РЕШЕНИЕ
№ 779
гр. Варна, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500434 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от М.Б. Симеонова, ЕГН
**********, чрез процесуален представител адв. Я. въззивна жалба срещу
Решение №262651/20.10.2021г. по гр.д. №13389/19г. по описа на ВРС, 21-ви с-
в, с което е прието за установено по отношение на П. СТ. ЯНК., ЕГН
********** от гр. ************, че въззивницата М. С. Б., не е собственик на
реална част от имот с идентификатор 35701.11.165, находящ се в село
Каменар, община Варна, област Варна, местност „Голяма кокарджа” при
граници на целия имот: 35701.11.164, 35701.11.61, 35701.11.166 и
35701.11.99, с площ на целия имот 1000 кв.м., която реална част попада в
границите на имот №421, целия с площ от 1223 кв.м. по кадастрален план от
1999г. на местност „Франга дере и Кокарджа”, гр. Варна, при граници на
целия имот: поземлен №420, път, дере и гора, при граници на реалната част:
имот с идентификатор 35701.11.164 от запад,имот с идентификатор
35701.11.99 от север,път от юг и източна граница преминаваща покрай
застроителната линия на сграда намираща се в имот №421 по КП от 1999г. и
продължаваща по пътека водеща към пътя, с площ на реалната част от 951
кв.м., която реална част е заключена между точки 1,2,3,4,5,6 и 7 от
приложената по първоинстанционното дело на лист 324 комбинирана скица
№5 към заключението на вещото лице Живко Баев. В жалбата се излага, че
решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като неверни са изводите
1
на ВРС, че въззивницата не е станала собственик нито по наследяване и
реституция на ½ ид.ч. от процесната реална част, нито по силата на договора
за покупко-продажба на останалата ½ ид. ч. Оспорва се извода на ВРС, че не
са били налице основания за постановяване на ново реституционно решение
при наличие на влязло вече в сила такова, с което реституцията е отказана.
Твърди се, че е била налице грешка при констатацията дали имотът попада в
обхвата на земите, за които е компетентен да се произнася ПК. Сочи, че
правилно е констатирана допусната фактическа грешка и е постановено ново
реституционно решение за поправка, като имотът е реституиран. Отделно от
това се излага, че за ищеца не е налице правен интерес да води предявения
отрицателен установителен иск, тъй като не се легитимира като собственик на
имота на соченото основание.- покупко-продажба от С.Г. и В.С.. Последните
не са придобили правото на собственост от П. и П. Г.. Те не са придобили
имота по сделка, тъй като същият е бил коопериран преди 1957г.- когато е
сделката. Освен това реституицията не е настъпила с решението от 2004г.,
доколкото няма издадена заповед по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, реституционната
процедура не е завършила. Твърди, че не е налице идентичност и между
имота на ищеца и закупения такъв от праводателя на праводателите му през
1957г., тъй като местностите не съвпадат. Сочи, че неправилно са ценени и
гласните доказателства, ангажирани от ищеца. Не се установява и фактическо
владение. Моли решението да бъде отменено и искът отхвърлен.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
ответника П. СТ. ЯНК.. Същият оспорва жалбата. Сочи, че правилно ВРС е
приел, че не е налице явна фактическа грешка, тъй като при постановяване на
реституционното решение не е допуснато разминаване между фактическата
воля на ПК, формирана в мотивите и диспозитива. Предвид това и не е било
налице основание за постановяване на второ реституционно решение за
поправка. Правилно квалифицира решението на ПК, постановено след като е
узнато, че процесният имот не попада в горския фонд. Твърди, че няма данни
решението за отказа за реституция да е отменяно. Твърди, че за ищеца е
налице придобито право на собственост по деривативен способ- сделка, в
евентуалност на оригинерно основание- давност. Бил е добросъвестен към
момента на сключване на сделката, което е и релевантния момент да се
установи добросъвестността. Поради това и в евентуалност се легитимира
като собственик по давност. Моли решението, с което са отречени правата на
собственост на ответницата, да бъде потвърдено. В евентуалност, при
отхвърляне на главния иск, моли да бъде уважен обратния иск срещу третото
лице помагач за връщане на получената сума.
В срока по чл.263 ГПК е депозирано становище от ответницата по
обратния иск СТ. П. Г.. Същата оспорва въззивната жалба. Излага твърдения
за основателност на главния иск и съображения, идентични с тези на
въззиваемата страна.
По предмета на така предявения иск с правно основание чл.124
ГПК се излагат следните твърдения от страните:
2
В исковата молба се твърди от ищеца П.Я., че е собственик на ПИ №
421, целия с площ от 1223 кв.м., който имот се намира в землището на гр.
Варна, местност „Франга дере и Кокарджа”, който имот е придобил по силата
на договор за покупко – продажба от 06.06.2007г., оформен в нотариален акт
№ 196/2007г. Имота ищецът придобил от наследниците на П. и П. Г., чиито
права на собственост били възстановени в стари реални граници въз основа
на Решение №1179/30.03.2004г. на ОСЗГ, постановено по чл. 14, ал.1, т.3
ЗСПЗЗ. С цитираното решение е потвърдено възстановяването на имот с
площ от 1,5 дка., местност „Франга дере“, землище на гр. Варна, който П. и П.
Г. се придобили въз основа на договор за покупко – продажба, оформен в НА
№118/1957г.
В исковата си молба посочва, че притежаваният от него имот №421 се
намира в граничната зона между село Каменар и гр. Варна, поради което във
времето и при действието на различните кадастрални планове е бил
причисляван към землищата, като на село Каменар, така и към гр. Варна.
Оспорва правните основания, въз основа на които ответницата се легитимира
за собственик на имот с идентификатор 35701.11.165, за процесната реална
част, като намира, че договорът за покупко – продажба №118/2017г. и
Решение №4а/13.07.2017г. на ОСЗ не я легитимират за собственик на
процесната част.
Счита, че неправилно с Решение №4а/13.07.2017г. на ОСЗ е възстановен
имот в полза на праводателя на ответницата, доколкото за част от този имот
вече е осъществена реституционна процедура, която е завършила с
постановяване на Решение №1179/30.03.2004г. в полза на наследниците на
праводателите на ищеца. В евентуалност сочи, че с решението е възстановен
имот различен от заявения, доколкото е заявено, че наследодателя на
ответницата е притежавал имот с площ от 700 кв.м. в местност „Голяма
кокарджа“, представен е нотариален акт за имот с площ от 850 кв.м., а
предмет на реституционната производство е имот от 1000 кв.м.За нищожно
намира Решение №4а/13.07.2017г. на ОСЗ, доколкото с предходно решение
№290/10.02.1995г. ПК е постановен отказ за възстановяване правото на
собственост върху имота, по отношение на което решение било образувано
гр. дело №3362/1996г., което не било приключило с окончателен съдебен акт,
който да отмени решението на ПК.
3
В евентуалност посочва, че имота е придобил на оригинерно
придобивно основание, а именно - давностно владение, осъществявано
добросъвестно, несмущавано, годно да го направи собственик, считано от
06.06.2007г., което владение е продължило повече от 10 години. Твърди, че в
полза на праводателите на ищеца е постановено решение №1179/30.03.2004г.
на ОСЗГ гр. Варна, с което на осн. чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ е възстановен имот с
площ от 1,5 дка. в местност „Франга дере”, землище на гр. Варна. Ищецът
твърди, че върху част (повдигната в цвят и посочена на л.21 от делото) от
притежавания от него недвижим имот се ситуира имот с идентификатор
35701.11.165, за който като собственик въз основа на деривативно
придобивно основание се легитимира ответницата.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата М.
С. Б., в който същата сочи, че е собственик на имот с идентификатор
35701.11.165, с площ от 1000 кв.м., находящ се в землището на село Каменар,
въз основа на наследяване и реституция за ½ ид.част от имота, а за останалата
½ ид.част въз основа на разпоредителна сделка, а именно договор за покупко
– продажба от 09.11.2017г., обективиран в нотариален акт № 67/2017г.
Излагат се съображения, че с решение № 748/01.11.2000г. на ПК – Варна в
полза на наследниците на С.М.Г. е признато правото на възстановяване върху
имот с площ от 1000 дка, представляващ №9851 по КП от 1956г., намиращ се
в землището на гр. Варна, местност „Голяма кокарджа”, като с решение
№1827/24.11.2014г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
решение на ПК – Варна от 2000г., като вместо имот №9851, следва да се чете
имот №9434. КККР за землището на село Каменар била одобрена със Заповед
от 2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, като с решение №
4а/13.07.2017г. на ОСЗ- Варна е възстановено правото на собственост на
наследниците на С.М.Г. по отношение на имот 9851 по КП от 1956г., целия с
площ от 1000 кв.м., представляващ процесния имот с идентификатор
35701.11.165, землище на село Каменар, община Варна. Излага се, че въз
основа на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане от 1946г. праводателят на ответницата - С.М.Г. е
придобил имот с площ от 1,5 дка. в местност „Кокарджа”, като през 1955г.
имота е бил отчужден от Горско стопанство за залесяване. В последствие през
1992г. ответницата в качеството й на наследник на С.Г. е поискала със
заявление от 1992г. да й бъде възстановен имота, като с Решение
4
№290/10.02.1995г. на ПК е отказано възстановяване, доколкото било прието,
че в полза на наследниците на С.Г. бил възстановен друг имот в местност
„Суватчик“, землище на село Орешак, който имот бил заменен за процесния
имот в местност „Голяма кокарджа”. Образувано е било гр. дело
№3362/1996г., като същото е приключило с прекратително определение
постановено от ВРС, което определение е по реда на чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ, тъй
като съдът е счел, че вече е подадено заявление за възстановяване по друг ред.
Излага възражения, като посочва, че ищецът не се легитимира за
собственик на имота въз основа на договор за покупко – продажба, който е
оформен в НА № 136/2007г., доколкото намира, че той няма
вещнопрехвърлителен ефект, предвид това, че праводателите на ищеца не се
легитимират за собственици на имота предмет на разпоредителната сделка.
Посочва, че решение №1179/30.03.2004г. на ОСЗГ гр. Варна единствено
признава собствеността върху имот с площ от 1,5 дка. в землището на гр.
Врана, местност Франга дере, респ. приключване на процедурата по
възстановяване следва да бъде осъществено с приемане план на
новообразуваните имоти за местността, в която се намира имота. Към
момента на прехвърлителната сделка, въз основа на която се легитимира
ищеца, оформена в НА №136/2007г. имота посочен в цитираното решение не
е с приключила процедура по възстановяване. Намира, че не е налице
идентичност между имота посочен нотариален акт №118/1957г., респ. имота
посочен в решение №1179/2004г. на ОСЗГ с имота посочен в НА
№136/2007г.Намира, че имота по НА №136/2007г. се намира в местност
„Франга дере“, а не в местност „Кокарджа“, която е различна местност,
независимо от обстоятелството, че ПСИГ е изработен като комбиниран и за
двете местности. Оспорва релевираното в условията на евентуалност от
ищеца основание за придобиване на имота по давност. Счита, че до
приключване на реституционната процедура по възстановяване на имота в
полза на ответницата, ищецът не би могъл да се позове на придобивната
давност, като способ за придобиване на имота. Твърди, че процедурата по
възстановяване на собствеността за ответницата е приключила на
24.09.2017г., от който момент до предявяване на исковата молба в съда не е
изтекъл предвиденият в закона срок за придобиване на имота по давност. В
евентуалност, оспорва, че имота се владее от ответника за посочения от него
период. Посочва, че във владение на имота ответницата влиза през 2017г.,
5
като едва през септември 2019г. ищецът разбивайки катинар, който е поставен
от ответницата отнема владението й.
В срокът по чл. 219, ал.1 ГПК е предявен обратен иск от ищеца Я.
срещу привлеченото от него трето лице –помагач СТ. П. Г., ЕГН **********,
продавач по сделката, легитимираща ищеца като собственик, за осъждане на
Г. да заплати сумата от 17 800,72 лева, съставляваща заплатена продажна
цена по договор за покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 196,
том XLVII, дело № 11602/2007г. по описа на Служба по вписванията – Варна.
Обратният иск е предявен в условията на евентуалност, в случай че бъде
отхвърлен главният отрицателен установителен иск за собственост срещу М.
С. Б.. Ищецът Я. в изложението си по обратният си иск посочва, че към
момента на сделката – 06.06.2007г., е имал очаквания да придобие в пълен
обем правото на собственост по отношение на ПИ 421, който е предмет на
прехвърлителната сделка. Предявява обратният си осъдителен иск, като в
случай, че с влязлото в сила съдебно решение по настоящото дело бъде
отречено правото на собственост на ищеца върху частта от ПИ 421, която
попада в имот с идентификатор 35701.11.165, очакванията му да придобие
материални права в пълен обем биха се оказали неосъществени, с оглед на
което желае осъждане на страната да върне заплатената продажна цена.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от третото лице –
помагач по предявения срещу нея осъдителен иск. Излагат се възражения за
неоснователност на иска. Посочва, че процесният имот се владее от ищеца
необезпокоявано от 07.06.2007г. – датата на разпоредителната сделка – до
17.07.2017г., на която дата ответницата Б. е въведена във владение, за което е
съставен протокол за въвод №1629. След този момент отново ищецът се
върнал владението върху имота, при което и доколкото към момента на
сезиране на съда той владее имота, то искът е допустим. Намира искът за
основателен, като счита, че ответницата Б. следва да докаже идентичността на
имота, посочен в договор за дарение от 25.06.1946г., отразен като имот от 1,5
дка- лозе в местност „Малкака кокарджа“ с процесния имот с идентификатор
35701.11.165, съответно че този имот е включен в имот ПИ№9434 по КП от
1956г., ПИ109/КП73г., ПИ421/КП1999г.
Излагат се, че с решение № 748/01.11.2000г. на ПК при Община Варна
в полза на наследниците на С.Г. е признато правото на собственост на 1,000
6
дка. от имот в местност „Голяма кокарджа“ представляващ имот №9851 по
КП от 1956. Едва със заявление от 2014г. ответницата е поискала
отстраняване на техническа грешка в решението на ПК, с което се признават
наследниците на Георгиев за собственици на имот №9851, при което за тези
14 години от датата на издаване на първоначалното решение имотът може да
бъде придобит по давност от недобросъвестен владелец. Посочва, че имотът
посочен в решение на ПК №1179/30.03.2004г., на което ищецът се позовава,
по отношение на имот ПИ №421 с площ от 1223 кв.м. в местност „Франга
дере и Кокарджа“ е идентичен с имота по НА № 118/1957 и представляващ
лозе – хавра, с площ от 1,5 дка в землището на гр. Варна и горски фонд.
Счита, че процедурата по реституция на имота с решение на ПК
№1179/30.030.2004г. е приключила, поради което за посочените в това
решение имоти могат да се извършват и разпоредителни сделки. Намира
възражението на ответника, с което се оспорва евентуалното придобивно
основание на ищеца за придобиване по давност на имот ПИ №421 за
неоснователно, доколкото счита, че разпоредбата на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ се
прилага само за продадени или предоставени за ползване имоти на трети лица
от ТКСЗ и пр.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
С договор за покупко – продажба от 06.06.2007г., оформен в нотариален
акт №136, том 2, рег. №5479, дело № 288/2007г., СТ. П. Г. и В.П.С. продават
на ищеца П. СТ. ЯНК. недвижи имот намиращ се в местност „Франга дере и
кокарджа“, с площ от 1223 кв.м. по скица, а по документ за собственост от
1500 кв.м., представляващ ПИ №421.
Представено по делото е решение на ОСЗГ Варна №1179/30.03.2004г., с
което на наследници на П. и П. Г. се признава правото на собственост върху
имот представляващ лозе с площ от 1,5 дка, намиращ се в местност „Франга
дере“, като в решението се посочва, че собствеността се установява с
нотариален акт №118/1957г.
С договор за покупко – продажба от 20.12.1957г., оформен в нотариален
акт № 118/1957 по описа на ВНС, М.Ст.П. продава на П.В. Г. имот
представляващ лозе – хавра, находящо се в местност „Франга дере“, с площ
7
от 1,5 дка.
Представени са по делото удостоверения за наследници на П.М.Г. и
П.В. Г., от които се установява, че В.П.С. и СТ. П. Г. са техни дъщери.
Въз основа на договор за покупко – продажба от 09.11.2017г.,
обективиран в нотариален акт № 67, том 3, рег. №3681, дело №305/2017г.,
Н.С.М. продава на ответницата собствената си ½ ид.част от имот с
идентификатор 35701.11.165, намиращ се в местност „Голяма кокарджа“, с
площ от 1000 кв.м., номер по предходен план 9434.
Със заявление №10643/25.03.1992г., ответницата М. С. Б., като
наследник на С.М.Г. е направила искане до ПК – Варна за възстановяване на
имот представляващ лозе с площ от 0,7 дка в местност „Голяма Кокарджа“.
Представено по делото е писмо №122/11.01.1993г. от Държавно
лесничейство – Варна, в което се посочва, че от С.М.Г. е отчужден имот с
площ от 0,7 дка в местност „Г. кокарджа“, на стойност от 126 лева, която
сума не е получена.
Представено по делото е решение №290/10.02.1995г. на ПК Варна, с
което се отказва на наследниците на С.М.Г., б.ж. на гр. Варна да бъде
възстановено по искане на М. С. Б. в стари реални граници на имот
представляващ лозе с площ от 0,7 дка, намиращо се в местност „Голяма
кокарджа“. Като основание за отказа се посочва, че в писмо
№122/11.01.1993г. на Държавно лесничейство – Варна, този имот е бил
отчужден за залесяване, като собственикът е обезщетен с друг имот.
Представена към административната преписка от ОСЗ- Варна по
заявление №10643/25.03.1992г. от ответницата М. С. Б., като наследник на
С.М.Г. е жалба вх.№ 737/17.03.1995г. против решение №290/10.02.1995г. на
ПК Варна.
От съпроводително писмо № 319/11.12.1995г. се установява, че жалба
вх.№ вх.№ 737/17.03.1995г. от ответницата М. С. Б. против решение
№290/10.02.1995г. на ПК Варна е изпратена ведно с преписката по издаване
на оспореното решение на ПК на Варненски районен съд по компетентност,
по гр. дело № 3112/1995г. по описа на съда.
С решение №748/01.11.2000г. на ПК Варна се признава правото на
собственост на наследниците на С.М.Г. по отношение на имот представляващ
лозе с площ от 1 дка, местност „Голяма кокарджа“, представляващо имот №
8
9851 по КП от 1956г, при граници имот № 9432, дере, гора и път. С това
решение се отменя решение на ПК Варна № 290/10.02.1995г., като основание
на отмяната е посочен чл.14, ал.6 ЗСПЗЗ във връзка с уточняване на горския
фонд при прилагане на ЗВСГЗГФ и ПП ЗВСГЗГФ, при което е установено, че
имота попада извън горският фонд.
С решение № 1827/24.11.2014г. на ОС „Земеделие“ – Варна се признава
правото на собственост на наследници на С.М.Г. по отношение на лозе с
площ от 1 дка., местност „Голяма кокарджа“, който имот по КП от 1956г.е
под № 9434, при граници имот № 3432, дере, гора и път. С това решение се
отменя решение № 748/01.11.2000г., доколкото в последното е допусната
очевидна техническа грешка, като вместо правилно изписване на номера на
имота, чиято право на собственост се признава – 9434, погрешно е изписан
имот № 9851. Към преписката по издаване на решение № 1827/24.11.2014г. е
приложена извадка от КП от 1956г. (л.194-л.196)
С писмо от 10.11.2016г. по повод заявление от ответника М. С. Б.
посочва, че имотът, посочен в решение № 1827/27.11.2014г., попада в
землището на село Каменар. За землището на село Каменар към този момент
няма одобрена кадастрална карта, поради което скица за имота въз основа на
одобрената КВС следва да бъде издаден от ОС „Земеделие“.
С решение № 4А/13.07.2017г. на ОС „Земеделие“ Варна в полза на
наследниците на С.М.Г. се възстановява правото на собственост на имот,
представляващ лозе с площ от 1 дка, местност „Голяма кокарджа“, землище
на село Каменар, представляващо имот №9851 по КП от 1956г. В решението
се посочва, че имотът се идентифицира с идентификатор 35701.11.165 по
КККР.
С удостоверение от 31.07.2017г. ОС „Земеделие“ посочва, че в решение
№ 4А/13.07.2017г. на ОС „Земеделие“ е допусната очевидна техническа
грешка в изписване на номера на имота, като вместо правилното №9434,
погрешно е записано №9851.
От протокол №1629/14.07.2017г., изготвен от ОС „Земеделие“ – Варна,
се установява, че на осн. чл.32, ал.1 ППЗСПЗЗ, въз основа на влязло в сила
решение наследниците на С.М.В. са въведени във владение на имот с
идентификатор 35701.11.165 по КККР на гр. Варна, който имот е възстановен
с решение № 4А/13.07.2017г., на осн. чл. 14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ.
9
От представеното по делото удостоверение за наследници на С.М.Г., се
установява, че същия е починал на 06.02.1989г., като наследници са неговите
низходящи Н.С.М. и ответницата М. С. Б..
Представен е по делото договор за доброволна делба от 03.03.1926г. по
отношение на недвижими имоти, които са останали след смъртта на Д.В., по
който договор за доброволна дела един от съделителите е М.Д. (по мъж М.), в
чийто дял (V-ти) се разпределят недвижими имот, сред които и ½ ид.част от
недвижи имот представляващ лозе в местност „Голяма кокарджа“, цялото с
площ от 2,7 дка.
От представеното по делото удостоверение за наследници на М.М.Г., се
установява, че същата е починала на 24.01.1949г., като нейни наследници са е
изходящите й С.М.Г., Я.М.Г. и Ср.М.Д..
С договор за дарение от 25.06.1946г., М.М. Г. дарява на С.М.Г. имоти,
сред които и 1,5 дка. от имот представляващ лозе, намиращо с в местност
„Малка кокарджа“, при граници: Г.Д., В. и дере.
Представен е констативен нотариален акт № 116, том ІV, дело
№1796/1968г., с който М. С. Б. е призната за собственик по давностно
владение на недвижим имот с площ от 850 кв.м., в местност „Малка
кокарджа“, землище на гр. Варна, при граници: път, наследници на Г.Д., гора
и П.М..
Представена по делото е скица №237/12.12.2008г. по отношение на имот
№ 10135.507.420, който имот с площ от 850 кв.м. е вписан в собственост на
М. С. Б., на основание нотариален акт № 116/12.05.1968г. В скицата е
посочено, че план за новообразуваните имоти на местност „Франга дере“ не е
одобрен.
Представено е определение от 21.10.1997г., постановена по гр. дело №
3362/1996г, с което е прекратено производството по делото образувано по
предявен иск с правно осн. чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ от М. С. Б., Д.Н. Г. и Н.С.М.
срещу Поземлена комисия, с което се иска да бъде установено правото на
ищците да им бъде възстановен имот с площ от 0,5 дка в местност „Голяма
кокарджа“, землище на гр. Варна, в качеството им на наследници на С.М.Г.. В
мотивите си съдът е посочил, че към момента на депозиране на исковата
молба в съда, административният орган вече е бил сезиран с искане за
възстановяване на имот с площ от 7 дка намиращ се в същата местност от
10
наследниците на С.М.Г., поради което и доколкото е било подадено заявление
по чл. 11, ал.1 ЗСПЗЗ то липсва правен интерес от предявяване на иск.
Определението е влязло в законна сила на 04.11.1997г.
Депозирано е заключение по назначена съдебно – техническа експертиза
на в.л. Ж. Б. в която се посочва, че за местността, в който се намира
процесния имот са приети кадастрални планове (КП) от 1956г., 1973г., 1999г.,
съответно през 2017г. е одобрена кадастрална карта (КККР), приет е
регулационен план през 2012г., устройствени планове през 1999г. и 2012г.
При изследване на идентичността на имота посочен в нотариален акт
№118/20.12.1957г. с процесния имот по КП от 1956г. в.л. посочва, че
границите на имота, така както са посочени в титула за собственост: М. И., Л.
П., Р. И. не се явяват собственици на имоти в процесната зона. Посочва, че П.
Г., както и съседите по имот: М. И., Л. П., Р. И. не се откриват да са вписани
като собственици на имота и в последващите КП от 1973г. и 1999г. П.М.Г. е
вписан в разписната книга към КП от 1973г. като собственик на имот №109 с
площ от 1044кв.м., както и в разписната книга към КП от 1999г. за собственик
на имот №421 с площ от 1223 кв.м. вещото лице осъществява пренасяне на
границите на имот №421по КП от 1999г. към положението по КП от 1956г.
(скица №1), като установява, че имот №421 с площ от 1223 км. попада в
имоти по КП от 1956г. като следва: с площ от 106 кв.м. върху имот № 9432 на
Г. В., 16 кв.м. върху имот №9433 на Д., 140 кв.м. върху дере/гора, 2 кв.м. –
път и преобладаваща част върху имот № 9434, който имот по КП от 1956г. е
записан на Тр. Н. Ч. При изследване на въпроса как се ситуира имот №421 по
КП от 1999г. към КП от 1973г. в.л. посочва, че същия попада върху: 35 кв.м.
гора, 227 кв.м. дере/гора, а преобладаващата част попада върху имот № 109
записан на П.М.. В КП от 1999г. имота се идентифицира под №421, същия
записан на П.М.Г. без посочено в разписните листи основание. По КВС от
2003г. имота попада преобладаващо – с площ от 1219кв.м. върху имот №304
представляващ гора, която е вписана на МЗГ/ДЛ. По КВС този имот се
индивидуализира с идентификатор 35701.0.304, целия с площ от 4688 кв.м.
По КККР от 2017г. имота преобладаващо попада с площ от 951 кв.м. върху
имот с идентификатор 35701.11.165, която припокриваща се площ в.л.
посочва на изработена и приложена към заключението скица №5.
По отношение на въпроса за установяване идентичност на имота
посочен в нотариален акт №196/2007г, от който права черпи ищецът и имота
11
посочен в решение №1179/2004г. на ОСЗГ Варна, експерта посочва, че такава
не може да бъде установена. Имотът, предмет на възстановяване с решението
на административния орган не е индивидуализирано в достатъчна степен
доколкото липсват граници и кадастрален номер, което се явява пречка за
осъществяване съпоставка с имоти от други планове. В допълнително
заключение депозирано 29.06.2021г., в.л. извършва съпоставка на нотариален
акт №118/20.12.1957г., съответно решение №1179/30.03.2004г. на ОСЗГ-
Варна, както и нотариален акт № 136/06.06.2007г., от които документи права
черпи ищеца. Констатира, че в първия план за местността – КП от 1956г.
частния праводател по сделката от 1957 – М.Ст.П. не е вписана като
собственик на имот, като при приемане на следващия план за местността,
като собственик на относимия имот № 109 по КП от 1973г. е посочен частния
правоприемник П.М., а в последствие П.М. е вписан като собственик на
процесния имот №421 по КП от 1999г.
При съпоставка на имота посочен в нотариален акт №118/2017г., от
който права черпи ответницата с решение №4А/13.07.2017г. на ОСЗ – Варна,
в.л. Б.установява пълна идентичност на имотите.
В съдебно заседание проведено на 26.02.2021г. в.л. при защита на
заключението си допълнително пояснява, че местностите „Франга дере“,
„Малка кокарджа“, „Голяма кокарджа“ и „Кокарджа“ са идентични
местности, макар и деретата, около които се намират имотите да са различни.
В тази местност се намират четири дерета: „Кемер дере“,“Кокарджа“, „Домуз
дере“ и „Франга дере“. Местностите преливат една в друг, без ясна граница
между тях.
Депозирано е заключение на в.л. Ж. Б.по допълнителна съдебно –
техническа експертиза, което заключение се изготвя след осъществен оглед
на имота на място. Експерта установява, че имотът е ограден, като границата
на оградата минава по точки 1-2-3-4-5-6-7-1, така както графично е
изобразено на скица №7 към допълнителното заключение (л. 368). Южната
граница на имота е от към улица, оградата от към точки 6-7-1 е разположена
на скат на плитко дере. Между точки 5-6 няма ограда, като от там през ската
на плиткото дере може да се влезе в имота. Между точки 4-5 е поставена
ограда, която е изпълнена по наклонен терен. Двуетажната сграда попада в
границите на терена, като същата е разположена около 3,5 метра от източната
12
ограда (покрай дерето).
Вещото лице осъществява справка в Община Варна и в район
Приморски при Община варна, като констатира, че в разписната книга, която
се намира в Община Варна по отношение на КП от 1956г., като собственик на
имот № 9434 е записан Тр. Н. Ч., съответно в разписния лист към КП от
1973г. е записан П.М..
При справка в разписната книга, която се води от район Приморски, по
отношение на КП от 1973г., първоначално в разписната книга той е посочен
като собственост на П.М., а в последствие е осъществена корекция и имота е
вписан на М. С. Б., на основание решение №748/01.11.2000г. По отношение на
КП от 1999г. имота, както в община Варна, така и в район Приморски имот
№421 е записан на П.М.Г..
Вещото лице при изготвяне на заключението си осъществява изследване
по отношение на въпроса по идентичността на имота посочен в заявление от
25.03.1992г., въз основа на което е издадено решение на ПК №
290/10.02.1995г. с имот №421. При съпоставка на описа на имотите от страна
на ответницата, като наследника на С.М.Г., който опис е към депозираното
заявление от 1992г., установява че имота е посочен като лозе с площ от 0,700
дка., намиращо се в местност „Голяма кокарджа“, при граници: юг – път,
запад – Г. Д. В., север – гора и Г. Т.. Имот №9434 по КП от 1956, съответно
имот 1009 по КП от 1973, на който съответства имот №421 по КП от 1999г. е
с вписана граница от изток – дере, която граница експерта не установява в
имота по заявление, въз основа на което е издадено решение на ПК
№290/1995г. При тези изводи посочва, че се установява идентичност на имота
по заявление с имота предмет на възстановяване по решение на ПК Врана от
1995г. по три граници – южна, западна и източна, но не и по четвърта източна
граница. Съпоставя и площта на имотите, като констатира, че е налице
разлика, доколкото със заявление от 1992г. имотът е идентифициран с площ
от 0,700 дка, а по действащите планове в местността от 1999г., 1973г. и 1956г.
той е вписан с площ съответно от 1223 кв.м., 1044 кв.м и 1004 кв.м.
В съдебно заседание при приемане на заключението пояснява, че
актуалната книга към кадастралният план, който е относим за процесната
местност, в която попада имота се поддържа от съответния район, а в случая
район Приморски при Община Варна.
13
Депозирано е заключение по втора допълнително назначена съдебно –
техническа експертиза, по която на в.л. е поставена задача да осъществи
индивидуализация на имотите, които са предмет на договор за доброволна
делба от 03.03.1926г., съобразно действащия първи план за местността – КП
от 1956г. При изследване на имотите в.л. достига до заключение, че от
множеството имоти, които са предмет на доброволната делба от 1926г., два са
относими към казуса, като това са имоти поставени в дял на съделителите
Г.Д. В. и М.Д.. На Г.Д. В. е предоставен ½ от имот представляващ лозе,
цялото с площ от 2,7 дка в местност „Голяма кокарджа“, при граници:М.М.,
път, Г. Т. от две страни и река, съответно граници на частта на съделителя:
М.Д., М. М., път и Г. Т.. Имота предоставен в дял на М.Д. е също ½ от целия
имот от 2,7 дка в местност „Голяма кокарджа“, при граници:М. М., път, Г. Т.
от две страни и река, като граници на предоставената част на съделителя са:Г.
Д. В., Г. Т. и М. М..
Вещото лице изготвя комбинирана скица №1А към приложението си, в
която посочва, че по КП от 1956 в процесната част, където се намира реалната
част предмет на спора са били отразени два имота с обща площ от 2677 кв.м.,
съответно източен №9432 с площ от 1673 кв.м., който е записан в разписната
книга като собственост на Г.Д. В., и западен № 9434 с площ от 1004 кв.м.,
записан на Тр. Н. Ч. При изследване на следващия изработен план от 1973г.
вещото лице констатира, че на Трендафил Николов Чиниев е вписан имот
№111, който е различен от процесния по този план имот №109 (разположен
на около 60 метра източно от него, което посочва на комбинирана скица
№2А). При тези съображения и при анализ на данните, вещото лице дава
заключение, че в КП от 1956г. погрешно, като собственик на имот № 9434 с
площ от 1004 кв.м. е вписан Тр. Ч., като вместо това е следвало правилно да
бъде посочено, че имота е собственост на М.Д., на основание договор за
доброволна делба от 1926г.
Това заключение на вещото лице е изрично оспорено от ищеца.
По искане на ищеца е разпитан свидетеля М. П. Ч., без дела и родство
със страните. Свидетелят посочва, че познава ищеца от 2004г., като му е
известно, че той притежава имот с площ над половин декар, което се намира
над околовръстния път (над бул. Хр. Смирненски), който имот представлява
дворно място със стара постройка на два етажа в него, която се намира в
14
дясната му страна. Първото посещение в имота свидетеля е осъществил през
2008г., като е участвал в дейност по ограждане на имота с нова ограда. До
този момент имотът бил ограден със стара ограда, който била изпълнена от
бодлива тел. Новата ограда била поставена на същото място, на която се
намирала старата ограда съответно новата ограда била изпълнена на колове,
които били набивани в земята, без поставяне на фундамент в земята.
Границите на имота описва, като скат, към дъното на имота – гора, път, а от
лявата страна на имота има дворни места. Имота е посетен от свидетеля през
следващата 2009г., а третото посещение в имота е било през 2011-2012г. В
рамките на границите на мястото се намирала и къщата, която свидетеля
видял в имота на ищца. Свидетелят посочва, че има спомен, че нова ограда е
поставяна по трите страни на имота, а за четвъртата няма спомени.
Разпитан е втори свидетел по искане на ищеца – Ал. Е.Г., който е също
без дела и родство със страните. Свидетелят познава ищеца от 1999г., като му
е известно, че притежава имот под село Каменар. Границите на имота
посочва, като път, който е лицето на имота, към дънното се намира граница –
гора, от дясната страна се намира дере, а от лявата страна други съседни
имоти. Известно му е, че през 2007г. ищецът е закупил имот, като през 2008г.
свидетелят е участвал в дейност по поставяне на ограда в имота. Новата
ограда е била поставяна откъм страната на пътя, от към границата със съседен
имот, от горната страна на имота и от към дерето. Посочва, че всички
граници на имота са били оградени. В границите на имота свидетелят сочи, че
се намира стара къща, която е се ситуира в дясната страна на дворното място,
в близост до дерето. Постройката представлявала полувкопан в земята първи
етаж и втори етаж над него. Няма спомени за наличие на стара ограда в
имота, като в имота е заварил готови колове за поставяне на новата ограда.
След 2008г. следващото посещение, което е осъществил е било през 2015г.
като констатира, че нищо не се е било променило, като изрично посочва, че
оградата си е била на същото място. Ищецът не му е споменавал някой да е
имал претенции към имота, като свидетеля след 2015г. не е посещавал имота.
По искане на ответника е разпитан свидетеля Г.Д. Г., без дела и родство
със страните. В показанията си посочва, че неговия баща Д. Г. Д. е
притежавал (до към 1982-1984г.) имот, който имот е разположен в съседство с
имота на ответницата. Имота притежаван от бащата на свидетеля е граница с
имота на ответницата, а имота на ответницата съответно освен с имота на
15
баща му, граничил и си имота на Г.Д. В., съответно има граница – път, близо
до дере, а към дъното е гора. Имота на ответницата е около 1,5 дка, в който
имот през 1968г. била изградена постройка на един етаж, която се състои от
две стаи, като едната стая е била единствено в имота на ответницата,
съответното другата стая в съседния имот. Тази постройка била изградена в
горната част на имота, от към границата с Г.Д. В.и гората. В едноетажната
постройка ответницата не е отсядала за през нощта, като посочва, че в
последствие постройката се разпаднала. Имотът бил ограден само от към
пътя с ограда изпълнена от бодлива тел, а от към дерето ограда нямало. През
2017г.свидетелят е участвал в дейност по почистване на стари дървета и
поставяне на нова ограда. Към момента свидетелят притежава имот, който
бил на неговия дядо, който се намирал от другата страна на пътя, спрямо
имота на ответника, който имот посещавал през летните дни по-често.
Отивайки към неговия имот, последно към 2013г. формирал наблюдение за
имота на ответницата, за който се грижела тя и нейната дъщеря Б.. При
посещение в имота през 2015г. свидетелят констатира, че имало поставена
табела с надпис „Не влизай“, както надпис, че имотът се охранява.
Свидетелят пояснява, че извън имота на ответницата се намира сграда
на горското стопанство, която е разположена около дерето, като имота на
ответницата граничи на около 1-2 метра от посочената сграда. Посочва, че от
бившия имот на неговия баща до сградата на горското стопанство се намира
единствено имот на ответницата, като нейният имот не е имал граница дере.
Известно му е, че през 1955г. имотите в местността трябвало да бъдат внесени
в ТКСЗ, но това не се случило, при което старите собственици продължили
ползването им. Посочва, че за имота се е грижил приживе съпругът на
ответницата – П., а след неговата смърт грижи полага ответницата. В имота
свидетеля не е виждал други лица в имота освен ответницата, дъщеря й,
съответно П. – покойния съпруг на ответницата.
По искане на ответника е разпитан свидетеля Хр. Д. Хр., без дела и
родство със страните. Познава ответницата, известно му е, че тя притежава
имот в местност „Кокарджа“, по пътя за село Каменар. Имота на ответника
посочва, че граничи с черен път, след това имот на Н. Д. Анг., след което
стига до малко дере. Площта на имота на ответника е около 2 дка. В горния
край в имота е имало постройка, която се е използвала като стая за
съхраняване на инвентар. Друга постройка в имота отделно от посочената в
16
имота не е имало. При преминаване покрай имота е виждал ответницата в
него, като тя му е споделила, че е заградила имота. Преди около три години
ответницата е помолила свидетеля да й окаже съдействие за почистване на
имота от стара растителност, като свидетеля й посочил, човек който може да
свърши работата, която те искала да бъде осъществена. Преди да бъде
почистен имота стара ограда е била положена само по продължение на пътя,
която ограда е била изпълнена от тел. Преди 3-4 години старата ограда била
премахната от ответницата, като тя сложила нова ограда от телена мрежа. От
към гората и от към дерето е имало поставена ограда. Към момента новата
ограда е изпълнена от към пътя, стига до дерето. Там докъдето свършва сега
поставената ограда, свидетелят посочва, че до там е била и границата на
имота на ответницата и преди.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, ведно с наведените във въззивната жалба възражения,
намира за установено от правна страна следното:
Възраженията в жалбата следва да бъдат квалифицирани като такива
срещу допустимостта на съдебното решение, поради липса на защитимо право
за ищеца, т.е. липса на интерес от предявяване на иска, както и такива срещу
правилността на постановеното решение, касаеща неоснователността на
предявения иск.
Първо следва да бъдат разгледани възраженията по допустимостта на
иска.
По предявения отрицателен установителен иск ищецът следва да
установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като
докаже фактите, от които то произтича. В конкретния случай ищецът следва
да установи, че се легитимира с титул за собственост по отношение на имот,
идентичен с процесния, в евентуалност че владее имота, по отношение на
който ответницата предявява претенции.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба, по силата
на който Я. се легитимира като собственик на ПИ №421 по КП на м-ст
„Франга дере и Кокарджа“. От заключението на вещото лице Баев се
установява идентичността на имот пл.№421 по КП от 1996г. на имот пл.№
17
9434 по КП/56г., който е идентичен на имот ПИ 35701.11.165 по КККР на с.
Каменар, одобрена със Заповед №РД-18-11/13.01.2017г. на Изп. директор на
АГКК. Формално ищецът се легитимира като собственик на процесния имот
на деривативно основание, което само по себе си е основание да се признае
правен интерес за защитата правото на собственост. Материалната
доказателствена сила на титула за собственост на ищеца обвързва
ответницата да опровергае НА. Наведените са възражения за липса на право
на собственост на праводателите, тъй като не е приключила реституционната
процедура по отношение на имота не е приключила, тъй като няма
постановено решение за възстановяване на собствеността, а само такова за
признаването й в полза на праводателите на ищеца.
Решение №1179/30.03.2004г. на ОСЗГ е постановено след изменението
на чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ от 30.07.1999г., като същото е постановено по т.3 на
чл.14 ал.1. С него е признато правото на собственост на праводателите на
ищеца върху лозе от 1,5 дка, находящо се в терен по §4 в местност „Франга
дере“, което е право е установено с приложения НА №118/57г. Изрично е
посочено, че възстановяването на имота ще се извърши след приемане на
ПНИ и при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ. Заповед в полза на праводателите
не е издадена и реституционната процедура не е приключила, което само по
себе си е основание да се приеме, че по отношение на С.Г. не са налице
основания да се приеме, че е станала собственик на основание реституция. Не
е налице основание обаче да се оспорва наличието на интерес у лицата, в
чиято полза такова право е признато, да се легитимират като лица, в чиято
полза заповед по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ може да бъде издадена.
Оспорва се и придобиването на правото на собственост от П. М. Г. и
П.В. Г.- наследодателите на праводателите на ищеца, тъй като се сочи, че щом
имотът е бил коопериран през 1955г., то няма как през 1957г. Г. да са станали
собственици на имот, представляващ лозе-хавра, находящо се в м. Франга
дере с площ от 1,5 дка в землището на гр. Варна и при граници: М. Ив., Л.
Пл., Р. И.и път. Освен това се излага, че липсва и идентичност между
притежавания преди реституцията и възстановения имот, тъй като първият се
е намирал в местността Франга дере, а вторият- в местност Кокарджа, които
според вещото лице са на 300м. разстояние.
Горните възражения биха били предмет на разглеждане в производство
18
по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, каквото настоящото не е. Съобразно ТР №9/12г. на
ОСГК на ВКС, в случай, че трето лице оспорва правото на заявителя за
възстановяване на собствеността върху конкретен имот и претендира за себе
си това право, има възможност да установи твърденията си в спорното исково
производство по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Освен това – ако трето лице счита, че
правото му на собственост върху определен имот е засегнато от позитивно
решение на ОСЗ, то може в спорния исков процес за собствеността на имота
да повдигне възражение срещу валидността и материалната
законосъобразност на това решение. В настоящото производство обаче
спорното право е правото на собственост на ответницата върху процесния
имот, а не правото на собственост на ищеца. Поради което и всички
възражения за липса на такова право у праводателите на ищеца, респективно
водещо до невъзможност да бъде прехвърлено на самият ищец, са
неоснователни. Нотариалният акт за собственост легитимира формално
ищеца Я. като собственик на основание покупко-продажба на процесния
имот, поради което и без да бъде отречено със сила на присъдено нещо
правото му собственост, за ищеца е налице интерес да брани своето право.
Наред с изложеното съдът намира за неоснователни възраженията, че
недоказано е останало упражняваното от Я. владение. Видно от събраните по
делото доказателства- показанията на св. Ч. и Г., ищецът е установил
владение върху имота още при закупуването му. Мястото е било оградено и
разчистено с помощта на свидетелите. Свидетелят Г. описва граници на
имота- път, гора, дере и дворно място, каквито са описанията на имот пл.
№9434 по КП/56г., идентичен с имот пл.№421 по КП/99г. Последният също
има за граници- път, дере, гора и имот №420. Затова и съставът приема, че
свидетелите установяват, че владението от продавачите С.Г. и В.С. е
предадено на ищеца Я. именно върху процесния имот. Фактът, че свидетелите
са възприели наличието на постройка в имота, не опровергава горния извод.
Същите сочат, че постройката е била стара и полуразрушена. Ограда е имало
стара в имота и те са сложили нова такава, но не са категорични, че от всички
страни. Няма и данни дали старата ограда е минавала по настоящите граници
на процесния имот №165 по КК или е бил ограден стария имот №9434 по
КП/56г. От събраните свидетелски показания на останалите разпитани по
делото свидетели се установява, /а и самата ответница твърди/, че в съседство
е имало постройка на горското стопанство. Предвид това и възможно е
19
възприятието на свидетеля Ч. и Г. досежно принадлежността на постройката
именно към процесния имот, да е погрешно. Освен това свидетелите не са
посочили дали при по-късните им посещения в имота постройката е била
налична. Предвид изложеното съставът приема, че владението е установено
от ищеца още при закупуване на имота през 2007г. Такова е упражнявано със
сигурност до 2015г., когато св. Георгиев отново е посетил имота. Към
момента на подаване на насрещната искова молба – 13.11.2019г. ищецът
продължава да владее имота, което се установява от изложеното в нея. Затова
и съставът приема, че владение Я. е упражнявал от закупуване на имота до
настоящия момент. Същият се позовава на изтекла в негова полза придобивна
давност. Горното доказано твърдение за упражнявано владение обуславя и
правния му интерес от отричане правото на собственост на ответницата.
Възражението за недопустимост на отрицателния установителен иск е
неоснователно.
По правото на собственост на ответницата:
Б. се легитимира като собственик на основание реституция и
наследяване от С.Г., последният придобил имота на основание сделка, както и
покупко-продажба. Реституирането на имота е извършено с решение
№748/01.11.2000г. на ПК-Варна, с което имот пл.№9851 по КП от 1956г. е
признат за възстановяване на наследниците на С.Г.. Горното решение е
посочено, че отменя решение №290/10.02.1995г. на ПК Варна на осн. чл.14
ал.6 ЗСПЗЗ и във връзка с уточняване на горския фонд при прилагане на
ЗВСГЗГФ, при което е прието, че имотът попада извън ГФ. Няма спор, а и се
установява, че с цитираното решение от 1995г. е отказано възстановяване на
заявения от наследниците на С.М.Г. имот. Отказът на ПК е обжалван по реда
на чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ. Доказателства за това какъв е бил изходът на спора в
производството по образуваното по жалбата на Б. гр. дело №3212/1995г. по
описа на ВРС не са ангажирани. Представени са доказателства, че
ответницата Б. е сезирала съда с иск по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ да бъде признато
правото й да реституира заявеният вече от нея пред ПК имот, по който е
имало налице постановен отказ от органа по реституция. Производството по
образуваното с правно основание чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ гр. дело № 3362/1996г. на
ВРС е било прекратено поради недопустимост именно поради наличието на
подадено пред ПК заявление. Как се е развило производството по подадената
20
жалба срещу отказа на ПК, ппо която е образувано гр.д. №3212/1995г. по
описа на ВРС, не се установява от ответницата в производството. Нормата на
чл.14 ал.6 ЗСПЗЗ предвижда възможността реституиращият орган сам да
поправи допуснати в постановеното решение явни фактически грешки
/касаещи технически пропуски, невярно изписани имена на заявители, номер
на заявление, имот, пропуски от технически характер, правописни грешки и
т.н./ По този ред обаче е недопустимо да бъдат поправяни по същество
взетите решения. Това е така, тъй като само и единствено по реда на чл.14
ал.3 ЗСПЗЗ съдът е този орган, който може по същество да разреши правния
спор между заявителя и реституиращия орган е ли налице основание за
възстановяване правото на собственост. Промяната резултата по същество на
постановеното решение на ПК от самата ПК по реда на чл.14 ал.6 ЗСПЗЗ води
до заобикаляне на закона. Предвид това и настоящият състав намира, че
постановеното Решение №748/01.11.2000г. е нищожно. Същото е постановено
като второ такова след постановен вече отказ за реституция в полза на
наследниците на С.Г.. Предвид това и постановеното второ решение №4а от
13.07.2017г. на ОСЗ Варна, с което е извършено възстановяване на имот пл.
№9851 по КП от 1956г., правото на собственост върху който е признато с
нищожния административен акт, също не е породило правни последици.
Наред с това и посоченият в решението от 2017г. имот не е идентичен с
имота, върху който е признато правото на собственост след извършената с
решението от 2014г. поправка. С нищожното решение е реституиран имот
пл.№9851, който впоследствие с ново решение от 2014г. е поправен по реда
на чл.14 ал.6 ЗСПЗЗ на имот пл.№9434. Въпреки това с решението за
възстановяване правото на собственост отново е посочен имот пл.№9851,
различен от признатия.
Последното съображение съставът коментира само за пълнота на
изложението. От изложените по-горе съображения се налага категоричен
извод, че ответницата и нейният праводател за ½ ид.ч. от имота – Н.С.М. не
се легитимират като собственици на основание реституция върху процесния
имот, тъй като не е налице постановено в тяхна полза валидно позитивно
реституционно решение. Предявеният отрицателен установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен.
Решението на ВРС с идентични правни изводи следва да бъде
потвърдено.
21
На осн. чл.78 ал.1 ГПК и предвид направеното искане в полза на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените пред настоящата
инстанция разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 1 000 лв.
възражение за прекомерност не са направени от легитимирана за това страна
– въззивната по спора. Възражението на третото лице –помагач за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение подлежи на
разглеждане само при произнасяне по обратния иск.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262651/20.10.2021г. по гр.д. №13389/19г.
по описа на ВРС, 21-ви с-в.
ОСЪЖДА М. С. Б., ЕГН ********** от ......, да заплати на П. СТ. ЯНК.,
ЕГН ********** от ......., сумата от 1 000 (хиляда) лева, заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22