№ 2051
гр. София, 22.04.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 39 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Биляна М. Вранчева
при участието на секретаря Вероника Р. Димитрова
и прокурора А. Б. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от Биляна М. Вранчева Частно
наказателно дело № 20251100202521 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:40 часа се явиха:
Производството е по реда на член 437, ал. 2 от НПК във връзка с член 70
от НК.
На поименното повикване в 10:40 часа се явиха:
За СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА – се явява прокурор Н..
За ЗАТВОРА - София в съдебната зала се явява инспектор С.М..
ОСЪДЕНИЯТ П. Х. Н. – редовно призован, се явява лично, доведен от
СЦЗ и с АДВ. Б., както и със съпругата си Е. Х.а, и двамата с представено
пълномощно по делото.
По делото е постъпила молба от адв. С., с която уведомява съда, че е
прекратил правомощията си с осъденото лице.
СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ИНСПЕКТОР С.М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ П. Н.: Да се даде ход на делото.
Е. Х.А: Да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ, след като взе предвид изявленията на страните, намира, че са
налице основания за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ па осъдения правата му в наказателния процес.
СЪДЪТ СНЕМА самоличност на осъденото лице:
П. Х. Н. – роден на ********* г. в гр. Луковит, българин, български
гражданин, осъждан, с основно образование, женен, с ЕГН: **********.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на страните правата им по чл. 274 – чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по реда на чл. 275 НПК. Не правя
отводи.
ИНСПЕКТОР С.М.: Нямам искания по реда на чл. 275 НПК. Не правя
отводи.
АДВ. Б.: Нямам искания по реда на чл. 275 от НПК. Не правя отводи.
Нямаме възражения да се приемат писмените доказателства, които са
приложени по делото.
Ние от своя страна имаме искане за приемане на писмено
доказателство, представляващо епикриза, касаеща майката на осъденото лице
Н.П. Н.а, от която е видно че същата със силно влошено здравословно
състояние, което ще обсъдя и в хода по същество.
Желаем осъденото лице да даде обяснения в настоящото производство,
относно дисциплинарното му и корекционно поведение в заведението за
лишаване от свобода, като относно същите обстоятелства, желаем да бъдат
разпитани и двама свидетели. Единият от които е бащата на осъденото лице
Х.К. Н., а другото лице, също изтърпява наказание „Лишаване от свобода“, а
именно Х.Л. В., които доколкото разбирам се намира днес в сградата на съда.
ОСЪДЕНИЯТ П. Н.: Поддържам казаното от защитника ми.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че представените в днешното съдебно
заседание писмени документи, следва да бъдат приети и приложени по
2
делото.
По отношение на разпита на двамата свидетели, посочени от защитата,
считам че показанията на същите са неотносими към настоящото съдебно
производство и Моля, да не допускате същите.
ИНСПЕКТОР С.М.: Изцяло подкрепям становището на държавното
обвинение, по изложените мотиви.
СЪДЪТ намира, че представената днес епикриза за майката на
осъденото лице, следва да бъде приета по делото, доколкото страните могат да
я обсъждат по същество.
Относно поисканите свидетели, които да установяват поведението на
осъденото лице в условията на затвор, съдът намира че искането за техния
разпит е неоснователно, доколкото не може поведението на осъденото лице да
бъде установявано със свидетелски показания, първо на лице което се намира
извън затвора, а именно бащата на осъденото лице и второ, на лице което
също е изтърпявало наказание „Лишаване от свобода“. За това поведение по
делото са налице достатъчно писмени доказателства, които са допустими и
изискуеми от закона.
Относно искането за даване обяснения, доколкото това е право на всяко
обвинено и осъдено лице, съдът ще даде възможност за това на осъдения.
С оглед на изложеното,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представената епикриза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разпит на двамата свидетели.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДОКЛАДВА делото с постъпила молба за условно предсрочно
освобождаване на осъдения П. Х. Н., както и приложения към нея доклад от
3
затворническата администрация.
АДВ. Б.: Поддържам молбата.
ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм. Оспорвам молбата.
ИНСПЕКТОР С.М.: Началникът на затвора оспорва молбата.
ДАВА възможност на осъденото лице П. Н. ДА ДАДЕ обяснения.
ОСЪДЕНИЯТ П. Н.: Осъзнавам вината си, за това което съм извършил.
Доста изтърпях, бях изолиран около 4 години сам в стая. Лишен съм да
виждам двете си деца. Лишен съм от съпругата ми. В момента в който ме
изместиха в Затвора – София, по адрес, бях разпределен в Кремиковци.
В един ден бях извикан за следствени действия в Централния затвор, от
коменданти и от господин Г. Х., т. нар. „Сатър“, след което ме бяха вкарали в
една стаичка с пет служителя на Вътрешна сигурност и ми беше наложен
ултиматум - да „наредя“ зъболекаря и господин М. (осъденият сочи инспектор
С.М.), който ми беше отряден там. Това е самата истина, много трудности се
налагат. Изкарали са ме като човекоядец. Не съм безгрешен, няма безгрешни
хора, но това не е така.
Всичко ми вървеше перфектно, до момента в който отказах вече да
„нареждам“ хора, включително и него (осъденият сочи инспектор С.М.),
запазих го. Обаче станаха едни сплетни в администрацията в Централния
затвор, отрядният ми който беше на 12та група, преди да замина за Казичене,
другите лица няма да ги споменавам, защото се притеснявам за момента. Води
се разследване, за натиска срещу мен.
От момента в който отказах да стана свидетел и да поддържам
определени хора, всичко тръгна надолу. Многократно съм награждаван,
работех в гараж 10, МВР пак. Тези наказания са скалъпени и съшити с бели
конци. Първо, аз не съм управлявал служебен автомобил. Автомобилът всеки
ден ни вози, служител от СДВР, който ни вози на сигнал. Това е било всеки
ден, в продължение на 10 месеца. Клипът не е заснет от мен. Не съм пускал
сигнал, нито сирени. Другото което, бях вдигнат незаконно от Казичене,
точно за 5 минути, без дрехи, без багаж, без нищо. След месец и нещо, бях в
4
пълна изолация, без хапчета, без апарат за кръвно, без допир до телефон, без
допир до лавката. Бях притискан постоянно.
Преди разпределението пак бях притиснат да продължа, въпросния
човек. През цялото това време не съм имал проблеми. В момента в който
пуснах предсрочното в Казичене, бях посетен от Вътрешна сигурност и
започнаха заплахите. Два или три пъти ме посещават там, след което ме
посещават на гараж 10, бившият началник и двама служители на Вътрешна
сигурност. Поставят ми ултиматум, пак за въпросният отряден, с който аз няма
никакви лични отношения. Режимът ми е свален от бившият началник
господин Котев, многократно ме е награждавал. Участвал съм във всички
спорни мероприятия. Бях отговорник на фитнеса 2 години близо и заминах за
Казичене. След като дойдоха на гаража, бавеха ми се отпуските и аз казах
„Добре, ще съдействам, но ме пуснете 5 дни“. Пуснаха ме отпуска, върнах се
отпуската и бях притиснат в България МОЛ от служители на Вътрешна
сигурност, като единият беше отстранен, заради нарушения пак във връзка с
мен. Предложи ми се тогава една пачка с фалшиви пари, от по сто лева, да
завъртя да си купя маратонки. Аз тогава бях със съпругата ми. Имаме
доказателства и оттам, от видео-камери от сладкарница „Неделя“. На другия
ден бях на работа, отново дойдоха на гараж 10 и аз им казах, защото тази
отпуска ми се полага и че няма да им съдействам. Оттам ме превърнаха в
животно.
За въпросния свидетел, който не е допуснат, господин Х., преди една
седмица му спасих живота от пет наркомана, които го затвориха в една стая и
го люскаха с тръби, с катинари, с чорапи пълни с батерии. Доколкото знам са
ме образували за наркотици. Аз не позволявам в групата в която лежа, да има
наркотици, категорично. За другото наказание за машинката, машинката я
получавам два месеца по-късно. След като ме дигат от Казичене, шкафчетата
там не се заключваха, голяма сума пари ми остана там. Откраднаха ми доста
дрехи, парфюми, маратонки и други неща. Получавам преписка в затвора в
Кремиковци, господин М. беше на комисията. Преписката идва от Казичене,
защото машинката ми е намерена в някакъв от долния етаж, дал я е някой от
моята стая, чрез мен да си бръснел ръцете. Първо, аз от съображения за
хигиена и за сигурност, машинка, нокторезачка, аз все едно да си дам четката
за зъби. Всеки втори е наркоман и с хепатит, и със спин и с какви ли не
5
болести, няма как да си дам машинката, даже и навън и на брат ми, и на който
и да е.
Във връзка със здравословното ми състояние, с артериална хипертония
съм от 14 годишен, поддържам 190/100 постоянно кръвно. Пия по 42 хапчета
на ден, постоянно ми се правят откази. Разрешава ми се да бъда изведен на
външен лекар, платен преглед, не ме карат на записания час. Карат ме пред
една лудница, последният път. Излиза една докторка и излизат 20 човека
студенти. Аз съм окован в пранги, колани, вериги, отваря се вратата на конвоя
и всичките студенти си вадят телефоните и започват да ме снимат. Аз също
съм човек и двете ми деца са спортисти на високо ниво.
Искам да съм при семейството ми, да се грижа за тях. Осъзнал съм си
вината. Нямам какво да кажа. Сериозна е работата. Системата реши ли да
смачка някой, го мачка. А когато трябва да се работи с него, не се работи, с нас
не се работи. Не ни лекуват. Ако поискаш хапчета, докторът те гони като,
говорим за един аспирин обикновен.
Много са нещата, някои ще ги премълча, за да не си навлека достатъчно
проблеми, още проблеми на главата.
СТРАНИТЕ /общо становище/: Нямаме други искания.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. Б.: От името на моя подзащитен П. Х. Н., аз ще Ви моля, да се
произнесете с решение, с което да постановите неговото предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му
наказание. Съобразно представените и налични писмени доказателства е
видно, че е налице първата и задължителна предпоставка по смисъла на чл. 70,
ал. 1 от НК, а именно лишеният от свобода да е изтърпял не по-малко от
половината от наложеното му наказание. Доколкото на същият е наложено
6
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 12 години, видно е, че към
настоящия момент осъденото лице е изтърпяло повече от 7 години „лишаване
от свобода“, съобразно наложеното му наказание, като отделно от това има
повече от една година успешно положена трудова дейност в рамките на
пенитенциарното заведение. Въз основа на това следва да се заключи, че към
настоящия момент от момента на започване на изтърпяване на наказанието са
изминали повече от 8 години, поради което и защитата счита, че е налице
първата и задължителна материално-правна предпоставка за предсрочно
освобождаване на осъденото лице.
Защитата е на мнение, че в наличните по делото доказателства, също
следва да се направи извод, че е налице втората материална предпоставка, а
именно доказателства за това, че осъденото лице е започнало своята
корекционна дейност положително и към настоящия момент са налице данни
за неговото поправяне и превъзпитаване към спазване на обществения
правопорядък. В тази насока, на първо място желая да подчертая
становището, което е представено от страна на Затворническата
администрация по никакъв начин не е обвързващо за съда. В тази насока ще
насоча вниманието Ви, че единствената причина поради която се твърдят
налични някакви дефицити по отношение на корекционната работа с
осъденото лице, са свързани с наказание, което му е било наложено миналата
година, през септември месец, за няккаво нарушение, което е било извършено
по-рано, а именно август месец 2024 г. По отношение на това нарушение
обаче моят подзащитен е решил да не го обжалва пред съда, а ако е най-
вероятно нямаше да говорим в момента за това нарушение. Случва се обаче, в
момент в който, както разбрахте от обясненията на осъденото лице Н., се
случва в момент в който в затворническата администрация се случват някакви
вътрешни неразбории и конфликти, в които е направен опит именно той да
бъде намесен за тяхното разрешаване и едва когато той е отказал да съдейства
по какъвто и да е начин на едната или на другата страна, за разрешаването на
тези вътрешни конфликти, неговото положение е започнало драстично да се
вменява, което е видно от затворническото досие на моя подзащитен.
Иначе първоначално, когато е постъпил за изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“, рискът от извършване на рецидив е бил в среден
размер и е бил оценен в рамките на 54 точки, като в рамките на много бърз
период от време, не само трудовата дейност която е осъществявал моят
7
подзащитен, но и положителното му отношение, както към останалите
лишени от свобода, така и по отношение на затворническата администрация,
са довели до драстичното намаляване на този риск от 54 на 36 пункта, което е
близо 20 точки, при това отново подчертавам, за кратък период от време. Като
съчетано с това обстоятелство, предишните доклади са били изготвени по
отношение на изтърпяване на неговото наказание са били положителни и
именно това е довело до промяна първо на режима, съответно и до промяна на
затворническото заведение, в което да бъде изтърпявано наказанието, и
същият е бил настанен в заведение от открит тип в Казичене. В последствие
обаче, видно е и това е ясно проследимо от писмените доказателства по
делото, което кореспондира с казаното от осъденото лице в днешното съдебно
заседание, нещата изведнъж се променят и от лице, което показва
недвусмислено поправяне и превъзпитаване, изведнъж затворническата
администрация започва да твърди, че всъщност това лице не показва такива
признаци, като не се излагат в доклада, който е приложен по делото от страна
на затворническата администрация, не се посочват никакви аргументи по
отношение на дефицитните зони, свързани с поведението на осъденото лице.
Разбира се видно е от един единствен аргумент, който е наложеното му
наказание през септември месец миналата година. В тази насока, аз считам, че
това наложено наказание, макар и действително да не е изминала една година
от неговото налагане, каквото е изискването за погА.ването му, това
наказание само по себе си не налага безспорен и категоричен извод уважаема
госпожо съдия, че пред Вас не стои лице, което е започнало своя корекционен
процес и много внимателно върви по него и много стриктно спазва своите
задължения, които са в рамките на затворническата среда.
Нещо повече, видно е от затворническото досие на същия, че същият е
многократно награждаван, включително и с награди за отпуски, в които е
излизал извън затворническото заведение, имал е изрядно поведение извън
заведението и също винаги се е явявал стриктно обратно за продължаване на
изтърпяване на наложеното му наказание. С други думи, осъденото лице в
нито един момент, с изключение на един инцидентен случай, не е показал
някаква тенденция да се отклонява от установените правила, било то
установени с нарушения на законови норми или на морални принципи и
устои, по какъвто и да е било начин.
8
Всички тези обстоятелства следва да бъдат оценени в комплекса от
факти, които имат значение, дали действително е налице и втората
материално-правна предпоставка, а именно налице ли са достатъчно
доказателства за поправянето и превъзпитаването на лицето.
Не без значение е обстоятелството, уважаема госпожо съдия, има данни
в досието на моя подзащитен, за това, че същият на няколко пъти предвид
силно влошеното си здравословно състояние е искал прекъсване на
наложеното му наказание, за да постъпи в болнично заведение, и различно от
медицинското заведение, което се намира в Затвора – гр. София.
Специализирано заведение, където да му бъде обърнато специално внимание
по отношение на кардиологичното му заболяване, което моя подзащитен има.
Насочвам вниманието на уважаемия съд, че при постъпването на такова
искане в СГП, лека комисия към Затвора е изразила положително становище,
за това, че на осъденото лице следва да бъде прекъснато наказанието и следва
да му бъде дадена възможност за определен период да постъпи за подробни и
задълбочени изследвания, и евентуално за извършване на някакви
интервенции и назначаване на друго лечение по отношение на това негово
състояние. Прокуратурата обаче въпреки това становище, без ясни аргументи
отказва всеки път на моя подзащитен прекъсване на наказанието, което
поставя въпроси, защо на едно лице, което недвусмислено е показвало, че
когато напуска затворническата среда, винаги се връща, но му е отказан
достъп до лечение, което му е било необходимо. И отново отговора на този
въпрос се крие в обстоятелствата които самото осъдено лице заявява в
днешното съдебно заседание.
Разбира се, уважаемият съдебен състав не допусна възможността да
разпитаме свидетелите - неговият баща, който се намира в залата днес, е по
същият начин замесен в тези затворнически сплетни, както е бил замесен и
моя подзащитен. Всичко това е фундамента, който отговаря на въпроса, защо
това лице което недвусмислено е вървяло по пътя на поправянето и
превъзпитаването, не е имал никакви проблеми, награждаван е многократно,
и изведнъж започват да се случват някакви странни неща, които бележат
невъзможността на настоящото производство да се приеме по един ясени
категоричен начин наличието на втората предпоставка.
Ето защо, защитата е на мнение, че становището на затворническата
9
администрация не само не е обвързващо, но и същото следва да бъде много
внимателно обсъдено в целия комплект от обстоятелства, които са налични по
делото.
Не без значение е и обстоятелството, че и майката на моя подзащитен е
със силно влошено здравословно състояние. От представената днес епикриза е
видно, че същата е оперирана. Видно е, че същата е трудно подвижна. А от
приложените към молбата за предсрочно освобождаване документи е видно,
че неговият баща също е с ТЕЛК-ово решение, с трайно намалена
работоспособност и самостоятелно няма как да полага грижи за неговата
болна съпруга, а единствено това може да се случва със съдействието на
техния син, който за съжаление заради едно наказание от миналата година, се
твърди, че не се е поправил и не се е превъзпитал.
Аз моля съда, да има предвид и практика на ВКС, както и практиката на
Европейския съд по правата на човека, в редица Решения на Съда е посочено,
че за да се постанови предсрочно освобождаване на дадено лице, не е
необходимо поправителният процес да е завършил изцяло, а е достатъчно да
са налице доказателства, за това, че същият е започнал и е необратим. Като
това обстоятелство следва да бъде изведено не само от ниската стойност на
възможността за извършване на рецидив, но и отделно следва да бъде
изведено и от това, че моят подзащитен, видно от това което казва, е
предотвратил и тежко противоправно деяние, което да бъде осъществено
спрямо друг лишен от свобода съвсем наскоро. Това е лицето Х. В., който не
успяхме да разпитаме в днешното съдебно заседание.
Всички тези обстоятелства говорят за личност, която е със занижена
обществена опасност, като не виждам причина остатъка от наказанието, което
е малко повече от 3 години, тоест, дори в рамките на минималния изпитателен
срок който се предвижда в НК, това наказание да не бъде отложено във
времето, с този изпитателен срок, който остава в размера на наказанието.
По тези съображения, аз ще моля уважаемия съдебен състав да се
произнесе с решение, с което да уважи изцяло молбата на осъденото лице и да
постанови предсрочното му освобождаване от изтърпяване на останалата част
от наложеното му наказание.
Е. Х.А (съпруга на осъденото лице и негов защитник): Уважаема
10
госпожо съдия, единствено мога да добавя, че ви моля да освободите
предсрочно моя съпруг, защото видно всеки ден той се подобрява, като
поведение говоря. Иначе за здравословно трагична история. Аз съм сама жена,
искам да бъде до мен. Знаете в какви времена живеем, не мога без него.
Разберете ме, аз съм жена, вие също. Разчитам на съпруга ми, искам да бъде
до мен. Смятам, че напълно заслужава това нещо и ви умолявам да го
освободите предсрочно.
ОСЪДЕНИЯТ П. Н.: Пропуснах да кажа, че преди два дни бях извикан
от Вътрешна сигурност на следствени действия в централния затвор, в същата
въпросна стаичка, в която мътят страшни истории.
Моля Ви, да бъда освободен, да се лекувам. Не искам да се забърквам в
техните каши, не е моя работа. Не искам да ме вербуват и да ме тормозят по
този начин. Осъзнал съм си всичките грешки. Осъзнал съм за това време,
особено през тези 4 години, бях сам в стая, какво съм загубил и какви
глупости съм правил. Каквото решите.
ПРОКУРОРЪТ: Моля, да оставите депозираната молба от осъденото
лице П. Н. без уважение. Макар и да е налице първата кумулативно изискуема
предпоставка на чл. 70, ал. 1 от НК за условно предсрочно освобождаване,
считам че не е налице втората такава, а именно осъденият не е дал
категорични и убедителни доказателства за поправяне и видно от материалите
по делото, с изтърпяната до момента част от наказанието „Лишаване от
свобода“, не са постигнати превъзпитателната и поправителна цели на
наложеното наказание „Лишаване от свобода“.
С оглед възражението на защитата, срещу констатациите в доклада,
изготвен по отношение на лишения от свобода от затворническата
администрация, следва да се отбележи че корекционната дейност на едно
осъдено лице може да отчита, както прогрес, така и регрес, който в случая се
наблюдава, с оглед събраните по делото доказателства.
Също така, условното предсрочно освобождаване е правна възможност
и не следва да се допуска при всеки случай, при който е изтекъл предвидения в
закона срок, а следва да се направи конкретна преценка относно наличните
11
доказателства за поправяне на осъдения, които трябва да бъдат категорични,
до степен в която последиците от извършеното престъпление са напълно
заличени.
С оглед изложеното, считам че молбата за условно предсрочно
освобождаване следва да бъде оставена без уважение, доколкото за постигане
на целите на чл. 36 от НК, П. Н. следва да изтърпи наложеното му наказание
„Лишаване от свобода“ в пълен размер.
ИНСПЕКТОР С.М.: Потвърждавам изразеното отрицателно становище
на администрацията на Затвора – София, относно възможността молителят да
бъде условно предсрочно освободен. Мотивирано това становище, с оглед че
същият е наказван дисциплинарно, на същия е завишен типа затворно
помещение и е настанен обратно от открит в закрит тип, където пребивава и
към настоящия момент.
На основание чл. 297 от НПК, СЪДЪТ ДАВА последната дума на
осъденото лице:
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ П. Н. : Да сме живи и здрави,
Весели празници.
СЪДЪТ, след като се запозна с материалите по делото и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното:
Осъденият П. Н. се намира в условията на затвор, заради осъждане по
НОХД № 355/2019 г. по описа на Окръжен съд – гр. Ловеч, при което за три
извършени престъпление, а именно по чл. 116, чл. 339 и чл. 354а от НК, му е
наложено едно общо най-тежко наказание 12 години „Лишаване от свобода“.
Към настоящия момент от тези 12 години, осъденият Н. е изтърпял 8
/осем/ години, 2 /два/ месеца и 23 /двадесет и три/ дни, като има остатък от 3
/три/ години, 9 /девет/ месеца и 7 /седем/ дни, чисто математическо
пресмятане установяван, че е налице първата предпоставка на чл. 70 от НК, а
именно осъденият да е изтърпял повече от половината от наложеното му
наказание.
12
Следващата такава предпоставка е наличие на добро поведение и
доказателства за поправянето му, като при това следва да се отбележи, че
законодателят изисква тези доказателства да сочат не просто на добро
поведение, което е изискуемо и дължимо от всеки един гражданин на
Република България, включително и от тези, които се намират в условията на
затвор, а тези доказателства да сочат на изключителност на това добро
поведение и на поправяне. В този смисъл, от доказателствата по делото,
включително и от изготвения доклад от затворническата администрация е
видно, че оценката на риска първоначално е била 54 точки, по-късно е
спаднала на 36 точки и към момента е 39 точки, което означава за съда, че
действително лишеният от свобода е започнал своя процес на поправяне, при
това по един категоричен начин. Само че това поведение, което съдът приема
за добро и за доказателство, че е започнал категорично един процес на
поправяне, по преценка на съда не надхвърля нормалното и изискуемото от
закона поведение и не сочи на някаква изключителност.
В този смисъл, заявеното от осъдения в неговите обяснения и
направеното възражение от защитника му за това,че условията на пребиваване
на П. Н. в затвора са във връзка с вътрешни неразбори и конфликти, както и
сплетни от затворническата администрация, съдът не приема за недоказани,
доколкото по делото няма доказателства за това. Както отбеляза самият
защитник, наложените наказания на осъдения самият той не е обжалвал, при
положение, че той винаги е имал правото на това. А при положение, че сам се
е отказал от това си право, съдът няма как да приеме, че те са наложени
неправомерно, доколкото самото лице на което са наложени, е решил да не
проверява тази законосъобразност. И при наличие на влязло в сила решение
за тези наказания, съдът няма друг избор, освен да приеме наличието им.
Въпреки това, съдът отново отбелязва, че приема че процесът на поправяне у
осъдения е наличен, просто не е изключителен.
Следващото възражение, което се направи е за здравословното
състояние на самото осъдено лице, както и на неговите родители. Защитата,
както и останалите страни, са напълно наясно с това, че тези обстоятелства не
са и не могат да бъдат предмет на настоящото производство. Здравословното
състояние на лишеното от свобода лице, както и на негови роднини е предмет
на съвсем различно производство и доколкото стана ясно от пледоарията на
защитата, такова производство е инициирано, само че по неясни причини, то
13
не е довършено. Така или иначе настоящият съд не е сезиран с контрола на
такова производство и не може да се произнА. по основателността му, но в
настоящото производство здравословното състояние на осъденото лице и на
неговите родители, са обстоятелства които не се отнА.т към решението на
съда.
На следващо място, следва да се отбележи, че то страна на съдебната
система, вече е направен жест към осъдено лице, доколкото за три отделни
извършени престъпления, на него му е наложено едно общо наказание. Нещо
повече, за престъплението по чл. 116, ал. 2 от НК, законодателят предвижда
наказание от 20 години „Лишаване от свобода“ до 30 години. Нещо повече, в
същата разпоредба е предвидено алтернативно наказание доживотен затвор и
доживотен затвор без замяна. Решаващият съд е избрал най-лекото наказание.
И не само е избрал най-лекото наказания, а е слязъл под предвидения
минимум и не просто е слязъл под предвидения минимум, а го е направил с
близо половината.
При това положение не може да се твърди, че има някаква
несправедливост спрямо лишения от свобода П. Н.. Действително, налице е
започнат процес за поправяне, но той не съдържа никакви данни за
изключителност, които да доведат да извод, че дори това занижено наказание
следва да бъде прекъснато за изпълнение, при положение че него остават за
изпълнение близо 4 години „Лишаване от свобода“.
С оглед на изложеното, съдът намира че молбата в този смисъл, е
неоснователна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата условно предсрочно освобождаване
спрямо П. Х. Н., с ЕГН: **********, от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание „Лишаване от свобода“, наложено му по НОХД №
355/2019 г. по описа на Окръжен съд – гр. Ловеч.
Определението подлежи на обжалване и протест в 7- дневен срок от днес
пред САС по реда на Глава XXII от НПК.
Съдебното заседание приключи в 11:18 часа.
14
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
15