Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

 

                             град Свиленград, 23.05.2019 година

 

                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                       

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

при секретар: Ц.Д., като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 277 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 18-0351-001061 от 06.02.2019 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което на И.К.Г. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Н.П., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 6 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 8 контролни точки.

 Жалбоподателят И.К.Г., чрез процесуалния си представител – адвокат Н.П., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил неправилен и незаконосъобразен – липсвала ясна и обоснована формулировка на нарушението, били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наложените наказания били несправедливи.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят И.К.Г., не се явява. За него се явява адвокат Н.П., който пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като не било ясно мястото на нарушението и тъй като в НП липсвала мотивировка относно размерите на наложените наказания. Алтернативно от Съда се иска да намали размерите на наказанията до минималните такива.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -  Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 17.12.2018 година около 15.50 часа свидетелите Д.Р.Б. и Т.Г.Ф. (Младши полицейски инспектори при Участък – град Любимец при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково), при изпълнение на служебните си задължения във връзка с провеждана специализирана полицейска операция (СПО) се намират в село Лозен, община Любимец, област Хасково, на третокласен път № 597 (пътя за Тополовград), където забелязват лек автомобил марка „Марцедес”, който е без предна регистрационна табела. Спират посочения автомобил за проверка и установяват, че е управляван от жалбоподателя И.К.Г. и че е и без задна регистрационна табела. Полицейските служители – свидетелите Б. и Ф., установяват, че МПС е регистрирано на територията на Република България и е собственост на А.П.П. с ЕГН ********** *** (в същия смисъл са Писмо с вх.рег.№ 7112 от 13.05.2019 година и Справка от АИС-КАТ, приложени в кориците на делото).

На посочената дата и предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Д.Р.Б. – Младши експерт в група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, която длъжност е идентична с Младши полицейски инспектор (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя Г. и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) със серия Д и с бланков № 0311574. След запознаване със съдържанието на процесния АУАН, той е подписан от нарушителя Г.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с управлението на регистрирано МПС (лек автомобил), което е без табели с регистрационнен номер, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя И.Г., който вписва, че няма възражения против констатациите в Акта.

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 18-0351-001061 от 06.02.2019 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и налага на жалбоподателя Г. административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 31.03.2019 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР и Заповед № 1253з-119/25.10.2017 година на Директора на ОДМВР – Хасково, както и от служебно известната на Съда Заповед № 8121з-952/20.07.2017 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Д.Р.Б. заема длъжността в Младши експерт в група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, която длъжност е идентична с Младши полицейски инспектор и от Писмо с рег.№ 351000-2222 от 16.04.2019 година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че Г. има налагани множество санкции с НП и Фишове за различни административни нарушения на ЗДвП и Кодекса за застраховането (КЗ), както и са му налагани принудителни административни мерки.  

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 17.05.2019 година свидетели – Д.Р.Б. и Т.Г.Ф.. Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Д.Р.Б. и Т.Г.Ф., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания на посочените свидетели не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители в Участък – Любимец при РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания на двамата свидетели са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че свидетелят по Акта – Ф., е и свидетел, присъствал при извършването на проверката и установяването на нарушението, а относно факта, че това лице, както и актосъставителят са в служебно правоотношение с АНО, следва да се има предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията на тези двама свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти, че управлява регистрирано МПС, което е без табели с регистрационнен номер. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във  връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

        Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.

Преценена по същество, Жалбата е основателна.

        Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.4 от служебно известната на Съда Заповед № 8121з-952/20.07.2017 година е налице и изрично оправомощаване в полза на полицейски органи от посочената категория. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 17.12.2018 година актосъставителят Д.Р.Б. е заемал длъжността Младши експерт в група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, която длъжност е идентична с Младши полицейски инспектор, т.е. бил е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, както и не е спорно, че Б. успешно е положил изпит по ЗДвП видно от Заповед № 1253з-119 от 25.10.2017 година. Предвид изложеното актосъставителят Д.Р.Б. безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково”. Деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ – Свиленград.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелите са категорични, че именно Г. е бил водач на процесното МПС.

        Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП (към датата на нарушението и към настоящия момент) гласи: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. ...”. Ал. 2 на цитираната разпоредба (към датата на нарушението и към настоящия момент) посочва, че условията и реда за регистрация на автомобилите се уреждат в нарочна Наредба. Това е Наредба № I-45 от 24.03.2000 година на МВР за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС. В посочената Наредба са уредени видовете регистрационни табели, случаите, в които те се издават и символите, които съдържат. В процесното НП е посочено, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е регистрирано по надлежния ред, но е без табели с регистрационен номер. Без правно значение в случая е чия собственост е лекият автомобил, тъй като анализът на норма на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, налага несъмнения извод, че всяко лице, което управлява МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, следва преди да предприеме управлението, да се увери, че МПС е регистрирано и табелите с регистрационния номер са поставени. Като не е сторил това, жалбоподателят И.К.Г. е допуснал нарушение на цитираната правна норма, тъй като е превел в движение  и управлявал лекия автомобил. Според Съда правилно и свидетелят Б., и АНО са анализирали и приели, че е налице хипотезата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Фактът, че към момента на проверката лекият автомобил е бил регистриран и не е имал регистрационни табели не се отрича и от самия жалбоподател, а показанията на свидетелите в тази насока са категорични.

Налице е и субективният елемент от състава на нарушението – извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извър­шваното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Бил е напълно наясно относно факта, че не следва да управлява процесното регистрирано по надлежния ред МПС без  регистрационни табели, предвид факта, че това е ноторно известно. Т.е. поведението на жалбоподателя е виновно, тъй като е съзнавал естеството на указаното задължение, произтичащо от нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, чийто безспорен субект е.

Констатираното от контролните органи нарушение е следвало да бъде санкционирано съобразно правилото на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП: „Наказва се с Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца и с Глоба от 200 лв. до 500 лв. водач, който управлява МПС, което е ... регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.”. Вместо по този ред, жалбоподателят е наказан на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за това че „управлява МПС, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места.”. Противоречието с фактическите обстоятелства на конкретното нарушение е очевидно. Допуснатото и обсъжно формално нарушение е съществено и неотстранимо.

Съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН в АУАН и НП следва да бъдат посочени законните разпоредби, които са нарушени виновно, а съгласно чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН - съответно вид и размер на наказанието, които се извличат от санкционната норма. Изискванията относно съдържанието на АУАН и НП са императивни, тъй като осигуряват правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото да знае точно какво административно нарушение се вменява за извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем. Непълнотите и противоречията в съдържанието им не могат да се санират в хода на съдебното производство, поради което съставляват съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът няма правомощието да изменя санкционната и материалноправната норми, тъй като това би довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Налагането на административни наказания засяга пряко личната сфера на наказаното лице, с оглед на което следва АНО да бъде стриктен, точен и да подхожда с изключителна прецизност при изписване на правните норми.

В конкретния случай противоречието на правната квалификация със санкционната норма, въз основа на която е наложена санкцията, нарушава правото на защита. Наличното разминаване между описано поведение, норма която се твърди, че то нарушава и основанието за санкция е довело до един противоречив акт на наказващия орган, който не дава възможност за пълноценна защита. Това Съдът приема за съществен процесуален порок, който опорочава издаденото НП и водещ до неговата незаконосъобразност. Посоченото опорочава НП и обуславя неговата отмяна изцяло на формално основание. Т.е. като незаконосъобразно НП следва да бъде отменено изцяло.

В случай че не се възприеме изложената теза на настоящата Съдебна инстанция, то се излагат следните съображения:

Би следвало да се приеме, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура. Спазени биха били предвидените форма и процесуален ред, включително изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. В този ред на мисли неоснователни биха били наведените от адвокат П. възражения относно неяснота по отношение на мястото на нарушението, тъй като точно, ясно и конкретно е посочено, че деянието е извършено в село Лозен. Наложените на жалбоподателя наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за 6 месеца биха били определени на съответното правно основание – по вид и размери, в рамките на предвиденото в приложимата, действаща към датата на деянието, санкционна норма  - чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като същите са индивидуализирани в максималните установени размери. В случая, така проведената индивидуализация от АНО  Съдът би приел, че съответства на критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и би се обосновала напълно от доказателствата по делото, поради което очевидно органът е изпълнил  процесуалното си задължението  съгласно посочената норма, при отмерване на санкцията да отчете тежестта на нарушението, личността на нарушителя и  всички други релевантни за отговорността обстоятелства. Видно от данните, отразени в Справката за нарушител/водач, изведена от АИС на МВР, И.Г. е многократно наказван, с влезли в сила НП и Фишове за различни административни нарушения по ЗДвП и КЗ, а именно налични са около 40 на брой НП и Фишове към датата на инкриминираното деяние, т.е. обществената опасност на дееца би била завишена, тъй като множеството наложени му административни санкции явно не са повлияли върху неправомерното му поведение. Съдът би съобразил и обществената опасност на деянието, която също би била завишена, тъй като не са спазени правилата за движение по пътищата. Посочените фактически обстоятелства  несъмнено би следвало да се ценят за отегчаващи такива, обуславящи по-висока степен на обществена опасност от типичната за този вид нарушение, резонно биха завишили и тази на личността му. Ето защо, последните в съвкупност интерпретирани убедително биха подкрепили проведената от АНО индивидуализация на наказанията, поради което същите биха се явили правилно определени и справедливи, доколкото биха съответствали по тежестта си на извършеното деяние. В случая биха липсвали смекчаващи обстоятелства. Не бе представена дори Декларация за семейно и имотно състояние. В тази връзка не би могло да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство възрастта на подсъдимия към датата на деянието, доколкото възрастта от 28 години предполага житейски опит, който е достатъчен, за да може лицето да направи оценка на деянието си по начин, позволяващ му да не извършва противоправно такова. Т.е. тази възраст не би могла да бъде определена като достатъчно млада, за да обоснове наличието на смекчаващо вината обстоятелство. С тези съображения, Съдът би счел наложените наказания  „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за 6 месеца за законосъобразно определени, справедливи и  съответни на конкретното нарушение, съгласно установеното по делото, което и по своя характер е чисто формално, въпреки че липсва изрична мотивировка в НП в тази насока от страна на АНО. Така наложените с обжалваното НП административни наказания, Съдът би намирил за необходими за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание, респ. Съдът не би уважил алтернативно направеното искане за намаляне размерите на наложените наказания. Преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретното нарушение като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН е изразена мълчаливо от АНО. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не би съставлявало процесуално нарушение. Съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административното нарушение, процесното деяние не би разкрило обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не би съставлявало маловажен случаи. С оглед на изложеното биха липсвали предпоставки за преквалифициране на посоченото нарушение като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът би приел преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона. Съдът би приел, че е провел пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят не се е противопоставил и не е посочил доказателства за тяхното оборване. В съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 4 от Наредба № Iз-2539 на МВР правилно биха били отнети 8 контролни точки, тъй като за неизпълние на задължението по чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е предвидено да се отнемат 8 контролни точки. Действително в НП не е конкретизирането по коя нормативна разпоредба бе се наложила санкцията отнемане на контролни точки от талона, но това не би представляво съществено процесуално нарушение. Съдът би приел, че в АУАН и НП ясно е описано извършеното в случая нарушение, както и точно е посочена санкционната разпоредба – чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а в чл. 6, ал. 1 от посочената Наредба е предвидено, че за нарушения на ЗДвП на водачите на МПС се отнемат контролни точки, както следва: т. 4 - за неизпълнение на задължението чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – 8 контролни точки. Следва да се отбележи, че отнемането на контролни точки не е санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна (по отношение на водачите) и информационно-статистическа (от гледна точка на контролните органи) функция. При отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му задължително следва факта на налагане на наказание за извършено нарушение. Отнемането на контролни точки няма самостоятелен характер и действията на административния орган по отбелязване на отнемането им е в зависимост от наличието на влязло в сила НП и наложеното с него наказание. С влизане в сила на НП, се отнемат и предвидените контролни точки (по аргумент от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение). В този смисъл е Решение № 176 от 15.03.2018 година, постановено по КАНД № 25/2018 година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова и др. С оглед на изложеното при този вариант на разсъждение, Съдът би приел, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

 

                                           Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ НП № 18-0351-001061 от 06.02.2019 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което на И.К.Г. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 8 контролни точки.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

                        

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                     (Кремена Стамболиева)