Р Е Ш Е Н И Е
№ 3771
10.10.2019 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на десети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица
Марджева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 6015 по описа на съда за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от Г.И.Р. срещу „АПС Бета България“ ООД
за признаване на установено, че ищецът не дължи сумата от 2050 лева, представляваща
главница по договор за потребителски кредит, 77.61 лева обезщетение за забава,
ведно със законната лихва върху главницата от 27.09.2010г. и разноските в
размер на общо 142 лева, по издаден изпълнителен лист по частно гр. дело №
14636/2010 г. на ПРС.
В исковата молба се твърди, че „Ти би ай кредит“ ЕАД
образувало срещу ищеца заповедно производство по ч. гр. дело № 14636/2010 г. на
ПРС. Била издадена заповед по чл. 410 за процесните суми, а след влизането й в
сила е издаден изпълнителен лист. С договор от **** вземанията били прехвърлени
от „Транзакт Юръп“ ЕАД (с предишно наименование „Ти би ай кредит“ ЕАД) на
ответника. По негова молба било прекратено образуваното изпълнително
производство и било образувано ново, по което била изпратена ПДИ. Иска се бъде
уважена претенцията. Претендират се и разноските в процеса.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не подава писмен отговор.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За
процесните суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14636/2010г. на ПРС в полза на „Ти
Би Ай кредит“ ЕАД срещу ищеца. Заповедта е връчена, влязла е в сила и на ****. е издаден изпълнителен лист за процесните суми. Със
стабилизирането на заповедта се е преклудирала възможността на длъжника да оспорва
задълженията с възражения, които е могла да релевира преди изтичането на срока
за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. Предвид изискуемостта на
задълженията е започнал да тече нов давностен срок.
От приложеното изпълнително дело № ****. на ЧСИ ****, първоначално
образувано под № *****, се установява, че на 09.10.2012г. праводателят на ответника
е подал молба за образуването на изпълнително производство по издадения
лист, като са направени искания за изпълнителни действия. По самото дело са
извършени редица справки за имуществото на длъжника, изпратена е покана за
доброволно изпълнение, като е наложен и запор на трудово възнаграждение, от
който няма данни да са постъпвали суми. Последното предприето изпълнително
действие е опис на движими вещи, съобщението за който е получено от длъжника на
19.02.2019г. На 22.02.2019г. от длъжника е постъпила молба, с която признава
задълженията си и иска възможност за разсроченото им погасяване. След това нова
молба за предприемане на изпълнителни действия е постъпила на 09.12.2015г. от
името на ответника по настоящото дело, като цесионер на вземанията.
С
молбата за образуване на изпълнително производство взискателят не е възложил на
ЧСИ да определя начина на изпълнението, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, но е
поискал извършването на конкретни изпълнителни действия. Така срокът по чл.
433, т. 8 ГПК е бил прекъсван няколкократно, последно на 19.02.2013г. След това
не са предприемани или искани изпълнителни действия, двугодишният срок е
изтекъл на 19.02.2015г. и производството се е прекратило по силата на закона. Прекратяването
на изпълнението е настъпило по силата на закона с изтичането на срока, а именно
на 19.02.2015г., в какъвто смисъл са и разясненията дадени в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид прекратяването на изпълнителното дело по силата на закона,
направените след това искания (първото от 09.12.2015г.) и предприетите действия
по принудително изпълнение се явява незаконосъобразни и не могат да доведат до
прекъсването на погасителната давност. Отново в т. 10 от Тълкувателно решение №
2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС се посочва, че давността се прекъсва от
последното валидно изпълнително
действие.
Давността
е била прекъсната последно на 22.02.2013г., с подадената от ищеца молба, в
която признава задълженията си. От тази дата е започнал нов давностен срок,
който е изтекъл на 22.02.2018г. До прекъсване на довността за този период не се
е стигнало, като ново изпълнително дело е образувано на 22.01.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД с
погасяването на главното вземане са се погасили и произтичащите от него
акцесорни вземания по изпълнителния титул.
Ето защо претенцията е основателна и
следва да бъде уважена.
По първото изпълнително дело има
данни за извършвани от ищеца доброволни плащания преди неговото образуване. Претенциите
обаче следва да се уважат в пълен размер, тъй като за такива не са ангажирани
доказателства по делото, а цесионерът е образувал новото изпълнително дело за
всички суми по изпълнителния лист. Направените по последното изпълнително дело
погасявания са вследствие на принудително изпълнение след изтичането на
погасителната давност и също не следва да бъдат отчитани. Производството и за
тях е допустимо след като се твърди, че изпълнителното производство е все още
висящо– Решение № 99/28.06.2012 г. по т.д. №667/2011 г. на II т.о. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, в полза на адв. И. следва
да бъде присъдена сумата от 388.87 лева за адв. възнаграждение, а на ищеца
следва да бъде присъдена сумата от 89.28 лева за д.т.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Г.И.Р., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на „АПС Бета България” ООД,
ЕИК *********, сумата от 2050 лева-
главница по договор за потребителски кредит от 25.08.2008г.; сумата от 77.61 лева- обезщетение за
забава за периода от 15.03.2010г. до 19.08.2010г.; ведно със законната лихва върху главницата от 27.09.2010г. до
пълното изплащане, както и сумата от 42
лева- разноски за ДТ и 100 лева
разноски за юрисконсултско възнаграждение,
за които е издадена изпълнителен лист от 03.11.2010г. по ч.гр.д. №
14636/2010г. на ПРС в полза на „Ти Би Ай кредит“ ЕАД, с ново наименование
„Тразакт Юръп“ ЕАД, които вземания са били прехвърлени на „АПС Бета България”
ООД, поради изтичане на погасителната давност.
ОСЪЖДА
„АПС Бета България” ООД, ЕИК *********, да заплати на Г.И.Р., ЕГН **********, сумата 89.28 лева- разноски по делото.
ОСЪЖДА
„АПС Бета България” ООД, ЕИК *********, да заплати на адвокат Е.Г.И.,*** № 2, сумата 388.87 лева -
адв. възнаграждение, за оказаната на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
безплатна правна помощ на Г.И.Р..
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.