта, като се позовава на нарушения на чл.194, ал.1 КТ.Излага доводи, че деянията, вменени му като дисциплинарни нарушения, са
станали известни на работодателя на 03.08.16 г., а наказанието е наложено на
29.11.16 г.-след изтичането на 2-месечния срок по чл.194, ал.1 КТ, дори и след
приспадане на времето от 02.09.16 г. до 30.09.16 г., когато ищецът е бил в
платен годишен отпуск.Твърди, че описаните нарушения са недоказани, и че в
частта относно нарушението по чл.187, т.10 КТ заповедта е немотивирана, тъй
като не е посочено кои действия представляват неизпълнение на трудовите
задължение.Позовава се на нарушение и на разпоредбата на чл.189 КТ.Моли съда да
постанови решение, с което да признае уволнението му за незаконо
и да го отмени, както и да го възстанови на заеманата до уволнението длъжност.
Не се спори, а и видно от представените копия от трудовата книжка на ищеца,
страните по делото са били в трудово правоотношение за длъжността
„техник-механик, ревизор вагони,
стрелочник маневрен“.
Със заповед №
243/25.22.16 г. директорът на ПТП-София при „Б.п.” ЕООД на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение” за това, че на 28.07.16 г. срещу 29.07.16 г. в
3,45 ч. преди извършване на проба А на автоматичната влакова спирачка на влак №
48007 на гара Димитровград ЖС, ищецът заедно с колегата му А.М.Т.е бил
забелязан да товари чували по вагоните на влака.След пристигане на влака в гара
Драгоман в 05,46 ч. на 29.07.16 г. А.Т.е забелязан да разтоварва черни чували
от втория вагон от състава на влака, като Т. е бил задържан от полицията и по
случая е образувано досъдебно полицейско производство № 50/16 г., наблюдавано
от РП-гр.Сливница.С това си поведение Г. е злоупотребил с доверието на
работодателя си, като е допуснал пренасяне на контрабандни стоки във влак,
собственост на „БДЖ Товарни превози” ЕООД, като е участвал в натоварването им и
не е уведомил никого за това.С описаното ищецът е извършил нарушение на чл.308,
т.1-т.5 от Правила за движението на влаковете и маневрената работа в
железопътния транспорт на НК „Железопътна инфраструктура”, като не е присъствал
по време на продухването главните въздушни резервоари на ТПС, нито при
извършването на проверка на плътността на ТПС.Ищецът не е присъствал и по време
на прикачването на ТПС, не е дал устно указание за придвижване на състава на
локомотивната бригада, не е продухал спирачния съединителен ръкав на ТПС и не
го е свързал с ръкава на ГВП на първия вагон на състава.Същият
не е присъствал по време на зареждане на спирачната система на състава и не е
проверил за правилното свързване на ръкавите между тяговите единици и към първия
вагон; не е продухал ГВП през въздухоспирателния кран на последния вагон; не е
присъствал по време на продухването на
главните въздушни резервоари на ТПС, нито при извършването на проверка на
плътността на влака.С описаните деяния ищецът е нарушил чл.187, т.3, т.8, т.10 КТ.Заповедта е връчена на 29.11.16 г. при отказ на лицето да я получи, оформена
с подписи на двама свидетели.
Видно от протокол за разпит от
11.11.16 г. И.Г. е дал обяснения за това какви действия е предприел, след като
му е бил предаден влак № 48007 за проба А на 29.07.16 г., сам ли е извършил
пробата, кой е прикачил локомотивите, и двата локомотива ли са били подадени на
влака, присъствал ли е при извършването на проба Д, изслушал ли е състава на
влака при заминаването му от откъде, товарил ли е чували, с какво съдържание,
забелязал ли е друг да товари чували.Ищецът е отговорил, че при явяване на
локомотив № 45188 се е уговорил с локомотивните машинисти да прикачат машината
към състав на влака и след като напълни
главния въздухопровод да задържат влаковата
спирачка.В 03,43 ч. влак № 48007 му е бил предаден за пълна проба, която е
извършил сам.След като е минал по задържане и е стигнал челната машина е
почукал на машинистите и им е казал да разхлабят влаковата спирачка.Проверката
е извършил от страна на магистралата.След като е установил, че последния вагон
е разхлабен, е оформил ВП 11 и го е занесъл за подпис на ръководител движение и
му го е връчил.След това се е прибрал в служебното помещение и е върнал влака с
телефонограма на ръководител смяна в 04,30 ч.Колегата му по това време е бил в
помещението, колегата му А.по
същото време го е уведомил, че е взел разрешение от рък. смяна да си тръгне
по-рано с влак № 48007.Преди заминаване на влака е бил пред гарата и не е
участвал в пробата.При заминаване на влака е бил на перона пред гарата и е
изслушал влака при заминаването му.Колегата муА.се е отправил към
локомотива.Ищецът е отрекъл да е товарил чували, нито е забелязал съмнителни
лица или някой да товари чували.
Представено е становище с рег.№
9300-3818/29.08.16 г. от ръководител отдел ППАР до директора на „ПТП-София” при
„Б.п.” ЕООД относно допуснати дисциплинарни нарушения от служители на „БДЖ
Товарни превози” ЕООД, обслужващи влак № 48007 на 29.07.16 г., в което е
посочено, че ревизор вагони И.Г. е извършил проба А по-рано от един час преди
заминаването на влака, но не е извършил и проба Д преди отпътуването на влака
от гарата.Посочено е, че Г. и А.Т.са били
забелязани да товарят във вагоните на влака пълни
чували с неизвестно съдържание, не са информирали по надлежния ред и
компетентните органи и са потеглили от гара Димитровград ЖС.
По делото е разпитан свидетелят Т.М., който заявява, че
през 2016 г. е бил пряк ръководител на ищеца.През м.11.16 г. служители на Поделение Товарни превози са връчили на ищеца заповед с описани
дисциплинарни нарушения в края на м.юли 2016 г., когато свидетелят не е бил на
работа.Твърди, че не знае да е имало проблеми по придвижването на влак № 48007
на 28.07.16 г. срещу 29.07.16 г., тъй като не е имало никакъв сигнал и
документ, не е правил проверка, не е изисквал обяснения.
Разпитаният по делото свидетел П.Б.
твърди, че през 2016 г. е бил „Главен експерт в отдел „Превенция на
посегателствата и анализ на риска” при „БДЖ
Товарни превози” ЕООД.На 29.07.2016 г. са му се обадили представители ръководството
на Гранична полиция-Драгоман във връзка с установен случай на контрабанда на
цигари с влак на „БДЖ ТП”, като е бил информиран за имената на служителите.Свидетелят
е съдействал на разследващите, като е предоставил информация за график на
работа, служителите, които са били на смяна на гара Димитровград-ревизор
вагони, търговски ръководители и ръководител смяна и е започнал вътрешна
проверка, като е изискал обяснения от служителите, които имат отношение към
случая, проверили са документи.Било е установено, че И.Г. е допуснал нарушения
при извършване на пробите на автоматичната влакова спирачка, като не е спазил
процедурата при извършване на проба А и не е извършил
проба Д.Основните нарушения са описани в становището, което е изготвено от
него.Преди изготвяне на становището свидетелят е изискал допълнителни
документи, справки за работното време.Свидетелят е снел обясненията на 02.08.16
г. и следващите.По показания на локомотивните машинисти от първия локомотив те
са видели двамата ревизор вагони да качват черни найлонови чували на вагоните
на влака.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Първоинстанционният съд е приел, че субектът
на дисциплинарната власт е узнал за евентуално извършените от ищеца нарушения
на трудовата дисциплина на 29.08.16 г., когато бил уведомен устно от свидетеля Б.,
но дори и да се приеме, че не е узнал в пълнота всички вменени на ищеца
нарушения, сезирането му станало
най-късно на 29.08.16 г. с депозирането на становището с per. №
9300-3818.От сезирането е започнал да тече преклузивният срок по чл. 194, ал. 1 КТ, който към датата на налагането на дисциплинарното наказание е изтекъл. Приел
е за неоснователно позоваването на ответника на проведеното на 11.11.16 г.
изслушване на ищеца, тъй като двумесечният срок по чл. 194 КТ тече от
сезирането на ответника за евентуално извършени нарушения на трудовата
дисциплина, а не от снемането на обяснения на ищеца в протокол по образец.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на
първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Откриване на нарушението по смисъла
на чл.194, ал.1 КТ означава узнаване от субекта на дисциплинарна власт на
съществените признаци на нарушението на трудовата дисциплина-субектът на
нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените
индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, като в
2-месечния срок работодателят следва да извърши допълнителни проверки за
пълното изясняване на случая, да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения и да събере посочените от него доказателства, да прецени
дали да наложи дисциплинарно наказание и да определи вида му, както и да връчи
заповедта за дисциплинарно наказание на служителя.След изтичането на 2-месечния
срок от узнаването субективното потестативно право на работодателя да наложи
дисциплинарно наказание, се преклудира /Р № 256/18.05.12 г. по гр.д.№1036/11
г., ВКС, IV ГО на ВКС;
Р № 207/24.06.16 г., гр.д.№ 1123/16 г., IV ГО,
постановени по чл.290 ГПК/.
В депозираното становище се съдържа
описание на съществените елементи на вменените на ищеца нарушения на трудовата
дисциплина-посочено е, че е забелязан да товари чували с неизвестно
съдържание, че не е извършил проба Д.Свидетелят П.Б. също твърди, че е било
установено, че И.Г. е допуснал нарушения при извършване на пробите на
автоматичната влакова спирачка, като не е спазил процедурата при извършване на
проба А и не е извършил проба Д, и
че той е описал основните нарушения в изготвеното от него становище от 20.08.16 г.Неоснователно е възражението на работодателя, че се е
налагало изискване на допълнителни обяснения от ищеца, тъй като той е следвало да организира събирането на доказателства и на
обяснения от служителите в рамките на 2-месечния срок от узнаване на
нарушението.
По делото липсват данни, но ищецът е
признал, че за периода 02.09.16 г. до
30.09.16 г. е бил в платен годишен отпуск.За
периода 29.08.16
г.- 25.11.16 г. дори и при отчитане на периода на ползване на законно
разрешения отпуск от ищеца за 17 работни дни, 2-месечният преклузивен срок по
чл.194, ал.1 ГПК е изтекъл на 23.11.16 г.
Поради изложеното заповедта за уволнение
се явява незаконосъобразна на формално основание и подлежи на отмяна, без да се
разгледа спора по същество.
С оглед изхода на спора по чл.344,
ал.1, т.1 КТ основателен се явява и акцесорния иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да се потвърди.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 11.07.17 г. на СРС, 70 с-в, по гр.д.№ 4945/17 г.
ОСЪЖДА П.ЗА
Т.П.- София при „Б.п.” ЕООД с ЕИК ******* и с адрес: *** да заплати на И.Г.Г. с
ЕГН ********** и с адрес: *** със съдебен адрес:*** /адв.Е.Х./ сумата 300 лв. /триста лева/ на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.