№ 2940
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петър Милев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20231100505915 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 5465/06.04.2023г. по гр.д. № 63047 по описа за 2022г. на
Софийски районен съд, 31-ви състав Държавно предприятие „Б.с.т.“ ЕИК
**** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** е осъдено да
заплати на Г. А. С., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. **** на
основание на чл. 53, ал.1 вр. с чл. 52 от ППЗПП вр. с чл. 62, ал. 3 от ТЗ и
чл. 79, ал.1 от ЗЗД сумата от 22 346,04лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 21.11.2022г., до изплащането й,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие съгласно чл. 19,
ал.1,т. 4 от договор № 35-00-2/11.03.2022г.; на основание на ч л. 78, ал.1 от
ГПК сумата от 2673,84лв., представляващи съдебни разноски.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.
№117446/27.04.2023г. по регистъра на СРС от ответника по исковете -
Държавно предприятие „Б.с.т.“ ЕИК ****, в частта, с която исковете са
уважени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено
при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон,
необосновано. Посочило е, че дадената от СРС правна квалификация на иска
1
била неправилна. Претенцията била за неустойка за обезщетение поради
неизпълнение на договорно задължение. СРС не обсъдил всички събрани
доказателства, не обсъдил и всички наведени възражения. Нямало мотиви за
присъдената законна лихва. Клаузата по чл. 19, ал.3 и чл. 19, ал.1,т. 4 от
договора била нищожна поради противоречие с принципа на добросъвестност
и справедливост, съответно на добрите нрави, на закона. Неправилно било
прието от СРС, че въззивникът е с надмощно икономическо положение
Предприятието не било сключило договора с ищеца, той бил сключен от
министъра на спорта, който го бил назначил. Държавното предприятие не
било страна по този договор и несъстоятелен бил извода на СРС, че
предприятието има надмощно икономическо положение над ищеца. При
сравнението на чл. 19, ал.1, т. 4 от договора с тази на чл. 19, ал.1,т. Се
установявала нищожността на чл. 19, ал.1,т. 4 от договора.
Нееквивалентността в правата по тези клаузи , а и предвидената в тежест на
въззивника неустойка не позволявали извод, че предприятието е с надмощно
икономическо положение. Чл. 19, ал.1, т. 3 от договора била предоставяла
тотален превес на интересите на ищеца, от което прозирало незачитане на
обществения порядък, гарантиращ справедливостта и добросъвестността като
обществени ценности, още повече че неустойката била разходване на
публични финансови средства. Накърняване на добрите нрави винаги било
налице, когато се постигало несъвместима с обществената представа
неравнопоставеност на страните Назначаването на ищеца не било
предшествано от конкурс, а само след такъв би могло да сключи договор за
управление – аргумент от чл. 21, ал.1 от ЗПП Назначаването било за нови
временно изпълняващи членове на УС за срок до провеждането на конкурс.
Така следвал извода че уговореното 6-месечно предизвестие за прекратяване
на договора значително ограничавало упражняването на правото на
прекратяване, излизало извън пределите на чл. 15,ал.1, т. 8 от Устройствения
правилник на ДП БСТ, ограничаващо срока на предизвестие до 1 месец.
Устройствения правилник бил нормативен акт и противоречието с него
водело до нищожност по ЗЗД поради противоречие със закона. Размерът на
договореното обезщетение противоречал на добрите нрави Неправилно било
прието от СРС, че това обезщетение целяло обезщетяването на вреди от
оставане без доходи. Нямало ограничение за лица различни от
изпълнителните членове и управителите да работят на друга работа по
2
служебно или трудово правоотношение. В случая не била приложима
забраната по чл. 20, ал. 3 от ЗПП, за ищеца нямало забрана по време на
договора и след това да работи и да получава доходи, само от неговата воля
зависело дали да го прави. Така договорената неустойка излизала извън
пределите на присъщата й обезщетителна функция, водела до неоснователно
обогатяване. Реално клаузата целяла чрез финансова санкция да се ограничи
по недопустим начин възможността предприятието да прекрати договора с
ищеца, а това право му било предоставено с чл. 15, ал. 1, т. 8 от
Устройствения правилник. Уговорката по чл. 19, ал.3 от договора била само
санкция за предприятието, нямало такава за ищеца и това водело до
неравнопоставеност. Липсата на основание за клаузата по чл. 19, ал. 3 от
договора произтичало от разпоредбата на чл. 54, ал.1 от ППЗПубличните
предприятия, като не е посочена изобщо възможност за такова обезщетение
за разлика от договорите за управление и контрол на търговски дружества с
частен капитал, при които нямало задължително съдържание. Всяко едно от
основанията – липса на основание, противоречие със закона и противоречие с
добрите нрави било достатъчно, за да обоснове нищожност на клаузите.
Неправилно било прието от СРС, че иск е доказан по размер. СРС посочил,
че релевантно е възнаграждението за пълен отработен месец, но не ставало
ясно защо това е възнаграждението за юни 2022г. В случая възнаграждението
не било постоянна величина, а било определяемо. Не бил страна по
материалното правоотношение с ищеца и не отговарял за заплащане на
процесните суми, защото не бил страна по договора. Претендирал е разноски.
Оспорил е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски.
Въззиваемият- ищец Г. А. С., ЕГН ********** , в предоставения срок е
оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението в обжалваната част е
правилно. Посочил е, че районният съд съобразил фактите, на основание на
които е предявен иска е правната квалификация била правилна, докладът по
делото също бил правилен в съществената си част по т.1 и по т.5 от чл. 146 от
ГПК, останалите точки също били правилно определение, но те нямали
съществено значение в случая. Районният съд се произнесъл по всички
наведени възражения и всички събрани доказателства.. законната лихва била
поискана с исковата молба, тя се дължала по силата на закона, не било
необходимо присъждането й да се мотивира специално. Правилни били
изводите на СРС за валидност на клаузата по чл. 19, ал.3 от договора,
3
мотивирайки се с договорната свобода и приемайки, че добри нрави не са
нарушени, че държавното предприятие има надмощно икономическо
положение спрямо всеки член на управителния му съвет Страна по договора
било държавното предприятие, независимо, че договор бил сключен от
Министъра на спорта . Неоснователни били доводите на въззивника, че
нямало пречка да реализира доходи по друго правоотношение. В случая
изискването за качествено изпълнение на задълженията по договора с
въззивника налагало да фокусира вниманието си върху изпълнението на
функциите си по него, а не да встъпва в други правоотношения. Уговореното
обезщетение целяло да обезщети рязкото прекратяване на правоотношението
без да се спази срока на предизвестие и не надхвърляло границите на
обезщетителната му функция. Правилно било прието от СРС , че релевантно
е възнаграждението за юни 2022, като такова за пълен отработен месец.
Претендирал е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
254007/21.11.2022г. на Г. А. С., ЕГН ********** срещу Държавно
предприятие „Б.с.т.“ ЕИК **** с която е поискало от съда на основание на
чл. 19, ал. 3 вр. с ал.1т.4 от договор № 35-00-2/11.03.2022г. да осъди
ответника да му заплати сумата от 22 346,04лв., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба – 21.11.2022г., до изплащането й,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на
договора . Навел е твърдения, че на 11.03.2022г. с министъра на спорта
сключил договор за възлагане на управлението и контрола на ответника и
започнал да изпълнява длъжността член на УС на ответника, този договор бил
прекратен със Заповед № РД-09-753/23.08.2022г. и обстоятелството било
вписано в ТР на 29.08.2022. Съгласно чл. 19, ал. 3 от договора ако същият
бъде прекратен без да се спази 6-месечно предизвестие или без да са налице
някое от условията по чл. 24 от закона за публичните предприятия, то му се
дължало обезщетение в размер на 6-месечни възнаграждения такъв бил и
процесния случай. Възнаграждението му за пълен отработен месец било
3724,34лв., на 22.09.2022г. Поканил ответника да му плати процесната сума,
но това не било направено. Не били налице основанията по чл. 24 от ЗПП,
защото не била спазена процедурата по чл. 19, ал.2 от договора,изискваща
4
при твърдение за тежко нарушение или системно неизпълнение на
служебните задължения, на довереника да се предостави подходящ срок не
по-кратък от 14 дни да изпълни задълженията, което не било направено от
ответника. Претендирал е разноски.
Ответникът Държавно предприятие „Б.с.т.“ ЕИК **** в предоставения
срок за отговор е оспорил иска. Посочил е, че действително с ищеца бил
сключен договора от 11.02.2022г., заведен под № 35-00-1/10.03.2022г., който
бил прекратен Сключването и прекратяването на договора било направено от
Министъра на спорта съгласно разпоредбите на чл. 13А, ал. 7 от Закона за
хазарта съгласно чл. 13, ал.3 от Устройствения правилник на ответника и чл.
52 от Правилника за прилагането на Закона за публичните предприятия.
Договорът съдържал клаузи на чл. 19, ал.1,т.3 и т. 4 които показвали
нееквивалентност в правата на страните по него, тотален превес на интересите
на ищеца, от което следвало явно незачитане на обществения прапорядък,
гарантиращ справедливостта и добросъвестността като обществени ценности.
Уговорения срок от 6 месеца в клаузата на чл. 19, ал.1,т.4 от договора
противоречал на чл. 15, ал.1,т.8 от Устройствения правилник на ДП „БСТ“,
сочещ един месец като срок за предизвестието за прекратяването на
договора. Нямало предвидена реципрочна на чл. 19, ал. 4 от договора клауза
в интерес на ответника, което накърнявало принципа на добрите нрави.
Разумната граница на свободата на договаряне изисквала еквивалентност на
насрещна реципрочна престация. Отделно договорения размер необосновано
бил завишен в сравнение с вредите, които ищецът би търпял от неспазения
срок на предизвестие. Клаузата на чл. 19, ал. 4 от договора противоречала на
закона и на добрите нрави и като такава била нищожна. Евентуално иск бил
неоснователен поради неизпълнение от ищеца на задължението по чл. 17, ал.1
от договора вр. с чл. 58 от ППЗПП-за даване на гаранция за управлението на
ищеца. Извършването на това нарушение било прекратително по отношение
на договора основание и изключващо основание за плащане на процесното
обезщетение. Недоказано бил размер на иска, възнаграждението било
определяемо, не следвало обезщетението да се определя въз основа на
полученото такова за пълен отработен месец. Оспорил е твърдението на
ищеца, че прекратяването на договора е в отсъствие на обстоятелства по чл.
24 от ЗПП. Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност
претенцията за разноски на ищеца.
5
С Определение от 05.02.2023г. СРС е посочил, че предявеният иск е за
заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на
договор за управление, като е отделил като безспорни обстоятелства по
делото, че между страните е сключен договор № 35-00-2/11.03.2022г. За
възлагане на управлението и контрола на ДП „Б.с.т.“, прекратен със Заповед
№ РД-09-753/23.08.2022г. на Министъра на младежта и спорта , че ищецът е
заличен като член на УС в ТР на 29.08.2022г.
По делото са приети неоспорени от страните Заповед № РД-09-
97/07.02.2022г., договор от 11.02.2022г., носещ подпис за страните изведен с
№ 35-00-2/11.03.2022г., съгласно които Министъра на младежта и спорта на
основание на чл. 13, ал. 3 вр. с чл. 15, ал.1, т.1 от Устройствения правилник на
ДП „Б.с.т.“ е назначил Г. А. С. като член на Управителния съвет на
предприятието, на 11.02.2022г. е сключен договор от министъра на младежта
и спорта и ищеца, с който на основание на чл. 52-54 от Правилника за
прилагане на Закона за публичните предприятия, чл. 13А, ал. 5 от закона за
хазарта и и чл. 13, ал.3 вр. с ал. 2 Устройствения правилник му е възложено
управлението и контрола на предприятието, като изпълнява длъжността „член
на УС“ за срок „до заличаването му в ТР като член на УС“ срещу месечно
възнаграждение, определено съгласно Политиката за възнаграждения на
членовете на УС и изпълнителния директор на предприятието, като
осигуряването по КСО на довереника се извършва за сметка на
предприятието като осигурител за всички осигурителни рискове, като
предприятието е длъжно да осигурява на довереника възможност за ползване
на платен годишен отпуск от 30 дни и при прекратяване на договора за
неизползвания отпуск се дължи обезщетение. Съгласно чл. 12-18 от договора
довереникът е длъжен да управлява предприятието в съответствие с
действащото законодателство, съвместно с другите членове на УС да изготвя
бизнес-програма в срок до 8 месеца, като представя ежегодно актуализация на
същата; да докладва на УС всички обстоятелства от значение за
стратегическо развитие на предприятието или оперативната му дейност; да не
разпространява служебна информация, да не уронва добро име на доверителя
или на БСТ; да не осъществява конкурента дейност на БСТ; да внесе по
сметка на БСТ парична гаранция в размер на 3 месечно възнаграждение в
срок от три месеца от сключване на договора, като гаранция за отговорността
6
за действията му; отговаря за вредите причинени на БСТ. Съгласно чл. 19,
ал.1 от договора същия се прекратява при наличие на обстоятелства от чл. 24
от Закона за публичните предприятия; по взаимно съгласие; едностранно от
довереника с незабавно действие; с едностранно предизвестие от доверителя
с 6 месечно предизвестие. Съгласно чл. 19, ал.2 от договора при прекратяване
на договора на основание на чл. 24, ал.1, т. 6 от ЗПП доверителят е длъжен да
предупреди довереника писмено поне веднъж за тежко нарушение или
системно неизпълнение на задълженията, като даде подходящ срок не по-
кратък от 14 дни за изпълнение.Съгласно чл. 19, ал. 4 от договора при
прекратяване на договора на основание на чл. 19, ал.1,т.4 от договора без да е
спазен срока за предизвестие или без да е налице някое от обстоятелствата
по чл. 24 от ЗПП доверителят има право да получи обезщетение в размер на 6
месечни възнаграждения по този договор. В заповедта от 07.02.2022г. е
посочено че се прекратява правоотношението с В.Т. и с Л.П. като членове на
УС на основание на чл. 15, ал.1, т.1 от Устройствения правилник на ДП
„БСТ“ по техни молби от 19.08.2021г.
Приети са неоспорени от страните „Политика за определяне на
възнаграждение на член на УС на БСТ“, утвърден от министъра на младежта
и спорта на 13.04.2021, съгласно които месечното възнаграждение на член на
УС на БСТ се определя въз основа на коефициент на изпълнение, изчислен
по следния начин: сума от получени точки от предприятието, разделена на 70,
умножена по допустимия по чл. 56, ал.9 и ал. 10 от ППЗПП брой минимални
месечни работни заплати по съответните показатели в зависимост от стойност
на активи, средно списъчен състав на персонала; изпълнение на план за
приходи за тримесечието; краткосрочни задължения спрямо активи;
задължения на предприятието, финансов резултат, приходи
Приет е неоспорен от страните фиш за заплати на ищеца, съгласно които за
юни 2022г. Начисленията са за пълен отработен месец от 22 дни и
възнаграждение от 4016,75лв. Брутно, нетно 3615,07лв.
Приет е протокол от 28.03.2022г. от заседание на УС на ДП „БСТ“
съгласно който за председател на УС е избран Г. А. С..
Приета е неоспорена от страните Заповед № РД-09-753/23.08.2022г. На
Министъра на младежта и спорта, съгласно която на основание на чл. 8, т.19а
от Закона за физическото възпитание и спорта, чл. 13А, ал. 7 от Закона за
7
хазарта, чл. 13 от Устройствения правилник на ДП „Б.с.т.“ вр. с писмо изх. №
04-25-80/22.08.2022г. На министъра на финансите Г. А. С. е освободен като
член на УС на предприятието без да ги е освободил от отговорност за
действията им, като договора за управление сключен с него под № 35-00-
2/11.03.2022г. с него е прекратен.
Приета е покана, известие за доставяне, съгласно които на 28.09.2022г.
Ответникът е получил покана от ищеца за заплащане на обезщетение по чл.
19, ал. 3 от договора в размер на 6-месечно възнаграждение по договора.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Районният съд се е произнесъл по исковете
така, както са предявени, съобразявайки сочените факти като основание,
търсената защита и формулирания петитум.
Предявеният иск е с правно основание чл. 92 от ЗЗД . Правната
квалификация на иска се определя от твърденията на ищеца за фактите, на
които основава претенцията си. В случая се твърди, че ответникът е имал
възможност да прекрати договора между страните само с предизвестие от 6 –
месеца, че е уговорено в договора при неспазване на срока за предизвестие да
се дължи неустойка в размер на възнаграждението за 6 месеца, че договорът е
прекратен без да се спази уговорения срок и затова се дължи възнаграждение
за 6 месеца. Така наведените твърдения сочат че се търси обезщетение за
вреди от неизпълнение на договорно задължение, размер на което е
предварително уговорен с договора, поради което и съдът приема, че
правната квалификация на иска е чл. 92 от ЗЗД.
Съдът приема за установено по делото че за периода от 11.02.2022г до
23.08.2022г. . страните са били обвързани от валидно правоотношение по
договор за възлагане на контрол и управлението, съгласно който Държавно
предприятие „Б.с.т.“ / наричано по-долу за краткост предприятието/, е
възложило на Г. А. С. и той е приел да бъде член на УС на предприятието ,
8
като осъществява управлението на дружеството съобразно действащите
нормативни актове, на 28.03.2022г. е избран и за председател на УС. Тези
обстоятелства се установяват от приетите по делото Заповед от 07.02.2022г.
на министъра на младежта и спорта , договор за управление от 11.02.2022г. ,
носещ подпис за министъра на младежта и спорта и ищеца, протокол от
заседание на УС от 28.03.2022г. В случая страна по правоотношението е
предприятието, а не министъра , доводите на въззивника в обратния смисъл
са неоснователни. Действително, както заповедта за назначаване и тази за
прекратяване на мандата на ищеца, така и договор за управление са
подписани от министъра на младежта и спорта. Това обаче е извършено в
резултат на реализиране на правомощията му по чл. 13а, ал. 7 от Закона за
хазарта, чл. 8, т.19а от Закона за физическото възпитание и спорта и чл. 13,
ал. 3 от Устройствения правилник на Държавно предприятие „Български
спортен тотализатор“. Органът по назначаване в случая не е страна по
възникналото правоотношение по договора за управление. Последният е с
гражданско-правен характер и страна по него предприятието, негови са
правата и задълженията по този договор. Съгласно чл. 2, ал. 2 от
Устройствения правилник на Българския спортен тотализатор /БСТ/, БСТ е
държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон към Министъра на
младежта и спорта, образувано със Закона за хазарта . То е публично
предприятие по смисъла на чл. 2, ал.1, т.1 от Закона за публичните
предприятия /ЗПП/. Управлението и ръководството на БСТ се осъществяват
от управителен съвет и от изпълнителен директор, като управителният съвет
се състои от петима членове, в т. ч. изпълнителен директор - чл. 12 и 13 от
Устройствения правилник на БСТ с мандат от 5 години. Тези законови
разпоредби налагат извод, че БСТ е стопански правен субект (арг. чл. 62, ал.
3 ТЗ), публично предприятие, като министърът на младежта и спорта
назначава и прекратява мандата на членовете на УС, сключва договорите с
членовете на управителния орган на БСТ, но при упражняването на тези
функции той действа като принципал на държавното предприятие, а
правоотношението по управление възниква с предприятието.
Така съдът приема за установено по делото, че за периода от 11.02.2022г.
До 23.08.2022г. страните са били обвързани от валидно правоотношение по
договор за управление. Предвиденият в договора срок по чл.2 от договора не
е бил изтекъл към 23.08.2022г. Заповедта за назначаване на ищеца при
9
ответника за член на УС сочи, че той е бил назначен поради предсрочно
прекратяване на мандат на предишни членове на УС – В.Т. и Л.П.. Не се
твърди и не се установява мандат на тези други членове да е бил изтекъл към
23.08.2022г. Няма пречка договор за управление при такава хипотеза да се
сключи без да се проведе конкурс. Действително, назначаването на членове
на УС на публични предприятия съгласно чл. 21 от ЗПП и чл. 12 от ППЗПП
се извършва след конкурс. Доколкото обаче при предсрочно прекратяване на
мандат възниква необходимост незабавно да се определи нов член на УС, то
съдът приема, че няма пречка в процесния случай да възникне валидно
правоотношение по договор за управление и без да е проведен такъв за
периода до провеждането му. В подкрепа на този извод е разпоредбата на чл.
15, ал. 2 от Устройствения правилник на ДП „БСТ“. Следва да се посочи, че
дори да се следва логиката на ЗПП, изискваща заемането на длъжността член
на УС да е след проведен конкурс, то при предсрочно прекратяване на
договор за управление с член на УС , допустимо е сключеният последващ
такъв с друго лице да е без конкурс, но със срок - до провеждането на такъв
конкурс. В случая не се твърди и не се установява по делото до 23.08.2022г.
да е бил проведен конкурс за заеманата от ищеца длъжност, поради което и
съдът приема, че до този момент правоотношението между страните по
договор за управление е било валидно. За обстоятелството , че до този
момент не е бил проведен конкурс доказателство е и прекратителната заповед
от 23.08.2022г., сочеща край на мандат на назначените нови членове на УС с
тази заповед до провеждането на конкурс
Неоснователно е позоваването на въззивника на разпоредбата на чл. 53,
ал. 5 от ППЗПП. Тази разпоредба е в сила едва от 01.03.2023г., не е уреждала
правоотношението между страните за процесния период. Така при
съобразяване на разпоредбата на чл. 15, ал.2 от Устройствения правилник на
ДП“БСТ“ съдът приема, че към 23.08.2022г. не е съществувала пречка
мандат на ищеца и договора за управление с него да бъде прекратен
едностранно със заповед на министъра на младежта и спорта. Такава
възможност е предвидена в чл. 15 от УП на ДП“БСТ“, а и в договора между
страните. Неоснователни са твърденията на ответника по исковете, че в
случая налице били хипотезите за прекратяване на договора по чл. 24 от
Закона за публичните предприятия, поради което и не се дължало
обезщетение за неспазено предизвестие. В случая заповедта за прекратяване
10
на договора с ищеца не сочи като основание чл. 24 от ЗПП нито като цифрово
обозначение, нито като текст, препраща към писмо на министъра на
финансите, но същото не е прието по делото и не установява конкретно
основание за прекратяване на договора. Заповедта от 23.08.2022г. не сочи
изобщо конкретното основание на което се прекратява този договор, поради
което и съдът приема, че същото е невиновно основание за едностранно
прекратяване на договора от доверителя.
Приетият по делото договор предвижда възможност за предсрочното му
прекратяване по искане на довереника – незабавно, както и с едностранно 6-
месечно предизвестие от доверителя.
Разпоредбата на чл. 15, ал.1, т.1 от Устройствения правилник на БСТ
предвиждат възможност за едностранно прекратяване на договора по молба
от довереника. Идентично е съдържанието и на разпоредбата на чл. 24, ал.1 от
Закова за Публичните Предприятия. Тези разпоредби не поставя изискване на
предизвестие, за да се прекрати договора на това основание. Няма забрана в
Закона за публичните предприятия, нито в Правилника за прилагането му в
редакциите към сключването на процесния договор да се уговори основание
за прекратяване на договора – едностранно от довереника без предизвестие .
Разпоредбата на чл. 54 от ППЗПП позволява в договора за управление да се
уговори основание за прекратяването му. Така съдът приема, че клаузата на
чл. 19, ал.1, т.3 от договора е валидна.
Спорен въпрос по делото е дали клаузата на чл. 19, ал. 1, т. 4 от договора,
предвиждаща възможност за прекратяване на договора едностранно от
доверителя с 6-месечно предизвестие е валидна. Разпоредбата на чл. 15, ал.1,
т. 8 от Устройствения правилник на ДП“БСТ“ урежда основание за
прекратяване на договора от доверителя с едномесечно предизвестие.
Разпоредбата на чл. 54 от ППЗПП позволява страните да уговорят
прекратителни основания за договора за управление. Тази договорна свобода
обаче е ограничена от императивни норми на закона. Съдът приема, че
нормата на чл. 15, ал.1,т. 8 от Устройствения правилник на ДП“БСТ“ като
такава на подзаконов нормативен акт ограничава договорната свобода на
страните при договарянето на основанията за прекратяване на договора. Тази
норма е императивна, като този извод следва при съобразяване на
законодателната техника при въвеждането й. За разлика от диспозитивните
11
норми тази на чл. 15, ал.1, т. 8 от Устройствения правилник на ДП“БСТ“ не
допуска възможност за уговаряне на по-дълъг срок на предизвестието, както и
например разпоредбата на чл. 326, ал.2 от КТ. За императивния характер на
нормата съдът приема, че доказателство е и характера на Устройствения
правилник на ДП „БСТ“. Този правилник е подзаконов нормативен акт, приет
от изпълнителната власт за уреждане на статута , дейността и управлението
на публично предприятие, включително и на правоотношенията по
управление на същото, което предприятие в случая е със 100% държавно
участие. Подхода на законодателя при уреждане статута и дейността на
ответника е за засилена защита на публичния интерес, тоест на този на
публичното предприятие. Същият е обоснован със спецификата на дейността
на ДП „Б.с.т.“, начина на финансирането му. Този извод следва и при
съобразяване на нормите на ЗПП , ППЗПП и на Устройствения правилник ,
уреждащи избора на членовете на УС на предприятието /специални
изисквания на които да отговарят, конкурс за проверка способността им да
управляват, мандатност/, изискването за внасяне на гаранция от тях за
обезпечаване на вредите от дейността им по управление на предприятието.
Така съдът приема, че няма основание да се приеме, че без да е посочена
изрично възможността страните да договарят различни условия от тези по
правилника, да е допустимо да се уговори нещо различно от нормата на чл.
15, ал.1,т. 8 от Устройствения правилник, което да накърнява интереса на
публичното предприятие . Възможността на доверителя да прекрати
договора без да има виновно неизпълнение на задълженията на довереника е
възприета от законодателя с разпоредбата на чл. 15, ал.1, т. 8 от
Устройствения правилник на ДП“БСТ“. Тази възможност е в интерес на
публичното предприятие, защото урежда улеснен начин за разкъсване на
облигационна договорна връзка с член на УС без да има необходимост от
доказване на виновно неизпълнение на негови задължения по договора.
Удължаването на срока на предизвестие за повече от един месец не е в
интерес на предприятието, защото го задължава да търпи участие на
довереника в управлението на предприятието за срок по-дълъг от
нормативноустановения. Така съдът приема, че уредения с правилника срок
на предизвестие е в защита на публичния интерес и нормата е императивна.
Съдът приема, че с уреждане на такава възможност за публичното
предприятие не е нарушено равновесието в правата на страните. Напротив –
12
за довереника е предвидена възможност във всеки момент на прекрати
договора и то без да отправя предизвестие – аргумент от разпоредбата на чл.
15, ал.1,т.1 от Устройствения правилник на ДП „БСТ“ и на чл. 24 от ЗПП.
Така съдът приема, че уредената възможност за доверителя с едномесечно
предизвестие да прекрати договора за управление при съобразяване на
надмощното му в случая икономическо положение спрямо довереника ,
съответства на принципа за равновесие между правата на страните по
договора за управление. Доводите на въззивника , че няма надмощно
положение спрямо въззиваемия нямат решаващо значение в случая, но за
пълнота на изложението съдът приема, че следва да посочи, че са
неоснователни. Този извод следва при съобразяване на статута на
въззивника, стопанската му дейност, способите за набиране на средства, както
и уреждането на тези отношения с Устройствен правилник, законодателния
подход за което съдът обсъди по-горе.
С оглед гореизложеното съдът приема, че доверителят има право да
прекрати договора с довереника предсрочно с отправянето на едномесечно
предизвестие. Съществуването на императивна правна норма на чл. 15,
ал.1,т.8 от Устройствения правилник на ДП“БСТ“ позволява нормата на чл.
19, ал. 1, т. 4 от договора да бъде заместена с нея и така отношенията между
страните да се регулират по правилата на чл. 15, ал.1, т.8 от Устройствения
правилник на ДП“БСТ“. Неправилно СРС е приел, че противоречието с норма
на устройствения правилник в случая не обоснова извод за нищожност на
клаузата на чл. 19, ал.1т. 4 от договора. Правилникът съгласно чл. 7 вр. с чл.
1А от Закона за нормативните актове /ЗНА/ е нормативен акт, който се
издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни
и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност, като той съдържа
общи правила за поведение, които се прилагат към индивидуално
неопределен кръг субекти, има нееднократно действие и се издава или приема
от компетентен държавен орган. Правилникът за устройството на ДП“Б.с.т.“
е нормативен акт, който е приет от МС, отговаря на изискванията на чл. 7 и на
чл. 1а от ЗНА, той съдържа императивни норми, уреждащи правата и
задълженията на страните по договора за управление, поради което и съдът
приема, че той е задължителен за страните, неправилно СРС е приел
обратното.
При така възприетото съдът приема по спорния по делото въпрос за
13
валидността на клаузата на чл. 19, ал. 3 от договора / предвиждаща
обезщетение в размер на 6 месечно възнаграждение при прекратяване на
договора от доверителя без да се спази 6 месечния срок на предизвестието/,
че тази клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави. За този
извод съдът съобрази извода си, че обвързващата страните клауза за
възможността за едностранно прекратяване на договора от доверителя при
липса на виновно поведение на довереника е предизвестие от 1 месец. Така
обезщетение в размер на 6 месечното възнаграждение съдът приема, че е
нищожна клауза за неустойка. Основателни са доводите на въззивника, че в
случая разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от договора има неустоечен характер.
Това е така, защото същата предварително определя размер на обезщетението
за вреди дължимо на довереника при неизпълнение на задължение на
доверителя за спази уговорения срок на предизвестие за прекратяване на
договора. Така за валидността на клаузата по чл. 19, ал. 3 от договора съдът
приема че са приложими разпоредбите на чл. 92 от ЗЗД и на постановеното
Тълкувателно решение на ВКС за условията за валидност на клауза за
неустойка с оглед съответствието й с добрите нрави. За да е валидна клаузата
за неустойка тя съгласно чл. 26, ал.1 пр. 3 от ЗЗД следва да не противоречи на
добрите нрави. Добрите нрави са морални норми , на които законът е придал
правно значение. Те са общи принципи или произтичат от тях, като за
спазването им при иск за неустойка съдът следи служебно. Справедливостта е
едни от тези принципи и той закриля всеки признат от закона интерес.
Условията за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от присъщите й
функции- обезпечителна, обезщетителна, санкционна. Нищожна ще е онази
клауза за неустойка, която преценено към момента на сключване на договора
е с единствена цел, излизаща извън типичните й функции. (В този смисъл
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. №
1/2009г.). При постигане на съглашението за неустойка конкретни вреди все
още не са настъпили, но могат да се предвидят потенциално възможните
вреди, които ще настъпят от неизпълнението и те са определящи при
преценяването на валидността на клаузата. При преценка за валидността на
клаузата за неустойка преценката е с оглед на характерните особености на
договора и вида на насрещните престации. В случая довереникът се
задължава да участва в управлението на дружеството съобразно
нормативните правила за дейността му, а доверителят се задължава да
14
заплаща възнаграждение за същото. Прекратяването на договора за
управление от доверителя без да спази срока на предизвестие води до
внезапно разкъсване на облигационната връзка между страните. Това рязко
прекратяване на договора неминуемо препятства реализирането на дохода ,
който ищецът си е набавял при действието му, както препятства и
възможността му за подготовка за своевременно намиране на заместващ
източник на такъв доход. Доколкото обаче съдът прие, че доверителят е имал
право да прекрати предсрочно договора с едномесечно предизвестие, то
уговарянето на неустойка при неспазено предизвестие в размер на 6-месечно
възнаграждение съдът приема, че е прекомерна до степен обосноваващ
противоречието й с добрите нрави. Действително при сключване на договора
е уговорена клаузата на чл. 19, ал.1, т. 3 , но нейната нищожност е изначална
и съществуването на такава договорка не може да се съобрази при преценката
на валидността на клаузата за неустойка. При така възприето съдът приема,
че размер на уговорената неустойката надхвърля значително размер на
възнаграждение за един месец, каквото ищецът би получил, ако доверителят
бе спазил задължението си да прекрати договора с него с предизвестие с
нормативноустановена продължителност. В подкрепа на извода, че клаузата и
нищожна е и обстоятелството , че за дължимостта й не е предвидено условие
за определен срок съпоставим с 6 месеца довереникът не реализирал доход
само поради причина на прекратяването на договора без да се спази срока на
предизвестието. Така уговорената с клаузата по чл. 19, ал. 3 от договора
неустойка остава без връзка с възможните вреди от нереализиране на доход,
съпоставим с този по договора за управление. С оглед гореизложеното съдът
приема, че така уговорената неустойка не съответства на типичните за
неустойката функции , поради което противоречи на добрите нрави и като
такава е нищожна.
При този изход на делото безпредметно е съдът да се произнася по
възражението на въззивника за недоказан размер на иска, за присъждането на
законната лихва от подаване на исковата молба. Само за пълнота на
изложението следва да се посочи, че правилно СРС е приел, че размер на
обезщетението следва да се определи въз основа на полученото за месец юни
възнаграждение от ищеца. По делото не е доказано възнаграждението за
останалите месеци да е било различно от това за юни 2022г. Последното е за
пълен отработен месец, поради което и същото съдът приема, че е релевантно
15
за определяне на обезщетението. Този извод следва при съобразяването на
липсата на уточнение в договора в чл. 19, ал. 3 за конкретно възнаграждение ,
което следва да се съобрази, както и на липса на доказателства от ответника
за относимите показатели по приетата по делото Политика за определяне на
възнаграждението. Така съдът приема, че при съобразяване на нормата на чл.
162 от ГПК правилно СРС е съобразил единственото доказано по делото
възнаграждение за пълен отработен месец на ищеца при ответника. За
пълнота на изложението поради наведените оплаквания във въззивната жалба
следва да се посочи, че законната лихва от подаване на исковата молба е
претендирана от ищеца, тя е законова последица от предявяване на иска ,
акцесорния й характер по отношение на иска за главница при такава хипотеза
не налага излагането на специални мотиви от СРС, за да се уважи искането за
присъждането й.
С оглед гореизложеното съдът приема че иск е неоснователен, решението
на СРС е неправилно и като такова следва да бъде отменено и вместо него
следва да се постанови друго , с което иск следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
поставят в тежест на ищеца, решението на СРС в частта, с която такива са
поставени в тежест на ответника следва да се отмени, на въззивикът следва да
се присъдят разноски за юрисконсулт за всяка инстанция от по 100лв., а за
производство пред СГС – и държавна такса в размер на 446,92лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 5465/06.04.2023г. по гр.д. № 63047 п о описа за
2022г. на Софийски районен съд, 31-ви състав, с което Държавно
предприятие „Б.с.т.“ ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. **** е осъдено да заплати на Г. А. С., ЕГН ********** с адрес: гр.
София, ул. **** на основание на чл. 53, ал.1 вр. с чл. 52 от ППЗПП вр. с
чл. 62, ал. 3 от ТЗ и чл. 79, ал.1 от ЗЗД сумата от 22 346,04лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 21.11.2022г., до
16
изплащането й, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие
съгласно чл. 19, ал.1,т. 4 от договор № 35-00-2/11.03.2022г.; на основание на
чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 2673,84лв., представляващи съдебни разноски
и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен с искова молба вх. №
254007/21.11.2022г. на Г. А. С., ЕГН ********** срещу Държавно
предприятие „Б.с.т.“ ЕИК **** с която е поискал от съда на основание на чл.
92 от ЗЗД вр. с чл. 19, ал.3 от договор № 35-00-2/11.03.2022г. да осъди
ответника да му заплати сумата от 22 346,04лв., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба – 21.11.2022г., до изплащането й,
представляваща неустойка в размер на 6 месечни възнаграждения по договора
за прекратяване на договора предсрочно без да се спази уговорения за
същото 6 месечен срок за предизвестие.
ОСЪЖДА Г. А. С., ЕГН ********** да заплати на Държавно
предприятие „Б.с.т.“ ЕИК **** на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от
ГПК сумата от общо 646,92лв. /шестстотин четиридесет и шест лева и
0,92лв/, представляващи съдебни разноски за производство пред СГС и СРС.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17