ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 257
гр. Хасково, 04.02.2020г.
Окръжен
съд - Хасково, ГО, I-ви
въззивен граждански състав, в закрито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ХАДЖИЕВ
МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от
младши съдия Мария Иванова - Георгиева в. ч. гр. д. № 157 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.
1, т. 2 от ГПК, във вр. чл. 66, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М*** М.С. против определение от 25.11.2019г.,
постановено по гр. д. № 1366 по описа за 2018г. на Районен съд – Димитровград,
с което е отхвърлена като неоснователна молба за възстановяване на пропуснати
срокове за отстраняване на нередовностите на искова молба, посочени в
разпореждане от 30.08.2018г., постановено по гр. д. № 1366 по описа за 2018г.
на РС-Димитровград и за обжалване пред ОС-Хасково на определение №1216 от
07.12.2018г., постановено по гр.д. № 1366 по описа за 2018г. на РС-Димитровград
и е върната частна жалба против определение №1216 от 07.12.2018г., постановено
по гр.д. № 1366 по описа за 2018г. на РС-Димитровград като просрочена.
Жалбоподателят обжалва посоченото
определение като незаконосъобразно. Твърди, че от представеното писмо с изх. №
1048/18г. на Омбудсмана на Република България се установявало обстоятелството,
на което се дължи пропускането на сроковете, чието възстановяване се иска, а
именно – незаконното спиране на препоръчаната изходяща кореспонденция на
жалбоподателя от ръководството на Затвора - гр. София. Сочи, че е отказвал да
получи съдебните съобщения, защото е знаел, че със спряна изходяща
кореспонденция няма как да изпълни дадените му указания. Уточнява, че след
освобождаването му от Затвора – гр. София лично се е запознал със съдебните
книжа в канцеларията на РС-Димитровград и в законоустановения срок е изпълнил
съдебните разпореждания. Предвид изложените съображения намира обжалваното
определение за незаконосъобразно и моли настоящата въззивна инстанция да го
отмени като приеме, че са налице условията за възстановяване на пропуснат срок,
предвидени в чл. 64 от ГПК.
Предвид
етапа на производството и разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ГПК препис от
въззивната частна жалба не е изпращан за отговор.
Съдът,
след като прецени доказателствата по делото и наведените доводи, намира за
установено следното от фактическа страна:
Производството
по гр. д. № 1366 по описа за 2018г. на Районен съд – Димитровград е образувано
по повод искова молба, подадена от М.С. против Р* Б* Д* и М* Н* *. С
разпореждане от 30.08.2018г. исковата молба е оставена без движение поради
неизпълнение на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, като на ищеца са
дадени указания в едноседмичен срок от връчването на разпореждането да бъдат
отстранени в противен случай исковата молба ще бъде върната.
Изпратеното
съобщение до ищеца е върнато в цялост с отбелязване, че същият не може да бъде
намерен на адреса и няма лице, което да е съгласно да получи със задължението
да му предаде. От служебно изготвената справка за адресна регистрация е
установено, че постоянният и настоящият адрес на лицето М.С. ***, поради което
съдът е постановил съобщение да се изпрати на този адрес. Същото е върнато в
цялост с отбелязване, че по данни на съсед лицето М.С. не живее на този адрес,
а в гр. С* З*. На 28.10.2018г. съдът е разпоредил да се извърши уведомяване
чрез залепване на посочения в исковата молба адрес, а именно – гр. С* З*, ул.
„В*Л*“ № *. На 30.10.2018г. е извършване залепване на уведомлението като е
отбелязано, че връчването не може да бъде осъществено, тъй като по данни на
бащата на М.С. същият се намира в Централен софийски затвор. С оглед на това
съдът е постановил съобщението да се изпрати в Централен затвор - София.
Съобщението е получено от ищеца М.С. на 26.11.2018г. при условията на отказ с отбелязване
заявлението на адресата, че отказва да получи поради това, че е спряна
изходящата му кореспонденция. Отказът е оформен с подписа на връчителя, както и на
двама свидетели на отказа.
С
определение № 1216 от 07.12.2018г., постановено по гр.д. № 1366 по описа за
2018г. на РС-Димитровград на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК исковата молба е
върната на ищеца, а производството е прекратено. Указано е, че същото може да
се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването на определението.
Съобщението отново е получено при условията на отказ, удостоверен с подписа на
връчителя, както и на двама свидетели, като адресът е заявил, че отказва
получаването, тъй като изходящата му кореспонденция е спряна.
На
25.07.2019г. М.С. е подал молба за издаване на препис от разпореждане от
30.08.2018г., определение № 1216 от
07.12.2018г., постановено по гр.д. № 1366 по описа за 2018г. на РС-Димитровград
и двете съобщения, получени при условията на отказ и на същата дата е
декларирал получаването им.
На
01.08.2019г. е подадена молба с вх. №
8808/05.08.2019г. за възстановяване на срока за изпълнение на указанията,
дадени с разпореждане от 30.08.2018г., постановено по гр.д. № 1366 по описа за
2018г. на РС-Димитровград и на срока за обжалване на определение № 1216 от
07.12.2018г., постановено по гр.д. № 1366 по описа за 2018г. на
РС-Димитровград. С молбата са представени писмени доказателства, както и молба
с вх. № 8811/05.08.2019г. в изпълнение на указанията, дадени във връзка с
оставянето без движение на исковата му молба, и частна жалба против определение
№ 1216 от 07.12.2018г., постановено по гр.д. № 1366 по описа за 2018г. на
РС-Димитровград.
По
повод на посоченото в молбата обстоятелство, на което се дължи пропускането на
срока по чл. 129, ал. 2 от ГПК за отстраняване на нередовности и на срока по
чл. 129, ал. 3 от ГПК за обжалване на определението за връщане на исковата
молба и прекратяване на производството първоинстанционният съд с разпореждане
от 13.08.2019г. е изискал от Централен затвор – София данни относно датите на
постъпване и освобождаване от затвора на лицето М.С. и дали през този период е
била постановявана забрана за изходяща кореспонденция и срокът на действието й.
В писмо вх. № 10447 от 25.09.2019г. на Министерство на правосъдието, Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, Затвора - град София е посочено, че
спрямо М.С. е имало наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по НОХД № 267 по описа за 2019г. на Специализиран
наказателен съд, поради което същият е постъпил в затвора на 07.08.2018г. и е
освободен на 14.03.2019г., като за периода на задържане не е налагана забрана
за изходяща кореспонденция.
Делото
е насрочено за открито съдебно заседание, на което молителят редовно призован,
не се е явил и не е изпратил представител.
С
определение от
25.11.2019г., постановено по гр. д. № 1366 по описа за 2018г. на Районен съд –
Димитровград молбата за възстановяване на срок е отхвърлена, а подадената частна
жалба против определение № 1216 от 07.12.2018г., постановено по гр.д. № 1366 по
описа за 2018г. на РС-Димитровград е върната като просрочена.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Частната жалба
е подадена в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което
е допустима.
Производството по обжалване на
определения по реда на чл. 274 и следващите от ГПК се характеризира като пълно
въззивно обжалване, поради което настоящата съдебна инстанция има правомощия да
се произнесе служебно по валидността, допустимостта и правилността на
обжалваното определение, независимо от наведените в частната жалба основания,
както и да попълва делото с нови факти и доказателства без ограничения същите
да бъдат новооткрити или нововъзникнали. Този извод следва от постановеното с
Тълкувателно решение от 15.01.2019г. по т. д. № 6 по описа за 2017г. на ВКС,
ОСГТК, че ограниченията по чл. 269, изр. второ от ГПК не се прилагат в
производствата по частни жалби.
В този смисъл настоящата въззивна
инстанция намира, че обжалваното определение е частично недопустимо и следва да
бъде обезсилено в тази си част, тъй като първоинстанционният съд се е
произнесъл по недопустима молба за възстановяване на срок. Подадената от М.С.
молба с вх. № 8808/05.08.2019г. съдържа две молби за възстановяване на срок по
смисъла на чл. 64 от ГПК. С първата се иска възстановяване на едноседмичния
срок за изпълнение на указанията, дадени с разпореждане от 30.08.2018г.,
постановено по гр.д. № 1366 по описа за 2018г. на РС-Димитровград, а с втората
– възстановяване на срока за обжалване на определение №
1216 от 07.12.2018г., постановено по гр.д. № 1366 по описа за 2018г. на
РС-Димитровград.
Съгласно чл.
64, ал. 3, изр. 1 от ГПК молбата за възстановяване на срок се подава в
едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. В настоящия случай срокът
за подаване на молба за възстановяване на едноседмичния срок за изпълнение на
указанията, дадени с разпореждане от 30.08.2018г., постановено по гр.д. № 1366
по описа за 2018г. на РС-Димитровград, започва да тече от датата на получаване
на съобщението за постановеното определение № 1216 от
07.12.2018г., постановено по гр.д. № 1366 по описа за 2018г. на
РС-Димитровград, с което се връща исковата молба поради неизправяне на
нередовностите в срок. Съобщението за постановеното определение ведно с препис
от него е редовно връчен на жалбоподателя М.С. при условията на отказ от
получаване съгласно чл. 44, ал. 1, изр. последно от ГПК. От приложеното
съобщение (л. 21) е видно, че същото е получено на 12.12.2018г., макар поради
очевидно допусната техническа грешка да е посочена като дата на получаване –
12.11.2018г. По правилата за изчисляване на срокове и с оглед разпоредбата на
чл. 64, ал. 3, изр. първо от ГПК последният ден за подаване на молба за
възстановяване на срока е бил 19.12.2018г.
Дори да се
възприемат за достоверни твърденията на жалбоподателя, че докато е търпял мярка
за неотклонение „Задържане под стража“ в затвора – гр. София изходящата му
препоръчана кореспонденция е била спряна и това е довело до невъзможността да
изпълни процесуалните действия в срок, следователно и да подаде молба за
възстановяване на срок, молбата, с която се иска възстановяване на едноседмичния
срок за изпълнение на указанията, дадени с разпореждане от 30.08.2018г.,
постановено по гр.д. № 1366 по описа за 2018г. на РС-Димитровград, отново ще се
явява просрочена. От представеното по делото писмо с
вх. № 10447 от 25.09.2019г. на Министерство на правосъдието, Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, Затвора - град София се установява, че М.С. е бил освободен от Затвора – гр. София
на 14.03.2019г., а молбата за възстановяване на срока е подадена на
01.08.2019г.
С оглед
изложеното настоящата въззивна инстанция намира, че подадената молба за
възстановяване на срока за изпълнение на указанията, дадени с разпореждане от
30.08.2018г., постановено по гр.д. № 1366 по описа за 2018г. на РС-Димитровград
е подадена след законовоустановения едноседмичен срок, поради което същата е
следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея – да се
прекрати.
Относно молбата с искане за
възстановяване на срока за обжалване на определение №
1216 от 07.12.2018г., постановено по гр.д. № 1366 по описа за 2018г. на
РС-Димитровград,
въззивният съд намира жалбата за неоснователна, а обжалваното определение за
правилно.
Към момента на подаване на тази молба
преклузивният срок по чл. 64, ал. 3, изр. първо от ГПК не е започвал да тече и
съответно същата е процесуално допустима. Съобщаването за пропускането на срока
за обжалване съдът прави с определението, с което връща подадената частна жалба
като просрочена. Доколкото към момента на подаване на молбата за възстановяване
на срока за обжалване не е имало произнасяне по редовността и допустимостта на
частна жалба против определение № 1216 от
07.12.2018г., постановено по гр.д. № 1366 по описа за 2018г. на
РС-Димитровград, пропускането на срока за обжалване не е било съобщено на
страната, съответно срокът по чл. 64, ал. 3, изр. първо от ГПК не е започвал да
тече.
В този смисъл правилно
първоинстанционният съд е разгледал подадената молба по същество. За
уважаването на молба за възстановяване на срок е необходимо кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1) срокът да е изтекъл и да не е било
възможно неговото продължаване; 2) страната да не е извършила процесуалното
действие поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее;
3) в молбата да са изложени всички обстоятелства, които я обосновават и всички
доказателства за основателността й и 4) с молбата да са приложени книжата, за
подаването, на които се изисква възстановяването на срока.
Видно от материалите по делото срокът за
обжалване на определение № 1216 от 07.12.2018г.,
постановено по гр.д. № 1366 по описа за 2018г. на РС-Димитровград е изтекъл.
Същевременно не е било възможно продължаването на срока, чието възстановяване
се иска, тъй като съгласно чл. 63, ал. 3 от ГПК не могат да се продължават
срокове за обжалване и за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение.
За да се уважи молбата по чл. 64, ал. 1
от ГПК е необходимо да се установят особени непредвидени обстоятелства, поради
които страната не е могла да извърши съответното процесуално действия. Тези
обстоятелства трябва да са продължавали в течение на целия пропуснат срок и да
не е било възможно тяхното преодоляване. В тежест на
страната, искаща възстановяване на срока, е да докаже настъпването на тези
обстоятелства и невъзможността й да ги преодолее, като в молбата по чл. 64, ал.
3 от ГПК следва да бъде изчерпателно посочени и да се приложени съответните
доказателства. В
настоящия случай като причина за пропускането на срока се посочва незаконното
спиране на изходящата кореспонденция на молителя от администрацията на Затвора
– гр. София. Заедно с молбата е представено писмо с изх. № 10491/10.12.2018г.
на Омбудсмана на Република България.
От представеното писмено доказателство
може да се приеме, че твърдяното ограничаване на правото на кореспонденция се
отнася единствено до препоръчаната поща. В т. 10 от § 1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за пощенските услуги /ЗПУ/ е дадена легална дефиниция на
препоръката по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗПУ, съгласно която това е
допълнителна услуга, представляваща договорено осигуряване срещу рискове от
загубване, кражба и повреда, за което на подателя се издава документ за
приемане на пощенската пратка и по негово искане и известие - за доставянето й
на получателя. С оглед характера на допълнителната пощенска услуга
(удостоверяването на приемането и доставянето на пощенската пратка) в общите
условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски
парични преводи, извършвани от „Български пощи“ ЕАД, са предвидени особени
изисквания за доставяне на препоръчани пощенски пратки, а именно лично на
получателя или на пълномощник с нотариално заверено пълномощно. Поради липса на
такова упълномощаване на служител на затворническата администрация е невъзможно
използването от лишените от свобода на допълнителната пощенска услуга –
„препоръка“. Тези обстоятелства се установяват единствено от представеното по
делото писмо от Омбудсмана на Република България с адресат М.С., изготвено по
повод извършена проверка по жалба на същия. Други доказателства в подкрепа на
твърденията за ограничаване на изходяща кореспонденция не са представени.
Невъзможността за използване на
допълнителна пощенска услуга „препоръка“ не е равносилно на спиране изобщо на
изходяща кореспонденция и не представлява особени непредвидени и непреодолими
обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ГПК. Жалбоподателят е разполагал с
други възможности за упражняване на правото си на кореспонденция, а именно
използване на останалите пощенски услуги включително приемане, пренасяне и
доставяне на пощенски пратки, които не са били ограничени.
Съгласно чл. 86, ал. 1, т. 3 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ лишените от
свобода имат право на кореспонденция. Разпоредбите на чл. 90, ал. 3 и ал. 4 от ЗИНЗС регламентират в чия тежест са пощенските разходи за кореспонденция на
лишените от свобода за тяхна или за сметка на мястото за лишаване от свобода.
Уредбата на правото на кореспонденция на лишените от свобода е доразвита в
правилника за прилагане на ЗИНЗС /ППЗИНЗС/, а именно съгласно чл. 75, ал. 1 и
чл. 76 от ППЗИНЗС лишените от свобода имат право на кореспонденция без ограничение в броя на писмата, които изпращат
или получават и имат право да кореспондират
с органите на съда, прокуратурата, Президентството, Народното събрание,
министерствата, политическите партии в страната, представителни органи,
дружества, обществени организации и средства за масово осведомяване.
Първоинстанционният съд служебно е
изискал информация от Затвора – гр. София относно налагането на забрана върху
правото на изходяща кореспонденция на М.М.С. при търпенето на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. Видно от полученото писмо с вх.
№ 10447 от 25.09.2019г. от Министерство на правосъдието, Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, Затвора - град София не са открити данни за
налагане на забрана за изходяща кореспонденция, а съгласно разпоредбите на чл.
104, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 89, ал. 1 от ППЗИНЗС дисциплинарните наказания се
налагат с мотивирана заповед. Същевременно видовете
дисциплинарни наказания са изчерпателно изброени в чл. 101 от ЗИНЗС и в тях не
се включва каквото и да е ограничение в правото на кореспонденция на лицата,
изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“, или спрямо, които е наложена мярка
за неотклонение „задържане под стража“.
Ето защо не може да се приеме, че е
налице спиране изобщо на изходящата кореспонденция на жалбоподателя, тъй като
такава забрана не е включена във видовете дисциплинарни наказания. Доколкото не
е налице едно от кумулативно необходимите условия за възстановяването на срок,
а именно наличие на особено непредвидимо и непреодолимо обстоятелство, е
безпредметно разглеждането на останалите.
Предвид изложеното настоящата въззивна
инстанция намира за правилни и законосъобразни изводите на първоинстанционния
съд за липса на обстоятелствата по чл. 64, ал. 2 от ГПК. В този смисъл
обжалваното определение следва да бъде потвърдено в частта, в която молба за
възстановяване на срока за обжалване на определение №
1216 от 07.12.2018г., постановено по гр.д. № 1366 по описа за 2018г. на
РС-Димитровград е оставена без уважение.
Така
мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА определение от 25.11.2019г., постановено по гр. д. № 1366 по описа за 2018г. на Районен съд – Димитровград в частта, с която е отхвърлена като неоснователна молба за възстановяване на срок за отстраняване на нередовностите на искова молба, дадени с разпореждане от 30.08.2018г., постановено по гр.д. № 1366 по описа за 2018г. на РС-Димитровград и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от М.М.С. молба за възстановяване на срок за отстраняване на нередовностите на искова молба, дадени с разпореждане от 30.08.2018г., постановено по гр.д. № 1366 по описа за 2018г. на РС-Димитровград и ПРЕКРАТЯВА производството по посочената молба.
В тази му част определението може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд - Пловдив в едноседмичен срок от връчването му.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 25.11.2019г., постановено по гр. д. № 1366 по описа за 2018г. на Районен съд – Димитровград в останалата му част.
В потвърдителната му част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.